Решение № 1009 от 26.07.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1009 гр. Варна, 26.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: П. Д. Караниколов при участието на секретаря Таня Г. И.а като разгледа докладваното от П. Д. Караниколов Административно наказателно дело № 20243110201285 по описа за 2024 година установи следното:

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по подадена жалба от П. Г. П. от с.Константиново, област Варна, срещу Наказателно постановление № 460а - 51/13.11.2023 г. на Началника на Пето РУ при ОД на МВР - Варна, с което на лицето било наложено административно наказание глоба в размер на 500.00 /петстотин/ лева, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 264, ал. 1 от ЗМВР .

Жалбоподателят счита обжалваното наказателно постановление за незаконосъобразно и постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Оспорва фактическите констатации на наказващия орган. В допълнително писмено изложение изразява становище, че деянието е квалифицирано неправилно, както и че същото не е надлежно доказано.

Намира, че от НП не става ясно по какъв начин е било попречено на полицейските служители, както и че описанието на обстоятелствата около 1 нарушението е непрецизно. Поддържа, че в НП не е посочена законовата разпоредба, която е била нарушена, а само санкционната такава. Изтъква, че актосъставителят е пострадал от нарушението, което обстоятелство третира като съществено процесуално нарушение. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление. Претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично. Представлява се от адв. Й. А. от ВАК, който поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Моли за присъждане на сторените разноски по делото.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.

Депозира писмени бележки, в които изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли същата да бъде оставена без уважение, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай, че жалбата бъде уважена, възразява срещу размера на евентуално претендираните от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение и моли да бъдат присъдени такива в минимален размер.

Жалбата е подадена от легитимирана страна– наказаното физическо лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН , срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на претендираното нарушение, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното:

На 17.08.2023 г. жалбоподателят управлявал в гр. Варна собствения си 2 мотоциклет марка "Indien" с рег. № HUESO. Около 13:10ч. на кръстовището н а ул. "Арх. Манол Й.ов" и ул. "Алеко" при издадено устно полицейско разпореждане от униформени служители на Сектор "СПС" при ОД на МВР – Варна, направил опит да напусне самоволно мястото на проверката, потегли л с мотоциклета и не изпълнявал указанията на полицейските служители.

Въпреки поведението му проверяващите успели да оформят съответния АУАН и да го предявят на нарушителя, след което бил задържан и отведен в сградата на Пето РУ при ОД на МВР-Варна.

Във връзка с тези констатации на същата дата бил съставен акт за установяване на административно нарушение на жалбоподателя за това, че след като е спрян за проверка, след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейския орган да изпълни задължението си, като било посочено, че е нарушил чл.64, ал.4 от ЗМВР и чл. 264, ал. 1 от ЗМВР .

Актът бил съставен в присъствието на жалбоподателя, бил предявен и подписан без възражения.

Писмени такива не били депозирани и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН .

Въз основа на съставения акт на 13.11.2023 г. било издадено и атакуваното Наказателно постановление № 460а – 51/13.11.2023 г. , с което на жалбоподателя била наложена глоба в размер на 500, 00 лева на основание чл.

264, ал. 1 от ЗМВР, при приложение на нормата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН .

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства- от разпита на св. К. И. и св.В. В., както и от приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства.

Показанията на разпитаните свидетели следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като липсват основания за съмнение в тяхната достоверност. Същите не се се намирали в някакви 3 особени отношения с жалбоподателя и не извличат ползи от твърденията си, при което за съда не съществува основание за съмнение в достоверността на дадените показания.

Макар и да няма много подробни спомени от случая, свидетелите съобщават за действията на жалбоподателя, с които е затруднил проверката, като сочи, че П. П. е правил опити самоволно да напусне мястото на проверката и не е изпълнявал дадените му указания. В показанията на разпитаните свидетели се съдържа достатъчно информация, кореспондираща и на приложените писмени доказателства, съдържащи се в административно наказателната преписка, която позволява изложената фактическа обстановка да бъде счетена за установена по несъмнен начин. Конкретно показанията на свидетелите се подкрепят от приложените Докладни записки, в които са отразени констатациите при проверката. Данните от посочената Докладни записки допълват показанията на свидетелите и набавят необходимите детайли за цялостното изясняване на обстоятелствата по делото.

Предвид всичко изложено съдът намира за неоснователни възраженията за недоказаност на описаното в НП деяние, като приема изложената по-горе фактическа обстановка за установена по несъмнен начин.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

В настоящото производство съдът следва да извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният и материалният закон, с оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от административно наказващия орган санкционна норма.

4

По приложението на материалния закон съдът установи следното:

Разпоредбата на чл. 264, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи предвижда специална санкция за лице, което противозаконно пречи на орган на МВР да изпълнява функциите си, ако извършеното не съставлява престъпление. От показанията на свидетелите и от приложените Докладни записки се установява, че при съставянето на акт за констатирано нарушение на ЗДвП жалбоподателя е затруднил полицейските служители, като е напуснал мястото на проверката, включително с мотоциклета си не спрял да му бъде извършена проверка и не е изпълнявал дадените му указания. По този начин той е пречел на проверяващите да изпълнят служебните си задължения по съставянето и предявяването на акта, с което несъмнено е осъществил състава на вмененото му нарушение.

