Решение № 6060 от 19.04.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6060 гр. София, 19.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело № 20221110170991 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на А. Г. А. с ЕГН ********** с постоянен адрес АДРЕС съдебен адрес: АДРЕС, адвокатска кантора „М и З.“, чрез адв. Б. З. срещу „ФИРМА” ООД , ЕИК 1111111, със седалище и адрес на управление АДРЕС представлявано от НПП, с която се моли съда да:

- признае за установено в отношенията между страните че чл.11 ал.1 – неустоечната клауза от сключения между тях договор за потребителски кредит № 111111 е нищожна - осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 145,41 лв., представляваща недължимо платени суми по договор за потребителски кредит № 111111, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане;

Ищецът твърди, че на 21.11.2022г. А. А. е сключил договор за паричен заем № 111111 със „ФИРМА” ООД. Страните са се договорили за отпуснатия заем да бъде в размер на 500 лева, видът на вноската е седмичен, броят на погасителните вноски е 11, размерът на месечния лихвен процент не е посочен. В чл. 5 ,ал.1 от Договорът е посочено, че заемателят се задължава да предостави на кредитора едно от следните обезпечения: 1. Безусловна банкова гаранция или 2. Поръчителство на едно или две физически лица, които да отговарят на определени от кредитора условия. В чл. 11, ал.1 страните са договорили, че в случай на непредоставяне на обезпечение, на кредитополучателя ще бъде начислена неустойка в размер на 145,41 лв.

Сочи се, че със сключване на договора, на ищеца е начислена неустойка в размер на 145,41 лв. тъй като не е представил в срок надлежни поръчители или друг вид обезпечение, посочени в процесния договор. На 21.11.2022 г. А. А. е погасил сумата от 61 лева, а на 24.11.2022г. сума от 610 лева по сключения договор или обща сума от 671 лева /тоест за три дни/, с което кредита е изплатен изцяло

Твърди се, че процесният договор е нищожен на основание чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е спазена предвидената от закона форма, на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита

1

Поддържа се, че в договора за потребителски кредит е налице грешно посочен размер на ГПР, а действителният такъв е в пъти по-висок от посочения, което е над максимално установения праг на ГПР, предвиден в императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Излагат се съображения за нищожност на клаузата, с която в процесния договор за паричен заем е уговорено, че заемателят дължи неустойка, в случай че не предостави обезпечение — двама поръчители /солидарен длъжник/, който отговарят на определени съответно към този момент да бъде направена преценката дали да бъде отпуснат кредит, както и при какви условия вкл. и дали ще е необходимо обезпечение/. Сочи се, че неустойката накърнява добрите нрави. Сочи се, че в нарушение на императивното правило на чл. 19, ал. 1 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК „ФИРМА” ООД не е включило в ГПР разходите за заплащане на „неустойка“, която по своята същност представлява печалба за кредитора, надбавка към главницата, която се плаща периодично, поради което трябва да е част от годишния лихвен процент /ГЛП/ и ГПР. Поддържа се, че грешното посочване на размера на ГПР следва да се приравни на хипотезата на непосочен ГПР по смисъла на чл. 11, ал. 1, т.

10 от ЗПК, респективно целият договор следва да се обяви за недействителен на основание чл. 22 от ЗПК.

Твърди се, че договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл. 1 1, ал.

1, т. 9 вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, тъй като клаузата за възнаградителната лихва /ГЛП/ е нищожна поради противоречие с добрите нрави- надвишаваща трикратния размер на законната лихва.

Сочи се, че не са спазени изискванията на чл. 11, ал.1, т.11 ЗПК, съгласно който договорът за потребителски кредит следва да съдържа условията за издължаване, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответното дружество, с който исковата претенция по установителния иск се признава за основателна и се иска да бъде постановено решение при признание на иска. Иска се да бъде приложена разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК по отношение на разноските.

Независимо от това се оспорва ищецът да е заплатил сумата за процесната неустойка и са изложени съображения, че нищожност на отделни части на договора не влече нищожност на целия договор.

Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която е изслушано и прието в съдебно заседание и се кредитира като компетентно изготвено и следва да бъде поставено в основите на доказателствените изводи на съда. Вещото лице след предоставяне от страна на ответника на справка - дневен кредитен план по договор за паричен заем № 111111 от 21.11.2022г. и справка за извършените плащания по дати и извършеното погасяване с постъпилите суми, е констатирало, че на 21.11.2022г. между „ФИРМА” ООД и А. Г. А. е сключен Договор за паричен заем № 111111, по силата на който Заемодателят предава в собственост на Заемателя сумата от 500.00 лв., а Заемателят се задължава да върне същата при следните условия: Вид на ползвания паричен заем: потребителски заем; Размер на седмична погасителна вноска: 61.00 лв.; Срок на заема в седмици: 11; Брой вноски : 11 за лихва и 10 вноски за главница; Брой дни на договора - 78 дни;

Първа дата на плащане 28.11.2022г., последна дата на плащане 06.02.2023г.; Обща 2 сума, дължима от Заемателя: 671.00 лв., в това число главница 500.00 лв., лихва 25.59 лв., неустойка 145.41 лв.

Вещото лице е установило, че съгласно предоставената от „ФИРМА“ ООД информация, общата сума, която А. А. е изплатил по Договор за паричен заем № 111111 е в размер на 671.00 лв. в това число платени на дати:на 21.11.2022г. - 61.00 лв. и на 24.11.2022г. -610.00 лв.

