Решение № 2212 от 15.04.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2212 гр. София, 15.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-2 СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгени Георгиев при участието на секретаря Анелия Й. Груева като разгледа докладваното от Евгени Георгиев Гражданско дело № 20221100113516 по описа за 2022 година

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ

НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

1. По исковата молба на ищеца

[1] В искова молба от 22.12.2022 г. П. Д. е заявил, че е съсобственик на апартамент 205, находящ се в гр. София, ж. к. „*******“, ул. „*******“, *******-II, ******* (апартамент 205), като той притежава 1/4 идеална част от него. П. Д. е придобил собствеността за апартамент 205 по наследяване от В.К..

[2] В.К. е живеел на семейни начала с Ц. Н. в апартамент 205. След смъртта на В.К., Ц. Н. е продължила да живее в жилището му без да има правно основание. Затова П. Д. и останалите съсобственици са лишени от възможността да упражняват пълноценно правата си върху имота. П. Д. моли съда след като го признае за съсобственик на 1/4 идеална част от апартамент 1

205, да осъди Ц. Н. да му предаде владението на апартамента (исковата молба, л. 2-4)

2. По писмения отговор на ответника

[3] Ц. Н. е подала писмен отговор, с който е оспорила предявения иск.

Тя е заявила, че производството по делото е недопустимо, понеже искът е подсъден на Софийски районен съд, тъй като ищецът твърди, че е собственик на 1/4 идеална част от наследствения имот.

[4] Ц. Н. твърди още, че искът е неоснователен, тъй като тя е придобила чрез давностно владение от 1993 г. до 26.08.2021 г. апартамент 205. Ако тя не е придобила чрез давностно владение собствеността за целия апартамент, тя е придобила собствеността за 1/2 идеална част от него. Затова Ц. Н. моли съда да отхвърли иска (писмения отговор, л. 27-29).

3. Насрещни твърдения на ищеца

[5] П. Д. е заявил, че Ц. Н. не е владяла апартамент 205, понеже тя е била допусната в него от В.К.. Затова П. Д. моли съда да уважи иска (молбата, л. 36-39)

III. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД

КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА

СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА

1. Обстоятелства, които съдът установява

[6] На 20.05.1985 г. П.К. и сина В.К. са придобили собствеността за апартамент 205 (нотариалния акт, л. 5). П.К. е починала на 22.02.1986 г., като е оставил за свой единствен наследник по закон сина си В.К.

(удостоверението за наследници, л. 9). На 11.04.1988 г. нотариус И. е издала 2 нотариален акт, с който е признала В.К. за собственик на 1/2 идеална част от апартамент 205, придобита по наследство и обезщетение (нотариалния акт, л.

6).

[7] В.К. не е бил женен и не е имал деца (удостоверението за наследници, л. 9-10). След 1993 г. Ц. Н. е заживяла на семейни начала с В.К. в апартамент 205. Той е приемал синовете на Ц. Н. за свои деца, а по-късно техните деца за свои внуци. В.К. и Ц. Н. не са сключили граждански брак, но техните съседи и приятели са ги възприемали като семейство (показанията на свидетелите И.Н. и Д.П., л. 70-гръб-72).

[8] В.К. и Ц. Н. са живеели заедно в апартамент 205 до смъртта на В.К..

През всичките години на съвместния им живот те заедно са полагали грижи за жилището – правили са ремонти, купували са обзавеждане, а основно Ц. Н. го е поддържала. В.К. и Ц. Н. са приемали апартамент 205 за общ семеен дом (показанията на свидетелите И.Н. и Д.П., л. 70-гръб-72).

[9] Малко преди на почине, състоянието на В.К. се е влошило. Той е бил приет за кратко в болница, а след това е продължил лечението си у дома.

За него се е грижела Ц. Н., а им е помагал и свидетелят Д.П., който е купувал лекарства за В.К.. Никой от роднините на В.К. не го е посещавал преди смъртта му (показанията на свидетелите И.Н. и Д.П., л. 70-гръб-72).

[10] В.К. е починал на 26.08.2021 г. Той е оставил за свои наследници по закон П. И. Д., Н.Д.Г., К.С.К. и С.Д.К. (удостоверението за наследници, л.

9-10). Всички те са негови първи братовчеди. В.К. не е оставил завещание (справката, л. 13). След смъртта му Ц. Н. е продължила да живее в процесния апартамент. На 23.09.2022 г. нотариус И.Н. е издал нотариален акт, с който е признал П. И. Д., Н.Д.Г., К.С.К. и С.Д.К. за собственици по наследство по закон на процесния апартамент (нотариалния акт, л. 7-8).

[11] П. Д. е заплатил: 2 219,78 лева държавна такса (л. 18); 2 700,00 на адвокат (л. 63-68); 57,14 лева държавна такса за вписване на исковата молба 3

(л. 69). Ц. Н. е била представлявана безплатно от адвокат (л. 61).