Съдът не намира основания да се съгласи с доводите, че наказващият орган не е издирил правилно приложимите законови разпоредби и е посочил само санкционната норма, но не и тази, вменяваща дължимото от субектите поведение. Действително, жалбоподателят не е изпълнявал дадените му от полицейските служители указания, а по силата на чл. 64, ал. 4 от ЗМВР разпорежданията на полицейския орган са задължителни за изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение, или застрашават живота или здравето му. Поведението на П. П. обаче не се е изразило само в неизпълнение на разпореждания, но и в активни опити да напусне мястото, на което му е била направена проверка, с което е затруднявал действията по отразяване на констатираното нарушение в АУАН.

Съдебната практика последователно приема, че съставът на нарушението по чл. 264, ал. 1 в подобни случаи поглъща нарушението по чл.

64, ал. 4 от ЗМВР, както и че с неизпълнението на дадено му разпореждане да остане на място нарушителят пречи на извършваната му проверка. В тази насока е например Решение № 1332 от 21.09.2020 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 1692/2020 г., постановено по сходен случай, в което се подчертава, че разпоредбата на чл. 264, ал. 1 от ЗМВР съдържа хипотеза и санкция, поради което е несъстоятелно възражението, че в НП не е посочена нарушената 5 материалноправна норма.

Макар и правилно да е констатирано наличието на административно нарушение обаче, при извършената цялостна служебна проверка, с оглед задължението си по чл. 314, ал. 1 НПК, съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна.

Действително, съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП са издадени в предвидените за това срокове, като при връчването им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник Пето РУ при ОД МВР – Варна. Описанието на нарушението обаче не е достатъчно пълно и ясно и не позволява на санкционираното лице да разбере извършването на какво деяние му е вменено. В обстоятелствената част на наказателното постановление по никакъв начин не е посочено в какво се изразяват действията на жалбоподателя, с които съзнателно е пречил на полицейския орган; не е посочено какво предупреждение му е било направено, нито изпълнението на какви служебни задължения е било затруднено от поведението му. В Решение № 1332 от 21.09.2020 г. на АдмС Варна по к. а. н. д. № 1692/2020 г. се изтъква, че е в тежест на контролните органи и на АНО задължението не само да издирят и приложат съответната санкционна правна норма, но и да отнесат спрямо нея конкретно осъществено поведение, чието описание да съответства на хипотезата й. Нормата, предвиждаща санкция за противозаконно пречене на орган на МВР да изпълнява функциите си, има бланкетен характер и за да бъде удовлетворено изискването на закона органът следва да посочи конкретното поведение, което покрива белезите на "пречене" по смисъла на чл. 264, ал. 1 от ЗМВР – действие или бездействие.

Настоящият състав се солидаризира напълно с това становище и констатира, че в разглеждания случай в НП не се съдържат никакви 6 фактически твърдения за конкретните действия или бездействие на жалбоподателя, с които е осъществен състава на процесното нарушение.

Необходимата информация за поведението на жалбоподателя е събрана едва в съдебно заседание, при разпита на св.И. и св.В.. Допуснатата непълнота при описанието на изпълнителното деяние обаче не може да се счита за несъществена непрецизност, тъй като засяга съществен реквизит на наказателното постановление и не може да бъде преодоляна. Липсата на необходимата информация не може да се замести с доказателства, налични в преписката или събрани впоследствие. Недопустимо е релевантните за състава на нарушението факти, да се установяват едва в съдебното производство.

Съдебната практика последователно приема, че липсата на относимите факти в НП и в АУАН, ограничава правото на защита на санкционираното лице и не позволява нито на въззивника, нито на съда, да очертае фактическите рамки на нарушението. В тази насока е Решение № 6 от 6.01.2020 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 2939/2019 г., в което се подчертава, че не е достатъчно относимите към състава на нарушението факти да стават ясни от доказателствата, дължи се описването им в АУАН и НП за да се гарантира защитата на санкционираното лице. Тези факти именно определят предмета на доказване при въззивната проверка, като съдът има задължение да прецени дали е извършено именно описаното в НП.

Предвид всичко изложено съдът приема, че макар и наказващият орган правилно да е констатирал наличието на процесното административно нарушение, жалбата следва да бъде уважена, тъй като при издаването на наказателното постановление са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до накърняване правото на защита на санкционираното лице. Непосочването на всички относими към съставомерността на деянието факти и на обстоятелствата, при които нарушението е извършено, трайно се третира от съдилищата като съществено процесуално нарушение, тъй като безспорно накърнява процесуалните права на санкционираното лице и найвече-правото му да разбере извършването на какво нарушение му е вменено.