Решение № 139 от 21.11.2024, Районен съд - Каварна

РЕШЕНИЕ

№ 139 гр. Каварна, 21.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАВАРНА в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веселина М. Узунова Панчева при участието на секретаря Елена Б. Шопова като разгледа докладваното от Веселина М. Узунова Панчева Гражданско дело № 20243240100145 по описа за 2024 година

Производството е по чл.55, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.79, ал.1, във вр. с чл.183 от ЗЗД.

Гражданско дело № 145/2024г. е образувано по искова молба с вх.

№954/19.03.2024г., подадена от Б. Е. А., ЕГН: ********** от гр.Каварна ул.

**** №21, чрез адвокат О. С.-ВАК, съдебен **** гр.Варна, бул. „****“ 48, ап.

30, срещу И. Г. О. с ЕГН ********** от гр.Каварна, ул.“****“, №****.

Предявен е иск за заплащане на сумата от 4658 лева, представляваща стойността на закупена и недоставена част от оранжерия в размер на 340 кв.м., считано от 21.01.2024г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 19.03.2024г. до окончателното изплащане на сумата.

Претендира разноски.

В исковата си молба ищецът излага, че на 11.01.2024г. в сайта „Holmes.bg"/"XoflMec.6r/ видял обява за продажба в УПИ с площ от 2000 кв. м. в с. **** с разположена в парцела работеща оранжерия с площ от 900 кв. м.

Свързал се по телефона с ответницата И. Г. О., с която се уточнили, че тя като собственик ще му продаде само оранжерията с площ от 900 кв. м. за сумата 12 400 лева, ведно с найлона за нея. Уговорили се, че на 17.01.2024 г. ищецът да й предаде сумата 2000 лева капаро, а останалата част от 10 400 лева да заплати 1 на две вноски в рамките на една седмица, включително и найлона.

Ищецът посочва, че в изпълнение на този устен договор, на 17.01.2024 г. пред дома на ответницата предал сумата 2000 лева като капаро, а ответницата му издала разписка, като му предала и разписка от „Еконт" за получен от нея найлон на 20.11.2023 г. На тази среща присъствали и двама свидетели. На 19.01.2024 г., отново пред дома на ответницата и в присъствието на същите свидетели, ищецът предал на ответницата сумата 9000 лева и се договорили последната част от 1400 лева да й бъдат изплатени на 21.01.2024 г., което той сторил на същото място и при същите свидетели.

Твърди, че след получаването на цялата сума ответницата му разрешила да отиде до с. **** и да демонтира оранжерията и да я прибере. Но не му дала найлона, въпреки уговорката, че в цената е включен и той.

Ищецът организирал хора, които да му помогнат, отишли в селото и започнали демонтажа. На място установили, че оранжерията не е 900 кв. м., а 560 кв. м. Обадил се на ответницата и тя му казала, че няма проблеми и ще му достави липсващата част от 340 кв. м. в двудневен срок. Ищецът останал с впечатление, че тя ще изпълни ангажимента си за доставка на липсващата част, натоварил конструкцията и я монтирал в с. ****.

На 23.01.2024 г. потърсил ответницата по телефона, но тя не отговаряла.

Така продължило до 26.01.2024г., когато бил принуден да подаде нотариална покана рег. № 262/24 г., Том 1, акт 12 на Нотариус ****, рег. № 538, чрез неговия помощник нотариус **** И.а. На 31.01.2024 г. поканата била връчена лично на ответницата, но не последвали никакви действия от нейна страна.

Моли съда, да осъди ответницата И. Г. О., с ЕГН: ********** от град Каварна ул ."****" № 39, вход "Б", етаж 2, ап. № 11 да му заплати на Б. Е. А., сумата 4 658 лева, представляваща стойността на закупената и недоставена част от оранжерия в размер на 340 кв. м., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на настоящата молба – 19.03.2024г., до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски по делото.

В о.с.з., ищецът редовно призован, явява се лично и се представлява от адв.О. С., който поддържа исковата молба и моли за уважаване на иска.

Ответницата в срока по чл.131 от ГПК е депозирала писмен отговор чрез адв.М.К. – ДАК.

2

Счита предявения иск за недопустим и неоснователен.

Посочва, че от 1990 г. ответницата и съпругът й /вече покойник от над 15 г./ се занимавали със земеделие. През 2000 г. съпругът й **** закупил от физическо лице две оранжерии, с различна големина, доколкото тя знае холандски, почти нови, в употреба от година. Същите били поставени в имота им в с. **** и използвани по предназначение години наред за зеленчукопроизводство. Тъй като била на години, ответницата решила да продаде едната по-малка оранжерия на човек от гр. Каварна. Другата запазила с намерение да продължи със сеенето. След голямата буря в района на 17.11.2023 г. всички найлони се накъсали и производството й било компрометирано. Закупила след пет дена нов найлон за покриване на оранжерията, евентуално напролет отново да я зареди. Твърди, че децата й отдавна я убеждавали да спре да работи и да си гледа пенсията. На много хора, почти на всичките си познати действително казвала, че е най - добре да продаде имота в с.****, ако й предложат добра цена. Включително и на племенницата си, която работила във фирма „****“ гр.Каварна, като твърди, че самата тя никога не е писала обяви.

