Решение № 2423 от 22.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2423 гр. София, 22.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВАН АЛ. СТОИЛОВ при участието на секретаря З.А.Ш като разгледа докладваното от ИВАН АЛ. СТОИЛОВ Административно наказателно дело № 20231110217456 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН

С НП № BG2023/5800-442/НП/13.11.2023 г., издадено от Д.С.Д - директор на ТД Митница София на Агенция „Митници“, на „СТАР ИМПЕКС ТРЕЙД“ ЕООД, ЕИК ХХХХ, със седалище и адрес на управление: гр. София ПК 1618, ж.к. „Манастирски ливади“, ул. „Борис Димовски“ № 10, ет.

2, ап. 17, управлявано и представлявано от К.Ф, за това, че на 03.04.2023 г. в гр. София, МБ София Изток, „СТАР ИМПЕКС ТРЕЙД“ ЕООД с декларирането в МД с MPH 23BG005808117895R0/03.04.2023 г. на стока „ШПЕРПЛАТ С ВЪНШЕН ПЛАСТ ОТ ДЪРВЕН МАТЕРИАЛ-БРЕЗА - 24 ПАЛЕТА; 28,52

КУБ. МЕТРА, 20000 НЕТО КГ.;

ITEM: 100% BIRCH

PLAYWOOD;

STANDARD SIZES, LENGTH: 1250*2500; 1220*2440; Thickness:12 mm, 15 mm, 18 mm“, c код по ТАРИК 4412 92 90 00, c преференциален произход от Република Турция вместо действително установения произход от Руска федерация е нарушило забраната, определена в разпоредба на чл. 3и, § 1 от Регламент (ЕС) 2022/576 на Съвета от 8 април 2022 година за изменение на Регламент (ЕС) № 833/2014 относно ограничителни мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна (Регламент (ЕС) 2022/576 на Съвета), съгласно който се забранява закупуването, вносът или трансферът в Съюза, пряко или непряко, на стоки, които са изброени в приложение XXI, ако те са с произход от Русия или които се изнасят от Русия, е направило опит да избегне забраната за внос на стоки с произход или се изнасят от Русия, с което е осъществило състава на нарушение по чл. 234, 1 ал. 1 т. 2 от Закона за митниците (ЗМ).

С оглед горното на „СТАР ИМПЕКС ТРЕЙД“ ЕООД е наложено следното административно наказание:

1. ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 42 062,04 лева (четиридесет и две хиляди шестдесет и два лева и четири стотинки), представляваща 100 % от митническата стойност на стоките, предмет на извършеното нарушение, съгласно Становище per. № 32-55902/18.02.2021г. на с. д. директора на Териториална дирекция Югозападна (понастоящем ТД Митница София), на основание чл. 234, ал. 2, т. 2 от ЗМ;

2. ОТНЕМАНЕ В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА НА: 20000 НЕТО КГ. ШПЕРПЛАТ С

ВЪНШЕН ПЛАСТ ОТ ДЪРВЕН МАТЕРИАЛ-БРЕЗА - 24 ПАЛЕТА; 28,52 КУБ.

МЕТРА; ITEM: 100% BIRCH PLAYWOOD; STANDARD SIZES,LENGTH: 1250*2500;

1220*2440; Thickness: 12 mm, 15 mm, 18 mm, c определена митническа стойност общо в размер на 42062,04 лева (четиридесет и две хиляди шестдесет и два лева и четири стотинки), съгласно Становище per. № 591111/13.10.2023 г. от комисия, назначена със Заповед № ЗТД-5800-110/32-55902/18.02.2021 г. на с.д. директора на Териториална дирекция Югозападна (понастоящем ТД Митница София), на основание чл. 234, ал. 4 /предложение второ/ от ЗМ, намиращи се на съхранение в склад за съхранение на отнети и изоставени в полза на държавата стоки на ТД Митница София, склад Кремиковци, приети с Приемо-предавателен протокол per. № 98/02.05.2023 г.

