Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 49 от 09.01.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Търговско дело 1684/2023
Вид
Решение № 49
Подписан
09.01.2024
В сила
17.01.2024
Състав
Райна Стефанова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 49 гр. София, 09.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-19, в публично при закрити врати заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Райна Стефанова при участието на секретаря Маргарита Ив. Димитрова като разгледа докладваното от Райна Стефанова Търговско дело № 20231100901684 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 625 и сл. от ТЗ

Производството е образувано по молба на Националната агенция за приходите, гр.София, бул. ****, представлявана от С.Х.- директор на дирекция „Държавни вземания“, с правно основание чл. 625 от ТЗ за постановяване на решение по чл. 630, ал. 1 от ТЗ, вр. с чл. 632 от ТЗ на основание чл. 607а, ал. 1 вр. с чл. 608, ал. 1, т. 2 от ТЗ и чл. 608, ал. 2 от ТЗ за откриване производство по несъстоятелност на „Л.Т.“ ЕАД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н. „Подуяне“, ул. ****, Складова борса „****“ склад 17.

Молителят твърди, че има качеството на кредитор на длъжника по изискуеми публични държавни вземания в размер на 16 428 060,33 /шестнадесет милиона четиристотин двадесет и осем хиляди и шестдесет лева и тридесет и три стотинки) лева, от които главници- 13 556 626, 56 лева и лихви 2 871 433,77 лева, произтичащи от влезли в сила ревизионни актове както следва: 1) публични вземания за данък върху добавена стойност в размер на 3 339 437,21 лв- главница за периода 02.06.2016г.- 12.11.2017г. и лихви в размер на 689 826 лева към 25.11.2019г. по Ревизионен акт № Р22221019001258-091-001/25.11.2019г., издаден от НА-София; 2) публични вземания за данък върху добавена стойност в размер на 132 570,87 лвглавница за периода 13.11.2017г.- 30.11.2017г. и лихви в размер на 30 898,85 лева към 01.14.2020г., по Ревизионен акт №22221418005652-091001/01.04.2020г., издаден от НА-София; 3) публични вземания за данък върху 1 добавена стойност в размер на 10 084 618,48 лв. - главница за периода 01.02.2018г.-31.12.2018г. и лихви в размер на 2 150 708,66 лева към 23.09.2020г. по Ревизионен акт № Р-22221418007655-091-001/23.09.2020г.

В допълнение се сочи, че дружеството не е заявявало за обявяване в ТРРЮЛНЦ годишните си финансови отчети за 2019г., 2020г., 2021г. и 2022г., поради което се твърди осъществяване на въведената от чл. 608, ал.2 от ТЗ презумпция за неплатежоспособност.

Молителят прави искане да бъде постановено решение при условията на чл. 632, ал. 1 от ТЗ като бъде обявена неплатежоспособността на длъжника и определена началната й дата, да бъде допусната обща възбрана и запор върху имуществото, да бъде обявено дружеството в несъстоятелност, да се прекрати дейността на предприятието и да се спре производството.

В дадения срок ответникът не представя отговор на исковата молба.

По делото са събрани писмени доказателства. Приета е основна ССчЕ.

Съдът, след като взе предвид изложените доводи и събраните по делото доказателства и ги прецени отделно и в тяхната съвкупност, намери за установено от фактическа страна следното:

Дружеството-ответник по молбата - "Л.Т. " ЕАД, е капиталово търговско дружество с правно-организационна форма – ЕАД.

По делото са представени влезли в сила ревизионни актове: Ревизионен акт № Р-22221019001258-091-001/25.11.2019г. (обхващащ ревизиран период от 02.06.2016г. до 12.11.2017г.), Ревизионен акт №22221418005652-091001/01.04.2020г. (обхващащ ревизиран период от 13.11.2017г. до 30.11.2017г.) и Ревизионен акт № Р-22221418007655-091-001/23.09.2020г. (обхващащ ревизиран период от 01.02.2018г. до 31.12.2018г.), с които са установени изискуеми непогасени задължения на „Л.Т.“ ЕАД за внасяне на данък върху добавената стойност /ДДС/. Съгласно констатациите на ревизионните актове и заключението на вещото лице, се установява, че за 2017г. изискуемите задължения на „Л.Т.“ ЕАД към Държавата (главници и лихви, начислени към датите на издаване на ревизионните актове), възлизат на обща сума от 4 227 644,13 лева, а за 2018г. – 12 235 327,17 лева.

