Решение № 260395 от 19.01.2021, Софийски градски съд

Съд: Софийски градски съд
Дело: Въззивно гражданско дело 14025/2019
Вид: Решение № 260395
Подписан: 19.01.2021
В сила: 02.03.2021
Състав: ИРИНА СТОЕВА СТОЕВА, АЛБЕНА КИРИЛОВА АЛЕКСАНДРОВА, ТАНЯ КАЛОЯНОВА ОРЕШАРОВА

Цитирани разпоредби

чл. 210, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
чл. 271, ал. 1, изр. 1 · Граждански процесуален кодекс
чл. 280, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
чл. 280, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
чл. 240 и сл. · Закон за задълженията и договорите
чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
чл. 143, ал. 2, т. 19 · Закон за защита на потребителите
§ 13, т. 1 · Закон за защита на потребителите
§ 13, т. 12 · Закон за защита на потребителите
чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 · Закон за потребителския кредит
чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 · Закон за потребителския кредит
чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 · Закон за потребителския кредит
чл. 22 · Закон за потребителския кредит
чл. 23 · Закон за потребителския кредит
чл. 9, ал. 3 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№…………. гр. София, 19.01.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV-Г въззивен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и първи юли през две хиляди и двадесета година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. ТАНЯ ОРЕШАРОВА

2. мл. с. И. СТОЕВА с участието на секретаря Антоанета Петрова, като разгледа докладваното от младши съдия Стоева в.гр.д. № 14025 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 182595 от 01.08.2019 г., постановено по гр.д. № 65341 по описа за 2017 г. на СРС, III ГО, 81-ви състав, е признато за установено по предявените на основание чл. 422 от ГПК искове, че ответницата Е.К.К. дължи на ищеца „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)” ЕАД сумата в размер на 2648,66 лева, представляваща редовно падежирана главница за вноски с падеж от 02.07.2012 г. до 02.01.2014 г., ведно със законната лихва, считано от 04.04.2014 г. до окончателното погасяване на задължението, сумата в размер на 1111,25 лева, представляваща изискуема редовна (възнаградителна) лихва от 02.07.2012 г. до 02.01.2014 г., сумата в размер на 505,52 лева, представляваща изискуема наказателна лихва за периода от 02.07.2012 г. до 03.04.2014 г., като са отхвърлени исковете в останалата част до пълните предявени размери. С постановеното решение по предявените при условията на евентуалност осъдителни искове ответницата е осъдена да заплати на ищцовото дружество и сумата в размер на 6088,48 лева, представляваща остатък от главницата по договор за банков кредит от 19.05.2006 г. за периода от 03.01.2014 г. до 02.12.2016 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба (15.09.2017 г.), сумата в размер на 100,00 лева, представляваща редовна просрочена лихва за периода от 15.09.2014 г. до 02.12.2016 г., сумата в размер на 221,48 лева, представляваща наказателна лихва за периода от 15.09.2014 г. до 15.09.2017 г. С оглед изхода на делото ответницата е осъдена да заплати на ищоцовото дружество сумата от 937,16 лева и сумата в размер на 312,33 лева, представляващи разноски по делото, както и по сметка на СРС - сумата в размер на 213,06 лева, представляваща дължима държавна такса.

Срещу решението в установителната и осъдителната част е подадена въззивна жалба от ответницата. Във нея се излагат доводи за недопустимост, неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Твърди се, че уважавайки частично главния иск, съдът се е произнесъл със свръхпетитум. Посочва се, че по делото не са събрани доказателства, че предсрочната изискуемост е била съобщена на ответницата. Поддържа се, че предявеният при условията на евентуалност осъдителен иск е недопустим с оглед ТР № 8/2017 г. от 02.04.2019 г. по тълк. д. № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС.

