Решение № 995 от 16.11.2021, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 995 гр. П***, 16.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Мария Ненова при участието на секретаря Мария Кузева като разгледа докладваното от Мария Ненова Гражданско дело № 20205220103641 по описа за 2020 година за да се произнесе взе предвид следното:

Ищецът М. ИВ. Н. чрез пълномощника си адвокат П. твърди, че против него е било образувано досъдебно производство № ЗМ-203/2015 г. по описа на ОДМВР – П*** за това, че на 19.01.2015 г. в гр. П*** пред С*** П*** – системен оператор в Сектор „ПП” при ОД на МВР, съзнателно се ползвал от неистински частен документ – договор за покупко-продажба на лек автомобил „Р*** К***”, като от него за самото му съставяне не може да се търси наказателна отговорност, престъпление по чл. 316 във връзка с чл. 309 от НК, както и за това, че на *** г. в гр. П*** е потвърдил неистина в писмена декларация към чл. 12а, ал. 1, т. 6 и чл. 12б, ал. 1, т. 6 от 09.01.2015 г., която се дава пред орган на власт – Началник сектор „ПП” при ОД на МВР – П***, за удостоверяване истинността на определени обстоятелства, а именно, че е закупил лично на *** г. в Република Г***, гр. П***, от М*** В***, лек автомобил „Р*** К***”, престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК. Твърди, че на 01.12.2015 г. бил привлечен като обвиняем, била му направена полицейска регистрация – взети му били пръстови отпечатъци и бил сниман в полицията в П***. На 19.01.2016 г. Районна прокуратура – П*** внесла в Районен съд – Пазарджик обвинителен акт срещу него, а с Присъда № *** г., постановена по НОХД № *** г. по описа на Районен съд – Пазарджик, бил признат за виновен в това, че на *** г. в гр. П*** пред С*** П*** – системен оператор в Сектор „ПП” при ОД на МВР, съзнателно се ползвал от неистински частен документ – договор за покупко-продажба на лек автомобил „Р*** К***”, като от него за самото му съставяне не може да се търси наказателна отговорност, престъпление по чл. 316, вр. чл. 309 от НК и на *** г. в гр. П*** е потвърдил 1 неистина в писмена декларация към чл. 12а, ал. 1, т. 6 и чл.12б, ал. 1, т. 6 от 09.01.2015 г., която се дава пред орган на власт – Началник сектор „ПП” при ОД на МВР – Пазарджик, за удостоверяване истинността на определени обстоятелства, а именно, че е закупил лично на *** г. в Република Г***, гр.

П***, от М*** В***, лек автомобил „Р*** К***”, престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК. С присъдата му било наложено наказание три месеца лишаване от свобода за престъплението по чл. 316, вр. чл. 309, ал. 1 от НК и наказание три месеца лишаване от свобода за престъплението по чл. 313, ал. 1 от НК, като на основание чл. 23, ал. 1 от НК било определено и наложено едно общо най-тежко наказание три месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване на основание чл. 66, ал. 1 от НК било отложено за изпитателен срок от ***. В тежест на ищеца били възложени разноските по делото в размер на 99.20 лв.

Присъдата била обжалвана от ищеца, в резултат от което с Присъда № *** от *** г. по ВНОХД № *** г. по описа на Окръжен съд – П*** присъдата на районния съд била отменена изцяло ищецът бил признат за невиновен и по двете обвинения. Тази присъда била протестирана от Окръжна прокуратура – П***. С Решение № *** г. по н.д. № *** г. по описа на ВКС присъдата по ВНОХД № *** г. по описа на Окръжен съд – П*** била оставена в сила.

Твърди, че по време на висящността на наказателното производство той и семейството му живеели в непрекъснат стрес и тревоги. Влошило се здравословното му състояние като през 2015 г. получил есенциална (първична) хипертония. Влошило се психическото и емоционалното му състояние – станал нервен, раздразнителен, конфликтен, нарушил се нощният му сън, увеличил консумацията на алкохол, станал разсеян. Наложило се на два пъти да посещава специалист-психиатър. Било му назначено лечение.

