Решение № 731 от 02.08.2024, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 731 гр. Сливен, 02.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, I СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Живка К. Желязкова - Спирова при участието на секретаря Росица Н. Стоянова като разгледа докладваното от Живка К. Желязкова - Спирова Гражданско дело № 20232230102839 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявени обективно съединение искове отрицателно установителни искове за установяване недължимост на сума с правно основание чл.124 от ГПК във вр. с чл. 439 от ГПК.

В молбата се твърди, че ищецът е клиент на „В и К- Сливен“ ООД с имот, находящ се в Сливен, ул. „Шипка“ № 62, с абонатен номер № 6280.

Сочи, че имотът е наследствен, като след смъртта на родители му задълженията били поети от наследниците, като партидата била на името на Кера Радева П..

Изтъква, че след смъртта на наследодателя всичките задължения били покрити и изплатени оставени преди смъртта на родителите му.

Излага аргументи, че поради забава на плащанията са издадени изпълнителни листи и са образувани следните дела:

- гр. дело № 4650/2015 г. за периода 01.09.2011 г. до 30.09.2015 г., въз основа на което е издаден изпълнителен лист и е образувано изп. дело при ЧСИ Миглена Минкова № 1456/2020 г. по което задължението е изплатено изцяло;

- гр. дело № 5363/2017 г. за периода от 01.11.2015 г. до 30.08.2017 г., въз основа на което е издаден изпълнителен лист по делото, било образувано 1 изпълнително дело при ЧСИ Миглена Минкова № 583/2021 г. задължението било изплатено изцяло;

- гр. дело № 611/2019 г. за периода от 01.11.2017 г. до 30.11.2018 г. въз основа на изпълнителен лист по делото било образувано изпълнително дело при ЧСИ Миглена Минкова № 583/2021 г., задължението било изплатено изцяло.

Посочва факта, че е изпращал многократно писма до ВиК – Сливен за задълженията, но не получил отговор, а сумата се увеличавала, като до 2022 г. размера на задълженията му е общо на стойност 5000, 20 лв.

Предвид изложеното, моли съда да признае за установено по отношение на ответното дружество, че не дължи сумата в размер на 5000,20 лв., представляваща неплатени задължения за горепосочената партида.

Претендират за присъждане на направените по делото разноски.

Постъпил е отговор от ответното дружество при усл. на чл. 131 от ГПК, с който намира представения иск за допустим, но неоснователен. Изтъква, че от исковата молба не е ясно за кой период се отнася дължимостта на сумата и на какво основание се дължи.

Направени са възражения в отговора на исковата молба, след което съдът с определение е оставил исковата молба без движение. Постъпила е уточняваща молба с вх. № 17659/16.10.2023 г.

В открито съдебно заседание, ищеца се явява лично и с адв. А. от АКСливен. Поддържа исковата молба.

Ответното дружество не се представлява, с изпратено становище с вх.

№ 1860/25.01.2024 г. поддържат отговора. Намират, твърденията относно изтекла давност за неверни, както и тези относно недължимост поради плащане, като недопустими, предявени при изначална липса на правен интерес. Правят възражение за недопустимост.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Не е спорно, че са образувани частни граждански дела против собственика на имота, респ. абоната на ответното дружество, както и се установи и доказа, че са издадени изпълнителни листи за дължими суми, които се отнасят до задължения за ползвана и незаплатена вода, доставена от 2 ответното дружество.

От представените по делото писмени доказателства, се установи, че на 20.11.2017 г. е издаден изпълнителен лист, на Кера М.а Д., за дължима сума:

2 729, 70 лв. - сума представляваща главница за периода от 01.11.2015 г. до 31.08.2017 г., 254,48 лева- сума представляваща- лихва, начислена към 03.10.2017 г.; сумата 60,68 лв. – разноски по делото. Получена е била и покана за доброволно изпълнение. От 04.01.2016 г. също съществувал изпълнителен лист за дължими суми в размер на 801.90 лева- главница, за доставена и консумирана питейна вода, издаден на Кера Радева Д.. И последно е издаден изпълнителен лист на ищеца П. М. П. на 11.02.2019 г. за сумите от 218 лева главница за доставена и консумирана питейна вода за клиентски № 6280 за периода от 01.11.2017 г. до 30.11.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 08.02.2019 г.; сума 11.20 лева - лихва начислена към 09.01.2019 г. и 25 лв. разноски по делото.