С постъпилите суми, общо в размер на 671.00 лв., на дата 24.11.2022г. са погасени неустойка в размер на 145.41 лв., договорна лихва в размер на 25.59 лв. и главница в размер на 500.00 лв.

Вземайки предвид размера на отпуснатия кредит и общо изплатената сума по кредита и използвайки нормативно установената формула в Приложение №1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК, моля вещото лице е изчислило, че десйвтителнят размер на ГПР /годишен процент на разходите/ е 3120.75 %.

С определението по чл. 140 ГПК съдът е задължил на основание чл. 190 ГПК ответника да представи по делото процесния договор за паричен заем № 111111 от 21.11.2022г. Същото не е сторено и следва да бъде приложена последицата по чл. 161 ГПК като съдът приема, че договорът има съдържание/договорни клаузи/ именно посоченото от ищеца в исковата молба. Същото се подкрепя и от изводите на вещото лице, което при изготвяне на приетата експертиза се е запознало с процесния договор и неговото съдържание.

Съдът е указал на страните, че следи служебно за неравноправни клаузи в потребителски договори.

В случая в чл.11, ал. 1 от договора във вр. чл. чл. 5, ал. 1 само формално е уговорена неустойка за неизпълнение за задължение на ищеца, но СРС намира, че фактически се дължи не неустойка, а договорна лихва, представляваща допълнителна печалба на кредитора. Това е така, доколкото за да не възникне вземането за неустойка, договорът предвижда редица условия, които са кумулативно дадени, следва да бъдат изпълнени в много кратък срок, поради което е обективно трудно да бъдат покрити от заемателя. Кредиторът е дал възможност на насрещната страна в едва 3-дневен срок да му предостави двама поръчители, които обаче трябва да отговарят на множество изисквания – за работа по безсрочен трудов договор, за изключително висок осигурителен доход, да не са заематели или поръчители по друг договор, да нямат неплатени задължения към фиска, да нямат лоша кредитна история.

Налагането на толкова къс срок за ангажиране на поръчители, и то двама, въобще препятства всички възможности на длъжника да реагира и да изпълни условията. Той обективно е в затруднение дори да направи опит да потърси поръчители, още по-малко да намери двама такива, които следва да отговарят и на всички посочени условия. Всички тези кумулативно дадени условия навеждат на извод, че изначално е трудно, ако не и невъзможно тяхното изпълнение. Що се отнася до алтернативната опция за обезпечение, то СРС намира, че тя също поставя мъчно преодолими пречки пред заемателя. Касае се за снабдяване с банкова гаранция, в размер за два пъти цялото задължение, валидна 6 месеца след падежа за плащане на цялата сума по договора. Доколкото срокът за снабдяване с такава гаранция е едва 3 дни, предвид практиката на банките по проучване на лицата, кандидатстващи за такова обезпечение, фактически е невъзможно за длъжника да придобие такава гаранция. Съдът приема, че горното изискване на кредитодателя е нереално и в никой случай не може да бъде удовлетворено от страна на кредитополучателя по причина, че лице, което има средства в размера на два пъти дължимата за връщане сума за заплащане на банкова гаранция в полза на кредитодателя си, няма да сключи договор за кредит и то с небанкова финансова институция.

Налага се извод, че и двете опции по чл.5 от договора всъщност не дават възможност на длъжника да избегне плащането на неустойка, тъй като са неизпълними, а дори и да 3 бъдат изпълнени кредитодателят без да се мотивира може отново едностранно да начисли неустойка

След като това е така, във всички случаи вземането за неустойка ще възникне в сферата на кредитора. Тя затова е уговорена и като сигурна част от дълга, като следва да се заплаща разсрочено, заедно с всяка погасителна вноска.

При тези трудно изпълними условия, за да не възникне задължението за неустойка, както и предвид размера от 145,41 лева на база целия размер на заемната сума – 500 лева, СРС счита, че неустойката излиза извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и наказателна функции и се превръща само в средство обогатяването на кредитора. Ето защо тя е нищожна. Фактически не се касае за дължима неустойка, а за вземане, което се плаща заедно с вноските за главница и лихва, което вземане представлява допълнителна печалба за кредитора, освен лихвата. В конкретния случай фактически е уговорена допълнителна договорна лихва, която да плаща длъжникът и която е печалба за кредитора. След като неустойката е нищожна, тя не се дължи от ответника.

В допълнение следва да се посочи, че така и самият договор за заем противоречи на част от императивните постановки на ЗПК. В случая следва да се приложи чл.21, ал.1 ЗПК, който гласи, че всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. В договора трябва да се посочи размера на лихвения процент, като в конкретната хипотеза в този процент трябва да е включена и неустойката, която като неустойка е нищожна, а реално е сигурна печалба за кредитора. Следователно годишният лихвен процент няма да е реално записания, а следва да е по-голяма число, ако в него участва и вземането от 145,41 лева, формално уговорено като неустойка. Нарушен е чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, тъй като не е посочен реалният годишен лихвен процент.

Освен това, доколкото лихвата е част от ГПР, е следвало да се посочи и друг размер на ГПР, различен от този в договора. В този размер следва да участва и сумата от 145,41 лева, изразена като процент. Това не е сторено, поради което е нарушен чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. С включването й размера на ГПР надвишава законовия максимум- 50 %, /чл.19, ал.4 ЗПК/, като в процесния случай по изчисленията на вещото лице- 3120.75 %., годишният процент на разходите надвишава 62 пъти разрешения законов лимит.