По делото са представени съобщения за връчване на ревизионните актове по чл. 32 от ДОПК. Няма данни или твърдения РА да са били обжалвани. В рамките на 14-дневния срок за доброволно плащане, считано от връчването на акта, изпълнението на задълженията е предоставено на субективната преценка на търговеца. След тази дата, неизпълнението на изискуемите публични задължения е предмет на принудително производство.

Съгласно заключението на вещото лице за 2016г. не са констатирани непогасени задължения за ДДС.

С Молба с вх. №90628/09.10.2023г. по делото е постъпила от НАП 2 информация за наложени обезпечителни мерки по реда на ДОПК върху имуществото на „Л.Т.“ ЕАД. Приложени са три постановления за налагане на предварителни обезпечителни мерки и две постановления за налагане на обезпечителни мерки по изпълнително дело №180478674/2018 на НАП, всичките от 2019г., по силата на които са наложени запори върху налични и постъпващи суми по банковите сметки на дружеството в Банка ДСК АД и в Българо-Американска кредитна банка, вложени вещи в трезори, банкови касети, както и запор върху ценни книги. Действието на наложените предварителни обезпечителни мерки е продължено с Постановление за продължаване действието на наложени предварителни обезпечителни мерки с изх. № С190022-139-0002522/11.12.2019г. и Постановление за продължаване действието на наложени предварителни обезпечителни мерки с Изх. № С190022-139-0000808/22.04.2020г.

Постъпила е справка от Агенцията по вписванията, че за периода 01.01.1991г. - 18.09.2023г. не са установени вписвания, отбелязвания и заличавания по партидата на дружеството „Л.Т.“ ЕАД.

От писмо на МВР, СДВР, Отдел „Пътна полиция“ се установява, че към 28.09.2023г. в централната база за настояща собственост на АИС-КАТ няма данни за регистрирани пътни превозни средства на името на „Л.Т.“ ЕАД.

От БНБ по делото е представена след изискване Справка за банкови и платежни системи и банкови сейфове, от която се установява, при че при Банка ДСК към 29.06.2021г. „Л.Т.“ ЕАД има банкова сметка в левове, открита на 20.05.2016г., към 29.06.2021г. „Л.Т.“ ЕАД има банкова сметка в Евро, открита на 20.09.2017г., към 29.06.2021г. –сметка в щатски долари, открита на 10.10.2017г. и сметка в британски паундове, открита на 30.05.2018г. Двете банковите сметки, които „Л.Т.“ ЕАД е имало в Българо-Американска кредитна банка, открити през м. февруари 2019г., са закрити на 09.11.2022г.

Справката показва, че няма данни за банков сейф на името на дружеството.

Въз основа на приетите по делото писмени доказателства съдът приема за установено че държавата е носител на публични държавни вземания за данъци, произтичащи от влезли в сила ревизионни актове. Предмет на настоящия спор, а следователно и предмет на силата на присъдено нещо на постановеното в производството по чл. 625 ТЗ решение, е състоянието на неплатежоспособност, съответно свръхзадълженост на ответника и началната й дата, а не съществуването на самото вземане на молителя – така решение № 277 от 20.07.2007 г. на ВКС по т. д. № 1053/2006 г., ТК, II ТО, утвърдено като правилна практика с решение № 32 от 17.06.2013 г. на ВКС по т. д. № 685/2012 г., II т. о., ТК.

По делото е назначена, изслушана и приета основна съдебна финансово икономическа експертизи, във връзка с установяване действителното финансово състояние на длъжника и изследването на показателите на ликвидност и финансова задлъжнялост.

