Решение № 485 от 04.08.2026, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 485 гр. Ямбол, 04.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Георги Ст. Георгиев при участието на секретаря Е. Г. А. В. като разгледа докладваното от Георги Ст. Георгиев Гражданско дело № 20262330100405 по описа за 2026 година

Предявени са обективно съединени искове от Ю. Г. Й. поч. на ****** г. конституиране страни в процеса правоприемниците му М. Ю. Й., ЕГН **********, адрес в с.

Б., общ. Т., *******, В. Ю. Й., ЕГН **********, , адрес в с. Б., общ. Т., ******* и малолетния Д. Ю. Й., ЕГН **********, адрес с. Б., общ. Т., ул. *******, против „В. Транспорт“ ЕООД, ЕИК *******, за осъждане на ответника да заплати на наследниците на ищеца на основание чл. 128, т.2 КТ, чл.224, ал.1 КТ , чл.215 КТ и чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 562, 42 евро ( 1100,00 лв.), представляваща неизплатено брутно трудово възнаграждение за месец септември 2025 г., сумата от 18, 95 евро ( 37,07 лв.), представляваща обезщетение за забавеното плащане на трудовото възнаграждение за м. септември 2025г. за периода 01.11.2025г. –28.01.2026 г., сумата от 1619, 77 евро ( 3168,00 лв.), представляваща левовата равностойност на дължими комадировъчни пари за периода 01.09.2025г. -18.09.2025г., както и сумата от 54, 58 евро (106,75 лв.), представляваща обезщетение за забавеното плащане на дължимите командировъчни пари за периода 01.11.2025г. – 28.01.2026г. и сумата от 51, 13 евро (100 лв.), представляваща обезщетение за неплатен годишен отпуск от 2 дни за 2025 г. за периода 28.03.2025 г.- 01.10.2025 г., както и сумата от 1, 72 евро ( 3,37 лв.), представляваща обезщетение за забавеното плащане на неплатен годишен отпуск за периода 01.11.2025 г. – 28.01.2026 г.

Претендират се разноските по делото и законна лихва върху неплатените възнаграждение и командировъчни пари от датата на исковата молба -28.01.2026г.

Твърди, че наследодателя на ищците заемал длъжността „******* ***** ******” при ответника, по силата на трудов договор, сключен на 28.03.2025г., като от 19.08.2025 г. до 1

01.09.2025 г. бил командирован извън територията на Р. България. Ответникът не изпълнил задълженията си за изплащане на трудово възнаграждение за месец септември 2025 г. и дневни командировъчни пари съобразно нормативната уредба установяваща размера на командировъчните за командировки в чужбина. Също така на праводателя на ищците не са платени и два дни отпуск.

Иска се уважаване на иска и присъждане на разноски за настоящата инстанция.

В срока по чл.131 ГПК ответника не е депозирал отговор на исковата молба.

В съдебно заседание ищите - редовни призовани акто от тях се явяват наследниците М. Ю. Й. и В. Ю. Й., като Д. Д. К. в качеството й на майка и законен представител на малолетния Д. Ю. Й. не се явява, като се представлява се от пълномощник-адвокат, всичките поддържат предявените искове и пледират за уважаването им, както и за присъждането на разноски.

Ответникът - редовно призован не се явява и не се представлява., След преценка на становищата на страните и събраните по делото доказателства, при съблюдаване на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

В тежест на ищеца е да докаже съществуване на трудово правоотношение с ответника, съответно че е бил командирован за посочените дати и дестинации и размера на дължимите дневни командировъчни пари, размера на уговореното трудово възнаграждение, както и че е поканил ответника да му заплати дължимите командировъчни пари

В тежест на ответника е да докаже, че е погасил задълженията за заплащане на дневни командировъчни пари за осъществените от ищеца командировки.

Съдът, като взе предвид изложените по делото доводи и въз основа на доказателствата по делото, намира следното:

По исковете за трудово възнаграждение по чл.128, т.2 КТ

От представените по делото трудов договор ***/28.03.2025г., Заповед № ***/01.10.2025г. зца прекратяване на трудов Договор***/28.03.2025г., проверки извършени от Дирекция“ Инспекция на труда“ гр. С. се установява, че между страните е съществувало трудово правоотношение, възникнало на 28.03.2025г., по силата на което ищецът е заемал длъжността „******* *** ******, ******* ******* *******- *******” с уговорено основно трудово възнаграждение, при първоначално постъпване на работа в размер на 1100 лв. месечно, както и 20 дни платен годишен отпуск.

