Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 703 от 16.06.2023, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно гражданско дело 833/2023
Вид
Решение № 703
Подписан
16.06.2023
Състав
Росица Желязкова Темелкова, Елеонора Симеонова Кралева, Таня Ташкова Русева Маркова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 703 гр. Бургас, 13.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Въззивно гражданско дело № 20232100500833 по описа за 2023 година

Производството по делото по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Бургаският окръжен съд е сезиран с въззивна жалба от Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури /ИАРА/ , с ЕИК по Булстат 000649519, с адрес гр.Б., ул.“Княз Александър Батенберг“ № 1, подадена чрез пълномощник юрисконсулт Кремена П., против решение № 533 от 13.03.2023 г., постановено по гр.д.№ 3803/2022 г. по описа на РС-Бургас, с което е ОТМЕНЕНА Заповед № 35/11.04.2022 г. на изпълнителния директор на ИАРА, с която на П. Б. П. от гр.С. В., общ.Н., ул.“Р.“ № *, ет.*, ап.*, е наложено наказание „Дисциплинарно уволнение” и е прекратено трудовото му правоотношение, считано от 11.04.2022 г.; ВЪЗСТАНОВЕН е П. Б. П. на заеманата от него преди уволнението длъжност „С. с. РК”, Сектор „Рибарство и контрол” – гр.Б., Отдел „Рибарство и контрол – Черно море“ към ГД „Рибарство и контрол“ в ИАРА; ОСЪДЕНА е ИАРА да заплати на П. Б. П. сумата от 4776 лв., представляваща обезщетение за оставането му без работа през периода 11.04.2022 г. – 11.10.2022 г., поради незаконното уволнение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.06.2022 г. до окончателното й изплащане. С решението ИАРА е осъдена да плати на П. Б. П. сумата от 1200 лв. за разноски по делото, както и да заплати по сметка на РС-Бургас сумата от 291.04 лв. за държавна такса.

1

Във въззивната жалба се изразява недоволство от първоинстанционното решение, като същото се счита за неправилно и необосновано, постановено в противоречие със съдопроизводствените правила и практиката на ВКС. Сочи се, че след като съдът е приел за опорочена процедурата по налагане на дисциплинарно наказание не е следвало да решава спора по същество, в какъвто смисъл е съдебната практика. Отделно се оспорва като неправилен извода на БРС, че процедурата е опорочена, като се сочи, че в случая са изискани обяснения от ищеца за неявяването му на работа, а освен това не е налице хипотезата на чл.193, ал.1 КТ, тъй като обяснения от работника са дадени преди налагането на наказанието в определения от работодателя срок и са обсъдени от него, като заповедта за уволнение отговаря на изискванията за мотивираност по чл.195, ал.1 КТ. Счита се, че съдът неправилно е приел, че заповедта за уволнение е останала недоказана, без да оцени всички събрани в хода на делото доказателства и е дал вяра на едни свидетелски показания, без да оцени тяхната противоречивост. В тази връзка, в жалбата е извършен собствен анализ на доказателствата от страна на въззивника и се сочи, че съдът не е обсъдил приложените по делото писмени доказателства – напр. форма 76 или е обсъдил неправилно доказателствата – напр. извадка от специализираната информационна статистическа система на ИАРА, не е обсъдил и не е кредитирал показанията на водените от ответника свидетели, а е формирал вътрешното си убеждение единствено и само на свидетелските показания на ищцовите свидетели, които са вътрешно противоречиви, за което са изложени съображения. Счита се също, че БРС не е изследвал отношенията между работодател и работник, като неправилно е възприел, че ищецът е изпълнил задълженията си по трудовия договор и не се е отклонил от работа. Според въззивника, трудовото правоотношение на ищеца е прекратено законно и при наличие на посочените в заповедта основания по чл.187, ал.1, т.1, т.3, т.7, т.8 и т.10 КТ, които са тежки нарушения на трудовата дисциплина и работодателят мотивирано е взел решение за налагане на най-тежкото наказание – уволнение, като бездействието на ищеца, изразяващо се в неявяване на работа, изопачаване на основно вменените му задължения, въвеждане в заблуждение на работодателя и злоупотреба с неговото доверие, е формирало волята на работодателя, че служителят следва да бъде уволнен.

