Решение № 3068 от 17.06.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3068 гр. Пловдив, 17.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Весела П. Кърпачева при участието на секретаря Таня Г. Ангелова като разгледа докладваното от Весела П. Кърпачева Гражданско дело № 20245330111009 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искова молба от Г. С. Г. против „Кредисимо” ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД, с която са предявени субективно и обективно кумулативно съединени искове, както следва:

-За осъждане на ответника „Кредисимо” ЕАД, да заплати на ищеца сумата от 10,00 лева, представляваща недължимо платена договорна лихва по недействителен договор за потребителски кредит № **** от ***** г., сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – *** г., до окончателното изплащане на сумата;

-За осъждане на ответника „Ай Тръст“ ЕООД да заплати на ищеца сумата в размер на 100,00 лева, представляваща недължимо платено възнаграждение за поръчител по недействителен Договор за предоставяне на поръчителство от **** г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – **** г., до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че ищецът е страна по договор за потребителски кредит № ***** от **** г., сключен с „Кредисимо“ ЕАД, съгласно който е получил под формата на кредит сумата от 525,17 лв. Според разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от договора ищецът следвало да сключи Договор за предоставяне на поръчителство с дружеството „Ай Тръст“ ЕООД с цел да бъде обезпечен сключеният договор за потребителски кредит, като в изпълнение на това на **** г. той сключил въпросния договор, по който 1 следвало да заплати сумата от 300 лева. Твърди, че е заплатил по договора за потребителски креди сумата от 535,17 лв., а по договора за предоставяне на поръчителство сумата от 100 лв., за което му били издадени и удостоверения от „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД, че задълженията му са погасени. Сочи, че договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. с чл.

22 вр. с чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК. Процесният договор не отговарял на изискванията на чл. 11, ал. 1, т.10 ЗПК, тъй като в договора била посочена само абсолютната стойност на ГПР и липсвала яснота относно методиката за формиране на годишния процент на разходите по кредита. Ищецът излага твърдения, че не става ясно дали дължимостта на такса гарант е отразена в ГПР, както и какво изобщо се включва в процента на ГПР освен лихвата. Не ставало ясно какво се включва в общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото била предвидена дължимост и на неустойка. Твърди, че договорът е нищожен и поради неспазване на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, а оттам и на действителния размер на ГПР, чл. 11, ал.1, т.10 вр. с чл.

22 ЗПК, тъй като сумата, която се претендира чрез договора за предоставяне на поръчителство, не била включена в ГПР и ГЛП. Твърди, че чрез включване на възнаграждението за поръчител действителните размери на ГПР биха нараснали двойно, с което потребителят бил въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които ще прави по обслужване на кредита. Смята, че с оглед разпоредбата на пар.1, точка 1 от ДР на ЗПК заплащането на сумата по договора за поръчителство следва да бъде разглеждано като елемент от общия разход по кредита за потребителя, тъй като било пряко свързано с договора за потребителски кредит, известно било на кредитора и се заплащало от потребителя, с оглед на което било налице заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи по договора за поръчителство се нарушавало изискването ГПР да не бъде повисок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения. Посочва още, че след извършване на справка в ТР по партидите на ответните страни се установява, че същите са свързани лица, а именно едноличен собственик на капитал на „Ай Тръст“ ЕООД е „Кредисимо“ ЕАД, като печалбата на първото дружество от извършваната от него търговска дейност се разпределяло в полза на едноличния собственик. С оглед на това ищецът твърди, че със сключване на договора за поръчителство се цели заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като в договора се уговаряло възнаграждение, което впоследствие да бъде разпределено като печалба на заемодателя. С договора не се целяло реално обезпечаване на договора за кредит, доколкото плащайки задължението на потребителя в полза на „Кредисимо“ АД кредиторът плащал вземането сам на себе си. Със сключване на поръчителството се целяло допълнително оскъпяване на договора за кредит и допълнително възнаграждение за кредитодателя. Излагат се доводи, че поради невключване в ГПР на уговорките за заплащане на разходи по договора за поръчителство, последният не 2 съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение и представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т.1 ЗЗП. Посочва, че съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на конкретни разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен. По отношение на втория осъдителен иск ищецът счита, че така сключеният договор за поръчителство е нищожен на осн. чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, както и на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 вр. с чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 143 ЗЗП. Сочи, че поради накърняване на добрите нрави се достига до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на ищеца с цел извличане на собствена изгода на кредитора. Твърди, че в настоящия случай е налице такава нееквивалентност, тъй като сумата, която се претендира чрез договора за поръчителство представлява допълнителна сума, която била в размер на над 40% от отпуснатия кредит и така се нарушавал принципа на добросъвестност и справедливост. Договорът за поръчителство бил нищожен и поради това, че се стигало до нарушаване на нормативно предвидения размер на ГПР и заобикаляне на закона на основание чл. 26, ал.1, пр. 2 ЗЗД вр. с чл. 19, ал.4 ЗПК. Твърди, че възнаграждението, което следва да се заплати по договора за поръчителство, трябва да бъде отразено в ГПР, тъй като представлявал общ разход по кредита. Отново посочва, че ответниците са свързани лица и кредиторът плаща вземането си сам на себе си, като с договора за поръчителство се цели единствено допълнително оскъпяване на кредита. Смята, че договорът за поръчителство бил недействителен на осн. чл. 143, ал.1 и ал. 2 т.19 от ЗЗП, тъй като бил във вреда на потребителя и не отговарял на изискванията за добросъвестност и справедливост, като водел до неравноправие. Договорът бил неразбираем и не позволявал на потребителя да прецени икономическите последици от сключването му. С оглед изложеното предявява исковите претенции, моли за тяхното уважаване. Претендират разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор със становище за недопустимост на предявения иск, тъй като представлявал злоупотреба с процесуални права. Цената на предявения иск била 10 лева, като искът не бил предявен като частичен. Сочи, че размерът на реално платените от ответника суми възлизал на 3,34 лв., което според страната бил пренебрежимо малък материален интерес, а в хода на делото щели да бъдат генерирани разноски в значителен размер, поради което единствената причина за завеждане на иска била единствено присъждане на хонорар на адвоката на ищеца. Относно основателността на иска се сочи, че не се оспорва сключването на процесния договор за потребителски кредит между страните.

