Решение № 18144 от 08.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18144 гр. София, 08.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: .......... при участието на секретаря ........ като разгледа докладваното от .......... Гражданско дело № 20231110119767 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от ........, седалище и адрес на управление: ........, срещу Е. С. И., ЕГН: **********, адрес: .........., с която ся предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и сл. ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че ищецът има срещу ответницата следните вземания за топлоснабден имот, находящ се в .........., аб.

№ .........: сумата от 3005,12 лв., представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 23.09.2022 г. до изплащане на вземането; сумата о т 462,96 лв., представляваща мораторна за периода от 15.09.2020 г. до 13.09.2022 г.; сумата от 53,96 лв., представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 23.09.2022 г. до изплащане на вземането; сумата от 11,18 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 01.10.2019 г. до 13.09.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 22.11.2022 г. по ч. гр. д. № 51495/2022 г. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 59-ти състав.

Ищецът ......... твърди, че ответницата Е. С. И. е потребител на топлинна енергия, доставяна в ........, находящ се в ........... аб. № .......... Сочи, че в периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г. е доставил в имота топлинна енергия на стойност 3005,12 лв., която не е заплатена. Освен това за ответницата възникнали и задължения да му плати сумите 462,96 лв. – мораторна лихва върху стойността на топлинната енергия за периода от 15.09.2020 г. до 1

13.09.2022 г., 53,96 лв. – цена за извършена услуга дялово разпределение на топлинната енергия за периода от 01.08.2019 г. до 30.04.2021 г., както и 11,18 лв. – мораторна лихва върху сумата 53,96 лв. за периода от 01.10.2019 г. до 13.09.2022 г. За тези суми в полза на ......... срещу Е. С. И. била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 22.11.2022 г. по ч. гр. д. № 51495/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 59-ти състав, но ответницата възразила срещу нея, което наложило предявяването на настоящите искове. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата Е. С. И. е подала отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни.

Оспорва услугата за дялово разпределние да е било извършено въз основа на валидно облигационно отношение, възникнало по силата на договор с фирмата за дялово разпределение, като твърди, че през исковия период липсва валиден договор с посоченото дружество. На следващо място, прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на част от претендираните вземания.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира от фактическа и правна страна следното:

Предмет на делото са положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 150 и сл. ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД В доказателствена тежест на ищеца е да установи по исковете за главници: възникнало облигационно отношение между страните, по силата на което е доставена топлинна енергия и извършено дялово разпределение в процесния имот в претендираното количество и стойност, както и че ответницата е собственик/вещен ползвател на имота или го обитава на валидно договорно основание с открита на нейно име партида, както и факти, спиращи и/или прекъсващи давността, а по исковете за мораторни лихви: съществуване на главен дълг в съответен размер, изпадане на ответниците в забава и размер на лихвите.

В тежест на ответницата е при установяване на горните обстоятелства да докаже погасяване на дълга.

Според чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед 2 посочените норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. Правоотношението възниква по силата на закона, без да е необходимо изрично волеизявление в тази насока от страна на потребителя.

В настоящия случай от заключението на съдебно-техническата експертиза, което не е оспорено от страните и се кредитира от съда като компетентно и обективно, се установява, че в рамките на заявения с исковата молба период процесният имот е бил топлоснабден. Като писмени доказателства по делото са приети копие от нотариален акт за собственост на жилище, строено на държавно място от.........г. и копие от удостоверение за наследници от 10.11.1997 г., изд. от ....... От съвкупния анализ на посочените доказателства се установява, че на 09.03.1979 г. ...... е придобил правото на собственост върху процесния ........, находящ се в ......... , а след неговата смърт на 02.11.1997 г., ответницата Е. С. И. в качеството й на дъщеря и единствен наследник по закон от първи ред на ......... е придобила правото на собственост върху процесния имот по силата на наследствено правоприемство – арг. от чл.

5, ал. 1 ЗН. По делото не са ангажирани доказателства, от които да се установява, че след това същата се е разпоредила с него в полза на трето лице.

Следователно Е. С. И. се явява потребител на топлинна енергия, който е задължен да заплаща на ......... стойността на доставяната в процесния апартамент енергия.

