Определение № 4454 от 21.02.2022, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4454 гр. София, 21.02.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ТЕМИСЛАВ М. ДИМИТРОВ като разгледа докладваното от ТЕМИСЛАВ М. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20211110158525 по описа за 2021 година

Извършена е проверка по реда на чл. 140 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Страните са представили писмени доказателства, които са относими, необходими и допустими, поради което съдът счита, че са налице процесуалните предпоставки за приемането им.

Искането на ответника за събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетел при режим на довеждане е основателно и следва да бъде уважено, като на основание чл. 159, ал. 2 ГПК следва да се допусне разпит на един свидетел при режим на довеждане от ответника.

Искането на ответника за издаване на съдебно удостоверение е основателно и следва да бъде уважено.

При условията на евентуалност ответникът релевира възражение за прихващане със сумата в размер на 2 093 лв., представляваща недължимо платена наемна цена за месеците януари и февруари 2021г. по договор за наем от 12.06.2018 г. Изявлението за съдебно прихващане е направено в срока за отговора на исковата молба, поради което следва да бъде прието за съвместно разглеждане.

В срока по чл. 131 ответникът ответникът е предявил насрещни искове за осъждане ищеца по главния иск да заплати на ответника сумата от 100 лв., частично предявена от общия размер на иска от 1150 лв., представляваща подлежащ на връщане депозит по договора за наем от 12.06.2018г., ведно със законната лихва от подаване на насрещния иск до окончателното изплащане; както и сумата от 20 лв., частично предявена от общия размер на иска от 99,35 лв. – законна лихва върху главницата за периода от 20.01.2021г. до подаване на исковата молба. В условията на евентуалност 1 предявява иск за сумата от 20 лв., частично предявена от общия размер на иска в размер на 76,67 лв. – лихва за забава върху главницата, считано от 01.04.2021г. до подаване на исковата молба, както и иск за сумата от 20 лв., частично предявен от общия размер на иска от 38,33 лв. – лихва за забава върху главницата, считано от 30.07.2021г. до подаване на насрещните искове. Налице са условията на чл. 211, ал. 1 ГПК за приемане за съвместно разглеждане на така предявените насрещни искове – насрещните искове по рода си са подсъдни на районен съд и имат връзка с първоначалния иск, поради което искането на ответника следва да бъде уважено.

С молба от 02.02.2022г. ищецът по главните искове предявява при условията на евентуалност иск по чл. 59 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати в негова полза сумата в размер на 4600 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на процесния имот за периода от м.03.2021 г. до м.04.2021 г. В случая се касае за последващо съединяване на искове, а не за изменение на главния иск, което е недопустимо. Ето защо, посоченият иск по чл. 59 ЗЗД не следва да бъде приеман за съвместно разглеждане.

Следва да бъде насрочено съдебно заседание за разглеждане на делото.

Така мотивиран и на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК, съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

УКАЗВА на ищеца в срок до първото по делото заседание да завери представените с исковата молба писмени доказателства, като при неизпълнение същите ще бъдат изключени от доказателствения материал по делото.

ПРИЕМА ЗА СЪВМЕСТНО РАЗГЛЕЖДАНЕ при условията на евентуалност изявление за съдебно прихващане, релевирано от страна на ответника, на вземането за сумата в размер на 2093 лв., представляваща платена на отпаднало основание наемна цена по договор за наем от 12.06.2018 г., сключен между страните, за месеците януари и февруари 2021г.

