Решение № 129 от 04.04.2023, Окръжен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 129 гр. С.З., 04.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

А. Д. А.ов при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно гражданско дело № 20225500500321 по описа за 2022 година

Производството е на основание чл.258 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба от М. К. А. от гр.С.З. против Решение № 147 от 14.03.2022г. постановено по гр.дело № 4535/2021г. по описа на Районен съд С.З., с което е допусната делба при квоти ¼ идеална част за въззиваемото дружество „И.Г.“ ООД и ¾ идеални части за М. К. А. на обект в сграда с адрес, гр.С.З., ул.“............................ заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху поземления имот, в който е построена сградата.

В жалбата се твърди, че жалбоподателката изтеглила кредит от въззиваемото дружество, който изплащала редовно, включително и по време на пандемията от Covid-19. Сочи, че тогава имало решение на държавата според което вноските по кредитите могат да се отложат за няколко месеца. В разговор с В.Д. от когото е теглила кредита разбира, че може да плаща определени суми, а после да изравни вноските. Твърди, че не е спирала да изплаща кредита си, а в последствие е внасяла повече пари, за да може да влезе в норма с вноските си. Въпреки това, обаче получила писмо, че не била плащала от месец март до месец октомври 2020г., което жалбоподателката твърди, че не било истина.

Иска да се разгледа плащането на вноските и, както и че не била молила да изкупи ¼ идеална част от имота.

1

Твърди, че не е съгласна с постановеното решение, поради горните съображения.

Доказателствени искания не са направени.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от другата страна „И.Г.“ ООД, гр.С.З., чрез пълномощника им адв.А. С. от АК - С.З., в който изразява становище, че въззивната жалба е нередовна, тъй като не отговаря на изискванията на чл.260, т.3, т.4 и т.7 от ГПК. Сочат, че липсва каквото и да е указание в какво се състои порочността на решението. Считат, че направеното искане за проверка на плащанията е неотносимо към спора и липсва подпис на жалбоподателя.

Сочат, че наведените оплаквания не касаят спор за собствеността на процесния недвижим имот, а отношения между страните по договор за кредит, а възражения за недължимост на вноски жалбоподателката е можела да направи в заповедното производство на основание чл.414 от ГПК, което не е сторила. Считат, че същата е имала възможността да оспори постановлението за възлагане на ¼ идеална част от имота на въззиваемото дружество, ако е считала, че то не е следвало да придобива в собственост тази идеална част.

Предвид горното, считат първоинстанционно решение за правилно и постановено в съответствие със събраните по делото доказателства, от които е установено, че въззиваемото дружество е придобило ¼ идеална част от процесния имот от публична продан, чрез възлагане като взискател по делото, а безспорно от събраните доказателства се установява, че останалите ¾ идеални части от имота са придобити от жалбоподателката по наследство от майка й.

Считат за правилно постановеното решение и правния извод на Районен съд, че са налице предпоставките на чл.34, ал.1 от ЗС съгласно който всеки съсобственик може, въпреки противна уговорка да иска делба на общата вещ, за да бъде допуснат процесния имот до делба при посочените квоти за страните.

Претендират оставяне без уважение на въззивната жалба, като неоснователна и оставяне в сила на първоинстанционното решение, както и присъждане на направените разноски пред въззивната инстанция.

Въззивникът М. К. А., редовно и своевременно призована, не се явява лично, като по делото е постъпила писмена молба от назначения от съда особен представител на въззивницата адв. С. Ж. С. надлежно назначена по делото, които молят въззивиния съд да уважи въззивната жалба и да се отмени изцяло първоинстанционното съдебно Решение, с което е допуснал до делба процесния недвижим имот при посочените квоти, като незаконосъобразно и в противоречие с императивната разпоредба на чл.34 от ЗС и да реши спора по същество, като отхвърли изцяло иска за съдебна делба, предявен от ищеца. Излага доводи, че е заплатила всички дължими вноски към въззиваемия по делото.

