Решение № 264006 от 16.06.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

Гр.София,16.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД ,Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав на дванадесети април през две хиляди и двадесет и първа година в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТЕЛА КАЦАРОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА мл.с.НАТАЛИ ГЕНАДИЕВА

При секретаря Цв.Добрева като разгледа докладваното от съдия ТАШЕВА гр. дело N 4273 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

С решение от 16.01.2019 г. по гр.д. № 9574/19 г., СРС, ГО, 164 с-в ОТХВЪРЛЯ предявения от ОБЩИНА - ГР. ГЕНЕРАЛ ТОШЕВО, с ЕИК ******, представлявана от Кмета на Общината В.Д.против „П.С." ЕООД, с ЕИК ******, представляван от управителя С.И.С., иск по чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. чл.265, ал.1, пр.2 от ЗЗД за заплащане на сумата от 1 942,27 лв., като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА ОБЩИНА - ГР. ГЕНЕРАЛ ТОШЕВО, с ЕИК ******, представлявана от Кмета на Общината В.Д., на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на „П.С." ЕООД, с ЕИК ******, представляван от управителя С.И.С. сумата от 300,00 лв., представляваща сторени разноски по делото пред СРС.

Решението се обжалва от ищеца като неправилно .В жалбата си въззивникът твърди,че съдът неправилно е приел,че общината е следвало да уведоми фирмата изпълнител на посочения в договора адрес за проявилите се дефекти.След справка в Търговския регистър се установявало ,че ответникът е обявил друг адрес на управление и съобразно чл.50 ал.1 ГПК връчването на търговец следва да е на последния посочен в регистъра адрес.Неправилен е изводът на съда,че няма доказателство за достигане на електронното съобщение до посочения адресат. Моли да се отмени решението и да се уважи иска .Претендира разноски.

По жалбата е постъпил отговор от въззиваемата страна,с който същата се оспорва.Претендират се разноски.

Софийски градски съд обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства,приема за установено следното:

На основание чл.272 ГПК съдът препраща към фактическите и правни изводи на СРС и те стават част от настоящите мотиви.За пълнота:

С оглед на принципа на договорната свобода, в обжалваното решение СРС е приел, че посоченият в процесния договор ред и начин за връчване на съобщения между страните дерогира правилото на чл.50, ал.2 ГПК. Тази процесуална норма не може да се приеме за императивна, след като е възможно да бъде заместена от взаимното съгласие на страните, относно мястото и начина на изпращане и получаване на съобщения, свързани с изпълнението на договора.

Принципът на добросъвестното упражняване на права изисква страните по договора да спазват точно уговореното между тях и да не го изменят едностранно. Чл.20а ЗЗД приравнява договорите по сила на закон за тези, които са ги сключили.

В конкретния случай ищецът не твърди, нито доказва да е изпратил писмено уведомление до ответника на посочения в договора адрес - гр. Шумен, на ул. „******.Уведомление за настъпилите дефекти и покана за отстраняването им ищецът е изпращал само на последния регистърен адрес на ответника, към момента на изпращане на уведомлението, а именно - гр. София, ул. „******.

Изпращането на уведомление до изпълнителя на адрес, различен от посочения в процесния договор, както и неполагането на усилие от страна на възложителя, за осъществяване на контакт с изпълнителя на посочените в ТР телефонни номера, е в нарушение на принципите на дължимата грижа и добросъвестността, поради което такова уведомление е ненадлежно .

Неоснователно е възражението ,че ответникът бил редовно уведомен с изпращането на писмото на адреса в София,този по посочения в Търговския регистър.Макар че не е установил,ответника да е напуснал адреса в Шумен и да не е могъл да го открие на адреса на кореспондеция посочен в договора,ищецът не е извършил редовно уведомяване и по посочения в ТР адрес,тъй като отметката „непотърсен“не означава връчване,освен ако не е уговорено между страните по договора.

Неоснователни са и оплакванията в жалбата, че с изпращането на уведомление до ответника по електронен път, била спазена от ищеца договорената в чл.43 от договора, писмена форма за действителност на съобщенията между страните.

Ищецът не е представил доказателства по делото, да е изпратил уведомление в сочения смисъл до ответника по електронен път. Представена е само разпечатка от екран, от която е видно, че на 23.07.2018г. кметът на Община Генерал Тошево е изпратил на електронен адрес електронно съобщение, наименовано „писмо зо срок на гаранция",но няма доказателства за получаването му от ответника.

Освен това, в чл. 43 на процесния договор страните изрично са уговорили писмена форма за действителност на всички съобщения между тях, свързани с договора. Липсва изрична клауза, че страните приравняват съобщенията, изпратени по електронен път на писмени такива, а и в договора никъде не са посочени електронни адреси на страните, за размяна на кореспонденция между тях.

С оглед на гореизложеното, изводът на

СРС, че ищецът не е доказал надлежно да е уведомил ответника за констатираните дефекти по настилката и да го е поканил да ги отстрани, се явява правилен.

Не се доказаха твърдяните пороци на първоинстанционното решение,поради което то следва да бъде потвърдено.

Въззиваемата страна има право на разноски.Такива са сторени в размер на 300 лв.,които следва да бъдат присъдени.

На основание изложеното, Софийски градски съд

Р Е

Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решението от 16.01.2019 г. по гр.д. № 9574/19 г., СРС, ГО, 164 с-в ОСЪЖДА ОБЩИНА - ГР. ГЕНЕРАЛ ТОШЕВО, с ЕИК ******, представлявана от Кмета на Общината В.Д., на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на „П.С." ЕООД, с

ЕИК ******, представляван от управителя С.И.С. сумата от 300 лв.направените във въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение .

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване .

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.