Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 9428 от 22.05.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 69676/2024
Вид
Решение № 9428
Подписан
22.05.2025
Състав
ЦВЕТИНА РУМЕНОВА ЦОЛОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 9428 гр. София, 22.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА при участието на секретаря МАРГАРИТА Р. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело № 20241110169676 по описа за 2024 година

Предявени са от К. Д. С. срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД обективно и субективно кумулативно съединени искове, както следва:

1. установителен иск с правно основание чл. 26 ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за паричен заем № **** от 05.07.2024 г., сключен между ищеца и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, поради противоречието му със закона.

2. установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 и 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на гаранция № **** от 05.07.2024 г., сключен между ищеца и „Файненшъл България“ ЕООД във връзка с Договор за паричен заем № **** от 05.07.2024 г., като противоречащ на добрите нрави и сключен с цел заобикаляне на закона (ЗПК).

Ищецът твърди, че на 05.07.2024 г. е сключил с ответното дружество „Изи Асет Мениджмънт“ АД Договор за паричен заем № ****. Страните се уговорили отпуснатият заем да е в размер на 5000 лева, при лихвен процент в размер на 50 %, ГПР в размер на 63,37 %, със срок на погасяване – 18 седмици, а общата дължима сума по заема била в размер на 7206,12 лева. При сключването на договора за заем, ищецът сключил и договор за предоставяне на поръчителство №**** с „Файненшъл България“ ЕООД, по силата на който ищецът се задължил да заплати допълнително възнаграждение в размер на 3323,88 лева, което било разсрочено на 18 равни вноски в размер на 184,66 лева, платими заедно с вноските по кредита. Посочва, че в резултат на сключения договор предоставяне на гаранция общата сума, която ищецът следвало да върне в полза на заемодателя била в размер на 10530 лева, която сума била значително по-висока от първоначално уговорената такава в размер на 7206,12 лева.

Сочи, че двете дружества са свързани лица, доколкото заемодателят бил едноличен собственик на капитала на „Файненшъл България“ ЕООД. Аргументира, че договорът за заем е нищожен поради неточно посочен в него размер на ГПР, а договорът за 1 предоставяне на поръчителство е нищожен поради противоречието му с добрите нрави, като развива подробни съображения в тази насока. Сочим че договорът за предоставяне на гаранция е нищожен и поради заобикаляне на закона, тъй като със сключването му не се целяло предоставянето на обезпечение по договора за кредит, а се цели заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, предвиждаща максимален размер на ГПР по договора. Излага, че възнаграждението по процесния договор за поръчителство не е включено в размера на ГПР по кредита с цел да се заобиколи забраната по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Излагат се аргументи за нищожност на договора за потребителски кредит поради неразбираемото му съдържание (противоречие с разпоредбата на ...). Също така не бил посочен срок на договора за кредит, което било нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 6 ЗПК; посочването на схема на погасяване (дати) в погасителния план не отговаряло на изискванията на закона за погасителен план. Не било ясно и каква част от всяка месечна погасителна вноска погасявала лихва и каква главницата. Ищецът намира, че процесният договор за кредит не отговаря на изискванията и на чл. 11, ал. 1, т. 9А ЗПК, доколкото в него не бил посочен референтен лихвен процент. В допълнение сочи, че поради липсата на погасителен план не било ясно дали при отделните погасителни вноски не е налице и начисляване на лихва върху лихва или лихва върху таксата за поръчителство. Сочи, че договорът е сключен и в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 20, 23 и 24 ЗПК, доколкото не съдържал клаузи относно наличието или липсата на право на отказ от договора, срока, в който това може да бъде упражнено, вкл. Относно задължението на потребителя да погаси усвоената от него главница и лихва, както и за размера на лихвения процент на ден. В условията на евентуалност, ако съдът не приеме аргументите за недействителност на целия договор за потребителски кредит, ишецът сочи, че следва да бъде прогласена нищожността на клаузата от договора за кредит, предвиждаща заплащането на възнаградителна лихва в размер на 50% годишна лихва поради противоречие с добрите нрави. Посочва, че възнаграждението по договора за поръчителство било дължимо без насрещна престация, поради което същият бил нищожен като накърняващ добрите нрави.

При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът развива подробни съображения в насока, че договорът за кредит е сключен при спазване на законовите изисквания на ЗПК, респ. че същият е действителен, включително и клаузата, предвиждаща лихвен процент по кредита в размер на 50%. Твърди, че не е налице скрито завишаване на ГПР, доколкото същият, в съответствие с чл. 19, ал. 1 ЗПК, включвал всички разходи по кредита и неговият размер е в съответствие с изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Оспорва и твърденията на ищеца за недействителност на договора за предоставяне на поръчителство. Навежда, че доколкото възнаграждението за дружеството – гарант е по второ облигационно отношение, възникнало с друго юридическо лице, то същото не било част от заемното правоотношение по договора за заем и не представлявало пряк разход, свързан с кредита, като ищецът по собствена воля е решил да обезпечи задължението си по договора за заем чрез поръчителство. Посочва, че ищецът е бил запознат предварително с условията по процесния договор за заем, като в тази връзка оспорва да е налице заблуждаваща практика. Моли съда да отхвърли предявените искове.

Претендира разноски.