Правоотношението е прекратено, считано от 01.10.2025г. по взаимно съгласие между страните.

В приложение на установената от чл.8, ал.2 КТ презумпция и при липсата на 2 обратно доказване от страна на ответника, съдът приема, че за периода на съществуване на трудовото правоотношени работникът е изпълнявал добросъвестно трудовите си задължения, включително задължението си да престира работна сила.

Следователно за същия период за работодателя са възникнали задълженията по чл.128,т.1 и 2 КТ да начислява и заплаща уговореното възнаграждение за извършената работа.

За месец септември 2025 г. неизплатеното брутно трудово възнаграждение е в размер на 562, 42 евро ( 1100,00 лв.), като иска се явява изцяло основателен.

По исковете с правно основание чл.245, ал.2 КТ

С оглед основателността на обуславящия иск, работодателят дължи и обезщетение за забава за периода от настъпване изискуемостта на вземането за трудово възнаграждение за месец септември 2025 г., включен в исковия период до датата на завеждане на иска на основание чл.245, ал.2 КТ, която норма е специална и изключва приложението на чл.86 от ЗЗД.

От представения трудов договор се установява страните да са уговорили заплащането на трудовото възнаграждение да се извършва ежемесечно, т.е. до края на месеца, за който се начислява. Касае се за парично задължение, за което законът е установил срок за изпълнение и следователно работодателят е изпаднал в забава за посоченото месечно възнаграждение, считано от първо число на месеца, следващ този, за който възнаграждението е дължимо, без да е необходима покана от страна на работника.

Размерът на обезщетението за забава по отношение на възнаграждението за месец септември 2025 г., считано от първо число на месеца, следващ този, за който се отнася, върху просрочените суми до дата на исковата молба следва да се изчисли въз основа на законната лихва.

Тъй като по делото липсват данни за размера на обезщетението, съдът определя същото на основание чл.162 ГПК по формулата – брой дни забава Х ( размера на възнаграждението Х законната лихва : 100) : 1100, където законната лихва е равна на основния лихвен процент плюс десет пункта.

Общия размер на дължимото обезщетение изчислен по-горната формула съвпада с претедрината сума, поради което и акцесорния иск следва да се уважи в пълния претендиран размер.

По иска по чл.224, ал.1 КТ

Ищецът претендира заплащане на обезщетение за неползван платен годишен в размер на 51, 13 евро (100 лв.), от 2 дни за 2025 г. за периода 28.03.2025 г.- 01.10.2025 г., както и сумата от 1, 72 евро ( 3,37 лв.), представляваща обезщетение за забавеното плащане на неплатен годишен отпуск за периода 01.11.2025 г. – 28.01.2026 г.

Страните са уговорили размер на платения отпуск от 20 дни годишно, като предвид че правоотношението е възникнало на 01.04.2025г. и прекратено на 3

01.10.2025г.

Ответникът, който носи тежестта, не е установил ищецът да е поискал, съответно да му е било разрешено и да е ползвал полагаемия му се отпуск от 2 дни, поради което и съдът приема, че същият не е ползван и ответникът дължи обезщетение за 51, 13 евро (100 лв.), от 2 дни за 2025 г. за периода 01.04.2025 г.01.10.2025 г., както и сумата от 1, 72 евро ( 3,37 лв.), представляваща обезщетение за забавеното плащане на неплатен годишен отпуск за периода 01.11.2025 г. – 28.01.2026 г.

Обезщетението следва да се изчисли въз основа на дължимото брутно трудово възнаграждение за пълен отработен месец е в размер на 562, 42 евро ( 1100,00 лв.) за който при липсата на доказателства за обратното съдът приема ищецът да е отработил пълни рабонтни дни, съответно размерът на обезщетението по чл.224, ал.1 КТ е 51, 13 евро (100 лв.), като иска е изцяло основателен.

По иска по чл.215 КТ.

В тежест на ищеца е да докаже съществуване на трудово правоотношение с ответника, съответно че е бил командирован за посочените дати и дестинации и размера на дължимите дневни командировъчни пари.

В тежест на ответника е да докаже, че е погасил задълженията за заплащане на дневни командировъчни пари за осъществените от ищеца командировки.

Ответникът не оспорва, че за времето на съществуване на трудовото правоотношение ищецът е бил командирован на посочените в исковата молба дати.