3

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

За да бъде открито производство по несъстоятелност следва да са налице при условията на кумулативност предпоставките на сложния фактически състав, установен в разпоредбите на чл. 608, чл. 625, ал. 1 и чл. 631 от ТЗ, съответно на чл. 742 от ТЗ, а именно: да е подадена пред компетентния съд писмена молба от някое от лицата, посочени в разпоредбата на чл. 625 от ТЗ, съответно от лицата по чл. 742, ал. 2 от ТЗ; длъжникът да е търговец по смисъла на чл. 1 от ТЗ; да е налице изискуемо парично задължение на длъжника, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й, или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане; да е налице неплатежоспособност на длъжника по смисъла на чл. 608, ал. 1 от ТЗ, евентуално да се установи свръхзадълженост съгласно чл. 742, ал. 1 от ТЗ, ако длъжникът е капиталово търговско дружество; затрудненията на длъжника да не са временни, а състоянието на неплатежоспособност да е обективно и трайно.

В настоящия случай е налице предвидената от закона процесуалноправна предпоставка - сезираният съд е този по седалището на ответника към момента на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност и се явява компетентен по смисъла на разпоредбата на чл.

613 от ТЗ.

Налице е и втората предпоставка за откриване на производството – длъжникът е търговец по смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ, предвид правно организационната си форма като търговско дружество.

Съгласно разпоредбата на чл. 625 от ТЗ, писмена молба до съда за откриване на производството по несъстоятелност могат да подават длъжникът, съответно ликвидаторът или кредитор на длъжника по търговска сделка, Националната агенция за приходите за публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност на длъжника или задължение по частно държавно вземане. В конкретния случай, съдът е сезиран с молба от НАП-субституент на държавата, която е сред легитимираните лица по смисъла на чл.625 от ТЗ, която е носител на публично-правно вземане за данъци по влезли в сила ревизионни актове.

Разпоредбата на чл. 608 от ТЗ посочва, че неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение на длъжника, породено от или отнасящо се до търговска сделка или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане.

Неплатежоспособността съгласно чл. 608, ал. 1 от ТЗ е обективно 4 състояние. Тя е свързана с невъзможността на длъжника да изпълнява своите изискуеми парични задължения.

Търговски са сделките, сключени от търговеца при и по повод на извършване на занятието му, а също така и абсолютните търговски сделки, изброени в чл. 1, ал. 1 от ТЗ, независимо от качеството на страните (чл. 286 от ТЗ). От своя страна публичните задължения на търговеца са установени в ДОПК и са такива за данъци, мита, такси. Във всички случаи, независимо от това дали се касае за задължение по търговска сделка, или за такова от публичен характер, следва да се установи, че същото е действително и съществува към момента на произнасяне на съда по молбата за откриване на производство по несъстоятелност. Задължението следва да е изискуемо, т.е. падежът му да е настъпил.

С оглед установяване на състоянието на неплатежоспособност по чл.608, ал.1 ТЗ, следва да се извърши анализ дали предприятието има достатъчно налични краткотрайни активи, с които да посрещне краткосрочните /текущи задължения, на база реалната ликвидност от икономическа гледна точка на тези активи - възможността им да се преобразуват за кратък период от време в парични средства на цена, близка до справедливата пазарна стойност. От икономическите показатели, водещи относно преценката за състоянието на неплатежоспособност са показателите за ликвидност, които се формират като съотношение между краткотрайните активи към краткосрочните или текущи задължения на предприятието.

Ответното дружество не е изпълнило указанието, дадено му от съда по реда на чл. 190, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 621а, ал. 1, т. 2 от ТЗ да представи по делото годишните си финансови отчети за периода 2016г. -2022г., както и инвентаризационните описи и сравнителната ведомост за същия период, поради което вещото лице е изследвало финансовото състояние на дружеството и е изчислило показателите за ликвидност на база финансовите показатели към 31.12.2016г. на база баланс и ОПР към тази дата, ОПР към 31.12.2017г. и събраните писмени доказателства по делото. Съгласно заключението на вещото лице, към 31.12.2016г. и към 31.12.2017г. дружеството не разполага с ДМА. В структурата на активите за 2016г. основен дял заемат текущите вземания, допълнени от налични парични средства в брой (10 000 лева), а задълженията са изцяло текущи и са в размер на 1 011 000 лева. Дружеството не притежава материални запаси.