Вследствие на получената хипертония през месец ноември 2016 г. получил хеморагия (кръвоизливи) в лявото око, което намалило зрението му. На 03.11.2016 г. бил хоспитализиран в МБАЛ „Централ Хоспитал” – П*** за диагностика и лазерно лечение на получените в окото кръвоизливи, както и за възстановяване на зрението. Бил изписан на 05.11.2016 г. с подобрение, но с остатъчни хеморагии (кръвоизливи) и все още с намалено зрение. Вследствие на това ищецът бил общо 62 дни в болнични, през което време не можел да работи. „Замразил” членството си в Камарата на архитектите, тъй нямал физическата възможност да проектира и до ден днешен все още не бил в състояние да продължи тази си дейност.

Поради воденото срещу него наказателно производство сектор „Пътна полиция“ отказал да регистрира автомобила, което наложило всеки месец ищецът да иска временна регистрация за периода от месец февруари до месец септември 2015 г. и да заплаща такси общо в размер на 188.28 лв. (9 месеца по 20.92 лв.). Наложило се също така да заплати адвокатско възнаграждение в общ размер на 1 200 лв.

С воденото срещу ищеца наказателно производство било накърнено доброто му име, професионалната му чест, репутацията му в обществото и достойнството му. Негови близки и приятели се отдръпнали от него или се 2 отнасяли към него с недоверие и като към човек, който е нарушител на законите на страната и извършител на престъпление. По време на наказателното производство ищецът бил силно притеснен, изпитвал непреодолим страх, бил обезнадежден, изпитвал голямо напрежение и тревожност поради обстоятелството, че е подсъдим за две престъпления, наказуеми с лишаване от свобода. Бил принуден да понася всички ограничения, които качеството му на обвиняем и подсъдим му налагали, а именно да бъде сниман в полицията и да му бъдат снемани пръстови отпечатъци; да има наложена мярка за неотклонение, която не му позволявала да отсъства свободно от адреса си; да се явява на всички призовавания в полицията, в съдебни заседания и други.

По тези съображения моли да бъде осъден ответникът Прокуратурата на Република Б*** да му заплати обезщетение за претърпените неимуществени в размер на 14 000 лв., ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 22.12.2016 г., както и обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 200 лв. заплатени адвокатски възнаграждения и 188.28 лв. заплатени такси за временна регистрация на автомобила, ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба в съда до окончателното заплащане на главницата.

Претендира заплащане на разноските по делото.

Ангажира доказателства.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът Прокуратурата на Република Б***, представлявана от прокурор П*** от Районна прокуратура – П***, оспорва изцяло исковете по основание и размер. Предвид представените от ищеца доказателства оспорва настъпването на имуществени и неимуществени вреди за ищеца и наличието на причинно-следствена връзка с действията на прокуратурата. Прави възражение по чл. 5, ал. 1 от ЗОДОВ за изключителна вина на пострадалия. Твърди, че съдът е приел, че ищецът е осъществил деянието от обективна и субективна страна, с което е станал единствената причина за образуване на наказателно производство против него. Оспорва размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди като прекомерно завишен, несъответстващ на принципа на справедливостта, на установената съдебна практика и на социалноикономическите условия в страната. Оспорва претендираното обезщетение за имуществени вреди за заплатено адвокатско възнаграждение като недоказано от представените по делото писмени доказателства, а за заплатени такси за временна регистрация на автомобила – като недължими, тъй като са били платени преди датата на образуване на досъдебното производство. Оспорва прокуратурата да носи отговорност за действия, свързани с регистрацията, временната регистрация и други действия от изключителната компетентност на МВР. Допълва, че таксите са заплатени въз основа на закона, а не по усмотрение на МВР или на прокуратурата. Прави възражение за погасяване по давност на иска за лихва за забава за периода, надхвърлящ 3 години назад 3 от предявяване на иска.

Ангажира доказателства.

Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:

На 12.10.2015 г. срещу М. ИВ. Н. е било образувано досъдебно производство по преписка № *** г. по описа на ОДМВР – П*** за това, че на *** г. в гр. П***, пред системен оператор в РОППССВ в сектор „ПП“ при ОДМВР – П***, съзнателно се е ползвал от неистински частен документ – договор за покупко-продажба на автомобил от *** г., като за него за самото му съставяне не може да се търси наказателна отговорност – престъпление по чл. 316 във връзка с чл. 309, ал. 1 от НК, и за това, че на *** г. в гр. П*** е потвърдил неистина в писмена декларация към чл. 12а, ал. 1, т. 6 с дата 09.01.2015 г., която се дава пред орган на властта за удостоверяване истинността на определени обстоятелства, а именно, че е закупил лично на 05.01.2015 г. в Г***, гр. П***, от М*** В***, лек автомобил „Р*** К***“ – престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК.

С постановление от 01.12.2015 г. М. ИВ. Н. е бил привлечен като обвиняем в извършване на престъпление от общ характер, както следва: на *** г. в гр. П*** пред С*** П*** – системен оператор в Сектор „ПП” при ОД на МВР, съзнателно се ползвал от неистински частен документ – договор за покупко-продажба на лек автомобил „Р*** К***” с рама № ***, изготвен на немски език – „K*** u. R***“ от 05.01.2015 г., като от него за самото му съставяне не може да се търси наказателна отговорност – престъпление по чл.

316 във връзка с чл. 309 от НК, и за това, че на *** г. в гр. П*** е потвърдил неистина в писмена декларация към чл. 12а, ал. 1, т. 6 и чл. 12б, ал. 1, т. 6 от 09.01.2015 г., която се дава пред орган на власт – Началник сектор „ПП” при ОД на МВР – П***, за удостоверяване истинността на определени обстоятелства, а именно, че е закупил лично на 05.01.2015 г. в Република Г***, гр. П***, от М*** В***, лек автомобил „Р*** К***” с рама № *** – престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК.

Спрямо обвиняемия е била взета мярка за неотклонение „подписка“.

С Присъда № *** г., постановена по НОХД № *** г. по описа на Районен съд – Пазарджик, М. ИВ. Н. е бил признат за виновен за това, че на *** г. в гр. П*** пред С*** П. П*** – системен администратор в Сектор ПП при ОД на МВР – П***, съзнателно се е ползвал от неистински частен документ – договор за покупко-продажба на лек автомобил „Р*** К***” с рама № ***, изготвен на немски език – „K*** u.R***” от *** г., като от него за самото му съставяне не може да търси наказателна отговорност, поради което и на основание чл. 316 във връзка с чл. 309, ал. 1 от НК във връзка с чл.

54 от НК е осъден на три месеца лишаване от свобода.

Със същата присъда М. ИВ. Н. е бил признат за виновен за това, че на *** г. в гр. П*** е потвърдил неистина в писмена декларация от 09.01.2015 г. по чл. 12а, ал. 1, т. 6 и чл. 12б, ал.1, т. 6 от Наредба I-45/2000 г. на МВР, която 4 се дава пред орган на власт – началника на Сектор ПП при ОД на МВР – П***, за удостоверяване истинността на определени обстоятелства, а именно, че е закупил лично на *** г. в Република Г***, гр. П*** от М*** В*** лек автомобил „Р*** К***” с рама № ***, поради което и на основание чл. 313, ал. 1 от НК във връзка с чл. 54 от НК е осъден на три месеца лишаване от свобода.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК на подсъдимия е наложено едно общо най-тежко наказание в размер на три месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от ***, а възпитателната работа с условно осъдения е възложена на Наблюдателната комисия при Община Б***.

С Присъда № *** от *** г. по ВНОХД № *** г. по описа на Окръжен съд – П*** Присъда № *** г. по НОХД № *** г. по описа на Районен съд – Пазарджик е била отменена изцяло, като вместо това съдът е признал подсъдимия за невиновен в това, че на *** г. в град П***, пред С*** П. П*** – системен администратор в Сектор ПП при ОД на МВР – П***, съзнателно се е ползвал от неистински частен документ – договор за покупко-продажба на лек автомобил „Р*** К***” с рама № ***, изготвен на немски език – „K*** u.R***” от *** г., като от него за самото му съставяне не може да търси наказателна отговорност и е бил оправдан по обвинението по чл. 316 във връзка с чл. 309, ал. 1 от НК.