Определение № 3253 от 27.10.2023, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно гражданско дело 6/2023
- Вид
- Определение № 3253
- Подписан
- 27.10.2023
- В сила
- 27.10.2023
- Състав
- Зоя Атанасова, Владимир Йорданов, Димитър Димитров
Цитирани разпоредби
- чл.12 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.236, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 266, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280,ал.1,т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280,ал.1,т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280,ал.1,т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.281,т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.283 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 288 · Граждански процесуален кодекс
- чл.290 · Граждански процесуален кодекс
- чл.629,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.14,пар.1,б."в" · Директива 2006/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 година за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите (преработена)
- чл.4 · Закон за защита от дискриминация
- чл.4,ал.1 · Закон за защита от дискриминация
- чл.4,ал.2 · Закон за защита от дискриминация
- чл.4,ал.3 · Закон за защита от дискриминация
- чл.71,ал.1,т.1 · Закон за защита от дискриминация
- чл.7, ал.1, т.2 · Закон за защита от дискриминация
- чл. 9 · Закон за защита от дискриминация
- чл.68 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.68,ал.1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.68, ал.2 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.68,ал.4 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.68а · Кодекс за социално осигуряване
- чл.69в · Кодекс за социално осигуряване
- чл.69в, ал.1 · Кодекс за социално осигуряване
- § 5 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 1, ал. 3 · Кодекс на труда
- чл.326,ал.2 · Кодекс на труда
- чл. 328, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл.328,ал.1,т.10 · Кодекс на труда
- чл.328,ал.1,т.10а · Кодекс на труда
- чл.344,ал.1,т.1 и т.2 · Кодекс на труда
- чл.344,ал.1,т.1 и т.2 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 · Кодекс на труда
- чл. 16 · Конституция на Република България
- чл. 48, ал. 1 · Конституция на Република България
- чл. 56 · Конституция на Република България
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3253 гр. София, 27.10.2023 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Зоя Атанасова
Членове:
Владимир Йорданов
Димитър Димитров като разгледа докладваното от Зоя Атанасова Касационно гражданско дело № 20238002100006 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищцата М. Г. И., чрез адв. А. С. срещу решение № 2106/01.08.2020 г. по гр. дело № 11240/2021 г. на Софийски градски съд в частта, с която е потвърдено решение № 20164467/28.07.2021 г. по гр.дело № 32939/2020 г. на Софийски районен съд в частта, с която е отхвърлен предявения от жалбоподателката срещу Детска градина № 164”Зорница”, гр. София с правно основание чл.71,ал.1,т.1 ЗЗДискр за установяване осъществяването на пряка/непряка множествена дискриминация по признаците пол, възраст и лично положение, при извършеното на основание чл.328,ал.1,т.10 КТ, вр.чл.69в КСО уволнение със заповед № СОА20-РД157217/21.05.2020 г. на Кмета на СО спрямо ищцата.
Поддържаните основания за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставените въпроси в изложението, да се отмени въззивното решение в обжалваната част и се постанови друго, с което предявеният иск с правно основание чл.71,ал.1,т.1 ЗЗДискр се уважи. В касационната жалба е поискано да се отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по въпроса: Трябва ли чл.14,пар.1,б.”в” от Директива 2006/54/ЕО на 1
Европейския парламент и на Съвета от 05.07.2006 г. за прилагане на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, като тази на чл.69в, ал.1 КСО, която предвижда ранно пенсиониране на мъжете и жените – учители при различна възраст, представлява пряка дискриминация, основана на пола, която се забранява от тази директива? От значение ли е за тълкуване на правото на ЕС обстоятелството, че националната правна уредба предвижда плавно уеднаквяване на възрастта за ранно пенсиониране на учителите-мъже и жени?
В изложението са формулирани въпросите: 1. Задължен ли е съдът да осигури цялостен съдебен контрол по отношение на всички правни въпроси, релевантни за законността на уволнението? Въпросът е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС. 2. По въпроса дали националният съд е длъжен да осигури предимството на правото на ЕС, като не приложи противоречаща на правото на ЕС правна норма от националното законодателство? Въпросът е решен в противоречие с актове на СЕС и ВКС.