От приложените ч.гр.д., се установи безспорността на произтичащите от тях задължения за ползваната и незаплатена питейна вода по партидата на наследодателите за процесния административен адрес в гр.Сливен , по посочения абон. номер.

Така по делото са приложени заповедните производства, както и преписи от изп.дела с №20207680401328 и №202107680400583 и № 202007680401456 по описа на ЧСИ Миглена Минкова с рег. №768 в КЧСИ, с район на действие Сливенски окръжен съд, въз основа на издадените три изпълнителни листа по частните граждански производства по чл.410 от ГПК, с посочените суми във всяко едно от тях.

От представените фискални бонове, се установи, че действително ищеца реализирал твърдяните от него плащания за периодите, които са изчислени дължими суми за консумирана вода.

Поради постъпило възражение от ответното дружество е допусната и изслушана съдебно-икономическа експертиза, която съдът кредитира изцяло.

От представената по делото заключение се изясниха спорните елементи, изразяващи се в извършените плащания, както и размера на останали задължения по партидата на сина на наследодателите, настоящия ищец.

От изслушаното и неоспорено съдебно - икономическо заключение, се установи и доказа, че действително задълженията на ищеца за посочения 3 период са на обща стойност 5568,85 лева, с включени в тях дължими лихви.

От тях ищецът е заплатил задължения в размерна 3837,85 лева, които са детайлно отразени в хронологична последователност, считано то 01.09.2011г. до 20.07.2023г.

Експертът е категорична, че задълженията, които са търсени по изп.д.

№583/2021г. са изплатени, и затова е прекратено, а по изп.д.№1456/2020г. по описа на ЧСИ М.Минкова срещу Кера Д. – сестра на ищеца, също е прекратено, защото всички задължения по предявените фактури, такси и разноски на ЧСИ са изплатени. Единствено по изп.д.№1328/2020г., което е срещу Кера Радева Д./майката на ищеца, която е починала/, вещото лице е констатирала, че ищецът действително е внесъл 624,98 лева , но е останала за плащане главница в размер на 680,12 лева. Счита, че освен главницата, от нея произтичат и задължение за заплащане на законна лихва, такси и разноски към ЧСИ М. Минкова.

В заключение сочи, че само по последно цитираното изпълнително производство се дължи остатък от 680,12лева, като задълженията изплатени на каса в периода 08.11.2017 г. – 08.12.2021 г. и чрез съдебен изпълнител по заведени изпълнителни дела. Погасяването на задълженията се извършило, съгласно правилата на ЗЗД, като се погасяват в реда поредността на чл. 76, ал.

2 от ЗЗД – разноски, лихва, главница.

Следователно, ищецът е издължил всичко по посочените две изп. производства, а съгласно направените обследвания от експерта са останали дължими само остатък за плащане 680.12 главница, дължим по изпълнително дело № 1328/2020 г. по описа на ЧСИ М.Минкова. Освен това, в съдебно заседание, вещото лице конкретизира, още по- подробно, начина по които са начислени сумите, както и начина по които същите са изплатени. Подчертава факта, че на абонат № 6280, на процесния адрес стоят над 4000 лв., които са стари задължения и са изтекли по давност. За тях не може да се образува принудително изпълнение, защото поради настъпила погасителна давност за тях, въпреки че при направена справка на касата, тези задължения отново излизат, но те са стари. Към изп. дело № 1328/2020 г. по описа на ЧСИ М.Минкова има висящи 680, 12 лв., представляващи главница за ползвана и незаплатена питейна вода, доставяна на абоната от ответното дружество „ВиК- Сливен“ ООД.