В тази връзка, въззивникът е изложил подробни съображения в жалбата и се е позовал на съдебна практика. В заключение, моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявените искове. Не са направени доказателствени искания.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемия П. Б.

П., подаден чрез пълномощника адв.Елена Вълканова, в което са изложени подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба и на наведените в нея възражения и доводи. Изразява се съгласие с изводите на районния съд, като кореспондиращи изцяло със събраните по делото доказателства и в съответствие със закона и съдебната практика. Моли въззивния съд да потвърди първоинстанционното 2 решение като правилно и законосъобразно. Не са направени доказателствени искания.

Претендира се присъждане на разноските за въззивната инстанция. Направено е възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение от насрещната страна.

Въззивната жалба отговаря на изискванията на чл.259 и сл. ГПК, същата е подадена в законоустановения срок от лице, което има правен интерес от обжалването, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

С оглед изложените във въззивната жалба доводи и становищата на страните, като прецени събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, Бургаският окръжен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, предявени от П. Б. П. против Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури /ИАРА/ за признаване за незаконно и отмяна на дисциплинарното уволнение на ищеца, извършен със Заповед № 35/11.04.2022 г. на работодателя, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност в ответното предприятие „с. с. р. и к.“ и за осъждане на ответника да му заплати сумата от 4776 лв., представляваща обезщетение за оставането му без работа поради уволнението за период от 6 месеца, считано от датата на уволнението, ведно със законната лихва върху сум ата от подаване на исковата молба до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че с трудов договор № 122/28.05.2015 г. е бил назначен на работа при ответника на длъжността „с.“, а с допълнително споразумение от 24.03.2021 г. е бил преназначен на длъжността „с. с. р. и к.”, отдел „Рибарство и контрол – Черно море“ към ГД „Рибарство и контрол“, с брутно трудово възнаграждение в размер на 796 лв., като трудовото му правоотношение е било прекратено от работодателя със Заповед № 35/11.04.2022 г. на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ – дисциплинарно уволнение. Според ищеца уволнението му е незаконно, като се посочват следните основания: заповедта е издадена в нарушение на чл.195, ал.1 КТ – преди уволнението не е издадена нарочна писмена заповед за налагане на дисциплинарното наказание; в заповедта за уволнението не е посочено от кого е издадена и подписана; налагането на наказанието „дисциплинарно уволнение“ е извършено в нарушение на чл.193, ал.1 КТ работодателят не е спазил изискването да събере и оцени посочените от ищеца в писмените му обяснения доказателства, установяващи, че е бил на работа в процесните дни и е изпълнявал трудовите си задължения; ответникът е тълкувал превратно и е преиначил дадените от ищеца писмени обяснения; налице е злоупотреба с право от страна на работодателя по смисъла на чл.8 КТ, тъй като ищецът е уволнен, заради за разчистване на междуличностни сметки и отношения и поради дискриминация спрямо него, заради политически убеждения, както и поради личностно негативно отношение и непоносимост към него от страна на зам.изпълнителния директор Николай Бойчев, а не защото не е изпълнявал трудовите си задължения. Ищецът е изложил и подробни 3 твърдения, че не е извършил посочените в заповедта дисциплинарни нарушения и уволнението му е незаконосъобразно, тъй като в периода 22.03.2022 г. – 01.04.2022 г. всеки ден е ходил на работа и е изпълнявал трудовите си задължения на работното си място, определено от характера на работата му, а именно пристанището и крайбрежието на гр.С. В..

В депозирания в срока по чл.131 ГПК писмен отговор от ответника, исковата претенция е оспорена като неоснователна, като са изложени доводи за законосъобразност на наложеното на ищеца дисциплинарно наказание „уволнение”.

Твърди се, че заповедта за уволнение е мотивирана и съдържа всички изискуеми от закона реквизити, сведена е до знанието на работника, от когото за поискани писмени обяснения. Твърди се, че ищецът е следвало да изпълнява служебните си задължения на територията на Бургаска област, като ИАРА не е имала изнесен офис, работно място или звено в гр.С. В., където пристанището е яхтено и ищецът не е изпълнявал служебни задължения там, тъй като в яхтените пристанища не се извършват дейности по риболов, рибарство и/или аквакултури, за които да се осъществява контрол .

