Решение № 8 от 05.01.2024, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№8 гр. Ямбол, 05.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светла Р. Димитрова. при участието на секретаря Й. Г. П. като разгледа докладваното от Светла Р. Д. Гражданско дело № 20222330102914 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по молба на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД с която претендират да се приеме за установено, че Д. К. П. - кредитополучател и В. Г. Д. в качеството му на *** към 20.01.2022 г. (датата, на която е подадено в съда заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК) ответниците Д. К. П., ЕГН ********** и В. Г. Д., ЕГН ********** им дължат сумата от общо 17 879.03 евро (седемнадесет хиляди осемстотин седемдесет и девет евро и три евроцента), от които:

- просрочена главница в размер на 6 225.79 евро (шест хиляди двеста двадесет и пет евро и седемдесет и девет евроцента), ведно със законната лихва върху нея, считано от 20.01.2022 г. до окончателното плащане на дълга;

- просрочена договорна лихва, начислена съгласно Раздел II, т.4 от Договора за кредит за периода от 20.09.2012 г. до 12.03.2020 г. включително в размер на 5469.71 евро (пет хиляди четиристотин шестдесет и девет евро и седемдесет и един евроцента),

- просрочена наказателна лихва, начислена съгласно Раздел II, т.10 от Договора за кредит за периода от 20.09.2012г. до 12.03.2020г. включително в размер на 3 356,54 евро (три хиляди триста петдесет и шест евро и петдесет и 1 четири евроцента),

- договорна лихва, начислена за периода 13.03.2020г. - 13.05.2020г. включително, дължима на основание т.4, Раздел II от Договора за кредит в размер на 172.86 евро (сто седемдесет и две евро и осемдесет и шест евроцента);

- непогасена договорна лихва, начислена за периода от 14.03.2020г. до 20.12.2021г., включително, дължима на основание т. 4 от Договора за кредит в размер на 272.36 евро (двеста седемдесет и две евро и тридесет и шест евроцента).

- просрочена наказателна лихва, начислена съгласно Раздел II, т.10 от Договора за кредит за периода от 14.05.2020г. до 18.01.2022г. включително в размер на 2 381.77 евро (две хиляди триста осемдесет и едно евро и седемдесет и седем евроцента).

Молят, съдът да им присъди направените разноски в заповедното производтво в размер на 749,37 лева (седемстотин четиридесет и девет лева и тридесет и седем стотинки), от които платена държавна такса в размер на 699,37 лева (шестстотин деветдесет и девет лева и тридесет и седем стотинки) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева (петдесет лева), както и направените в настоящото производство разноски , в това число платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на общо 600,00 /триста/ лева.

Ищецът сочи, че на 19.12.2011г. между „Първа инвестиционна банка“ АД, от една страна, и Д. К. П., ЕГН ********** , от друга страна, е сключен Договор №***г. за банков кредит, по силата на който Банката е предоставила на Кредитополучателя Д. К. П., ЕГН ********** банков кредит в размер на 6 400.00 евро по разплащателна сметка с IBAN: *** за погасяване на съществуващи задължения по Договор № ***г .

Предоставеният кредит е изцяло усвоен до пълния размер на предоставената сума на 20.12.2011г.

Кредитът е следвало да бъде издължен по разплащателната сметка на 120 месечни погасителни вноски, считано от 20.01.2012г. до 20.12.2021г. вкл., всяка една с падеж и в размер съгласно погасителен план, който е неразделна част към договора за кредит.

2

За ползвания кредит в Раздел II, т. 4 от Договора за кредит Кредитополучателят се е задължил да заплаща на Банката годишна лихва в размер на Базовия лихвен процент на Банката за евро, увеличен с надбавка от 8,51 пункта. Към датата на сключване на договора за кредит БЛП на Банката за евро е в размер на 7,99 процента, като стойността му не е променяна за целия период на кредита.

