Решение № 374 от 16.12.2022, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 374 гр. С.З., 15.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Димитър М. Христов

Членове:

Румяна Ат. Танева

Анна Т. Трифонова при участието на секретаря Диана Д. Иванова като разгледа докладваното от Анна Т. Трифонова Въззивно търговско дело № 20225501000448 по описа за 2022 година

Обжалвано е решение № 260037/24.06.2022г., постановено по гр.д. № 188/2021г. по описа на Районен съд – К., с което е осъден „ЗЕАД „Б.В.И.Г.“ ЕАД да заплати на Г. А. К., на основание чл.432, ал. 1 от КЗ вр. с чл.45 от ЗЗД, сумата от 25 000 лв. частичен иск от 30 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се болки, страдания и неудобство от счупване на външна и вътрешна малеол на глезенната става на долния крайник с разкъсване на вътрешната стабилизираща връзка и разкъсване на връзката между двете кости на подбедрицата, в зоната на глезена, претърпени от непозволено увреждане при ПТП, настъпило на 04.07.2020 г. в с.Г.С. и сумата от 44.20 лв. обезщетение за имуществени вреди вследствие на ПТП на 04.07.2020 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 18.10.2020 г. до окончателното им изплащане и са присъдени разноските по делото.

По делото е постановено решение № 260055/17.08.2022 г. постановено по гр.д. № 188/2021г. по описа на Районен съд – К., с което съдът е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение №260037/24.06.2022 г., постановено по гр.д.№188/2021 г. по описа на Районен съд – К., като вместо записаното: Осъжда ЗЕАД „Б.В.И.Г.“ ЕАД да заплати на 1

Г. А. К. на основание чл.432, ал.1 от КЗ вр. с чл.45 от ЗЗД, сумата от 25 000 лв. частичен иск от 30 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се болки, страдания и неудобство от счупване на външна и вътрешна малеол на глезенната става на долния крайник с разкъсване на вътрешната стабилизираща връзка и разкъсване на връзката между двете кости на подбедрицата, в зоната на глезена, претърпени от непозволено увреждане при ПТП, настъпило на 04.07.2020 г. в с. Г.С. и сумата от 44, 20 лв. обезщетение за имуществени вреди вследствие на ПТП на 04.07.2020 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 18.10.2020 г. до окончателното им изплащане да се чете: ОСЪЖДА „ЗЕАД „Б.В.И.Г.“ ЕАД да заплати на Г. А. К. на основание чл.432, ал.1 от КЗ вр. с чл.45 от ЗЗД, сумата от 25 000 лв. частичен иск от 30 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се болки, страдания и неудобство от счупване на външна и вътрешна малеол на глезенната става на долния крайник с разкъсване на вътрешната стабилизираща връзка и разкъсване на връзката между двете кости на подбедрицата, в зоната на глезена, претърпени от непозволено увреждане при ПТП, настъпило на 04.07.2020 г. в с. Г.С. и сумата от 44, 20 лв. обезщетение за имуществени вреди вследствие на ПТП на 04.07.2020 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 18.10.2020 г. до окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за законна лихва за периода от 17.07.2020 г. до 18.10.2020 г. като неоснователен.

По делото е постъпила въззивна жалба от Г. А. К. против решение № 260037/24.06.2022г., постановено по гр.д. № 188/2021г. по описа на Районен съд – К. в частта, относно началния момент на претендираната законна лихва за забава, присъдена върху уважените искове за причинени неимуществени и имуществени вреди. Във въззивната жалба въззивникът излага съображения за неправилност на постановеното решение. Посочена е съдебна практика. Развити са съображения във връзка с направените оплаквания. Моли съда да отмени частично постановеното решение и да постанови друго такова, с което да уважи предявения от Г. А. К. иск за заплащане на законна лихва върху присъдените обезщетения, като приеме, че лихва се дължи считано от 17.07.2020 г. до окочателното изплащане, както и да присъди законна лихва върху присъдените обезщетения за неимуществени и имуществени вреди за периода от 17.07.2020 г. до 17.10.2020 г. Претендират 2 се разноските по делото. Няма направени доказателствени искания.

В законния срок не е постъпил писмен отговор от страна на „З.

„Б.В.И.Г.“ ЕАД.