Работодателят е приел, че служителят е извършил тежко нарушени на трудовата дисциплина и са налице предпоставките на чл.190, ал.1, т.2 КТ, тъй като работникът системно не се е явявал на работа, дезинтересирал се е от работния процес, не е изпълнявал служебните си задължения и е злоупотребил с доверието на работодателя.

Твърди се също, че ищецът не се е явявал на работа в доста дълъг период от време преди докладванията до работодателя, който е бил въведен умишлено в заблуждение във връзка с представени болнични листи, които след оспорване са били отменени от ТЕЛК. Заявено е, че заповедта за уволнението на ищеца е подписана от изпълнителния директор на ИАРА, тъй като само на него са предоставени тези правомощия. Твърди се също така, че при издаването на заповедта са били спазени изискванията на чл.193, ал.1 КТ, както и че същата има изискуемото съдържание по чл.195 КТ. Оспорени са като голословни твърденията на ищеца за злоупотреба с право от страна на работодателя.

Страните са ангажирали по делото писмени и гласни доказателства.

С обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че уволнението на ищеца е незаконно, тъй като вменените му нарушения на трудовата дисциплина са останали недоказани по делото, като е налице и допуснато от работодателя нарушение на процедурата по чл.193, ал.1 КТ, а именно на задължението да събере и оцени посочените от работника в писмените му обяснения доказателства. В тази връзка, районният съд е приел за установено от гласните доказателства, в т.ч. и на част от свидетелите на ищеца, че въз основа на устно разпореждане на работодателя ищецът обичайно е полагал труд на пристанището в гр.С. В. или в гр.Н., като ответникът не е доказал, че на посочените в заповедта дати, за които се твърди, че ищецът не се е явявал на работа, същият не е бил на обичайното си работно място в гр.С. В., като не се твърди и не е доказано на тези дати ищецът да не се е явявал на работа на обичайното 4 му работно място, нито на тези дати да е бил търсен от работодателя и да не е бил открит на пристанището в гр.С. В. или в гр.Н.. За недоказани са приети от БРС и останалите нарушения на трудовата дисциплина, които са посочени в заповедта за дисциплинарното уволнение на ищеца, а именно същият системно да се е отклонявал от изпълнение на вменените с длъжностната му характеристика задължения и от въведените правила за контролната дейност в ИАРА, както и да е злоупотребявал с доверието на работодателя си. В тази връзка е прието, че липсата на съставени от ищеца актове за установяване на административни нарушения или протоколи от инспекции през посочения в заповедта за уволнението период не означава, че той не е изпълнявал трудовите си задължения, тъй като в длъжностната му характеристика са включени множество преки задължения, чието изпълнение не води непременно до съставянето на такива актове. Ответникът не доказал и чрез какви действия и по какъв начин ищецът е злоупотребил с доверието на работодателя, както е посочено в уволнителната заповед. БРС е приел също, ответникът не е събрал и оценил посочените в обясненията на ищеца доказателства, а именно свидетелски показания и видеозаписи, както и не е проверил достоверността на дадените от ищеца обяснения, а единствено се е задоволил в мотивната част на заповедта да посочи, че тези обяснения са защитна теза на ищеца, без да е проверил дали сочените от него твърдения, като този начин е нарушил правото на защита на работника и му е наложил най-тежкото дисциплинарно наказание, без да провери и оцени защитната му теза, което представлява съществено нарушение на процедурата по налагане на дисциплинарното наказание. По тези съображения, районният съд е приел, че заповедта за дисциплинарно уволнение на ищеца е незаконосъобразна и следва да бъде отменена, поради което е уважил предявения иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ като основателен, както и иска по чл.344, ал.1, т.2 КТ за възстановяване на ищеца на заеманата от него преди уволнението длъжност. Съдът е приел за основателен и иска по чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ, тъй като в трудовата книжка на ищеца липсват отбелязвани да е започнал работа при друг работодател, поради което е уважил иска в претендирания размер от 4776 лв., за период от 6 месеца от датата на уволнението, като е взел за база на изчисленията размера на основното трудово възнаграждение на ищеца от 796 лв.