Съгласно Раздел II, т. 10 от Договора за кредит плащания, дължими, но неизвършени в срок поради недостиг на авоар по разплащателната сметка на Кредитополучателя в БАНКАТА се отнасят в просрочие и олихвяват с договорения в раздел II, т. 4 лихвен процент плюс наказателна надбавка в размер на законната лихва, считано от деня, следващ датата на падежа на съответната вноска, независимо дали падежът е в неработен ден. При наличие на просрочени плащания, Банката има право на обяви кредитът за предсрочно изискуем или да увеличи размера на лихвения процент по кредита, включително надбавката.

По силата на Договор за поръчителство от 19.12.2011 г. ответникът В. Г.

Д.. ЕГН ********** се е задължил в качеството си на поръчител да отговаря солидарно с Кредитополучателя Д. К. П. за изпълнения на задълженията му по Договора за кредит.

Ищецът твърди, че Кредитът е в просрочие, считано от 20.09.2012г. общо 3 407 дни към 18.01.2022г. включително.

По кредита са просрочени 112 вноски по главница, като общият размер на просрочената сума по главница 6 225.79 евро .

По кредита са просрочени 109 вноски по лихва, като общия размер на просрочената сума по лихва е 5796.75 евро.

Ищеца твърди, че въпреки поетите с договора за кредит и договора за поръчителство задължения, кредитополучателят и поръчителят не обслужват кредита, не изпълняват своите задължения и не извършват плащания за погасяване на дълга.

Въз основа издадените изпълнителен лист и заповед за изпълнение по чл.

417 ГПК, Банката е подала молба за образуване на изпълнително дело №*** от 2022 г. по описа на ЧСИ И. Х., с per. № *** на КЧСИ.

Задължението не е погасено и към настоящия момент.

3

На 05.10.2022 г. са получили съобщение от Районен съд - Я., с което „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД е уведомена, че срещу издадените по ч.гр.д № *** по описа на Районен съд Я. заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист е подадено възражение от ответника В. Г. Д., а на 29.11.2022 г. са получили съобщение от ЯРС, че срещу издадените по ч.гр.д № *** по описа на Районен съд Я. заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист е подадено възражение от ответника Д. К. П., и на ПИБ АД е указано в едномесечен срок от получаване на съобщенията, да предяви иск за установяване на вземането си,

Предвид подаденото възражение от длъжниците за ПИБ АД е налице правен интерес от предявяване на установителен иск за вземанията си.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от В. Г. Д., с който счита исковете за допустими, но неоснователни и недоказани и като такива ги оспорват изцяло. Не оспорва факта на сключен договор за банков кредит между ищеца-банката и Д. К. П., в качеството й на кредитополучател на 19.11.2011 г. по който той е станал поръчител. Не оспорва факта, че по силата на договора банката е предоставила на кредитополучателя банков кредит в размер на 6400 евро, който кредитът е усвоен от кредитополучателят. Не оспорва, че по силата на договор за поръчителство от 19.12.2011 г. ответникът се е задължил в качеството си на поръчител да отговаря солидарно с кредитополучателя Д. К. П. за изпълнение на задълженията й по договора за кредит. Счита, че договорът за банков кредит е сключен при нарушение на чл. 11 ал.1 т.12 т.20 и ал.2 ЗПК, както и в нарушение на чл. 29 ал.4 ЗПК и в този смисъл същият е недействителен по смисъла на чл. 22 ЗПК. Процесният договор за кредит е сключен при Общи условия, отнапред съставени от кредитора, чрез които се стандартизират и типизират субективните права и задължения на страните по договора, едностранно формулирарни от кредитора. Или договорът за кредит следва да се счита недействителен доколкото последният е сключен при отнапред определени от кредитора Общи условия, без да е спазено изискването на чл.

11, ал.2 ЗПК, а именно Общите условия на всяка страница да бъдат подписани от потребителя. Счита, че след като в договора за кредит не се съдържа информацията по чл. 11, ал.1, т.12 ЗПК, то договорът за кредит е недействителен. На следващо място считат, че при подписването на договора 4 за кредит не са спазени и изискванията на чл. 10, ал.1 ЗПК, което също прави договора недействителен по смисъла на чл. 22 ЗПК. А след като договорът за банков кредит е недействителен това влече и недействителност и на сключения договор за поръчителство.

