Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1221 от 03.11.2023, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 1283/2023
Вид
Решение № 1221
Подписан
03.11.2023
Състав
Камелия Първанова, Георги Иванов, Димитър Мирчев

Цитирани разпоредби

  • чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 266 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 6, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38 · Закон за адвокатурата
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 380 · Кодекс за застраховането
  • чл. 432 · Кодекс за застраховането
  • чл. 496 · Кодекс за застраховането
  • чл. 497 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 1221 гр. С., 02.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - С., 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Г. Иванов

Д. Мирчев при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Г. Иванов Въззивно гражданско дело № 20231000501283 по описа за 2023 година

Разгледа в съдебно заседание на 02.10.23г. /с участието на секретаря Вълчева/ въззивно гражданско дело № 1283/23г. и констатира следното:

С решение на СГС от 09.01.23г. по г.д. № 14477/21г. са отхвърлени /изцяло/ искове по чл. 432 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД на Д. А. против ЗД „Бул инс“ АД /предявени за сумата 100 000 лева и за законната лихва върху тази главница за периода след 10.11.21г./.

Решението на СГС се обжалва /изцяло/ от ищеца.

Предмет на въззивна проверка е и определение на СГС от 28.02.23г. по г.д. № 14477/21г. /постановено в рамките на производство по чл. 248 от ГПК/.

Съображенията на страните са изложени по делото /в рамките на производствата пред СГС и САС/:

Събраните по делото /пред първоинстанционния съд/ доказателства: писмени и гласни /преценени в съвкупност, в контекста на твърденията – възраженията на страните и правилата по чл. 266 от ГПК и чл. 269, изр. 2-ро от ГПК/ удостоверяват, че:

На 03.09.18г. е настъпило ПТП-е и в резултат на същото е загинал Г. И. /дядо на ищеца/. Произшествието е причинено от И. С.. Всички предпоставки /част от състава на чл. 432 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД/, а именно: деянието на делинквента, противоправността на деянието, вредоносният резултат, причинно-следствената връзка между деянието и резултата, вината на И. С. и наличието на застрахователно правоотношение /по договор за з-ка „ГО“ между И. С. и ЗД „Бул инс“ АД/ са установени /в рамките на производството пред СГС/ с писмени и гласни доказателства /в това число и с влязъл в сила съдебен акт на наказателен съд – при условията на чл. 300 от ГПК/. Същите обстоятелства не се явяват и спорни между страните /към момента; на този етап от производството/. В процеса не е заявено /от страна на ответника/ възражение по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД /тази законова хипотеза се явява и категорично изключена от приложение в случая – предвид подробните, изрични и категорични съображения на наказателния съд – съгласно мотивите на приложената по делото влязла в сила осъдителна присъда/.

Ищецът поддържа /при условията на ТР № 1 от 18г. на ВКС/, че е претърпял /в качеството си на внук на Г. И./ неимуществени вреди. С оглед това Д. А. претендира да бъде ангажирана /при условията на чл. 432 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД/ имуществената отговорност на 1 ответника /до размера на сумата 100 000 лева; заедно със законната лихва върху тази главница за периода след 10.11.21г./.

Жалбата /и исковете/ са частично основателни:

Спорно на практика /и пред двете съдебни инстанции – СГС и САС/ се явява единствено обстоятелството: налице ли са предпоставките по ТР № 1 от 18г. на ВКС.

Събраните по делото гласни доказателства установяват /и това релевантно за спора обстоятелство не се явява опровергано от други доказателства в процеса; тежестта в тази връзка е за ответника – съобразно правилото на чл. 154 от ГПК/, че: родителите на Д. А. са били разделени /фактически/ и именно заради това – ищецът е живял при дядо си /заедно със своята майка/. В такава хипотеза /и предвид показанията на свидетелката, които установяват конкретната емоционална връзка между детето и дядото/ следва да се приеме, че специалната предпоставка по ТР № 1 от 18г. на ВКС /позволяваща на внука да претендира обезщетение/ се явява установена в процеса.