2

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Файненшъл България“ ЕООД, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Твърди, че процесният договор за поръчителство е действителен и отговаря на изискванията на закона, като валидно сключен от дружество, което е вписано в Регистъра на БНБ за финансовите институции по смисъла на чл. 3а ЗКИ и в рамките на дейността, за която е регистрирано, а именно сключване на гаранционни сделки (поръчителство) срещу съответното възнаграждение. Твърди, че договорът е сключен при спазване на всички законови изисквания и не страда от твърдените пороци, за което излага подробни съображения. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното:

По иска за прогласяване нищожността на договор за паричен заем № 5039915:

Предявен за разглеждане е иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК. Съгласно чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, нищожни са договорите, които противоречат на закона. Според чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

За основателност на иска в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да докаже: 1. сключването на процесния договор, 2. съдържанието на процесния договор 3. както и договорът е нищожен заявените в исковата молба основания.

При условията на евентуалност е предявен иск за прогласяване нищожност на клаузата от договора за потребителски кредит, предвиждаща размер на възнаградителната лихва в размер на 50%.

Страните не спорят, а и от представения и приет по делото Договор за паричен заем № **** г. се установява, че на 05.07.2024 г. между ищеца К. Д. С. и „Изи Асет Мениджмънт“ АД бил сключен договор за паричен заем, въз основа на който на ищеца е предоставен заем в размер на 5000 лв., със срок на погасяване 18 месеца, брой вноски - 18, едноседмични, последната с падеж на 30.12.2025 г., с размер на месечната погасителна вноска – 400,34 лв., с уговорена годишна лихва - 50 %, ГПР – 63,37 % и общо задължение 7206,12 лв., състоящо се от размера на заетата сума и лихвата за целия срок на договора.

В чл. 4 от договора страните уговорили, че заемателят се задължава в срок от три дни, считано от датата на сключване на договора, да предостави на кредитора едно от следните обезпечения: 1) две физически лица - поръчители, които да отговарят на следните изисквания: да представят служебна бележка от работодател за размера на трудовото възнаграждение, като нетният им осигурителен доход да е в размер над 3

1000 лв.; да работят по безсрочен трудов договор; да не са заематели или поръчители по друг договор за паричен заем, сключен с "Изи Асет Мениджмънт" АД; да нямат неплатени осигуровки за последните две години; да нямат задължения към други банкови и финансови институции или ако имат - кредитната им история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от "Редовен"; да подпишат договор за поръчителство; 2) банкова гаранция в полза на кредитора за дължимите суми по договора със срок на валидност 30 дни след крайния срок на плащане на задълженията по договора; 3) одобрено от заемодателя дружество - гарант, което предоставя гаранционни сделки.

Страните не спорят също, а и от представения и приет Договор за предоставяне на гаранция №**** се установява, че на 05.07.2024 г. между ищеца, в качеството му на потребител, и ответника, в качеството му на гарант, е сключен договор, по силата на който "Файненшън България" ЕООД като гарант, се е задължило да издаде гаранция за плащане в полза на "Изи Асет Мениджмънт" АД, с наредител - потребителя, с цел гарантиране изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно Договор за паричен заем, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за паричен заем, за сума, покриваща както следва: задължение за връщане на заемната сума в размер на 5000 лв.; задължение за плащане на възнаградителна лихва; задължение за плащане на законна лихва за забава в случай на забава на плащането на разходи за събиране на вземането, съдебни разноски и адвокатски хонорари.

В чл. 2 от договора за предоставяне на гаранция е предвидено, че договорът влиза в сила в случай, че потребителят не изпълни задължението си по чл. 4, т. 1 или чл. 4, т.

2 от договора за паричен заем в указания срок да предостави обезпечение поръчителство от две физически лица или банкова гаранция.

В чл. 3 от договора страните са уговорили възнаграждение за гаранта в размер на 3323,88 лева, което е платимо разсрочено заедно с вноските по договора за заем с размер на всяка вноска – 184,66 лв., с падеж на последната на 30.12.2025 г., като съгласно чл. 3, ал. 2 потребителят заплаща възнаграждението по начините, установени в договора за паричен заем за плащане на задълженията на потребителя по договора за паричен заем. Съгласно чл. 3, ал. 3 от договора за предоставяне на гаранция "Изи Асет мениджмънт" АД е овластено да приема вместо гаранта изпълнение на задължението на потребителя за плащане на възнаграждение по договора за предоставяне на гаранция. В случай, че платената сума е недостатъчна за погасяване на изискуемите задължения на потребителя към "Изи Асет Менидмънт" АД и на задължението на потребителя към гаранта по договора за предоставяне на гаранция, с внесената сума се погасяват с приоритет задълженията към гаранта.

Съдът намира, че между страните е сключен писмен договор, въз основа на който 4 кредиторът-ищец се е задължил да предостави на потребителя-ответник кредит под формата на парична сума за определена цел, която длъжникът се е задължил да ползва съобразно уговореното и да върне в определения срок, като договорът съдържа всички необходими реквизити. Приложение в отношенията между страните следва да намерят нормите на ЗПК в действащата към момента на сключване на договора редакция, тъй като ищецът има качеството потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и няма данни при сключването на договора физическото лице да е действало в рамките на своя професионална или търговска дейност – чл. 9, ал. 3 ЗПК.