Решение № 1105 от 19.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1105 гр. София, 19.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Р.Г.Б. при участието на секретаря Ц.Б.Т. като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20241110176429 по описа за 2024 година

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 411 КЗ.

Ищецът твърди, че на 08.08.2024г. е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение против "ЗАД О.З." АД за сумата 8926,26 лева, представляваща половината от платено застрахователно обезщетение по задължителна застраховка "Гражданска отговорност.на автомобилистите", скл. под формата на застрахователна полица № BG/ 22/ 11600086232, за застрахователно събитие, настъпило на 03.05.2024г., за което е образувана № 0000- 1609- 16607848.

Въз основа на подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е било образувано ч.гр. дело № 48144/ 2024г. по описа на Софийския районен съд, 170 състав, като по същото била издадена исканата заповед за изпълнение.

В срока по чл. 414 ГПК ответникът подал възражение срещу заповедта за изпълнение.

Ищецът извежда субективните си права при твърдения, че между него и собственика на т.а. м. ДАФ”, модел „FT XF”, с рег. № ************ договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, обективиран в застрахователна полица № *********************, със срок на действие от 18.03.2016г. до 17.03.2017г., с предмет гражданската отговорност на водача на влекач м. „ДАФ”, модел „FT XF”, с рег. № ************. Същият сочи, че в срока на застрахователното покритие, на 03.05.2016г., настъпило застрахователно събитие- пътнотранспортно произшествие (ПТП), при което били увредени 22 части от централната предпазна мантинела, както и разлив на дизелово гориво. Сочи, че произшествието е настъпило в резултат на противоправното поведение на водача на ДАФ”, модел „FT XF”, с рег. № ************.

1

Ищецът твърди, че Ищецът релевира твърдения, че кореспондентът за Република Германия на ищеца ЗК "Л.И." АД, който членува в националните бюра, участващи в системата "Зелена карта" платил обезщетение на пострадалото лице в размер на сумата 17852,52 лева, след което предявил щетата на ищеца.

В исковата молба са наведени твърдения, че гражданската отговорност на водача на ремарке м. "Шмитц", с рег. № *************, е застрахована от ответника.

Ищецът развива съображения, че с изплащането на застрахователното обезщетение е встъпил в правата на застрахования собственик на увреденото МПС срещу застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" на ремарке м.

"Шмитц", с рег. № *************, до размера на половината от платеното застрахователно обезщетение. Според ищеца, обстоятелството, че събитието е настъпило на територията на Република Германия, приложимо е немското право и застрахователят на ремаркето носи отговорност да обезщети вредите, наред със застрахователя на влекача, до половината от вредите- чл. 59, параграф 2, изречение 1VVG a.F. (Застрахователния кодекс на Република Германия). В този смисъл Решение на Федералния Съд на Република Германия от 27.10.2010г, BHG, Urteil vom 27.10.2010 - IV ZR 279/08.

При изложените фактически твърдения ищецът моли съда да постави решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи на ЗК „Л.И.“ АД сумата от 8926,26 лева, представляваща 1/2 част от стойността на платено застрахователно обезщетение по ликвидационна преписка № 00001609-16-607848 за причинени вреди, вследствие от настъпило ПТП на 03.05.2016 г., по вина на водача на влекач м. „ДАФ”, м. „FT XF”, с рег. № ************, с прикрепено към него ремарке марка „Шмитц“ с рег. № ************, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 11.09.2024 г. по ч.гр.д. № 48144/2024 г. по описа на СРС, 170 състав.

В срока и реда по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Ответникът е направил възражение за изтекла погасителна давност. Изложил е съображения, поради които счита, че отговорността за нанесените щети от произшествието се носи единствено от застрахователя на влекача. Ответникът поддържа, че не са налице основания за ангажиране на отговорността му.

В обобщение, ответникът счита, че предявеният иск е неоснователен, поради което моли съда да го отхвърли.

След. преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

От представения Протокол за ПТП (производство 613004/ 03052016/ 0712), съставен от Полицейско управление гр. Вестпфалц се установява, че на 03.05.2016г. в гр. Е.- А., на автомагистрала А6, е настъпило ПТП, при което влекач м. „ДАФ”, м. „FT XF”, с рег. № ************, с прикрепено към него ремарке м. „Шмитц“, с рег. № ************, причинил вреди на 22 на брой части от централната предпазна мантинела, както и разлив на 2 дизелово гориво.

Видно от събраните писмени доказателства, Магистрална служба Монтабаур, Държавната служба мобилност, е уведомила кореспондентът за Република Германия на ищецът "Л.И." АД, който членува в националните бюра, участващи в системата "Зелена карта"- "АвусСШ" Гмбх, за което е образувана щета № 070105/ 160090.

Установява се, че между собственика на влекач м. „ДАФ”, м. „FT XF”, с рег. № ************ и "Л.И." АД е сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключен под формата застрахователна полица № *********************, със срок на действие от 18.03.2016г. до 17.03.2017г., с предмет гражсанската отговорност на водача на влекач марка „ДАФ”, модел „FT XF”, с рег. № ************. Гражданската отговорност на водача на ремарке м. „Шмитц“, с рег. № ************ е застрахована от ответника "ОЗК застраховане" АД.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Не се спори между страните, че на 03.05.2016г. в гр. Е.- А., република Германия, на автомагистрала А6, е настъпило ПТП, при което влекач м. „ДАФ”, модел „FT XF”, с рег. № ************, с прикрепено към него ремарке м. „Шмитц“, с рег. № ************, е причинил вреди на 22 на брой части от централната предпазна мантинела, както и разлив на дизелово гориво. По делото не е спорно и, че ЗК "Л.И." АД е застраховал гражданската отговорност на водача на влекач м. „ДАФ”, м. „FT XF”, с рег. № ************, а ЗАД "О.З." АД- на водача на ремарке м. „Шмитц“, с рег. № ************.

Релевантният материалноправен въпрос се свежда до приложимото материално право на вземане на застрахователя по риска "Гражданска отговорност на автомобилистите", възстановил по сметка на Национално бюро Зелена карта Германия, изплатеното от бюрото обезщетение на пострадалите в пътно-транспортно произшествие на 03.05.2016г. в Германия, спрямо застрахователя по риска "Гражданска отговорност на автомобилистите за ремаркето.

Приложимото право относно договорните отношения регламентира правилата за определяне на приложимото право по отношение на договорните отношение в случаи на стълкновение на закони на държави членки. Член 7 от посочения регламент се отнася до приложимото право за застрахователните договори. Съгласно член 7, параграф 3, страните могат в съответствие с член 3 да изберат само определено приложимо право. Това включва правото на държавата, където е разположен рискът към момента на сключване на договора (член 7, параграф 3, буква а), и правото на държавата, където е обичайното местопребиваване на титуляря на застрахователната полица (член 7, параграф 3, буква б).

Член 15 е озаглавен „Законна суброгация“. Той гласи: „Когато едно лице („кредитор“) има договорна претенция срещу друго лице („длъжник“) и трето лице има задължение да удовлетвори кредитора или е удовлетворило кредитора в изпълнение на това задължение, правото, което урежда задължението на третото лице да удовлетвори кредитора, определя 3 дали и в каква степен третото лице има право да упражни срещу длъжника правата, които кредиторът е имал срещу длъжника съгласно правото, което урежда тяхното отношение“.

Приложимото право при стълкновение на закони в случаите на извъндоговорни задължения се определя съгласно правилата на регламент „Рим II“. Съгласно член 4, параграф 1 на посочения регламент, общото правило е, че „приложимото право към извъндоговорни задължения, произтичащи от непозволено увреждане, е правото на държавата, в която е настъпила вредата, независимо в коя държава е настъпил вредоносният факт и независимо в коя държава или държави настъпват непреките последици от този факт“.