Свидетелските показания сочат /от друга страна/, че ищецът /който е бил на 8 години към момента на инцидента/ действително е претърпял неимуществени вреди /заради загубата на дядо си/. Наличието на такива вреди следва да се и презумира /във всяка хипотеза като настоящата – при загуба на близък човек или роднина; обратен извод не може да бъде защитен житейски/.

Изброените обстоятелства обосновават /по смисъла на чл. 52 от ЗЗД/ присъждане на обезщетение в размер на 30 000 лева.

Възражението на ответника по чл. 439а от КЗ и пар. 96 от КЗ /което се поддържа и пред двете съдебни инстанции/ следва да се окачестви като неоснователно /предвид оформилата се по приложението на тези законови текстове – национална и чуждестранна съдебна практика; същите не допускат имущественото право на пострадалия да бъде ограничавано по посоченият в цитираните правни норми начин/.

Основателен е и акцесорният иск:

Най-новата /актуална/ практика на ВКС /обоснована с правилата на чл. 497 от КЗ във връзка с чл. 496 от КЗ във връзка с чл. 380 от КЗ/ постановява, че при иск по чл. 432 от КЗ законна лихва се дължи от момента на извън-съдебното сезиране на застрахователя с искане за изплащане на обезщетение /такова искане в случая е било заявено на 10.08.21г./. Ищецът претендира лихва от по-късен момент /10.11.21г./. С оглед това /и предвид диспозитивното начало на процеса по смисъла на чл. 6, ал. 2 от ГПК/ акцесорната претенция следва да бъде уважена за времето – след втората дата.

С оглед изложеното: решението на СГС следва да бъде частично отменено /изменено/.

За пълнота на изложението /макар това обстоятелство да няма връзка с настоящия правен спор/: на другия внук на загинали също е присъдено обезщетение /в рамките на производството по г.д. № 14653 от 21г. на СГС; макар, че посоченият съдебен акт все още не е влязъл в сила/. Този факт е установен от съдебния състав чрез служебна справка.

С оглед изхода на спора пред въззивния съд: отговорността на страните за съдебни разноски следва да бъде преразпределена/за производството и пред двете съдебни инстанции/ при условията на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК, чл. 38 от ЗА и чл. 80 от ГПК /като следва да се ревизира и определението на СГС от 28.02.23г., постановено при условията на чл. 248 от ГПК/.

Възраженията на ищеца по чл. 78, ал. 5 от ГПК са неоснователни /адвокатските хонорари на ответника не надвишават минимумите по Наредба № 1 с ДДС – в съответните й редакции към момента на финализиране на производствата пред СГС и САС/.

С оглед изложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение на СГС от 09.01.23г. по г.д. № 14477/21г. в частта, с която искът по чл. 432 от КЗ на Д. А. А. ЕГН ********** против ЗД „Бул инс“ АД е отхвърлен за сума в размер на 30 000 лева.

ОСЪЖДА /на основание чл. 432 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД/ ЗД „Бул инс“ АД да плати на Д.

2

А. А. ЕГН ********** сума в размер на 30 000 лева /обезщетение за неимуществени вреди, следствие от ПТП-е/ и законната лихва върху посочената главница за периода от 10.11.21г. до цялостното й изплащане.

ОСЪЖДА /на основание чл. 38 от ЗА/ ЗД „Бул инс“ АД да плати на адвокат Н. – 1 659 лева адвокатски хонорар за производството пред САС и 1 659 лева - адвокатски хонорар за производството пред СГС.

ОСЪЖДА /на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК/ Д. А. А. да плати на ЗД „Бул инс“ АД 7 266 лева – съдебни разноски за производството пред САС и 3 010 лева – съдебни разноски за производството пред СГС.

ОТМЕНЯ определение на СГС от 28.02.23г. по г.д. № 14477/21г.

ОСЪЖДА /на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК/ ЗД „Бул инс“ АД да плати на САС 1 200 лева – държавна такса.

ОСТАВА В СИЛА решение на СГС от 09.01.23г. по г.д. № 14477/21г. в останалата част.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-месечен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3