3.Представлява ли дискриминация правило от национална правна уредба, която позволява на работодател да уволнява работниците, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, при положение, че жените придобиват това право на възраст, по-ниска от възрастта на която то възниква за мъжете и се забранява от чл.14, пар.1,б.”в” от Директива 2006/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 г. за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите. Въпросът е разрешен в противоречие с практиката на Съда на Европейския съюз. 4. Длъжен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото и да направи своите фактически и правни изводи по съществото на спора, като изготви собствени мотиви? Въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС. 5. Как се разпределя доказателствената тежест при въведено в рамките на трудовия спор оплакване за неравно третиране по смисъла на ЗЗДискр. Въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС. 6. Налице ли е дискриминация, когато едно лице е придобило право да се пенсионира по реда на чл.69в КСО и е уволнено поради тази причина, при положение, че други лица, заемащи същата длъжност са придобили право на пенсия на основание чл.69в КСО, но 2 не са били уволнени и работодателят не посочва основание защо не са уволнени? Въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. 7.За задължението на въззивния съд да събере недопуснати от първоинстанционния съд доказателства, когато това се дължи на допуснати от съда процесуални нарушения – решен в противоречие с практиката на ВКС. 8. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доводи на страните, които имат значение по делото в очертаните от въззивната жалба предели и да изложи съображения по тях? 9. За изискването съдът да формира вътрешното си убеждение, съобразявайки правилата на формалната логика, опита и научното знание. Осми и девети въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС.
Подадена е касационна жалба от ответника Детска градина № 164 „Зорница”, гр.София срещу решение № 2106/01.08.2020 г. по в.гр.дело № 11240/2021 г. на Софийски градски съд в частта, с която е отменено решение от 28.07.2021 г. по гр.дело № 32939/2020 г. на Софийски районен съд в частта, с която са отхвърлени предявените искове от М. Г. И. против Детска градина № 164 „Зорница” гр.София с правно основание чл.344,ал.1,т.1 и т.2 КТ и вместо отменената част исковете са уважени. Поддържаното основание за неправилност на решението е нарушение на материалния закон. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставения въпрос в изложението, да се отмени въззивното решение в обжалваната част и се постанови друго, с което предявените искове с правно основание чл.344,ал.1,т.1 и т.2 КТ се отхвърлят.
В изложението е формулиран въпросът: Може ли работодателят едностранно и на основание чл.328,ал.1,т.10 КТ да прекрати трудовия договор с учител, за който не са налице общите условия за пенсиониране по чл.68 КСО, а са налице само условията за т.нар. „ранно пенсиониране” по чл.69в КСО, когато учителят не е упражнил това свое право и не му е отпусната пенсия. Въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Всеки от жалбоподателите е подал писмен отговор срещу касационната жалба на другата страна, в която е изразено мотивирано становище за липса на сочените основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба.
3
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че всяка от касационните жалби е подадена от легитимирана страна, в срока по чл.283 ГПК, срещу въззивно решение, което в обжалваната част подлежи на касационно обжалване и е допустима.
Въззивният съд се е произнесъл по предявени обективно съединени искове с правно основание чл.71,ал.1,т.1 от Закона за защита от дискриминация и чл.344,ал.1,т.1 и т.2 от КТ.
По иска с правно основание чл.71,ал.1 ,т.1 Закона за защита от дискриминация е прието, че решението на районния съд е правилно и на основание чл. 272 ГПК въззивният съд е препратил към мотивите, изложени от СРС. Изложени са съображения по доводите във въззивната жалба на ищцата. Прието е, че съгласно разпоредбата на чл.7, ал.1, т.2 от ЗЗДискр., не представлява дискриминация различното третиране на лица на основата на характеристика, отнасяща се до признак по чл.4, ал.1 от същия закон (пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна), когато тази характеристика поради естеството на определено занятие или дейност, или условията, при които то се осъществява, е съществено и определящо професионално изискване, целта е законна, а изискването не надхвърля необходимото за постигането.
Съдът е приел, че ищцата твърди, че е дискриминирана по признаците пол, възраст и лично положение. Прието е, че конкретният случай обаче попада изцяло в хипотезата на чл.7, ал.1, т.2 от ЗЗДискр. Посочил е, че ищцата е директор на детска градина и безспорно относно занятието (дейността) си е в категорията „учител“ по смисъла на КСО, което е и съществено и определящо професионално изискване съобразно длъжностната и характеристика. Поради това е изведен извод, че прилагането по отношение на нея на разпоредбата на чл.69в от КСО относно придобиването право на пенсия от учителите, не може да бъде окачествено като пряка или непряка дискриминация по смисъла на чл.4 от ЗЗДискр, още повече че се касае за поблагоприятно, а не по-неблагоприятно или по-малко благоприятно третиране.