Постановлението е обжалвано в срок от „СТАР ИМПЕКС ТРЕЙД“ ЕООД, чрез процесуален представител, който в подадената жалба моли същото да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. В жалбата и в с. з. се изтъкват допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в това, че издателят на НП се позовавал основно на доказателства, събрани след издаване на АУАН. При съществуващо съмнение относно произхода на стоката, лабораторното изследване, на което се позовава АНО, е трябвало да бъде изготвено преди изготвянето на АУАН, за да не се нарушало праното на защита.

Твърди се, че разследването по чл. 52, ал. 4, пр. 2 от ЗАНН било по изключение и за събиране на допълнителни доказателства за спорни обстоятелства, а не за основни такива относно извършване на нарушението. Налице било и несъответствие между описаната в АУАН фактическа обстановка и тази в НП, доколкото в АУАН не се твърди за „опит“, за разлика от НП. По същество се изтъква, че от страна на „СТАР ИМПЕКС ТРЕЙД“ ЕООД не били осъществени действия, насочени към опит за избягване на наложената забрана, описана в АУАН. Продавач на стоките бил турското дружество „ЕКА INTERNATIONAL DIS TICARET LIMITED SIRKETI“, а навсякъде в НП са посочвал като получател на последната доставка друго турско дружество ,,IFC ULUSSLARARASI TICARET VE LOJISTIK“. Не била изяснена каква е била правната връзка между двете турски дружества и как се установило, че се касаело за един и същи вид стоки – тези доставени от руско дружество на клиент в Турция и тези, получени от жалбоподателя. В тази връзка извършеното нарушение се крепяло на предположения, но не и на доказателства. Липсвали документи, които да сочат вероятен руски произход, освен възприетите от свидетелите 2 залепени етикети върху опаковката на стоката. Отделно от горното представителят на „СТАР ИМПЕКС ТРЕЙД“ ЕООД вярно и точно бил предоставил данни за изготвяне на митническа декларация, основаващи се на документите, с които е разполагал. Същият не бил присъствал при натоварването на стоката и поставянето на пломби на превозното средство от страна на турските митнически власти. Липсвал умисъл в действията на представляващия дружеството. Отделно, доколкото се касаело за „опит“, следвало да се определи вината именно на представляващия юридическото лице. Претендират се направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 4400 лева.

Административно наказващият орган изпраща представител, който моли атакуваното НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Установено било, че внесената стоката била с руски произход, а не с турски такъв. Това било установено още към датата на проверката. Като такава, произведена в Русия, стоката подлежала на забраните по Регламент 833 от 2014 г., тъй като тарифен номер дървесина бил включен в забранителните списъците за внос на стоки. Съгласно този регламент не било задължително вносът да се осъществява пряко от Руската федерация, доколкото се санкционирал и се забранявал и всеки опосреден през друга държава внос в ЕС на стоки с руски произход. АУАН бил съставен в сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Осъществена била и допълнителна проверка по линия на международното сътрудничество, при което безспорно се установявал производителя „Уралски лес“. Стоката само била претоварена на друго превозно средство без да е придобила турски произход. Доводите в жалбата за незнание на тези обстоятелства от жалбоподателя и от физическото лице управителя се опровергавали от наличието на договор за доставката на брезов шперплат, подписан от дружеството и от неговия управител. В този договор поръчката била за брезов шперплат, но в Турция не растял биологичния вид бреза и не се произвеждал брезов шперплат. Справките на митническата информационната система показвали, че наказаното дружество било извършвало внос от Русия и преди забраната по Регламент 833. Допълва се, че след получаване на лабораторните резултати бил установен и деклариран неверен тарифен код за стоките, което било с цел заблуда, че дървесината не е от бреза. Декларираният в митническата декларация тарифен код бил с текстово описание, което изрично изключвало изделията от бреза. Налице било съзнателно и целенасочено действие от страна на ЮЛ. Правилно деянието било квалифицирано като опит. По отношение на наказуемостта на опита към митническото нарушение, то такива разпоредби били налични в ЗАНН и в ЗМ. Наложената санкция била в минимален размер, определена съгласно митническата стойност, декларирана от самия жалбоподател. Прави се възражение за драстична прекомерност на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение.