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА

УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И

РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

[12] П. Д. е предявил иск по чл. 108 от Закона за собствеността. Той моли съда да го признае за съсобственик на апартамент 205 и да осъди Ц. Н. да му предаде владението за него.

1. По иска по чл. 108 от ЗС

[13] Съгласно чл. 108 от ЗС, собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без основание за това. Следователно предпоставките за уважаването на иска са:

1. П. Д. да е съсобственик на апартамент 205;

2. Ц. Н. да владее/държи апартамент 205;

3. това владение/държане да е без правно основание.

1.1. По допустимостта на производството по делото

[14] Исковете за вещни права с цена на иска над 50 000,00 лева са родово подсъдни на окръжен съд (чл. 104, т. 3 от ГПК). Съсобственикът може да предяви ревандикационен иск за целия имот, чийто съсобственик е (решение на ВКС 174-2018-I Г. О. по гр. д. 4 982/2016 г., цитирано от ищеца в исковата молба). Точно такъв е настоящият случай, а данъчната оценка на процесния имот е 55 494,50 лева. Следователно делото е родово подсъдно на окръжен съд, какъвто е СГС, и производството пред СГС е допустимо.

1.2. По основателността на иска

4

[15] Съдът установи, че В.К. е бил собственик на апартамент 205, като В.К. е починал на 26.08.2021 г. Когато починалият не е оставил възходящи от втора и по-горна степен, братя и сестри или техни низходящи, наследяват роднините по съребрена линия до шеста степен включително. По-близкият по степен и низходящият на по-близък по степен изключват по-далечния по степен (чл. 8, ал. 4 от ЗН).

[16] Съдът установи, че след смъртта на В.К. негови наследници по закон са били първите му братовчеди П. И. Д., Н.Д.Г., К.С.К. и С.Д.К..

Първите братовчеди са съребрени роднини от четвърта степен, а В.К. не е имал преживели го низходящи, възходящи, братя и сестри. Затова са го наследили живите му роднини по съребрена линия първите му братовчеди П.

И. Д., Н.Д.Г., К.С.К. и С.Д.К., като всеки е получил равен дял от наследството на В.К. – 1/4 идеална част. Налице е първата предпоставка за уважаването на иска.

[17] Съдът установи, че от 1993 г. до смъртта си В.К. е живял в процесния имот заедно с Ц. Н.. Въпреки че са живеели като семейство, грижили са се един за друг и са приемали жилището за свой общ дом, двамата не са сключили граждански брак. Дори приживе В.К. да е имал намерение да прехвърли процесния имот на Ц. Н., той не го е направил, нито пък го е завещал, а е имал възможност да го направи в продължение на 28 години, през които са живеели заедно. Ето защо Ц. Н. не е наследник на В.К., а негови наследници по закон са първите му братовчеди П. И. Д., Н.Д.Г., К.С.К. и С.Д.К..

[18] Безспорно е, че към настоящия момент Ц. Н. владее апартамента.

Ц. Н. обаче няма правно основание за това (по-долу, пар. 19-22). Налице са и останалите две предпоставки за уважаване на иска. Затова съдът признава П.

Д. за съсобственик на апартамент 205 и осъжда Ц. Н. да предаде на П. Д. владението му.

4.

3. По възражението на Ц. Н. за изтекла придобивна давност в нейна полза

5

[19] Съгласно чл. 79 от Закона за собствеността (ЗС ), правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. Следователно, за да е придобила собствеността на целия апартамент или на 1/2 идеална част от него по давност, Ц. Н. трябва да докаже, че е владяла апартамента през съответния период от време. Владението трябва да е постоянно, непрекъснато, спокойно и явно, с намерение за своене.

[20] Съгласно чл. 68, ал. 1 от СЗ , владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя. Ако собственикът на недвижим имот предостави ползването му на трето лице, фактическата власт, упражнявана от третото лице, е държане, а не владение (решение на ВКС 41-2016-I Г.О. по гр. д. 4 951/2015 г.). Още посъществено, когато третото лице е било допуснато в имота заради междуличностни отношения – напр. съжителство на семейни начала - то не е било държател на имота, а е упражнявало фактическа власт при условията на търпими действия (решение на ВКС 122-2020-I Г.О. по гр. д. 3 549/2019 г.).

[21] Такъв е настоящият случай. В.К. е допуснал Ц. Н. в апартамент 205 на основание фактическото им съжителство. Затова съдът приема, че от 1993 г. до смъртта на В.К. Ц. Н. не е била нито държател, нито съвладелец на процесния апартамент, а е упражнявала фактическа власт върху него при условията на търпими действия. Ето защо съдът приема, че до смъртта на В.К. на 26.08.2021 г. Ц. Н. не е владяла апартамент 205 и не го е своила.