4
Приел е, че критериите касаещи законност на целта и пропорционалност на различното третиране касаят не процесната заповед, а законовата разпоредба на чл.69в от КСО и безспорно са съобразени от законодателя, предвид и изложените към законопроекта с който се въвежда нормата мотиви. С оглед на това е прието, че в тази част въззивната жалба е неоснователна, а първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като правилно.
По исковете с правно основание чл.344, ал.1 , т.1 и 2 от КТ съдът е приел следното:
Прието е, че в тежест на ищеца е да установи съществуването на трудово правоотношение между него и ответника- работодател, както и че трудовото правоотношение е било прекратено. Според съда в тежест на ответника е да установи законността на уволнението съобразно основанието на което е извършено и спазване на процедурата за прекратяване – с писмена заповед с посочено конкретно основание за уволнение, която е подписана от надлежно упълномощен представител на ответника и в съответствие с разпоредбата на чл.328,ал.1,т.10 КТ, вр.чл.69в КСО.
Съдът е приел, че между страните не е спорно относно съществуването на трудово правоотношение между тях въз основа на представения по делото трудов договор от 11.04.2012 г. и заповед на кмета на СО от 20.01.2020 г., както и, че това трудово правоотношение е прекратено с представената по делото заповед № СОА20-РД 157217/21.05.2020 г. на Кмета на Столична община на основание чл.328,ал.1т.10 КТ, вр.чл.69в КСО – с писмено предизвестие от работодателя до работника или служителя в сроковете по чл.326,ал.2 КТ, поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, които за учителите съгласно чл.69в КСО са съответно 57 години ни 10 месеца за жените и 60 години и 10 месеца за мъжете и учителски осигурителен стаж 25 години и 8 месеца за жените и 30 години и 8 месеца за мъжете, като от 31.12.2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година както следва: до 31.12.2029 г. възрастта за жените се увеличава с по 2 месеца за всяка календарна година, а от 01.01.2030 г. – с по 3 месеца за всяка календарна година до достигане на 62-годишна възраст; до 31.12.2017 г. възрастта за мъжете се увеличава с по 2 месеца за всяка календарна година, а от 01.01.2018 г. – с по 1 месец за всяка календарна година до достигане на 62-годишна възраст.
5
Прието е, че фактите и обстоятелствата, които следва да установи ищцата са безспорни между страните. Посочил е, че в тежест на ответника е да установи при условията на пълно и главно доказване законността на уволнението съобразно основанието, на което е извършено и спазване на процедурата за прекратяване. Съдът е приел, че в случая не се установява законността на уволнението, предвид посоченото в процесната заповед основание. Прието е, че между страните не се спори, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение ищцата е отговаряла на изискванията за придобиване на право на т.нар. „ранно пенсиониране” в хипотезата на чл.69в КСО, както и, че в същото време не е била придобила право на пенсия по общия ред/чл.68 КСО/ и не й е била отпусната пенсия по нито един от двата реда. Прието е също, че след въвеждането на новата разпоредба на чл.328,ал.1,т.10а/обн.Д.в.бр.98 от 2015, в сила от 01.01.2016 г./, съгласно която работодателят може да прекрати трудовия договор с писмено предизвестие и когато на работника или служителя е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл.68а КСО/по изрично подадено заявление от лицето, което има изискуемия осигурителен стаж по чл.68, ал.2 КСО/, въведена с чл.69в КСО/Д.в. бр.61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г./ разпоредба е специална както спрямо общата норма за пълна пенсия по чл.68 КСО, така и спрямо общата такава за ранно пенсиониране/чл.68а КСО/. Според съда при това положение работодателят може да прекрати трудовото правоотношение на основание чл.328,ал.1,т.10 КТ само в случай на придобиване право на пълна пенсия/общата хипотеза на чл.68 КСО/, но не и в хипотезите на т.нар.”ранно пенсиониране”, включително по чл.69в КСО, какъвто е конкретният случай. Позовал се е на чл.328,ал.1,т.10а КТ, според който работодателят може да прекрати трудовото правоотношение при вече отпусната пенсия по реда на чл.68а и чл.69 в КСО – когато лицето е упражнило правото си на пенсия. Приел е, че в случая не само че това право не е упражнено, но и ищцата изрично е отбелязала това обстоятелство при връчване на процесната заповед.
Разпечатката съдържа 29 от 103 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/179216d8-cb59-4519-804b-7b4c0df3d397