2

Въззиваемият „И.Г.“ ООД гр.С.З., редовно и своевременно призовани, не се явява управителя на дружеството, като вместо него се явява пълномощника им адв. А. С. от АК – С.З., надлежно упълномощен от порано, която моли въззивиния съд да остави без уважение въззивната жалба и да потвърди изцяло първоинстанционното съдебно Решение, като правилно и законосъобразно.

След като се запозна с изложеното в жалбата и с допълнителната писмена молба на жалбоподателите, както и с писмените доказателства по делото съдът намира за изяснено следното :

Предявени са искове с правно основание чл. 34 и сл. от ЗС, във вр. с чл. 341 и сл. от ГПК за делба, като производството е във фазата по допускането на делбата.

Въззивният съд счита, че жалбата се явява допустима, но неоснователна. Счита, че решението на първоинстанционния съд е законосъобразно и правилно. В тази връзка съдът не може да се сподели твърдението във въззивната жалба, че съдът не е обсъдил или игнорирал определени доказателства. Вътрешните отношения между жалбоподателката като кредитополучател и въззиваемото дружество като кредитор подлежат на уреждане в заповедното производство, където жалбоподателката спокойно е могла да направи възраженията си по чл.414 от ГПК и след това зависимост от основанието, на което са направени евентуално възраженията, да се провери дали действително са направени вноските и съответно дадени средствата.

В първоинстанционното производство е установена следната фактическа обстановка:

По делото е представено и прието като писмено доказателство пред първостепенния съд надлежно заверено копие от представеното по делото постановление за възлагане на недвижим имот, издадено от Държавния съдебен изпълнител при Старозагорски районен съд, съответно и влязло в законна сила на 09.08.2021г., надлежно вписано в Служба по вписванията С.З. във вх. рег. № 9336/23.08.2021г., постановено по изпълнително дело 20215530403028 по описа на ДСИ при Старозагорски районен съд, с длъжник - ответницата М. К. А., на ищеца „И.Г.” ООД (взискател) е възложена ¼ % идеална част самостоятелен обект в сграда с идентификатор

*** /шестдесет и осем хиляди осемстотин и петдесет, точка, петстотин и осемнадесет, точка, четиристотин тридесет и осем, точка, едно, точка, тридесет и две/ по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-65/30.05.2008г. на ИД на АГКК с последно изменение, засягащо обекта от 30.08.2021г. и с адрес на имота гр. С.З., ул.

„************, който самостоятелен обект се намирал в сграда с идентификатор *** /шестдесет и осем хиляди осемстотин и петдесет, точка, петстотин и осемнадесет, точка,четиристотин тридесет и 3 осем, точка, едно/, разположена в поземлен имот с идентификатор *** /шестдесет и осем хиляди осемстотин и петдесет, точка, петстотин и осемнадесет, точка, четиристотин тридесет и осем/, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, на едно ниво, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:

***, ***, под обекта: *** и над обекта: ***, представляващ по документа за собственост:

АПАРТАМЕНТ с изложение юг, находящ се на трети етаж във вход Б от жилищна сграда, построена с отстъпено право на строеж, върху общински поземлен имот в гр. С.З.,ул. „*********, който апартамент е със застроена площ 64,23 /шестдесет и четири цяло и двадесет и три стотни/ кв.м. и се състои от: две спални, дневна с кухненски бокс, баня - клозет, антре и балкон, при граници на апартамента: на север - ап. на Д.И В.Д., стълбище и ап. на М.М., изток - ап. на М.М., юг - двор и запад - ап. на Д.И В.Д., заедно с прилежащо избено помещение под № 14 /четиринадесет/ с площ по данъчно записване 6 /шест/ кв.м., при граници на избеното помещение: север коридор, изток - мазе на Мара Кирева, юг - двор, запад - мазе на Н.Н., както и заедно с 1,94% /едно цяло и деветдесет и четири процента/ ид. части от общите части на сградата и от общите помещения, а именно: таванският етаж е построен изцяло с общи сушилни и тераси, пералня при граници: от север двор, от изток - стълбище, от юг - коридор, от запад - мазе на К.К., пералня при граници: от север - двор, от изток - мазе на М.М., Т. И Х.Д., от юг коридор от запад - стълбище, както и заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху поземления имот, в който била построена сградата.