Излагат се съображения, че със сключването на договора от 26.06.2007 г. задължението на ответницата по договора за банков кредит от 19.05.2006 г. е погасено, а за ищеца не съществува възможност за плащане по него. Поддържа се, че процесният договор за банков кредит е бланков/типов и клаузите в него не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до неравнопоставеност между страните по него. Сочи се, че поради липсата на посочена в договора за банков кредит и анексите към него методика за изчисляване на стойността на банковия ресурс, тези клаузи са неравноправни. Твърди се, че уговорките досежно наказателната лихва, предвидени в договора и анексите, са нищожни, тъй като наказателната лихва като обезщетение има характера на неустойка, уговорена в противоречие с добрите нрави. Поддържа се, че в договора и анексите към него са закрепни неравноправни уговорки по смисъла на ЗЗП. Претендира се, че вземанията за лихви с настъпил падеж до 06.04.2011 г. и вземанията за главница с настъпил падеж до 06.04.2009 г. по главните установителни искове, вземанията за лихви с настъпил падеж до 14.09.2014 г. и вземанията за главница с настъпил падеж дo 14.09.2012 г. по евентуалните осъдителни искове са погасени по давност. Моли се за отмяна на решението на СРС и отхвърляне на исковите претенции. Търсят се разноски.

В законоустановения срок ищецът е депозирал отговор на въззивната жалба, с който я оспорва като неоснователна. Поддържа се, че оспорените от въззивницата клаузи нямат характера на неравноправни по смисъла на ЗЗП. Моли се за потвърждаване на първоинстанционното решение. Търсят се разноски.

Софийски градски съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Със заявление от 04.04.2014 г. ищецът е поискал издаването на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу Е.К.К., Е.Т.К.и П.Д.Н.при условията на солидарна отговорност за сумите в размер на 8737,14 лева – изискуема главница, редовна изискуема лихва в размер на 1151,84 лева, начислена за периода от 02.06.2012 г. до 26.01.2014 г. включително, изискуема наказателна лихва в размер на 727,34 лева, начислена за периода от 02.07.2012 г. до 03.04.2014 г. включително, законната лихва за забава за периода от 04.04.2014 г. до изплащане на вземането. На 29.04.2014 г. е била издадена заповед по чл.

417 от ГПК за сумите в размер на 8737,14 лева – незаплатена парична сума по Договор за банков кредит от 19.05.2006 г., Анекс № 2 от 29,10.2009 г. и Анекс № 3 от 01.04.2011 г., заедно със законната лихва от 04.04.2014 г., договорна лихва в размер на 1151,84 лева, начислена за периода от 20.06.2012 г. до 26.01.2014 г. включително, наказателна лихва в размер на 727,34 лева, начислена за периода от 02.07.2012 г. до 03.04.2014 г. включително и за разноски в заповедното производство. В законоустановения срок срещу заповедта било подадено възражение по чл. 414 от ГПК само от Е.К.К.. В едномесечния срок била подадена процесната искова молба.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявени от „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)” ЕАД главни положителни установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 240 и сл. от ЗЗД при условията на обективно кумулативно съединяване за признаване за установено по отношение на ответницата Е.К.К., че дължи главница по Договор за банков кредит от 19.05.2006 г., и анексите към него (Анекс № 1 от 26.06.2007 г., Анекс № 2 от 29.10.2009 г., Анекс № 3 от 01.04.2011 г.) в размер на 8737,14 лева - главница, редовна лихва в размер на 1151,84 лева, начислена за периода от 02.06.2012 г. до 26.05.2014 г. включително, наказателна лихва в размер на 727,34 лева, начислена за периода от 02.07.2012 г. до 03.04.2014 г. включително, законната лихва за забава за периода от 24.04.2014 г. до изплащане на вземането. При условията на евентуалност, в хипотезата на частично или изцяло отхвърляне на установителните искове, са предявени обективно съединени осъдителни искове за сумата от 8351,57 лева, представляваща главница за месечни вноски с настъпили падежи от 02.10.2012 г. до 02.12.2016 г., сумата в размер на 100,00 лева, представляваща редовна лихва за периода от 15.09.2014 г. до 02.12.2016 г. включително, сумата в размер на 727,00 лева, представляваща наказателна лихва за периода от 15.09.2014 г. до 15.09.2017 г. включително, както и за законната лихва от депозиране на исковата молба (15.09.2017 г.) до изплащане на вземането.