Счита, че представлява злоупотреба с право бездействието на банката да предяви по съдебен ред още през септември 2012 г. вземането си по договора за банков кредит, тъй като това нейно бездействие е довело до начисляване на допълнителни договорни и наказателни лихви, такси и разноски. Счита, че това трикратно увеличаване на задължението от страна на банката е в нарушение на добрите нрави и е нищожно на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД.

Счита, че е погасено задължението на ответника В. Г. Д. по договора за поръчителство съгласно разпоредбата на чл.147 от ЗЗД. Тъй като, както сочи и банката, към 20.09.2012 г. кредита е в просрочие и към този момент са налице всички основания за обявяване на договора за предсрочно изискуем съгласно т.10.3 от Общи условия на „Първа инвестиционна банка“АД, поради неизпълнение на задълженията на кредитополучателя Д. П. за внасяне на вноски по погасителния план. Счита, че банката е упражнила правото си да обяви договора за предсрочно изискуем спрямо длъжника по договора Д. К.

П. на 20.09.2012г., и в такъв случай в шестмесечния срок от обявяването на предсрочната изискуемост на вземането спрямо кредитополучателя, след като банката не е упражнила правото си да предяви иск за вземането си, основано на договора за кредит, отговорността на поръчителя се е погасила с изтичането на шестмесечния срок.

В постановеното по реда на чл.290 от ГПК решение № 83/26.05.2017г. по т. д. № 50394/2016 г. на IV г. о. на ВКС е застъпено становището, че шестмесечният срок по чл.147, ал.1 от ЗЗД тече от датата на падежа на всяка вноска и ако кредиторът бездейства и не предяви иск срещу главния длъжник в рамките на този срок, с изтичането му се прекратява задължението на поръчителя за плащане на тази вноска т.е. преклудира се отговорността му за съответната част от главното задължение. Мотивирано е, че не е необходимо целият дълг да е станал изискуем, за да започне да тече шестмесечният преклузивен срок по чл.147, ал.1 от ЗЗД по отношение на вноски, чиито падежи вече са настъпили. Ако кредиторът не се грижи за интересите си и бездейства - нито води иск срещу главния длъжник за вноските с вече 5 настъпили падежи, нито обявява на последния предсрочна изискуемост на вноските с ненастъпили падежи, шестмесечният преклузивен срок по 147,ал.1 от ЗЗД тече за всяка отделна вноска от съответната дата на настъпване на падежа й. Ако кредиторът не завежда иск срещу главния длъжник, но обяви на последния предсрочната изискуемост, шестмесечният преклузивен срок по 147, ал.1 от ЗЗД ще тече от датата на достигане на това волеизявление до длъжника, но само по отношение на вноските с ненастъпили падежи към тази дата. По отношение на вноските с настъпили падежи към същата дата срокът по чл.147, ал.1 от ЗЗД тече от съответната дата на падежа на всяка една от тях.

В случай на евентуалност счита, че са погасени по давност дължимите вноски по главницата по договора за банков кредит от 20.09.2012г. до 20.01.2017 г. включително, както и са погасени по давност вноските по лихва от 20.12.2012 г. до 20.01.2019 г. включително, както и погасени са и по давност просрочената наказателна лихва върху вноските по главницата от 20.09.2012 г. до 20.01.2019 г. включително. И в този смисъл оспорват размера на всяко едно от перата по претенцията - главница, договорна и наказателна лихва, таксите за заповедното производство и таксите по образуваното изпълнително дело при ЧСИ.

В случай на евентуалност счита, че обявената предсрочна изискуемост трансформира дълга в общо задължение за главница и лихви, които след обявената предсрочна изискуемост включват единствено неизплатената и изискуема главница както и законна лихва от обявяване на изискуемостта до плащането. След септември 2012 година ответникът В. Д. не дължи договорните лихви. /арг. в TP №3/2017г., т.2 на ОСГТК на ВКС/. Отпада действието на погасителния план, действал до обявяване на предсрочната изискуемост. Погасено по давност се явяват и дължимото вземане, за което давността тече, считано от всяка анюитетна вноска. Поради погасяване на главното вземане, неоснователна се явява и акцесорната претенция за обезщетение за забавено плащане.