Акт от 18.10.2018, Районен съд - Сливница
- Съд
- Районен съд - Сливница
- Дело
- 809/2017
- Подписан
- 18.10.2018
- В сила
- 30.11.2018
Цитирани разпоредби
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 180 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 182, изр. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 200, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 24, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 77 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 286, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 288 · Търговски закон
- чл. 303а · Търговски закон
- чл. 303а, ал. 3 · Търговски закон
- чл. 327 · Търговски закон
- чл. 327, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 327, ал. 3 · Търговски закон
- чл. 55, ал. 1 · Търговски закон
Р
Е Ш Е Н И Е № 153 гр. Сливница, 18.10.2018 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД - ГРАД СЛИВНИЦА, III състав, в публично съдебно заседание на двадесети септември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВЕНА ВЕЛИКОВА при участието на секретаря Мария Иванова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело №
809 по описа на съда за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от „САРА 03“ ООД срещу
„СЛАВИТРАНС 67“ ЕООД кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 166034,07 лв., представляваща сбора от уговорената продажна цена по двадесет и един договора за търговска продажба, обективирани в следните фактури: 1) Фактура №
********** от 17.02.2014 г. за сумата в размер на 8827,36 лева с ДДС; 2) Фактура № ********** от 17.03.2014 г. за сумата в размер на 9832,18 лева с ДДС; 3) Фактура № ********** от 17.03.2014 г. за сумата в размер на 5624,81 лева с ДДС; 4) Фактура № ********** от 31.03.2014 г. за сумата в размер на 4977,93 лева с ДДС; 5) Фактура № ********** от 31.03.2014 г. за сумата в размер на 5463,67 лева с ДДС; 6) Фактура № ********** от 16.04.2014 г. за сумата в размер на 12143,62 лева с ДДС; 7) Фактура № ********** от 16.04.2014 г. за сумата в размер на 3234,08 лева с ДДС; 8) Фактура № ********** от 30.04.2014 г. за сумата в размер на 11447,66 лева с ДДС; 9) Фактура № ********** от 18.05.2014 г. за сумата в размер на 7871,53 лева с ДДС; 10) Фактура № ********** от 18.05.2014 г. за сумата в размер на 3055,70 лева с ДДС; 11) Фактура № ********** от 31.05.2014 г. за сумата в размер на 6389,88 лева с ДДС; 12) Фактура № ********** от 31.05.2014 г. за сумата в размер на 9933,27 лева с ДДС; 13) Фактура № ********** от 17.06.2014 г. за сумата в размер на 11582,08 лева с ДДС; 14) Фактура № ********** от 30.06.2014 г. за сумата в размер на 12484,61 лева с ДДС; 15) Фактура № ********** от 16.07.2014 г. за сумата в размер на 11429,09 лева с ДДС; 16) Фактура № ********** от 16.07.2014 г. за сумата в размер на 5087,02 лева с ДДС; 17) Фактура № ********** от 31.07.2014 г. за сумата в размер на 15763,21 лева с ДДС; 18) Фактура № ********** от 31.07.2014 г. за сумата в размер на 9192,30 лева с ДДС; 19) Фактура № ********** от 19.08.2014 г. за сумата в размер на 10153,58 лева с ДДС; 20) Фактура № ********** от 19.08.2014 г. за сумата в размер на 49,25 лева с ДДС; 21) Фактура № ********** от 31.08.2014 г. за сумата в размер на 1491,24 лева с ДДС, ведно със законната мораторна лихва върху главните парични притезания от подаване на исковата молба – 30.06.2017 г., до окончателното им заплащане, както и сумата в размер на 19588,11 лв., представляваща сбора от законните мораторни лихви за вземанията по осем фактури, а именно: 1) по Фактура № ********** от 30.06.2014 г. за периода от 30.06.2014 г. до датата на завеждане на исковата молба в размер на 3811,96 лева; 2) по Фактура № ********** от 16.07.2014 г. за периода от 16.07.2014 г. до датата на завеждане на исковата молба в размер на 3438,72 лева; 3) по Фактура № ********** от 16.07.2014 г. за периода от 16.07.2014 г. до датата на завеждане на исковата молба в размер на 1530,55 лева; 4) по Фактура № ********** от 31.07.2014 г. за периода от 31.08.2014г. до датата на завеждане на исковата молба в размер на 4676,88 лева; 5) по Фактура № ********** от 31.07.2014 г. за периода от 31.07.2014 г. до датата на завеждане на исковата молба в размер на 2727,32 лева; 6) по Фактура № ********** от 19.08.2014 г. за периода от 19.08.2014 г. до датата на завеждане на исковата молба в размер на 2958,77 лева; 7) по Фактура № ********** от 19.08.2014 г. за периода от 19.08.2014 г. до датата на завеждане на исковата молба в размер на 14,35 лева; 8) по Фактура № ********** от 31.08.2014 г. за периода от 19.08.2014 г. до датата на завеждане на исковата молба в размер на 429,56 лева.
