Определение № 2774 от 04.02.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2774 гр. София, 04.02.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Ж, в закрито заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Янк. Иванова Вранеску

Членове:

Радостина Данаилова

Нели М.а като разгледа докладваното от Радостина Данаилова Въззивно частно гражданско дело № 20251100514547 по описа за 2025 година Производството е образувано по частна жалба на И. К., К. К., Д. М. Л. и Д. К.

Л. срещу определение № 34630/20.08.2025г., постановено по гр.д.№ 31848/2024г- на Софийски районен съд, 32 състав, с което е върната исковата им молба.

Оплакванията в жалбата са, че неправилно районният съд е приел, че ищците нямат правен интерес от търсената защита, тъй като интересът им се изразявал в това да установят,че те искали установят, не че ответниците не са собственици при равни квоти на две мазета, а какъв е обемът на това право на собственост, тъй като в нотариалния акт на ответниците тези мазета били посочени с площ от 70 кв.м., а общата им площ била реално 24,95 кв.м., което било от значение с каква площ е третото мазе / мазе № 2, в което ищците имат права/, както и каква е площта на коридора. По отношение на евентуалния иск считат, че районният съд бил предрешил какъв е вида на документа.

Ответниците по жалбата Л.К., В.М. и С.М. я оспорват като неоснователна, като споделят мотивите на районния съд.

Обжалването е предприето в срок и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустимо.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Производството пред районния съд e образувано по искова молба, подадена от И. К., К. К., Д. М. Л. и Д. К. Л. и насочена срещу Л.К., Г.К. и В.М. и С.М., в която се твърди, че ищците, заедно с ответниците са съсобственици при равни квоти на два самостоятелни обекта в сграда в гр.София с идентификатор *** – първият: апартамент с идентификатор ***, ведно с 11,90 % идеални части от тавана , 12,63 % идеални части от общите части на сградата и вторият: апартамент с 1 идентификатор ***, заедно с 24,08 % идеални части от таванското помещение в сградата.

Твърдят, че ответниците притежават в съсобственост без участието на ищците друг самостоятелен обект в същата сграда – самостотяелен обект с идентификатор ***, както и на мазе № 1 и3 в същата сграда, като в нотариалния акт, с който ищците придобили правата си върху този обект, площта на двете мазета е посочена като 70 кв.м.

От описанието на трите самостоятелни обекта в исковата молба е ясно, че те не изчерпват всички самостоятелни обекти в сградата, а твърденията на ищците са, че посочената площ на мазета № 1 и 3, които са собствени само на ответниците, е по-малка от 70 кв.м общо / мазе № 1 есе твърди с площ от 9,45 кв.м., а мазе № 3 с площ от 15,5 кв.м./ създават „правна несигурност за това, какъв е делът на ищците в идеалните части от общите части на сградата“, „правна несигурност кои са тези общи части“ и несигурност кой върху кои принадлежности и общи части има право на собственост, с което се засягало пълноценното упражняване на правото на собственост на ищците върху мазе № 2. При тези твърдения предявяват искове за установяване, че всеки от ответниците не е собственик на ¼ идеална част от мазе № 1 и мазе № 3 в обем на правото на собственост над площта от 9,45 кв.м. за мазе №1 и над площта от 15,50 кв.м. за мазе № 3, както и евентуален иск за установяване, че нотариалният акт на ответниците за придобиване на двете мазета № 1 и 3 в частта относно площта, посочена в този нотариален акт, е неистински документ.

Ответниците са възразили с отговорите срещу допустимостта и основателността на исковете, като с отговора на ответника В.М. са представени доказателства за висящо производство по иск на И. К. за защита на правото на собственост върху мазе № 2.

С обжалваното определение районният съд е приел, че ищците нямат правен интерес от главните искове, тъй като нямат спор относно притежаваните идеални части от общите части на сградата, а и площта на принадлежностите и самостоятелните обекти е ирелевантна относно определяне на общите части, които се разпределят на база стойността на отделните самостоятелни обекти при възникване на етажната собственост, като определеният размер на дела не може да бъде изменян. По отношение на евентуалния иск е прието, че нотариалният акт е частен свидетелстващ документ само относно удостоверените факти за явяване пред нотариуса и направените пред него изявления.

При тези факти въззивният съд споделя крайния извод на районния съд за недопустимост на производството по следните съображения:

От твърденията в исковата молба и оплакванията в жалбата, както правилно е приел и районния съд, е категорично ясно, че ищците и ответниците нямат спор за собственост нито върху трите самостоятелни обекти в една и съща сграда, нито по въпроса относно принадлежностите към 2 тези самостоятелни обекти и следователно спор за собственост не е налице, макар и да е формулиран петитум, който формално е за отричане право на собственост на ответниците.

Чрез предявените искове ищците се домогват не да оспорят чуждото право на собственост, нито да установят своите права, а да установяват факти с правно значение, а именно каква е площта на мазета № 1 и № 3, като такъв иск е недопустим по аргумент от чл.124, ал.4 ГПК, освен ако не е предвиден от закон, какъвто не е настоящият случай.

Същата цел се преследва и чрез предявения иск евентуален иск за неистинност на документ, а именно нотариалния акт в частта относно „декларираната площ“ на двете мазета № 1 и № 3, като по отношение на характера на документа въззивният съд изцяло споделя доводите на районния.

Иск за неистинност на документ е допустим само за отричане на обвързващата му доказателствена сила – формалната такава относно авторството по отношение на частните документи и материалната такава по отношение на официалните удостоверителни документи, както е посочено изрично в мотивите на ТР 5/2012 г. на ВКС, ОСГТК. Следователно по отношение на съдържанието на изявленията на купувача и продавача относно прехвърляните права, включително площ и цена, изявленията на страните, които са подписани, са частни диспозитивни документи, респективно не подлежат на оспорване чрез иск по чл.124, ал.4 ГПК, а нотариалните удостоверявания, които включват кои лица са се явили пред нотариуса и какви изявления са направили пред него, не се оспорват.