Разпоредбата на чл.228, ал.2 КТ предвижда, че размерът на обезщетението по чл. 215 КТ се прилага, доколкото в акт на Министерски съвет, в колективен трудов договор или в трудовия договор не са предвидени по-големи размери. Тълкувайки разпоредбите на чл.215 КТ и чл. 228 КТ се налага извода, че законодателят е предвидил размери на командировъчните пари, под които работодателят не може да слиза при изплащането им на работниците, които в случая са определени с издадения подзаконов акт НСКСЧ. Работодателят може да определя размера на командировъчните, който ще се изплаща, както е предвидено и в чл.31, ал.6 НСКСЧ, но само ако той е по-голям от нормативно установения. Посочените в НСКСЧ размери на командировъчните пари са минималните, които работодателят следва да заплаща, като не може едностранно, с издадена от него заповед, да създава по-неблагоприятно положение за служителя и да определя по-ниски размери на командировъчните суми от нормативно установените, тъй като това би противоречало на чл. 215 и чл. 228, ал. 2 КТ. В този смисъл е и практиката на ВКС по чл.290 ГПК, установена с решение № 753/29.03.2011г. по гр.д.№ 1283/2010г., ВКС, Г.К. ІV г.о.

Следователно по делото се установява, че ищецът, за исковия период е бил 4 командирован от ответника, като дължимото обезщетение за командировъчни пари е в общ размер на 1619, 77 евро ( 3168,00 лв.), представляваща левовата равностойност на дължими комадировъчни пари за периода 01.09.2025г. -18.09.2025г., като иска е изцяло основателен. Сумата от 54, 58 евро (106,75 лв.), представляваща обезщетение за забавеното плащане на дължимите командировъчни пари за периода 01.11.2025г. – 28.01.2026г.

При този изход на делото, основателна се явява претенцията, предявена от ищцовата страна Д. Д. К. на основание чл.78, ал.1 ГПК, за присъждане на направените по делото съдебни разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 450, 00 евро, които следва да бъдат възложени в тежест на ответника.

На основание чл.78, ал.6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ЯРС сумата от 123, 96 евро.

На основание чл.242, ал.1 ГПК, съдът ще постанови предварително изпълнение на решението за присъденото трудово възнаграждение.

Водим от изложените мотиви и на основание чл.235 ГПК Районен съд – Ямбол РЕШИ:

ОСЪЖДА В. Транспорт ЕООД, ЕИК *******0, със седалище и адрес на управление:гр.Сливен, ул.Текстилец, № 7, вх. А, ет.2, ап.2 да заплати на М. Ю. Й., ЕГН **********, адрес в с. Б., общ. Т., *******, В. Ю. Й., ЕГН **********, , адрес в с. Б., общ. Т., ******* и малолетния Д. Ю. Й., ЕГН **********, адрес с. Б., общ. Т., ул. *******, действащ чрез своята майка и законен представител Д. Д. К., в качеството им на наследници на Ю. Г.

Й., ЕГН ********** поч. на ****** г. на основание чл. 128, т.2 КТ, чл.224, ал.1 КТ , чл.215 КТ и чл.86, ал.1 ЗЗД на сумата от 562, 42 евро ( 1100,00 лв.), представляваща неизплатено брутно трудово възнаграждение за месец септември 2025 г., сумата от 18, 95 евро ( 37,07 лв.), представляваща обезщетение за забавеното плащане на трудовото възнаграждение за м. септември 2025г. за периода 01.11.2025г. –28.01.2026 г., сумата от 1619, 77 евро ( 3168,00 лв.), представляваща левовата равностойност на дължими комадировъчни пари за периода 01.09.2025г. -18.09.2025г., както и сумата от 54, 58 евро (106,75 лв.), представляваща обезщетение за забавеното плащане на дължимите командировъчни пари за периода 01.11.2025г. – 28.01.2026г. и сумата от 51, 13 евро (100 лв.), представляваща обезщетение за неплатен годишен отпуск от 2 дни за 2025 г. за периода 28.03.2025 г.- 01.10.2025 г., както и сумата от 1, 72 евро ( 3,37 лв.), представляваща обезщетение за забавеното плащане на неплатен годишен отпуск за периода 01.11.2025 г. – 28.01.2026 г., в едно със законната лихва от 28.01.2026 г. до изплащане на вземането.