4

Изяснява, в хода на откритото съдебно заседание, че действително ищецът като наследник на починалия клиент на ответното дружество е заплатил сумата от 624,98 лв. на „ВиК- Сливен“ ООД, но съдебната изпълнителка е привела към ответното дружество само сумата от 388,27 лв., а останалата сума до 624, 98 лв. изпълнителката я задържала за таксите по изпълнителното производство. Единствено е останало изп.д. № 1328/2020 г., за което има висяща неплатена главница в размер на 680,12 лв. за издадените фактури от 01.09.2021 г. – 20.07.2023 г. на обща стойност 5568,28 лв. главница и лихва са всички издадени фактури, като някои са платени на каса, накои платени чрез съдебен изпълнител, но тези, които са платени на съдебен изпълнител не се виждат на каса. Поради тази причина, няма как да се дублират и не се виждат в системата на дружеството задълженията.

Не е спорно характера на облигационното отношение, условията на неговото изпълнение, количеството, качеството и измерването на услугата.

Основният довод на ищецът за недължимост на процесната сума е свързан с факта на изтекла погасителна давност.

Искът е с правно основание чл. 439 ГПК във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК.

Безспорно, по цитираните две изп.дела е изтекла погасителната давност – арг. чл.114, ал.1 от ЗЗД

Установи се, че по цитираното изп.дело не била прекъсвана течащата спрямо него погасителна давност по см. на чл. 116 ЗЗД и не било извършвано изпълнително действие по см. на т. 10 от ТР № 2/2015 по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и че са изминали повече от 3 година. На 08.03.2021 г. му бил наложен запор върху получаваната от близък нему пенсия, но не е реализиран видно от писмото на НОИ от същата дата с изх.№Ц3010-19-99- от 10.03.2021г. Респективно следва да се приложи и произтичащото от нормата на чл. 119 ЗЗД недължимост и на съответните лихви върху процесното вземане, тъй като те се били погасявали заедно с него.

Специалната погасителна давност по отношение на периодичните плащания на водоснабдителните дружества е три години. Съгласно чл. 114, ал.

1 от ЗЗД давността тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В процесния случай това е записаният във фактурите краен срок за плащане.

Съдът счита, че вземането в полза на ищеца е изцяло погасено по давност по фактури, , въз основа на които е издадена Заповедта по чл.410 от ГПК по 5 ч.гр.д.4650/2015г., въз основа на която е издаден изп. лист от 04.01.2016г. Тези задължени са погасени по давност, което произтича от изтеклата 3 годишна давност. Аргумент намирам в обстоятелството, че това заповедно производство е унищожено, поради изтичане на срока му за съхранение – 5 години.

Освен това от установеното от вещото лице икономист се установява, че по първите две изп.дела ищецът е заплатил всички суми, а по отношение на последното също е заплатил дължимите суми за начислено количество питейна вода, но ЧСИ ги е отразила по други разходи по това производство.

Не е спорно, че задълженията за заплащане на питейна и канализационна вода са включени в обхвата на чл. 111, б. „в" от ЗЗД, а именно периодични плащания. Като такива същите се погасяват с изтичане на тригодишен срок. При тези данни, предявеният установителен иск се явява основателен и доказан до сумата от 2729,70 лева-главница за доставена питейна вода за периода от 01.11.2015г. до 31.08.2017 г., както и сумата от 254,49 лева-лихва по образуваното изп.д.№ 202007680401456 по описа на ЧСИ Минкова, въз основа на изп.лист от 20.11.2017г. по ЧГД№5363/2017г. по описа на РС-Сливен, както и сумата от 218.85 лева главница за доставена питейна вода за периода от 01.11.2017г. до 30.11.2018г., както и начислена лихва към 09.01.2019г. по изп.д.№ 20217680400583 по описа на ЧСИ Минкова, въз основа на изп.лист от 08.03.2019г. по ЧГД№611/2019г. по описа на РССливен, както и главница 801,90 лева, представляваща общата стойност на доставената и консумирана питейна вода за периода от 01.09.2011г. до 30.09.2015г., и лихва в размер на 159,49 лева, начислена към 02.11.2015г.,ведно със законната лихва, считано от 01.12.2015 г. и разноски в размер на 25 лева, въз основа на изпълнителен лист от 04.01.2016г. по ч.гр.д.