Във връзка с оплакванията в частната жалба, че обсъждайки какъв вид документ е нотариалният акт, районният съд изразил становище по същество на спора, въззивният съд счита, че това са въпроси на преценка относно допустимостта на иска с оглед разпоредбата на чл.124, ал.4 ГПК и правния интерес от предявяването му, а не се касае за процесуално нарушение.

Следователно дори и правата на ищците в качеството им на собственици в етажна собственост да са нарушени било чрез оспорване на дела им в общите части, било чрез лишаването им достъп до такива, то защитата срещу тези нарушения не е допустимо да се търси чрез иск за установяване на площта на мазета, чиято принадлежност към самостоятелен обект на ответниците не се оспорва, нито чрез установяване съответствието на диспозитивни изявления с друго, освен с волята на направилото ги лице, в които случаи се касае за искове за недействителност.

По изложените съображения частната жалба следва да се остави без уважение, с оглед което съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на И. К., К. К., Д. М. Л. и Д. К.

Л. срещу определение № 34630/20.08.2025г., постановено по гр.д.№ 3

31848/2024г. на Софийски районен съд, 32 състав, с което е върната исковата им молба.

Определението подлежи на обжалване при условията на чл.280 ГПК с частна касационна жалба пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2774 гр. София, 04.02.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Ж, в закрито заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Янк. Иванова Вранеску

Членове:

Радостина Данаилова

Нели М.а като разгледа докладваното от Радостина Данаилова Въззивно частно гражданско дело № 20251100514547 по описа за 2025 година Производството е образувано по частна жалба на И. К., К. К., Д. М. Л. и Д. К.

Л. срещу определение № 34630/20.08.2025г., постановено по гр.д.№ 31848/2024г- на Софийски районен съд, 32 състав, с което е върната исковата им молба.

Оплакванията в жалбата са, че неправилно районният съд е приел, че ищците нямат правен интерес от търсената защита, тъй като интересът им се изразявал в това да установят,че те искали установят, не че ответниците не са собственици при равни квоти на две мазета, а какъв е обемът на това право на собственост, тъй като в нотариалния акт на ответниците тези мазета били посочени с площ от 70 кв.м., а общата им площ била реално 24,95 кв.м., което било от значение с каква площ е третото мазе / мазе № 2, в което ищците имат права/, както и каква е площта на коридора. По отношение на евентуалния иск считат, че районният съд бил предрешил какъв е вида на документа.

Ответниците по жалбата Л.К., В.М. и С.М. я оспорват като неоснователна, като споделят мотивите на районния съд.

Обжалването е предприето в срок и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустимо.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Производството пред районния съд e образувано по искова молба, подадена от И. К., К. К., Д. М. Л. и Д. К. Л. и насочена срещу Л.К., Г.К. и В.М. и С.М., в която се твърди, че ищците, заедно с ответниците са съсобственици при равни квоти на два самостоятелни обекта в сграда в гр.София с идентификатор *** – първият: апартамент с идентификатор ***, ведно с 11,90 % идеални части от тавана , 12,63 % идеални части от общите части на сградата и вторият: апартамент с 1 идентификатор ***, заедно с 24,08 % идеални части от таванското помещение в сградата.

Твърдят, че ответниците притежават в съсобственост без участието на ищците друг самостоятелен обект в същата сграда – самостотяелен обект с идентификатор ***, както и на мазе № 1 и3 в същата сграда, като в нотариалния акт, с който ищците придобили правата си върху този обект, площта на двете мазета е посочена като 70 кв.м.

От описанието на трите самостоятелни обекта в исковата молба е ясно, че те не изчерпват всички самостоятелни обекти в сградата, а твърденията на ищците са, че посочената площ на мазета № 1 и 3, които са собствени само на ответниците, е по-малка от 70 кв.м общо / мазе № 1 есе твърди с площ от 9,45 кв.м., а мазе № 3 с площ от 15,5 кв.м./ създават „правна несигурност за това, какъв е делът на ищците в идеалните части от общите части на сградата“, „правна несигурност кои са тези общи части“ и несигурност кой върху кои принадлежности и общи части има право на собственост, с което се засягало пълноценното упражняване на правото на собственост на ищците върху мазе № 2. При тези твърдения предявяват искове за установяване, че всеки от ответниците не е собственик на ¼ идеална част от мазе № 1 и мазе № 3 в обем на правото на собственост над площта от 9,45 кв.м. за мазе №1 и над площта от 15,50 кв.м. за мазе № 3, както и евентуален иск за установяване, че нотариалният акт на ответниците за придобиване на двете мазета № 1 и 3 в частта относно площта, посочена в този нотариален акт, е неистински документ.

Ответниците са възразили с отговорите срещу допустимостта и основателността на исковете, като с отговора на ответника В.М. са представени доказателства за висящо производство по иск на И. К. за защита на правото на собственост върху мазе № 2.

С обжалваното определение районният съд е приел, че ищците нямат правен интерес от главните искове, тъй като нямат спор относно притежаваните идеални части от общите части на сградата, а и площта на принадлежностите и самостоятелните обекти е ирелевантна относно определяне на общите части, които се разпределят на база стойността на отделните самостоятелни обекти при възникване на етажната собственост, като определеният размер на дела не може да бъде изменян. По отношение на евентуалния иск е прието, че нотариалният акт е частен свидетелстващ документ само относно удостоверените факти за явяване пред нотариуса и направените пред него изявления.