ПРИЕМА ЗА СЪВМЕСТНО РАЗГЛЕЖДАНЕ насрещните искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за осъждане ответника по насрещния иск да заплати на ищеца: сумата от 100 лв., частично предявена от общия размер на иска от 1150 лв., представляваща подлежащ на връщане депозит по договора за наем от 12.06.2018 г., ведно със законната лихва от подаване на насрещния иск до окончателното изплащане; сумата от 20 лв., частично предявена от общия размер на иска от 99,35 лв. – законна лихва върху главницата за периода от 20.01.2021 г. до подаване на исковата молба, евентуално от 20 лв., частично предявена от общия размер на иска в размер на 76,67 лв. – лихва за забава върху главницата, считано от 2

01.04.2021г. до подаване на исковата молба, евентуално сумата от 20 лв., частично предявен от общия размер на иска от 38,33 лв. – лихва за забава върху главницата, считано от 30.07.2021г. до подаване на насрещните искове.

ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца за приемане за съвместно разглеждане при условията на евентуалност на иск по чл. 59 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати в негова полза сумата в размер на 4600 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на процесния имот за периода от м.03.2021 г. до м.04.2021 г.

ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства.

ДОПУСКА събирането на гласни доказателствени средства чрез разпит на един свидетели при режим на довеждане от ответника за изясняване на фактите, посочени в отговора на исковата молба.

ДА СЕ ИЗДАДЕ исканото от ответника съдебно удостоверение.

ПРИКАНВА страните към спогодба за уреждане на правния спор, предмет на делото.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 06.04.2022 г., от 13 часа, за когато да се призоват страните.

На страните да се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца – препис от отговора на исковата молба, а на ответника – препис от отговора по насрещните искове.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД, както следва:

Предявени са обективно съединени главни осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 232, ал. 2, пр. 1 и пр. 2, вр. чл. 92 ЗЗД, както и насрещни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът – М. П. АЛ., твърди, че на 12.06.2018 г. е сключил договор за наем с ответника – „*****************“ АД, по силата на който му е предоставил за временно възмездно ползване недвижим имот, намиращ се гр.

*************************, магазин 1, срещу месечна наемна цена в размер на 1150 лв. Твърди, че процесният договор е бил предшестван от друг договор за наем между страните за същия имот от 2012 г. и че е предал имота за ползване на ответника още при сключване на първия наемен договор. Сочи, че до месец февруари 2021 г. ответникът е изпълнявал задължението си за плащане на наемната цена, но от месец март 2021 г. е преустановил плащанията. Посочва, че с писмо от 17.05.2021 г., връчено на ответника на 19.05.2021г., е отправил заявление за прекратяване на договора, считано от 30.06.2021 г., като на 30.06.2021 г. имотът му е бил предаден. Твърди, че съгласно чл. 2, ал. 1, вр. чл. 13, ал. 1 и ал. 2 от договора ответникът му дължи сумата в размер на 2760 лв., представляваща неустойки по договора за неотстранено нарушение в 5-дневен срок: 1000 лв. – неустойка за неплащане на наемната цена за м.март и април 3 в 5-дневен срок от получаване на поканата на 15.04.2021 г.; 1000 лв. - неустойка за неплащане на наемната цена за м.май в 5-дневен срок, считано от 19.05.2021 г.; 1000 лв. неустойка за неплащане на наемната цена за м. юни в 5-дневен срок, считано от 15.06.2021 г., като така посочените неустойки се ограничават до размера от 2760 лв., съгласно чл. 13, ал. 2, изр. 2-ро от договора. Твърди, че имотът е бил върнат със значителни щети по стените, поради което е задържал платения от ответника депозит в размер на 1150 лв. за извършване на ремонтни дейности. Твърди, че е платил задължението за консумативи в размер на 91 лв., представляваща цена за топлоснабдяване. В настоящото производство ищецът претендира неплатената от ответника наемна цена за месеците март, април, май и юни в общ размер на 4 600 лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане; неустойка в общ размер на 2 760 лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане; сумата в размер на 91 лв., представляваща разходи за топлоенергия за м. март, април 2021 г. и изравнителна сметка за периода от октомври 2020 г. до април 2021 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното погасяване. Претендира разноските по производството.

Ответникът – „*****************“ АД, оспорва исковете като неоснователни.