В началото на януари с нея се свързал ищеца. Разбрал, че продава имота, че е отишъл да го види, и че проявява интерес да закупи оранжерията. Бил много настоятелен, като няколко пъти инициирал срещи, за да се разберат.

Срещите били винаги в гр.Каварна. Никога не били ходили до с.**** заедно, но той я уверил, че няколко пъти е ходил и гледал оранжерията и иска да я закупи. В края на януари се уговорили и сключили устен договор за продажба на вещта.

Ответницата твърди, че ищеца е платил договорената цена, след което е демонтирал оранжерията и я изнесъл от нейния имот. Същата не е присъствала, както се твърдяло в исковата молба.

Твърдението за „недоставена част от оранжерия“ било напълно неоснователно. Страните нямали договор за доставка на оранжерия. Ищеца закупил напълно сглобена и работеща до преди два месеца /преди бурята и накъсването на найлона/ оранжерия и не е имало „части“ от оранжерия в имота, който към настоящият момент бил празно дворно място с барака.

Счита предявения иск за неоснователен.

В о.с.з., ответницата редовно призована, не се явява, представлява се от 3 адв.М.К., която поддържа отговора, оспорва исковата молба и молли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

Каварненският районен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД. Така предявения иск е допустим. Разгледан по същество същият е и основателен.

Не е спорно между страните, че между тях е сключен устен договор за покупко-продажба на оранжерия. Спорно е обстоятелството, за каква квадратура точно се отнася тази продажба, доколкото ищецът твърди, че е закупил оранжерия в размер на 900 кв.м., а ответницата му е предоставила такава от 560 кв.м. Към исковата молба ищецът е представил публикувана обява от сайт за продажба на недвижими имоти „holmes.bg“, откъдето се установява, че в действителност е с.**** на 5 км от гр.Каварна е обявен за продажба парцел с площ от 2000 кв.м., като е посочено, че в парцела е разположена работеща оранжерия с площ от 1000 кв.м., кладенец с хидрофорна помпа за поливане, ток и вода с налични партиди. Посочено е, че в парцела има барака и още една малка оранжерия.

Не е спорно и обстоятелството, че ищецът е заплатил цялата сума по сделката, т.е. сумата от 12 400 лева, като същите са били платени на три части – 2000 лева капаро (за които е предоставена изходяща от ответницата разписка) и останалата сума, веднъж 9000 лева и 1400 лева. По този въпрос също не се спори от ответната страна.

Разпита на свидетелите С. К. А. и С. С. С. потвърждават, че закупената от ищеца оранжерия не отговаряла на договорените кв.м., а била по-малко.

Според св.А., квадратурата била замерена и излизало 560 кв.м. Освен това имало уговорка между страните, И. да даде закупения от нея найлон, но в последствие отказала и започнала да заплашва ищеца.

Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1 ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. Видно от законовия текст в него са уредени три различни специални фактически състава на неоснователно обогатяване, което е един от източниците на облигационни отношения по българската гражданскоправна система. При първия фактически състав се касае за получаване на 4 имуществена облага при начална липса на правно основание, разбирано като валидно правно задължение. Вторият фактически състав визира получаване на престация с оглед на очаквано в бъдеще основание, което обаче не е могло да бъде осъществено, а третият се отнася до отпаднало с обратна сила основание - в този смисъл и ППВС № 1/1979 г. На връщане в хипотезите на чл. 55, ал. 1 ЗЗД подлежи реално полученото, а не по-малката стойност между обогатяването и обедняването, което важи само при общия фактически състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД.

В настоящия случай се установи, че ответницата е получила цялата сума по сделката в размер на 12 400 лева, но не е предоставила на ищеца цялата договорената квадратура от оранжерията с наличния найлон в размар на 900 кв.м. След като сключения между Б. Е. А. и И. Г. О. договор за покупкопродажба на оранжерия не е осъществен в цялост, а само частично, то ответницата трябва да върне на ищеца заплатената в повече от ищеца, при неосъществено основание сума в размер на 4 658 лева, заедно с поисканата законна лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба – 19.03.2024г., до окончателното плащане. Предявения иск е основателен и следва да бъде уважен.

При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца трябва да бъдат присъдени разноски, които съгласно приложен списък са в общ размер на 1165,30 лева, от които 165,30 лева платена държавна такса и 1000 лева адвокатски хонорар.

Водим от горното, Каварненският районен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА И. Г. О. с ЕГН ********** от гр.Каварна, ул.“****“, №****, да заплати на Б. Е. А., ЕГН: ********** от гр.Каварна ул. **** №21, сумата от 4 658,00 (четири хиляди шестстотин петдесет и осем) лева, представляваща част от получена при неосъществено основание от ответницата сума, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба – 19.03.2024г., до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА И. Г. О. с ЕГН ********** от гр.Каварна, ул.“****“, №****, да заплати на Б. Е. А., ЕГН: ********** от гр.Каварна ул. **** №21, сумата от 5

1165,30 (хиляда сто шестдесет и пет лева и тридесет стотинки) лева, представляваща съдебно-деловодни разноски по гр.д.№145/2024г. по описа на КвРС.

Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен съд Добрич.

Съдия при Районен съд – Каварна: _______________________ 6