Решение № 14919 от 24.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14919 гр. София, 24.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕНА С. ТРЕНЧЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА С. ТРЕНЧЕВА Гражданско дело № 20221110144826 по описа за 2022 година

Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І "Производство пред първата инстанция".

Производството е образувано по искова молба с вх. № 172972/18.08.2022 г. от Е. Д.

М., ЕГН: ********** от гр. С срещу Прокуратурата на Република България, с която е предявен осъдителен иск с правно основание на иска по чл. 2, ал.1, т. 1 вр. 2в от ЗОДОВ, чл.

47, §1 от ХОПЕС, вр. чл. 5, §4 от ЕКЗПЧ, за сумата от 20 000 лева за периода 28.09.2020 г. до 06.08.2022 г. в резултат на нарушение на правото на Европейския съюз, изразяващо се в бездействие по подадено от ищеца искане за възобновяване на КНОХД № 1018/2019 г. по описа на ВКС.

Ищецът твърди, че е претърпял вреди за периода 28.09.2020 г. до 06.08.2022 г. поради твърдяно протИ.правно деяние на ответника Прокуратурата на Република България, изразяващо се в нарушение на правото на ЕС и ООН във връзка с жалба номер PRB 202007287291|/28.09.2020 година, адресирана до изпълняващия функциите на главен прокурор към момента на депозиране на жалбата. Ищецът твърди, че депозираната от него жалба е с искане по член 422 от НПК, член 127 от КРБ, член 205 НПК, член 47 от ХОПЕС член 13 от ЕКЗПЧ, член 2 от МПГПП на ООН и съдържа искането за възобновяване на дело КНОХД 1018 /2019 година на ВКС. Твърди се, че ответникът умишлено не си изпълнявал задълженията, породени от гореописаните закони на ЕС и ООН, НПК и КРБ INTER ALIA член 12 от Закона за сдебната власт и протИ.законно лишил ищеца от ефективни правни средства за защита срещу произволно незаконно осъждане по дело КНОХД 1018 / 2019 година на ВКС. Твърди се, че ответникът е лишил ищеца от правосъдие и от института на взобновяване на делото КНОХД 1018/2019 година на ВКС. Твърди се, че това е произвол и злоупотреба с право, анулирани на всички норми на ефективни правни средства за защита от престьпни посегателства и представлява флагрантен отказ от правосъдие спрямо ищеца. По жалбата нямало произнасяне, нямало движение и не била разглеждана Твърди се, че жалбата, депозирана от ищеца само е входирана в ПРБ и по нея няма никакво произнасяне във връзка със сочените престьпни обстоятелства. Ищецът твърди и че ответникът му нарушавал правата гарантирани от член 2 от МПГПП на ООН, член 47 от ХОПЕС, член 13 от ЕКЗПЧ, член 18,20,67,82 пар 2 т Б, В от ДФЕС ДЕРЕКТИВА 2012 /29 на ЕС, член 2,3,4 1

5,6 от ДЕС, член 2,5,7,26 от МПГПП на ООН, член 1,4,20,21,41 47,51,52,53,54 от ХОПЕС, член 1,3,5(4,5), 13,14,17,18 от ЕКЗПЧ, член 1,205,422 от НПК, член 5(4), 127(5)от КРБ, член 12 от Закона за съдебната власт, като в нарушение на гореописаните правни норми от Прокуратурата не се извършвали абсолютно никакви действия по разследването на престьпления посочени в жалбата, депозирана от ищеца. Твърди се, че ПРБ има императивни задължения да извърши разследване по чл. 205,чл. 207,чл. 208 от НПК, както и по чл. 422, ал. 2 от НПК, член 127, ал. 1,ал. 2,ал. 3,ал. 5 от КРБ, но вместо това разследване ПРБ бездействала вместо с цел да навреди на ищеца Твърди се, че ответникът нарушавал правата на ищеца, гарантирани от правото на Европейския съюз и ООН, в степен все едно не съществуват в България, като по този начин ответникът нарушавал оправдани правни очаквания породени в съзнанието на ищеца от правото на Европейския съюз и ООН и вреди на ищеца чрез бездействие. Твърди се, че от описаните действия от Прокуратурата ищецът бил подложен на на жесток психически тормоз, нарушавано му е достойството, изтърпял болки и страдания, унижение, отчаяние, безнадеждност, безизходица, безнадеждност, унижение, ужас, страх, нарушила му се и вярата в правосъдието и държавата. Твърди се, че ищецът е разрушил здравето си от преживения тормоз, развил депресия, паник атаки, хипертония. Моли за уважаване на иска. Претендира разноски.