Ищецът твърди, че между него и ответника са възникнали търговски правоотношения по двадесет и един договора за търговска продажба на описаните в представените процесни фактури стоки, доставката на които е била извършена на съответно посочената дата в приложените към фактурите фискални бонове, като ответникът е следвало да заплати уговорената продажна цена по всеки един фискален бон в деня на съставяне на фактурата за съответния период.
Ответникът, получил препис от исковата молба на 02.02.2018 г., не е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок – до 02.03.2018 г. С писмена молба вх. № 2209/2018 г. по описа на РС- гр.
Сливница, ответникът е направил искане делото да се гледа в негово отсъствие, като е оспорил предявените искове с твърдения, че доставките, чието заплащане се иска, не са реално извършени, а дружеството не е получило горивото, респ. не държи заплащане на същото.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК намира за установено следното от фактическа и правна страна:
РС- гр. Сливница, III състав, е бил сезиран с двадесет и девет кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В представените по делото 21 бр. фактури са обективирани всички съществени елементи, пораждащи правоотношение по договор за търговска продажба – страни, предмет и цена за придобиване правото на собственост върху вещите, обект на продажбата. По тях ищецът се е задължил възмездно да прехвърли на ответника правото на собственост върху изброените подробно в тези фактури стоки по видове и брой, при уговорена цена с ДДС – общо за сумата от 166034,07 лв. Не е установено по делото всички представени първични счетоводни документи да са подписани от представител на ответното дружество (фактурите са съпроводени от фискални бележки, повечето от които са подписани от представител на ответника) и в този смисъл сами по себе си те не притежават материална доказателствена сила за удостоверените в тях правнорелевантни обстоятелства. Но фактът, че между страните са възникнали облигационни отношения по двадесет договора за търговска продажба на стоки, описани в процесните фактури (с изключение на договора, описан във фактура с № ********** от 31.08.2014 г. за сумата в размер на 1491,24 лева с ДДС), които стоки на обща стойност 164542,83 лв., ищецът е доставил на ответника, се установява от приетата като компетентно изготвена и неоспорена от страните ССЕ, извършила проверка в счетоводството на двете търговски дружества. От заключението на вещото лице се установява, че двадесет от процесните фактури, с изключение на фактура с № ********** от 31.08.2014 г. за сумата в размер на 1491,24 лева с ДДС, са били редовно осчетоводени в счетоводството на ответното дружество по кредитна сметка 401 „Доставчици”, като данъчните основи по тези двадесет фактури са отнесени по дебитна сметка 302 „Материали“, а ДДС е отнесен по дебитна сметка 4531 „Начислен данък върху покупките“. Всичките двадесет и една фактури са били осчетоводени при ищеца по дебитна сметка 411 „Клиенти“, данъчните основи по фактурите са били отнесени по кредитна сметка 702 „Приходи от продажби на стоки“, а ДДС по кредитна сметка „4532 „Начислен данък върху продажбите“. Нещо повече, при ответника процесните двадесет фактури на обща стойност 164542,83 лв. са включени в декларациите по ЗДДС и в дневника на покупките на дружеството за отчетните периоди с начало 01.04.2014 г. и край 30.09.2014 г., като е възникнало и е било упражнено и правото на данъчен кредит в размер на фактурирания ДДС, с изключение на този по фактура № ********** от 31.08.2014 г. Вещото лице изяснява и какъв е размерът на обезщетението за забавено изпълнение на паричните задължения по всяка една от фактурите, изчислено съответно от петия работен ден след издаването й (предвид действалия между страните в предходен период договор), респ. след изтичане на 14-дневния срок по чл. 303а ТЗ за доброволно изпълнение, до деня предхождащ датата на подаване на исковата молба.