По делото е постъпила въззивна жалба от „З. „Б.В.И.Г.“ ЕАД против Решение № 260037/24.06.2022 г., постановено по гр.д. № 188/2021 г. по описа на Районен съд –К. в частта, с която ЗЕАД „Б.В.И.Г.“ ЕАД е осъдено да заплати на Г. А. К., на основание чл.432, ал. 1 от КЗ вр. с чл.45 от ЗЗД, сумата от 25 000 лв. частичен иск от 30 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се болки, страдания и неудобство от счупване на външна и вътрешна малеол на глезенната става на долния крайник с разкъсване на вътрешната стабилизираща връзка и разкъсване на връзката между двете кости на подбедрицата, в зоната на глезена, претърпени от непозволено увреждане при ПТП, настъпило на 04.07.2020 г. в с.Г.С. ведно със законната лихва върху сумите, считано от 18.10.2020 г. до окончателното им изплащане и са присъдени разноските по делото.

Във въззивната жалба се излагат съображения за незаконосъобразност, неоснователност и неправилност на постановеното решение в обжалваната част. Развити са подробни съображения във връзка с направените оплаквания.

Направено е искане да се отмени решението на РС и да се постанови друго, с което да се отхвърли изцяло иска. Претендират се разноските по делото. Няма направени доказателствени искания.

В законния срок е постъпил писмен отговор от страна на Г. А. К., чрез адв. П. К., с който се взема становище, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. Изложени са съображения по направените във въззивната жалба оплаквания. Няма направени доказателствени искания.

Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:

Пред първоинстанционния съд са предявени искове с правно основание чл.432, ал.1, вр. с чл.493, ал.1, т.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД.

Ищцата моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника ЗАД “Б.В.И.Г.“ АД /към настоящия момент „ЗЕАД „Б.В.И.Г.“ ЕАД/ да заплати на Г. А. К. обезщетение в размер на 25 000 лв. /след допуснато 3 увеличение на иска/, частичен иск от сумата от 30 000 лв. обезщетение за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, следствие на причинените й телесни увреждания при процесното ПТП, както и обезщетение за причинените й в тази връзка имуществени вреди в размер на 44.20 лв., представляващи разходи за закупуване на лекарствени средства, ведно със законна лихва върху всяка една от сумите, считано от 17.07.2020 г. - датата, на която е уведомено ответното дружество до окончателното изплащане. Претендира съдебни разноски и адвокатско възнаграждение с ДДС на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.

В отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК, ответникът оспорва иска по основание и размер, като излага подробни съображения.

По въззивната жалба на „ЗЕАД „Б.В.И.Г.“ ЕАД.

Въззивният съд намира за безспорно наличието на виновното и противоправно поведение на водача на л.а. “Пежо 206“, с рег.№***, З.Е.М., което е установено с влязло в сила на 26.05.2021г. решение от 11.05.2021 г. постановено по а.н.д.№ 409/2021 г. по описа на Pайонен съд – К., с което нарушителят З.Е.М. е призната за виновна че на 04.07.2020 г. около 11 часа по ул. “**“ в с.Г.С. в посока запад, при управление на л.а. “Пежо 206“, с рег.

№*** е нарушила чл.5, ал.1, и чл.20 от ЗДвП, като с деянието си по непредпазливост е причинила средна телесна повреда на Г. А. К., изразяваща се в счупване на външния глезен на левия долен крайник, с разкъсване на делтоидната връзка в ляво, с което е причинило трайно затруднение на движението на долния ляв крайник- престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“, пр.2 вр. с чл.342, ал.1 от НК, като на основание чл.78а, ал.1 от НК я освобождава от наказателна отговорност и й налага административно наказание- глоба.

Съгласно т. 15 от тълкувателно решение № 6/2012 г. от 6.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че решението по чл. 78а от НК, с което наказателният съд освобождава подсъдимия от наказателна отговорност и му налага административно наказание, е приравнено по значение на влязла в сила присъда, която по реда на чл. 300 от ГПК е задължителна за гражданския съд.

Следователно отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на основание чл. 432, ал. 1 от 4

КЗ следва да бъде ангажирана, като предявените искове от Г. А. К. против ЗЕАД „Б.В.И.Г.“ ЕАД за неимуществени и имуществени вреди са доказани по основание. В този смисъл възражението на ЗЕАД „Б.В.И.Г.“ ЕАД, че не е доказано нарушение на правилата и виновно поведение на водача З.Е.М. е неоснователно.

Следващият спорен момент между страните относно присъденото на ищцата обезщетение за неимуществени вреди в размер на 25 000 лв. е дали е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на Г. А. К..

При определяне дължимото на ищеца обезщетение за обезвреда в размер на 25 000 лв. първоинстанционният съд е взел предвид заключението на съдебномедицинската експертиза и представените доказателства.

Видно от заключението на съдебномедицинската експертиза и обясненията на вещото лице в съдебно заседание вследствие на процесното ПТП, Г. А. К. е получила счупване на външна и вътрешна малеол на глезенната става на долния крайник с разкъсване на вътрешната стабилизираща връзка и разкъсване на връзката между двете кости на подбедрицата, в зоната на глезена, прихванати с връзка. Лекувана е консервативно, с наместване на фрактурата и гипсова имобилизация, която е носила 58 дни. Осъществено консервативно лечение е в рамките на нормалния период и по правилата на добрата лекарска практика.Ищцата е възстановена по отношение на срастващия процес на фрактурите, но е с непълно възстановени движения в глезенната става следствие на по- късно появилите се усложнения като деформираща артроза на глезенната и подглезенната стави от фрактурите и незавършеното лечение. Проявилата се посттравматична артроза е задълбочаващо усложнение във времето, което би могло да бъде стопирано с инвалидизираща операция, която в случая не е перспективна. Вещото лице прави категоричен извод, че ищцата изпитва и ще изпитва постоянна тъпа болка в глезена, свързана с чести обостряния при продължително ходене, продължително стоене права, при качване и слизане по стълби, при опит да повдигне тежест повече от 7-8 кг, при движение при наклонен терен и при студено и влажно време до края на живота.

От свидетелските показания, които въззивният съд изцяло кредитира като убедителни, последователни и непротиворечиви се установява, че лечебният и възстановителен период на ищцата е бил продължителен, 5 нуждаела се от чужди грижи /около четири месеца/, не е можела да се обслужва сама /била е на подлога/, изпитвала силни болки, които продължават и към настоящия момент. При определяне на обезщетението следва да се вземе предвид, че към момента на ПТП, ищцата е била на 63 години, което обуславя значително по-висок стрес, по-тежко преживяване на претърпените травми и по-трудно възстановяване на телесното здраве. Ето защо съдът като взе предвид, тежестта на травмите, възрастта на ищцата към момента на ПТП – 63 години, неудобства и ограничения от личен, битов и социален характер, които е претърпяла и факта, че към момента не е настъпило възстановяване на травмите, а напротив настъпило е усложнение /посттравматична артроза/ приема, че справедливо обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди би била сумата от 25 000 лв.

По възражението за съпричиняване.

Ответното дружество излага доводи за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата позовавайки се на нарушение от нейна страна на задълженията за пешеходеца по чл. 113, ал. 1 и чл. 114 от ЗДвП.

От заключението на автотехническата експертиза се установява, че на кръстовището в т.ч. и на участъка, на който е настъпило процесното ПТП няма пешеходни пътеки, няма светофар и места, обособени за пресичане на пешеходци. Поради това приложение намира разпоредбата на чл. 113, ал. 2 от ЗДвП, където е посочено, че извън населените места и по двулентовите двупосочни пътища в населените места, когато в близост до пешеходците няма пешеходна пътека, те могат да пресичат платното за движение и извън определените за това места, като при това спазват правилата по ал. 1, т. 1, 2 и 4 на чл. 113. Действително според автотехническата експертиза, когато пешеходката е била в северната част на пътното платно на ул. “**“ е имала възможност да възприеме приближаващия л.а. Пежо 206, поради липсата на зрително препятствие, което да ограничава част от пътното платно, но такава техническа възможност е имал и водачът на лекия автомобил при приближаването си към кръстовището поради липсата на зрително препятствие. Отстоянието на лекия автомобил от мястото на сблъсъка е 65.79 м., когато пешеходката е предприела пресичането на платното на юг, поради което водачът е имал възможност да предотврати настъпването на ПТП, защото пешеходката не е попадала в опасната зона на спиране на лекия 6 автомобил. По делото не е установено, ищцата при пресичането си да е удължила ненужно пътя и времето си за пресичане, да е спряла без необходимост на платното за движение, да е преминавала през ограждения от парапети или вериги или да е осъществила внезапно пресичане на пътното платно, поради което не е налице нарушение на чл. 113, ал. 1 и чл. 114 от ЗДвП.