С отговора на исковата молба от ответника Прокуратура на Република България се твърди, че предявеният иск е недопустим, тъй като твърдените в исковата молба обстоятелства не попадат в приложното поле на нито една хипотеза на ЗОДОВ. Оспорва се претенцията като процесуално недопустима, респ. като неоснователна, тъй като се твърди, че за да възникне фактическия състав на отговорността на държавата следва да са налице и трите кумулативни условия: нарушена норма от правото на ЕС, която да предоставя права на частноправните субекти; нарушението да е достатъчно съществено и да е налице пряка причинно-следствена връзка между нарушението и настъпилите вреди. Оспорва се, че към исковата молба не са приложени никакви писмени доказателства за съществуването на посочената от ищеца жалба №PRB 202007287291/28.09.2020 г., както и за образувана по този повод преписка в Прокуратура на РБ. Поради което се твърди, че осава изцяло недоказана тезата на ищеца, че е подал такава жалба и че по нея „няма произнасяне, няма движение и не е разглеждана", както се твърди в исковата молба. Цитирани и приложени към отговора на исковата молба са и преписи от постановени актове на ВКП, с които прокурорите са се произнесли по подадените от ищеца аналогични жалби за възобновяване на кнохд №1018/2019 г. на ВКС. Моли за прекратяване на производството, евентуално за отхвърляне на иска.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е иск с правно основание чл. 4, § 3 ДЕС вр. чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ за обезщетяване на неимуществени вреди, причинени на ищеца от бездействия на Прокуратурата на Република България, които най-общо нарушават чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз /ХОПЕС/ и респ. представляват съществено нарушение на правото на Европейския съюз.

В Определение № 293/24.01.2024 г. по к. ч. гр. д. № 5360/2023 г. на ВКС, IV ГО, е прието, че материалноправните предпоставки на иска за вреди от нарушение на правото на Съюза са изведени в практиката на Съда на Европейския съюз въз основа на принципа на лоялно сътрудничество по чл. 4, § 3 ДЕС между държавите – членки. Според СЕС принципът на извъндоговорна отговорност на държавите – членки за нарушение на правото на ЕС е присъщ на системата на Договорите, на които се основава Съюзът. От чл. 4, § 3 ДЕС произтича и правната възможност да се ангажира отговорността на всяка държава – членка за вреди от нарушаване на правото на Съюза. Вредата може да е причинена от всеки държавен орган, в това число и от национална юрисдикция /съдебен орган/, действаща като 2 последна инстанция. Концепцията за извъндоговорната отговорност на държавата за вреди е въведена постепенно с три знакови решения на СЕС /Frankovich and others v. Italian Stare;

Brasserie du Pecheur и Faactortame; Kobler/, които установяват не само елементите на фактическия състав, но и стандартите във връзка с процесуалния ред за реализирането.

Когато субекти на нарушението са органи на съдебната власт, в съответствие с трайно установената практика на ВКС, както и тази на СЕС, е необходимо да се касае за решение/акт на юрисдикция, която действа като последна инстанция.

В Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ е предвиден специален процесуален ред за ангажиране отговорността на държавата, уреждащ обективната отговорност на държавата за вреди от увреждащи действия на правозащитните органи, целта на която отговорност е да поправи вредите от неоснователно осъществена процесуална принуда, която може да е процесуално законосъобразна. В случаите, които не попадат в специалните състави на ЗОДОВ, отговорността на държавата/нейните органи, предвидена общо в чл. 7 от Конституцията на РБ, е по общия граждански деликтен състав по чл. 49, вр. чл. 45, ал.1 ЗЗД, където отговорността винаги е основана на виновно, протИ.правно поведение. С приемане на разпоредбата на чл. 2в. (ДВ, бр. 94 от 2019 г.) обективната отговорност на държавата по ЗОДОВ /изведена от чл. 4, ал. 1 от ЗОДОВ/ и този процесуален ред е предвиден и за вредите, причинени от държавните органи и длъжностни лица при достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз. В случаите, когато искът се основава на такова нарушение на правото на Европейския съюз, в исковата молба следва да е налице ясно посочване на конкретни актове/действия, с които съществено са нарушени конкретни норми от правото на Европейския съюз, предоставяща права на частноправни субекти.

В настоящия случай ищецът фактически не твърди да е съществено нарушена/и норми от правото на Европейския съюз, предоставяща права на частноправни субекти. В исковата молба се съдържат оплаквания за вреди от това, че не са предприети действия по подадени в един и същи ден жалби до Главния прокурор с характер на искания за възобновяване на наказателно дело. Следва да се отбележи, че Главният прокурор не е компетентен да възобнови наказателното производство, а само да поиска възобновяването, като с това право разполага и осъденият. В исковите молби се твърди, че не са предприети действия по разследване, от което следва, че ищецът с подадените жалби е изпълнил сезиращата си функция по чл. 205 НПК /както е посочено/ за извършено престъпление, от което не се твърди да има качеството пострадал, но разкриването, на което има значение по смисъла на чл. 422 НПК като основание за възобвновяване на наказателното производство.

При тези твърдения, в т.ч. и от бланкетно посочените претърпените от ищеца вреди, съдът намира, че позоваването на ищеца на съществено нарушение на правото на ЕС е формално и цели злоупотреба с процесуални права, чрез използване на на напръв поглед широкия обхват на отговорността по чл. 2в ЗОДОВ. Твърденията за неосъществяване на разследване не са надлежни твърдения на иск за вреди при съществено нарушение на норма от правото на ЕС, тъй като се касае до упражняване на Конституционните правомощия на прокуратурата да прецени дали и кога да осъществи разследване. В този смисъл, с оглед приетото в мотивите на т. 16 на тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, преценката дали по естеството си твърдените от ищеца обстоятелства представляват твърдения за наличие на съществено нарушение на правна норма от общностното право, предоставяща права на частноправни субекти, и от това нарушение ищецът е претъпял вреди, е въпрос по допустимостта на иска. При липса на надлежни твърдения, които да сочат на основателност на иска би се допустнало образуването на съдебни производства, в които извършването на процесуални действия е лишено от смисъл.

В настоящия случай, даването на указания за поправяне нередовностите на исковата молба не би могло да доведе до промяна на крайния извод за недопустимост, поради което е ненужно / в този смисъл определение № 46/26.02.2015 г. по ч.т.д. № 70/2015 г. на ВКС /.

3

Следва да се отбележи за пълнота, че на съда е служебно известно, че ищецът многократно е сезирал Софийски районен съд с искови молби, в които се сочи, че е налице нарушение на редица норми на ЕКЗПЧ, ХОПЕС, ДФЕС и др. от органи на съдебната власт с оплакване за несъгласие с краен съдебен/прокурорски акт/липса на такъв, без да се посочват конкретни норми предвиждащи права на частноправни субекти, които са нарушени и без да се посочват конкретни вреди /определение № 2222/26.08.2022 г. на Апелативен съд гр.

София, ГО, 8 ми състав и определение № 3142/29.11.221 г. по гр.д. № 2994/2021 г. на Софийски апелативен съд /недопуснати до касация/ и др.

По изложените съображения настоящата инстанция намира, че производството по делото следва да бъде прекратено, а исковата молба – върната като недопустима на осн. чл.

130 ГПК.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ВРЪЩА на основание чл. 130 ГПК искова молба с вх. номер 172972/18.08.2022 г.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 44826/2022 г. по описа на СРС, 143 състав.

Решението има характер на определение и може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните.