Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 86 от 11.03.2024, Окръжен съд - Стара Загора

Съд
Окръжен съд - Стара Загора
Дело
Търговско дело 464/2023
Вид
Решение № 86
Подписан
11.03.2024
В сила
06.08.2025
Състав
Иванела Атанасова Караджова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 86 гр. Стара Загора, 11.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иванела Ат. Караджова при участието на секретаря Антонина Д. Динева Н. като разгледа докладваното от Иванела Ат. Караджова Търговско дело № 20235500900464 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба от Г. Н. И., ЕГН **********, с адрес: ******* чрез пълномощника адв. П. К. от САК, против „ДЗИ Общо застраховане" ЕАД, ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. „Витоша" № 89 Б.

Ищцата твърди, че в резултат на ПТП й били причинени телесни увреждания. Сочи, че на 18.10.2022 г. около 16:40 ч., в гр. Казанлък, по бул.

„***" № ***, се движил лек автомобил марка „***", модел „**", с рег. № ******, управляван от водача К.Т.К., който нарушил правилата за движение по пътищата, като отнел предимството на МПС марка и модел „*** ***" с рег. № ***, управляван от Г. И., в резултат, на което настъпило ПТП с пострадали лица - ищцата, която получила телесни повреди.

Сочи, че във връзка с процесното ПТП бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица. Образувано било ДП № 1570/2022 г. на РУ Казанлък, пр. пр. № 10748 на РП-Казанлък, което към настоящия момент било висящо и не било приключено с окончателен съдебен акт. В конкретната ситуация за водача на л. а. марка „***", модел „**", с рег. № ****** К.Т.К., били налице определени, фиксирани в закона задължения за спазване правилата за безопасно движение по пътищата. Причина за настъпване на 1

ПТП били допуснатите от К.Т.К. нарушения на правилата за движение по пътищата. С оглед на изложеното, в случая съществувала пряка причинна връзка между деянието на К.Т.К. и настъпилите общественоопасни последици -телесните повреди, причинени на Г. Н. И..

Твърди, че за л. а. „***", модел „**", с рег. № ******, управляван от водача К.Т.К., имало сключена застраховка „Гражданска отговорност", з.п.

ВО/06/122001266900, със срок на валидност една година, считано от 05.05.2022 г. до 04.05.2023 г. с „ДЗИ Общо застраховане" ЕАД, гр. София. По силата на този договор, застрахователят покривал отговорността на застрахованите лица за причинените от тях неимуществени и имуществени вреди на трети лица, свързани с притежаването и използването на МПС, съгласно чл. 492 от КЗ в размер на 10 420 000 лв., която сума представлявала минималният размер на обезщетението за неимуществени вреди по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за 2022 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ, пострадалата предявила претенцията си за изплащане на обезщетение пред „ДЗИ Общо застраховане" ЕАД, гр. София и били представени всички документи, с които разполагала. С писмо с обр. р., получена на 28.10.2022 г., застрахователят бил уведомен за настъпилото събитие. По случая имало образувана застрахователна преписка с № 43072952200234.

Твърди, че при процесното ПТП Г. И. получила следните травматични увреждания:фрактура на дистална трета на лява радиална кост, с дислокация, счупване на тялото на лъчева кост,множество натъртвания, охлузвания по глава, крайници и тяло, психически стрес и други.

След инцидента на 18.10.2022 г. пострадалата била прегледана от екип на ЦСМП, който й поставил диагнозата: contusion ahte brachi syn; obs. F-ra radii syn. Видно от лист за преглед на пациент било, че пострадалата изпитвала силни болки в областта на лява ръка, с наличие на контузия в същата област.

Поставена била гипсова имобилизация на крайника. Назначена била медикаментозна терапия, насочена за проследяване на състоянието.

В резултат на уврежданията, получени при процесното ПТП Г. Н. И. била временно неработоспособна за периода, както следва съгласно:

Болничен лист № Е20221205370 за периода от 21.10.2022 г. до 03.11.2022 г. 2 14 календарни дни;

Болничен лист № Е20222068820 за периода от 04.11.2022 г. до 03.12.2022г. 30 календарни дни;

-

Болничен лист № Е20222069069 за периода от 04.12.2022 г. до 02.01.2023 г - 30 календарни дни;

Болничен лист № Е20223160445 за периода от 03.01.2023 г. до 01.02.2023 г. - 30 календарни дни.

През това време същата била възпрепятствана да изпълнява служебните си задължения на длъжност оператор на линия производство на стъклопакети, като дори се наложило да бъде замествана от нейния началник. Същата работела през целия си живот и се доказвала като човек, на който може да се разчита, справяла се перфектно с работата си, израствала в йерархията, но след инцидента животът й се променил. За дълъг период от време била лишена от обичайния си начин на живот, невъзможност да работи и да се справя със служебните си задължения.

В резултат на уврежданията, получени при процесния пътен инцидент, ищцата търпяла силни болки и много страдания, като същата не се чувствала добре физически и емоционално.

За дълъг период от време била възпрепятствана да се грижи сама за себе си, поради силните болки в областта на ръката и ограничените движения, както и продължителното носене на гипсова имобилизация, като разчитала единствено на своите близки за задоволяване на елементарните си жизнени потребности.

Преди процесното ПТП ищцата била в добро здравословно състояние, активна жена, в работоспособна възраст.

Към настоящия момент пострадалата не била възстановена от получените телесни увреждания, като все още имала оплаквания от болки в травмираните области.

Освен болките, ищцата изживяла и силен психологически стрес.

Силните болки от травмите създавали особен дискомфорт у ищцата. След злополуката тя станала напрегната, тревожна. Налице бил страх от автомобили, състояния на тревожност, депресия и напрегнатост, като към настоящия момент страданията персистирали, като възстановяването й все 3 още не било приключило.