Договорът бил сключен при лихвен процент на кредита в размер на 15,94% и годишен процент на разходите в размер на 14,89%, а общият размер на плащанията бил 558,77 лв., от които 525,17 лв. главница и 33,60 лв. възнаградителна лихва. Оспорва 3 твърдението на ищеца, че е заплатил сума от 10 лева, с която били погасени задължения, различни от дължимата по договор главница. По договора като възнаградителна лихва била заплатена сумата от 3,34 лв. Оспорва твърдението, че за ищеца било задължително да сключи договор за предоставяне на поръчителство с другия ответник, тъй като това било негово право, но не и задължение съгласно приложимите ОУ към договора. Договорът за кредит предвиждал изрична възможност потребителят да си избере необезпечен кредит и нямало задължително условие кредитът да е обезпечен. Сочи още, че ищецът имал право да се откаже от кандидатстването за обезпечен креди след заявката за получаване на такъв, което било аргумент, че сключването на обезпечение не било задължителен елемент от договора.

Оспорва твърдението, че вземанията на „Ай Тръст“ ЕООД следвало да се включат в ГЛП и ГПР съгласно чл. 19 ЗПК. Договорът за поръчителство бил незадължителен и заради това не попадал в хипотезата на пар. 1, т.1 от ДР на ЗПК, респективно разходът за него не се включвал в ГЛП и ГПР и нямало нарушение на чл. 19 ЗПК. Сочи , че ответникът към датата на сключване на договора за кредита нямал информация относно размера на дължимото възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство. Не оспорва, че ответникът е едноличен собственик на капитал на „Ай Тръст“ ЕООД, но въпреки това двете дружества били самостоятелни юридически лица със собствен предмет на дейност и ответникът нямал достъп до договора за предоставяне на поръчителство. Твърди, че задължението за предоставяне на поръчителство между ищеца и „Ай Тръст“ ЕООД е договор за поръчка по смисъла на ЗЗД и уговореното по него възнаграждение не попадало в обхвата на общите разходи по кредита. По силата на договора дружеството се задължавало да извърши за сметка на ищеца възложените от него действия, а именно да отговаря пред кредитора солидарно с него за изпълнението на всички негови задължения по договора за кредит, както и за всички последици от неизпълнението. Възразява, че дори да бъдат споделени доводите на насрещната страна за свързаност на двете дружестваответници и наличие на скрито обогатяване за него, това не влечало недействителност на договора за кредит и договорът за предоставяне на поръчителство, а единствено недействителност на клаузата в договора за предоставяне на поръчителство, съгласно която ищецът дължал възнаграждение на другия ответник „Ай Тръст“. Договорът за поръчителство пораждал за ищеца единствено права и поставял същия в поблагоприятно положение, отколкото би бил, ако същият не беше сключен, тъй като чрез него се повишава кредитоспособността на ищеца и същият е получил кредит, който иначе не би му бил отпуснат. Твърди, че дори да се приеме процесният договор за предоставяне на поръчителство за нищожен, което се оспорва от ответника „Кредисимо“, неговата евентуална недействителност би довела единствено до отпадане на задължението на кредитополучателя да заплати на поръчителя възнаграждение за предоставената услуга, но не и недействителност на самия договор 4 за потребителски кредит, нито на сключения във връзка със същия договор за поръчителство. Поради изложеното, моли за отхвърляне на предявената срещу този ответник претенция. Претендират разноски. Оспорва се, че ищецът е материално затруднено лице по чл. 38, ал.1, т. 2 ЗАдв.