Моля се за юрисконсултско възнаграждение в определен от Съда размер.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното:

1. По допустимостта на жалбата.

Жалбата е подадена в срок и е допустима.

2. Относно нарушението на процесуалния закон.

Разглеждайки обжалваното наказателно постановление и актът, въз основа на който същото е било издадено, съдът намира, че не са налице съществени нарушения на процедурата по издаването им по ЗАНН. Налице са достатъчно пълни и точни описания на нарушението; актът и наказателното постановление съдържат всички реквизити, изисквани от ЗАНН; издадени са от компетентни за всяко от действията съответни органи (съобразно разпоредбите на чл. 230 и чл. 231 от ЗМ и видно от приложеното по преписката заверено копие на Заповед № ЗАМ-988/32-220316/13.06.2023 г. на директора на Агенция „Митници“, 3 във връзка с компетентността на Д.С.Д - директор на ТД Митница София на Агенция „Митници“ да издава НП за нарушения на ЗМ); налице е в достатъчна степен съответствие между текстовата част на АУАН и НП; нарушените законови разпоредби са посочени в АУАН и НП по непротиворечив начин; АУАН и НП са издадени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, тоест не се констатират нарушения по чл. 42 и 57 от ЗАНН.

По-конкретно и във връзка с възраженията за допуснати процесуални нарушения Съдът счита следното:

Действително между АУАН и НП има две несъответствия, свързани с това, че в НП изрично се сочи, че наказаното дружество е направило опит да избегне забраната за внос на стоки с произход или които се изнасят от Русия, докато в АУАН текстово не се твърди за опит. Другото несъответствие е във връзка с цитираните в НП резултати от лабораторна проверка, които не присъстват в АУАН, тъй като експертното становище е изготвено след издаване на АУАН. Тези противоречия могат за доведат до незаконосъобразност на издаденото НП само ако същите са от съществен характер и необратимо са нарушили правото на защита. Съдът не счита, че е налице подобна хипотеза по следните съображения:

На първо място, съгласно чл. 9, ал. 2, б. „а“ от ЗАНН, опитът към административно нарушение не се наказва, освен в случаите на митнически и валутни нарушения, ако това е предвидено в съответния закон или указ. Настоящият казус касае именно митническо нарушение, поради което принципно опитът към подобно нарушение е наказуемо. Съгласно посочената от актосъставителя и АНО правна квалификация по чл. 234, ал. 1, т. 2 от ЗМ, който избегне или направи опит да избегне забрани или ограничения за внос или износ на стоки, или прилагането на мерки на търговската политика, се наказва за митническа измама. Очевидно е, че законодателят е включил като алтернативна форма на изпълнителното деяние „митническа измама“ и опитът към такава и предвид липсата на специална дефиниция за „опит“, приложима, по смисъла на чл. 11 от ЗАНН, е тази по чл. 18, ал. 1 и ал. 2 от НК („Опитът е започнатото изпълнение на умишлено престъпление, при което изпълнителното деяние не е довършено или макар и да е довършено, не са настъпили предвидените в закона и искани от дееца общественоопасни последици на това престъпление. (2) При опит деецът се наказва с наказанието, предвидено за довършеното престъпление, като се взема предвид степента на осъществяване на намерението и причините, поради които престъплението е останало недовършено.“). В случая предвиденото в ЗМ административно наказание за митническа измама също не прави разлика дали деянието е довършено или останало недовършено в стадия на опита. В тази връзка, доколкото описаната в АУАН фактическа обстановка кореспондира на тази в НП, с изключение на извода на АНО, че деянието е останало недовършено в стадия на опита, както и доколкото няма промяна в правната квалификация на нарушението, уточнението на АНО за „опита“ в НП не може да се приеме за обстоятелство, което да е нарушило драстично правото на защита, поставяйки в невъзможност нарушителя да разбере параметрите на вмененото му деяние, нито като такова, което по съществен начин да видоизменя фактическата обстановка или правна квалификация, предвид и законодателно предвидените еднакви административно-наказателни последици при довършена „митническа измама“ и при опит към такава. Най-малкото това уточнение на АНО не поставя нарушителя в по-неблагоприятно положение.