Според заключението на съдебно-техническата експертиза в периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. са начислени суми за прогнозно потребление на топлинна енергия в общ размер на 2815,90 лв. От тази сума трябва да се приспаднат сумите по изравнителните сметки за възстановяване и платените от потребителя суми, а да се прибавят сумите по изравнителните сметки за доплащане. Съгласно заключението, за отчетен период м.05.2019 г. –м.04.2020 г. след извършено изравняване е налице сума за доплащане от потребителя в размер на 454,02 лв., а за отчетен период м.05.2020 г. –м.04.2021 г. е налице сума за получаване от потребителя в общ размер на (-) 264,77 лв. Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което не е оспорено от страните и се кредитира от съда като компетентно и обективно, се установява, че няма данни за извършени плащания на суми, касаещи заявения с исковата молба период. Следователно за исковия период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г . стойността на топлинната енергия, доставена в имота на ответницата, възлиза на 3005,15 лв., в какъвто смисъл е и заключението на изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза. С оглед изложеното съдът приема, че от събраните по делото доказателства се установява възникването на задължение в тежест на ответницата към ......... за сумата от 3005,15 лв., представляваща стойност на доставената в процесния апартамент топлинна енергия в периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. г. Ищецът претендира заплащането на по-малка сума, а именно сумата от 3005,12 лв., като с оглед 3 диспозитивното начало последната следва да се вземе предвид като максимален размер, до който искът подлежи на уважаване. От страна на ответницата не се твърди и не са ангажирани доказателства, от които да е видно, че е изпълнила задължението си, заплащайки тази сума.

Представеното заключение по допуснатата съдебно-техническа експертиза не сочи на извършено неправилно определяне на топлинна енергия от страна на ищеца, а единствено потвърждава, че същото е било извършвано в съответствие с действащите към процесния момент правила за определяне на топлинна енергия. С решение № 11603/31.07.2019 г. по адм. дело № 13721/2017 г. на ВАС, VI-тo отделение, потвърдено с решение № 8294 от 26.06.2020 г. по адм. дело № 14350/2019 г. по описа на ВАС, петчленен състав, част от разпоредбите на Наредба № 16-334 от 2007 г. за топлоснабдяването, обн., ДВ, бр. 94 от 2013 г. и Методиката за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради – етажна собственост в редакцията, представляваща Приложение към чл. 61, ал. 1 от същата Наредба, са обявени за нищожни или са отменени. Съгласно чл. 195, ал. 1 АПК обаче подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизане в сила на съдебното решение, т. е. занапред. В ТР № 2/27.06.2016 г. на ВАС е разяснено, че съдебното решение, с което се обявява нищожност или се отменя подзаконов нормативен акт, няма обратно действие, поради което с оглед действието занапред на решението на ВАС съдът приема, че за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. Методиката представлява приложим административен акт, доколкото съгласно заключението на СТЕ именно за този период дяловото разпределение е извършено в съответствие с разпоребите на Наредба № 16-334 от 2007 г. за топлоснабдяването, обн., ДВ, бр. 94 от 2013 г. и Методиката за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради – етажна собственост в редакцията, представляваща Приложение към чл. 61, ал. 1 от същата. На следващо място, с решение № 7276/03.07.2023 г. по адм. д. № 746/2021 г. на ВАС, са отменени т. 6.1.1 от Методиката, Приложение към чл. 61 ал. 1 от Наредба № Е -РД -04-1 от 12.03.2020г. на Министъра на енергетиката, § 2 и § 3 от ПЗР на Наредба № Е -РД -04 -1 от 12.03.2020г. на Министъра на Енергетиката, но по изложените по-горе съображения отмяната има действие занапред, поради което за периода от м.05.2020-м.04.2021 г. (втория отчетен период) отменените норми са били приложими, доколкото съгласно заключението на СТЕ именно за този период дяловото разпределение е извършено в съответствие с разпоребите на Наредба № Е -РД -04 -1 от 12.03.2020г.

Предвид обстоятелството, че се установява, че ......... има непогасено вземане срещу Е. С. И. за стойността на доставената в имота топлинна енергия, следва да бъде разгледано направеното от последната възражение, че част от него е погасено по давност. Задълженията на потребителя за заплащане стойността на топлинната енергия са такива за периодични плащания, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения, чийто падеж е уговорен в общите условия на 4 ищцовото дружество, като не е необходимо плащанията да са еднакви по размер (в този смисъл е Тълкувателно решение № 3/ 18.05.2012 г. по т.д. № 3/ 2011 г. на ОСГК на ВКС). Същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен период. Чл. 116, б. „б” ЗЗД предвижда, че давностният срок се прекъсва с предявяване на иск относно вземането, а според чл. 422, ал. 1 ГПК искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

През исковя период са били в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от ........... на потребители в гр. ..., приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на ......... и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г.

Според чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 (приложим в настоящия случай) в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.