Решение № 429 от 13.04.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 429 гр. София, 10.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иво Дачев

Членове:

Мария Георгиева

Асен Воденичаров при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело № 20231000502976 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 3915 от 14.07.2023 год., постановено по гр.д.№ 3173/2022 год. по описа на СГС, ГО, 13-ти състав, ЗАД „ОЗК-Застраховане” е осъдено на правно основание чл.432, ал.1 от КЗ да заплати на К. М. Г. сумата от 10 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на пътно-транспортно произшествие, станало на 23.08.2019 год., ведно със законната лихва, считано от 14.01.2020 год. до окончателното изплащане, като иска е отхвърлен до пълния предявен размер от 30 000 лева.

С решението са разпределени и разноските по делето.

Решението е обжалвано от ищеца К. М. Г., чрез процесуален представител, в отхвърлителната част, като излага доводи за неправилно приложение на чл.52 от ЗЗД, тъй като определеният размер е занижен с оглед получените увреди и търпените болки и страдания. Оспорва изводите на съда с които е приел наличие на съпричинавяне от страна на пострадалия. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и постанови ново, с което искът за причинените неимуществени вреди да бъде уважен до пълния размер от 30 000 лева. Претендира разноски.

Въззиваемият ЗАД „ОЗК-Засраховане” оспорва наведените по жалбата доводи и моли за потвърждаване на решението в обжалваната част, като претендира и разноски.

Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира решението в обжалваната част за валидно и допустимо.

1

Предявен е иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ с оглед момента на настъпване на деликта, за репариране на вреди пряко от застрахователя, причинени при пътно-транспортно произшествие, реализирано по вина на водач на МПС, застраховано по риска „гражданска отговорност“.

Предвид частичното влизане в сила на атакувания съдебен акт /в осъдителната му част за сумата от 10 000 лева/ следва да се приеме, че със сила на пресъдено нещо са установени елементите от фактическия състав на чл. 432, ал.1 КЗ - наличие на валидна застраховка по риска „гражданска отговорност“ със застрахователното дружество, в рамките на действие на която е настъпило застрахователното събитие, причиняване на вреди на ищеца, причинната връзка между противоправното деяние, вредоносния резултат и вината на прекия извършител. Не е спорен и установения от първоинстанционният съд механизъм на произшествието.

С оглед на заявените в жалбата оплаквания, предметът на въззивен контрол се свежда до размера на обезщетението за причинените на ищеца неимуществени вреди и наличието или не на принос от страна на пострадалия за настъпване на вредите и неговото стойностно изражение спрямо този на прекия причинител на увреждането.

Изслушана е пред първоинстанционният съд комплексна съдебно-автотехническа и медицинска експертиза, която се кредитира от съда като компетентно дадена и неоспорена от страните и от която в медицинската й част се установява, че ищеца, вследствие на произшествието е получил мозъчно сътресение, контузия и охлузване на дясната челна и дясната скулна област на главата и счупване на дясната ключица и изкълчване на дясната акромио- клавикуларната става. Спешна медицинска помощ и лечение пострадалият е получил в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, където при приемането му в болницата е контактен, адекватен, но не помни случилото се, с главоболие, световъртеж и гадене, но без повръщане. При извършените КТ-ски изследвания не са бил установени травматични и патологични промени на мозъка. При рентгеновото изследване на дясната раменна става са бил констатирани увреждания, изразяващи се в счупване на дясната ключица и изкълчване на дясната акромно - клавикуларна става. По спешност счупената дясна ключица е била наместена и десния горен крайник е бил обездвижен чрез мека имобилизаща превръзка на Дезо, а пострадалият е бил приет за болнично лечение заради претърпяното мозъчно сътресение в Детската неврохирургична клиника. За получената фрактура на дясната ключица, пострадалият е бил активно наблюдаван от детски травматолог. След гладко протичане на болничния период, пострадалият е бил изписан от болницата на 27.08.2019 г. и лечението е продължило амбулаторно с назначени два контролни прегледи. Неврологичните прояви на ищеца от претърпяното мозъчното сътресение са били леки, без някакви негативни последици и са отзвучали окончателно за срок около 3 седмици. Получената фрактура на дясната ключица и изкьлчената акромно - клавикуларна става са зараснали за срок от 30 дни, а с времето за проведеното раздвижване на десния горен крайник. Общо оздравителния период на всички травматични увреждания е приключил за срок до 2 месеца.