Представен е по делото и нотариален акт № 190/20.10.1967г. , от който е видно, че К.Ц.К. е бил закупил гореописания апартамент на 20.10.1967г..

От удостоверението за наследници се установява, че след смъртта на К.Ц.К., починал на 16.09.2009 г., негови законни наследници са били съпругата му И.Д.К. (починала на 26.06.2020 г.) и дъщеря им М. К.

(ответницата по делото).

Представени са по делото удостоверение за данъчна оценка и схема на обекта.

При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира следното:

С Тълкувателно решение под № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС, постановено по т. д. с № 2/2013 г., ОСГТК е прието, че за разлика от публичната продан на движими вещи, която е оригинерно придобивно основание, публичната продан на недвижим имот е деривативен способ за придобиване правото на собственост - чл. 496 ГПК. Купувачът /по публичната продан/ придобива правото на собственост, ако длъжникът е бил собственик на имота, от деня на влизане в сила постановлението за възлагане - чл. 496, ал. 2 ГПК, редакция в сила ДВ. бр. 49 от 29.06.2012 г. В случая не е спорно, а и от представените писмени доказателства по делото се установява, че длъжникът по 4 изпълнителното дело (ответницата) е притежавала по наследство от баща си 1/4 ид.ч. от процесния имот. Следователно след като длъжницата по изпълнителното дело е била собственик на 1/4 ид.ч. от недвижимия имот, то и купувачът по проданта (ищецът в настоящото производство) е придобил нейната ¼ ид.ч. от имота именно по силата на извършената публична продан на същата идеална част от процесния недвижим имот.

Следователно ищцовото и въззиваемо дружество се легитимира в настоящото производство като собственик на процесната ¼ ид.ч. от процесния имот.

Както бе посочено и по - горе, не е спорно, а и от събраните доказателства се установява, че останалите 3/4% ид.ч. част от имота са собствени на въззивницата, придобила ги по наследство от майка си.

Съгласно чл. 34, ал.1 от ЗС всеки съсобственик може, въпреки противна уговорка, да иска делбата на общата вещ, освен ако законът разпорежда друго, или ако това е несъвместимо с естеството и предназначението на вещта.

Налице са предпоставките на цитираната разпоредба на закона, поради което процесният имот правилно и законосъобразно е бил допуснат до делба, съответно при квоти 1/4 ид. част за ищеца и 3/4 ид.части за ответницата.

В жалбата се твърди,че жалбоподателката изтеглила кредит от въззиваемото дружество, който изплащала редовно, включително и по време на пандемията от „Ковид 19“. Получила била писмо, че не плащала от март до октомври 2020г., което не било истина. Иска да се разгледа плащането на вноските й че не била молила да изкупи 1/4 идеална част от имота. Твърди,че не е съгласна с решението поради гореизложеното.

Делбата е допусната при квоти: 1/4 идеална част за „И.Г.“ ООД и 3/4 идеални части жалбоподателката на М. К. А..

Наведените оплаквания не касаят спор за собствеността на процесния недвижим имот, а отношения между страните по договор за кредит.

Възраженията си за недължимост на вноските по кредита жалбоподателката е следвало да направи в заповедното производство като се възползва от правото си да възрази писмено срещу заповедта за изпълнение на основание чл.414 от ГПК,което не е сторила.

Същата е имала и възможността да оспори постановлението за възлагане на 1/4 идеална част от имота на въззиваемото дружество, ако е считала, че то не е следвало да придобива в собственост тази идеална част.