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Ай Тръст“ ЕООД е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения срещу него иск по основание изцяло. Не оспорва, че на **** г. е сключен договор за потребителски кредит №****, във връзка с обезпечаването на който е сключен Договор за предоставяне на поръчителство с поръчител „Ай Тръст“ ЕООД и потребител Г. Г.. Размерът на главницата по договора възлизал на 535,17 лв. и следвало да бъде върната за срок от 9 месеца при ГПР от 15,94% и ГЛП от 14,98%, като общият размер на дължимите по кредита суми възлизал на 558,77 лв. Ответникът сключил с другия ответник „Кредисимо“ ЕАД договор за поръчителство, по силата на който се задължил да гарантира като поръчител описаното в предходния абзац задължение на ищеца. Твърди, че за така описаната услуга било дължимо възнаграждение в размер на 38,94 лв., погасяването на което било разсрочено на 9 месечни вноски съгласно погасителен план към договора за предоставяне на поръчителство. Възнаграждението се дължало само за периода, за който било гарантирано задължението по кредита, т.е. при предсрочно погасяване на задължението на кредитополучателя, същият не дължал възнаграждението на ответника за периода след пълно изплащане на кредита. Поради изложеното ответникът счита, че възнаграждението за поръчител имало характеристиката на възнаграждение, дължимо на лице, което по занятие предоставяло услуги по гарантиране на задължения на контрагенти и размерът му бил съобразен с риска, който се поема. Оспорва твърдението на ищеца, че за погасяване на гореописаното задължение бил заплатил в полза на ответника сумата от 100 лева, като твърди, че в полза на ответника е заплатена сумата от 38,94 лв. възнаграждение за поръчител. Не оспорват фактическите твърдения на ответника, но смята, че плащанията са направени на валидно правно основание. Посочва, че механизмът за кандидатстване за кредит бил следният: кредитоискателят попълвал заявка на интернет страницата на другия ответник, като при подаването посочвал размерът на главницата и периодът на кредита, при което системата на кредитодателя автоматично генерирала примерен погасителен план спрямо посочените параметри, като на този етап ищецът посочвал желае ли кредитът да бъде обезпечен и какво обезпечение може да предостави, като в случай, че избере опцията за предоставяне на поръчителство от страна на „Ай Тръст“ ЕООД на кредитоискателят му се визуализирала месечна вноска, чиято стойност била сбор от вноската по потребителския кредит и вноската за възнаграждението на поръчителя. След това кредитоискателят подписвал договора за потребителски кредит и общите условия към него, като в случай, че е избрал кредитът да бъде обезпечен чрез поръчителство на ответника, ищецът се прехвърлял автоматично към 5 електронната система на ответника, където се визуализирал договора за предоставяне на поръчителство и клиентът имал възможност да го подпише чрез въвеждане на 6цифрен уникален код. Предвид изложеното твърди, че сключването на договора за предоставяне на поръчителство ставало след сключване на договора за кредит към момент, в който основаните основните параметри по кредита вече били договорени между страните, в независимата електронна среда на „Ай Тръст“ ЕООД, до която „Кредисимо“ АД нямало достъп, като в последствие били предоставяни данни за дължимото възнаграждение за поръчител и начина на плащането му. Сочи, че „Кредисимо“ АД предоставя потребителски кредити при индивидуално договорени условия, като обезпечението било единствено възможност, но не и задължение за кредитополучателя. Предвид изложеното размерът на възнаграждението не следвало да бъде включен в ГПР, включително и по съображения, че договорът за предоставянето му се сключвал след сключване на кредита. Поради това претендира отхвърляне на предявения иск срещу този ответник, както и присъждане на сторените разноски. Оспорва, че ищецът е материално затруднено лице по чл. 38, ал.1, т. 2 ЗАдв.