Не оспорва наличието на облигационно отношение между страните по сключения между тях договор от 12.06.2018 г. със съдържанието, посочено в исковата молба.

Сочи, че на 20.11.2020 г. е отправил едномесечно предизвестие до ищеца за прекратяване на процесния договор, като същият е бил прекратен на 20.12.2020 г., поради което не дължи заплащане на наемната цена за процесните месеци. Като за прекратяване на договора ответното дружество е изпратило и „СМС“ до ищеца на 10.11.2020 г. на посочения от него телефон в наемния договор. На 01.02.2021 г. чрез залепване на уведомление, ответното дружество отново е отправило уведомление за прекратяване на наемния договор и покана до ищеца за получаване на държането на имота, поради което счита, че договорът за наем е прекратен най-късно на 01.03.2021 г.

На 23.02. 2021 г. е отправил нова покана до ищеца за предаване на ключовете от имота и възстановяване на платения депозит, като с констативен протокол от 26.02.2021 г. е удостоверено, че имотът е освободен и се счита за точно върнат на наемодателя.

Твърди, че доколкото няма задължения за заплащане на наемна цена, то недължима се явява и претенцията за неустойка по договора. Сочи, че не е налице основание за задържане на депозита, тъй като имотът е бил върнат в добро състояние, отчитайки обичайното изхабяване. Счита, че недължима се явява и претенцията за консумативи, тъй като договорът е прекратен, считано от м.12.2020 г., а в случай че съдът приеме, че договорът е прекратен на 01.03.2021 г., твърди, че дължими от ответника са само сумите за периода от 23.02.2021 г. до 01.03.2021 г. Твърди, че изплатената на ищеца сума в размер на 2093 лв., представляваща наемната цена за месеците януари и 4 февруари 2021 г., е платена на при начална липса на основание, поради което в условията на евентуалност прави възражение за прихващане с посочената сума.

Поради изложеното моли за отхвърляне на исковете, като претендира и разноски по производството.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е предявил насрещни искове за осъждане ищеца по главния иск да заплати на ответника сумата от 100 лв., частично предявена от общия размер на иска от 1150 лв., представляваща подлежащ на връщане депозит по договора за наем от 12.06.2018 г., ведно със законната лихва от подаване на насрещния иск до окончателното изплащане. Твърди, че договорът за наем е прекратен, като въпреки това ответникът по насрещните искове не е изпълнил договорното си задължение по чл. 3 от договора за връщане на депозита в размер на 1150 лв., изискуемо в едномесечен срок от прекратяване на договора, както следва: на 20.01.2021 г., алтернативно на 01.04.2021 г., но не по-късно от 01.07.2021 г. Сочи, че, тъй като няма задължения за заплащане на наемна цена и консумативи по договора, няма основание за задържане на депозита от страна на ищеца. Ето защо, предявява настоящите искове за заплащане на сумата от 100 лв., частично предявена от общия размер на иска от 1150 лв., представляваща подлежащ на връщане депозит по договора за наем от 12.06.2018 г., ведно със законната лихва от подаване на насрещния иск до окончателното изплащане; на сумата от 20 лв., частично предявена от общия размер на иска от 99,35 лв. – законна лихва върху главницата за периода от 20.01.2021г. до подаване на исковата молба, евентуално на сумата от 20 лв., частично предявена от общия размер на иска в размер на 76,67 лв. – лихва за забава върху главницата, считано от 01.04.2021 г. до подаване на исковата молба, евентуално на сумата от 20 лв., частично предявен от общия размер на иска от 38,33 лв. – лихва за забава върху главницата, считано от 30.07.2021г. до подаване на насрещния иск. Претендира и разноски по производството.

Ответникът по насрещните искове – М. П. АЛ., оспорва същите с довода, че депозитът подлежи на връщане само след изплащане на всички суми за ползване на имота, което включвало и отстраняване на щети по имота, вследствие ползването му.