Видно от представените по делото Договор за банков кредит от 19.05.2006 г. на въззивницата-ответник е бил отпуснал кредит в размер на 13000,00 лева. Уговорките между страните са били изменяни с три последователни анекса, като според последния сключен такъв от 2011 г. страни по него, освен банката и въззивницата-ответник, са били и лицата Е.Т.К.и П.Д.Н.. В последния анекс е бил уговорен крайният срок за погасяване на кредита да бъде удължен до 02.12.2016 г. Били са посочени размерите на задълженията по кредита към момента на сключване на анекса, а именно: 8903,03 лева - редовна главница, 209,79 лева - просрочена главница, 78,58 лева - просрочена лихва, 54,27 лева - текуща редовна лихва и 1,60 лева - лихва и наказателна надбавка върху просрочената главница. Били уговорени възнаградителна лихва в размер на СБР (който бил 7,5 % към момента на сключване на анекса) плюс 2,95 пункта надбавка и наказателна надбавка при забава на плащането в размер на плюс 10 пункта към лихвата годишно. В чл. 8 и 10 от анекса било предвидено в периода от 02.04.2011 г. до 02.03.2012 г. кредитополучателят да заплаща само възнаградителна лихва, като за целта заплати 12 месечни равни вноски в размер по 86,04 лева всяка, дължими на всяко 2-ро число на месеца, като със сумата по първата месечна вноска следвало да бъде погасено задължението в размер на 54,27 лева – текуща редовна лихва. Страните по анекса уговорили за периода от 02.04.2012 г. до 02.12.2016 г. да бъде погасена останалата част от задължението в размер на 9112,82 лева с приложима годишна лихва, като се заплащат 57 равни анюитетни месечни вноски, всяка в размер по 203,50 лева и платими на всяко 2-ро число от месеца. В чл. 15 от анекса било уговорено при неплащане изцяло или частично на което и да е парично задължение по анекса в продължение на 60 дни от падежа на това задължение, считано от 61-вия ден кредитът да стане автоматично и незабавно предсрочно изискуем, като банката-кредитор да има правото да пристъпи към събиране на всички задължения и без да уведоми за това кредитополучателя.

По делото са представени и Анекс № 1 от 26.06.2007 г., според който лихвата по кредита е размер на 7,45 % (представляваща СБР за лева) плюс 2,95 пункта, а годишният процент на разходите е в размер на 7,73 %.

По делото е представен и Анекс № 2, в който е посочено, че същият се сключва между банката-ищец и Е.К.К., Е.Т.К.и П.Д.Н., но е подписан само от представител на банката-ищец и ответницата Е.К.К.. По делото са приложени погасителните планове към всеки един от анексите и договора от 2006 г., обективиращи уговорките за разсрочено погасяване на кредита.

От заключението по назначената в първоинстанционното производство съдебно-счетоводна експертиза става ясно, че към 27.01.2014 г. (датата на обявената предсрочна изискуемост на кредита) не са били заплатени общо 19 погасителни вноски, като срокът на просрочие е бил 575 дни. Според експертното заключение усвоената и непогасена главница от получената по договора за кредит сума е в размер на 8737,14 лева към 04.04.2017 (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед по чл. 417 от ГПК). След издаване на изпълнителния лист е било образувано изпълнително дело № 20178590400153 по описа на ЧСИ Стилияна Стефанова, като вследствие на направени плащания са постъпили сумите в общ размер от 4818,03 лева. От заключението по назначената във въззивното производство съдебно-икономическа експертиза се установява, че факторите, отразяващи се върху стойността на банковия ресурс (СБР), имат обективен характер и не са под контрола на банката. Уговорената в договора надбавка в размер на 2,95 % не е променяна, а промените в лихвения процент по кредита са обусловени от промени в СБР. В открито съдебно заседание вещото лице е посочило, че сумата от 13000,00 лева, отпусната по кредита на ответницата, е била усвоена наведнъж след сключване на договора от 2006 г. Съдът кредитира и двете заключения като компетентно изготвени от експерти в съответната сфера, след запознаване с данните по делото.

Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните, намира следното от правна страна:

Въззивната жалба се явява допустима – същата е подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Предявените като главни положителни установителни искове имат за предмет установяване на съществуването и дължимостта на сумите, за които е била издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК. По този иск ищецът, твърдящ съществуване на вземането си, следва с пълно доказване да установи по безспорен начин неговото възникване, съществуване и дължимост спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи тежестта да докаже съществуването на фактите, които са породили неговото вземане. Ответникът, при съответно твърдение, следва да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват вземането.