С решение по съединени дела C 359/ 14 и C 475/ 14 Съдът на ЕС е дал тълкуване, че Регламент Рим I и Регламент Рим II трябва да се тълкуват в смисъл, че приложимото право спрямо регресния иск на застрахователя на теглещо превозно средство, който е изплатил обезщетение на пострадалите лица при причинено от водача на това превозно средство произшествие, срещу застрахователя на тегленото по време на произшествието ремарке, се определя съгласно член 7 от Регламент Рим I, ако правилата на деликтната отговорност, приложими спрямо това произшествие по силата на член 4 и следващите от Рим II, предвиждат разделяне на задължението за поправяне на вредата.

Съгласно решение на Съда на ЕС от 21.01.2016г. по съединени дела С359/ 14 и С- 475/14, при пътнотранспортно произшествие, причинено от теглещо превозно средство, снабдено с ремарке, приложимото право спрямо регресния иск на застрахователя на теглещото превозно средство, който е изплатил обезщетение на пострадалия при произшествието, предизвикано от водача на това превозно средство, срещу застрахователя на тегленото при произшествието ремарке, се определя съгласно чл. 7 Регламент № 593/ 2008 (Регламент "Рим І"), ако правилата на деликтната отговорност, приложими спрямо това произшествие по силата на чл. 4 и следващите от Регламент № 864/ 2007 (Регламент "Рим ІІ") предвиждат разделяне на задължението за поправяне на вредите, т.е. предвиждат отговорност на собственика или държателя на ремаркето наред с отговорността на собственика или ползвателя на теглещото превозно средство за възстановяване на вредите на пострадалото лице. В т. 54 от същото решение е посочено изрично, че задължението на застраховател по застраховка "гражданска отговорност" да обезщети причинена на пострадало лице вреда не произтича от настъпването на самата вреда (чийто фактически състав, но и кръга лица, отговорни за обезщетяване на вредата, действително се определят според приложимото право по чл. 4 и следващите от Регламент "Рим ІІ"), а от договора, който го обвързва с отговорното застраховано лице. В т. 61 и т. 62 от решението е посочено, че на първо място трябва да се определи по какъв начин следва да бъде разпределено обезщетението за претърпените вреди в полза на пострадалото лице между водача и собственика на теглещото превозно средство, от една страна, и от друга страна, държателя на ремаркето, в съответствие с правилата на приложимото национално право по силата на Регламент "Рим ІІ", а на второ място следва да се определи, в съответствие с чл. 7 от Регламент "Рим І", кое е приложимото право спрямо договорите за застраховка, сключени между застрахователите4 ищци в главните производства, и съответните застраховани от тях лица, за да се прецени дали и в каква степен тези застрахователи могат по пътя на суброгацията да упражнят правата на пострадалото лице спрямо застрахователя на ремаркето. От изложеното следва, че чл. 7 от Регламент "Рим І" се прилага в случаите, в които правилата на деликтната отговорност, приложими спрямо произшествието по силата на чл. 4 и следващите от Регламент "Рим ІІ", предвиждат разделяне на задължението за поправяне на вредата.

Настоящият случай е именно такъв приложимото материално право в отношенията между пострадалия и застрахователя е това на Федерална Република Германия, което предвижда разделяне на отговорността между застрахователя на влекача и застрахователя на ремаркето (чл. 59 Застрахователния кодекс на ФРГ), поради което и приложимото материално право в отношенията между застрахователите на влекача и на тегленото от него ремарке следва да се определи по реда на чл. 7 от Регламент "Рим І". В случая страните не са избрали приложимо право и няма съмнение, че двамата застрахователи имат обичайно местопребиваване на територията на Република България, поради което приложимо се явява българското право.

Разпечатката съдържа 31 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/179170a5-e569-4538-a46c-f8548bede63d