Съдът възприема изцяло направените от вещото лице доказателствени (фактически) изводи, тъй като експертизата е изготвена компетентно и добросъвестно, като в. л. е изследвало пълно и задълбочено предоставената му документация и е отговорило на поставените задачи, предмет на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза.
Настоящата съдебна инстанция приема, че след като процесните двадесет фактури (с изключение на фактура № ********** от 31.08.2014 г. за сумата в размер на 1491,24 лева с ДДС), независимо дали носят или не подпис на упълномощено за това лице, са постъпили при ответника, той не само не се е противопоставил на обективираните в тях облагаеми доставки (търговски продажби) веднага след тяхното узнаване, но и тези първични счетоводни документи са били надлежно осчетоводени, като и за обективираните в тях облагаеми доставки е упражнено правото на данъчен кредит. В този смисъл, като е осчетоводил процесните фактури, в които са обективирани всички съществени елементи на търговската продажба – страни, обект и цена, ответникът е признал, че са сключени процесните двадесет договора за търговска продажба, по които в изпълнение на задължението на продавача е получил стоките, предмет на тези продажбени правоотношения – арг. чл. 182, изр. 2 ГПК и чл. 55, ал. 1 ТЗ, който предписва, че редовно водените търговски книги и записванията в тях могат да се приемат като доказателство между търговци за установяване на търговски сделки.
С оглед на горното съдът намира, че между страните са възникнали облигационни отношения по договори за търговска продажба на стоки, описани в процесните двадесет фактури на обща стойност 164542,83 лв.
Обстоятелството, че възникналите от процесните договори за търговска продажба парични задължения са изпълнени, подлежи на пълно и главно доказване от ответника по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК. Този правен извод се извежда от правната норма, регламентирана в чл. 77 ЗЗД, която предписва, че при изпълнението длъжникът може да поиска от кредитора разписка, за да се снабди с писмено доказателство, установяващо точното и добросъвестно изпълнение на своето правно задължение. До приключване на съдебното дирене пред първоинстанционния съд ответникът не ангажира доказателства за извършено плащане по процесните двадесет броя фактури, като и от приетото за компетентно изготвено заключение на вещото лице по допуснатата ССЕ не се установява плащания да са били извършвани. Съобразявайки изложеното, съдът намира, че искът за реално изпълнение на паричните задължения по посочените двадесет договора за търговска продажба следва да бъде уважен.
Не се установява обаче възникването на облигационно правоотношение по един от твърдените от ищеца договори за търговска продажба, чиито съществени елементи са обективирани във фактура № ********** от 31.08.2014 г. за сумата в размер на 1491,24 лева с ДДС. В този смисъл, макар и процесната фактура да е била осчетоводена в счетоводството на дружеството ищец, не може да се приеме, че по отношение на същата е приложима разпоредбата на чл. 182, изр. 2 ГПК и чл. 55, ал. 1 ТЗ, тъй като се касае до първичен счетоводен документ- частен свидетелстващ документ, издаден от страната, който обективира изгодни за нея правни последици, който следва да се преценява по реда на чл. 180 ГПК и от който се установява единствено, че е издаден от дружество ищец. Нито фактурата, нито приложената към нея фискална бележка не носят подписите на представител на ответника, поради което съдът намира, че по делото не беше установено при условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца, че между страните е възникнало облигационното отношение, чиито съществени елементи са обективирани в процесната фактура, респ. искът в тази му част подлежи на отхвърляне.
Правното действие на сключените договори попада под приложното поле на ТЗ, тъй като учредените от тях договорни правоотношения са възникнали между търговци и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ТЗ – арг. чл. 318, ал. 1, във вр. с чл. 286, ал. 1 ТЗ. По тези търговски правоотношения за ищеца са породени две основни облигаторни задължения – да прехвърли правото на собственост върху описаните във фактурите стоки и да предаде тяхното владение на купувача, а за ответника – да заплати уговорената пазарна цена с ДДС и да получи вещите, предмет на договорите – арг. чл. 200, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 288 ТЗ.
Разпечатката съдържа 23 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/179886fd-bce0-4708-bf0a-33331ca1de90