С оглед на изложеното, причинените неудобства, болки и страдания на пострадалата следвало да бъдат компенсирани. Безспорно неимуществените вреди имали по-голямо значение и се оценявали по-високо. Паричното обезщетение не можело да замести накърнените морални блага, но то би обезпечило удовлетворяването на други нужди, което до известна степен би могло да компенсира страданието и да постигне някакво, макар и минимално, заличаване на неблагоприятните последици от претърпените телесни увреждания. Обезщетението за неимуществени вреди имало за цел да репарира в относително пълен обем психическите и емоционални болки, страдания, неудобства и изобщо нематериалните последици от извършеното престъпление.

Вредите на ищцата били в резултат на виновното поведение на водача на увреждащия автомобил К.К., а за причинените от него вреди отговарял ответникът по делото „ДЗИ Общо застраховане" ЕАД, гр. София. Съгласно разпоредбите от КЗ увреденият имал право на пряк иск срещу застрахователната компания, отговорна по задължителната застраховка „Гражданска отговорност", поради което за ищцата бил налице правен интерес да иска от съда определяне на справедлив размер на обезщетението за причинените й неимуществени и имуществени вреди. Предявеният иск за неимуществени вреди бил съобразен от една страна с принципа на справедливост, с оглед действително претърпените болки и страдания от причинените телесни увреждания, а от друга страна с лимита на отговорност на застрахователната компания по ЗГО за 2022 г. и съдебната практика при компенсиране на вреди от този вид.

В уточняваща молба от 24.02.2023 г. процесуалният представител на ищцата сочи, че предмет на доказване в настоящото производството бил размерът на търпените от пострадалата болки и страдания, следствие на причинените й телесни увреждания при процесното ПТП.

Моли съда да постанови решение,с което да осъди ответника „ДЗИ Общо застраховане" ЕАД да заплати на Г. Н. И. сумата в размер на 35 000 лв., частичен иск от 40 000 лв. - обезщетение за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки, страдания и неудобства, вследствие на причинените увреждания от процесното ПТП, ведно със законната лихва 4 върху сумата, считано от 25.10.2022 г., евентуално от 28.10.2022 г., до окончателното изплащане на сумата.

Моли да се присъдят направените по делото разноски и адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА с ДДС

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника.

Заявява, че намира иска за процесуално допустим, но неоснователен, поради което го оспорва изцяло по основание и размер.

Оспорва всички фактически твърдения на ищцата в исковата молба, с изключение твърдението за наличие на валиден към датата на процесното ПТП договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, сключен в „ДЗИ-ОЗ" ЕАД за л. а. марка „***", модел „**", рег. № ******.

Оспорва твърдението на ищцата, че били осъществени предпоставките от фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД, ангажиращи отговорността на застрахования в ответното дружество водач.

Сочи, че като функционално обусловена, отговорността на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите се ангажирала само при наличие на категорични данни, предпоставящи отговорността на застрахованите лица. Отговорността от непозволено увреждане, съгласно чл. 45 от ЗЗД възниквала тогава, когато пряка и непосредствена последица от виновното и противоправно поведение на едно лице, настъпили вреди - имуществени и/ или неимуществени, в патримониума на увреденото лице. Фактическият състав на деликтната отговорност включвала четири кумулативни елемента -противоправно поведение, вреда, причинна връзка и вина, която съгласно чл. 45 от ЗЗД се предполагала до доказване на противното. Доказването на основанието по чл. 45 от ЗЗД за деликтната отговорност на прекия причинител на вредите била изцяло в тежест на ищеца, който претендирал обезщетение за неимуществени вреди.

При непозволеното увреждане вредата не се предполагала, а подлежала на пълно и главно доказване от тази страна, която претендира обезщетение, в случая - ищецът. Обезщетението се дължало за вредите, които били пряка и непосредствена последица от увреждането. Тези вреди трябвало да са действителни, да съществуват обективно и да са причинени от делинквента.

Ответникът не бил обвързван от твърденията на ищеца, нито по отношение 5 наличието на неимуществени вреди, нито относно техния размер.

В тази връзка оспорва твърдението в исковата молба за виновно извършено противоправно поведение от страна на водача на л. а. марка „***", модел „**", рег. № ******, както и наличието на пряка причинно-следствена връзка между действията на застрахования и настъпилия вредоносен резултат.

Счита, че по делото не били ангажирани доказателства, установяващи по безспорен начин извършването на описания в исковата молба механизъм на ПТП, конкретните причини и обстоятелства за настъпването му, които да са довели до вредоносните последици за ищцата. От представения констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 18.10.2022 г. не можело да се установи по категоричен начин, че застрахованият в „ДЗИ-ОЗ" ЕАД водач действал в разрез с правилата за движение по пътищата, имплементирани в разпоредбите на ЗДвП и правилникът за неговото прилагане.

Протоколът бил съставен от лице, което не е възприело лично обстоятелствата за настъпване на процесното събитие, поради което не се ползвало с обвързваща съда материална доказателствена сила относно причините и обстоятелствата за настъпване на ПТП. В тази връзка, оспорва истинността на констативния протокол в частта „обстоятелства и причини за ПТП".

Оспорва вида и характера на описаните в исковата молба телесни увреждания, механизма на причиняването им и пряката им причинноследствената връзка със събитието.

Представените от медицински документи удостоверявали единствено наличието на травматично увреждане - фрактура на лявата лъчева кост с разместване. От тях не можело да се заключи какъв бил действителният механизъм на възникване на увреждането, както и дали то се намира в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП.

Оспорва изложеното в исковата молба твърдение, че ищцата била лишена от обичайния си начин на живот, невъзможност да работи и да се справя със служебните си задължения за дълъг период от време.