От разпитания пред първоинстанционният съд свидетел М. П., баща на ищеца, чийто 2 показания съдът кредитира при условията на чл.172 от ГПК се установява, че след катастрофата синът му лежал една седмица в болница, като майка му била неотлъчно до него, а след изписването му, възстановяването продължило в къщи и имал нужда от помощ поне още 10 дни. Чувствал се зле, стоял поС.но на тъмно, но се възстановил за около 2 месеца.

При определяне размерът на обезщетението въззивният съд съобрази Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и съдебната практика на ВКС, където се приема, че справедливостта като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка при мотивирано изложение, а не изброяване на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства. Съдът следва да се ръководи не от субективните възприятия на ищеца за търпените страдания, а да преценява редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства като: характер на увреждането, начин на извършването му, интензитета и продължителността на търпимите болки и страдания, допълнително влошаване съС.ието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и т.н..

В настоящия случай с оглед на събраните и обсъдени доказателства, настоящият състав достига до извода, че първоинстанционният съд е отчел в достатъчна степен всички обстоятелства, който са от значение при определяне обезщетението за причинените неимуществени вреди. Установи се по делото от медицинската експертиза, че пострадалия е търпял болки и страдания вследствие получените увреди за сравнително кратък пеирод – до 2 месеца. Следва да бъде съобразено, че неврологичните прояви на ищеца от претърпяното мозъчното сътресение са били леки, без някакви негативни последици и са отзвучали окончателно за срок около 3 седмици. Получената фрактура на дясната ключица и изкьлчената акромно - клавикуларна става са зараснали за срок от 30 дни. Следва да се отчете и обстоятелството, че съС.ието на пострадалия е напълно възстановено.

Съдът след като изложеното, продължителността на периода през който е търпял болки и страдания, възрастта на пострадалия, икономическите условия в страната към датата на настъпване на ПТП – август 2019 г., лимитите на отговорност, както и съдебната практика за подобни случаи, води до извод, сумата от 20 000 лева адекватно ще обезщети причинените на ищеца неимуществени вреди.

При така възприетия размер на обезщетението ще следва да се разгледа другото оплакване, повдигнато с жалбата относно наличието на принос за настъпване на вредите на посоченото основание.

За да е налице съпричиняване от правна страна по смисъла на чл. 51, ал.2 от ЗЗД, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал или бездействал виновно, което виждане е последователно застъпвано в съдебната практика по приложение на цитираната норма. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на посочения законов текст е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение на 3 делинквента, до увреждането като неблагоприятен резултат. В този смисъл не всяко поведение на пострадалия, дори и такова което не съответства на предписано в закона, може да бъде определено като съпричиняване на вреда по смисъла на закона, а само това поведение на пострадал, което се явява пряка и непосредствена причина за произлезли вреди би могло да обуслови извод за прилагане на разпоредбата за съпричиняването.

В настоящия случай по делото от приетата комплексна автотехническа и медицинска експертиза, в нейната техническа част и показанията на разпитаните по делето свидетели се установи, че пострадалият ищец е допринесъл за настъпване на процесното произшествие, тъй като велосипедист е предприел пресичане на пътното платно, макар и на разрешено а това място, но без да слезе от велосипеда и със сравнително бърза скорост /показанията на свидетеля С./. Велосипедиста обективно е могъл да предотврати произшествието, като не предприема пресичане на пътното платно, намирайки се върху велосипеда и управлявайки го. Изложеното дава основание да се приеме, че пострадалия ищец сам се е поставил в риск и е допринесъл съществено за настъпване на вредоносния резултат, като и настоящия състав определя 1/2 принос на съпричиняване. Ирелевантни са изложените от ищцовата страна хипотези, какво би станало, ако велосипедиста бе спазил нормата на чл.81, т.5 от ЗДвП и какви увреди би получил. С оглед на така възприетия принос за настъпване на вредите в размер на 1/2 ще следва да се редуцира определеното обезщетение за неимуществените вреди от 20 000 лева на 10 000 лева, за която сума исковата претенция на ищеца е основателна.

Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции решението на Софийския градски съд в обжалваната част следва да бъде потвърдено. В необжалваната част решението е влязло в сила.

С оглед изхода на делото пред настоящата въззивна инстанция ищеца следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски в размер на 1 300 лева, на правно основание чл.78, ал.3 от ГПК.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 3915 от 14.07.2023 год., постановено по гр.д.№ 3173/2022 год. по описа на СГС, ГО, 13-ти състав.

ОСЪЖДА К. М. Г. да заплати на ЗАД „ОЗК-Застраховане” сумата от 1 300 лева, представляващи разноски по делото пред въззивния съд.

Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК с касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5