Решение № 163 от 28.08.2023, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 163 гр. И., 28.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – И., ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ при участието на секретаря НИКОЛЕТА Г. КУЗЕВА като разгледа докладваното от ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ Административно наказателно дело № 20231840200158 по описа за 2023 година Производството е по чл. 58д и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на Й. Т. Х. против Наказателно постановление № Ф-29 от 17.01.2023 г. на и.д. директор на Областна дирекция по безопасност на храните - София област на основание, с което за нарушение на чл. 23, ал. 1 Закона за храните на основание чл. 128, ал. 1, т. 3 от Закона за храните на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 2 000 лв.

В жалбата се претендира отмяна на наказателното постановление при подробно изложени съображения.

В съдебно заседание жалбоподателката чрез процесуалния й представител поддържат жалба чрез подробно изложени съображения.

Процесуалния представител на административнонаказващия орган оспорва жалбата.

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН от процесуално легитимирана страна срещу акт, подлежащ на въззивно обжалване.

Разгледана по същество е неоснователна. Въззивният съд споделя фактическите изводи на административнонаказващия орган.

От фактическа страна:

На 12.09.2022 г. при проверка, извършена от свидетелката Х. К., в качеството й на инспектор в отдел „Контрол на храните“ при Областна дирекция по безопасност на храните - София област и в присъствието на свидетеля А. П., служител на РЗИ, в гр. И., ул. „М.“ № **, било установено, че в жалбоподателката Й. Т. Х., извършва съхранение, предлагане на краен 1 потребител за продажба на храни и напитки в обект, който не е регистриран по реда на Закона за храните и не е одобрен за вписване в националния регистър на БАХБ. При проверката в обекта имало хора, предлагало се кафе, вафли, пакетирани стоки, които били наредени на стелажи, като въззивницата взимала продукти от съответните стелажи и ги продавала на клиентите в магазина. Жалбоподателката обяснила на проверяващите, че е болна, че обектът не работи и че няма документ за регистрация.

За констатацията, че въззивницата Й. Х. извършва дейност по дистрибуция на храни в обект, по реда на Закона за храните и не е одобрен за вписване в националния регистър на БАХБ, свид. К., в качеството главен инспектор в отдел „Контрол на храните“ при Областна дирекция по безопасност на храните - София област на 12.09.2022 г. , съставила срещу Х.

Акт № 140 от 12.09.2021 г. за установяване на административно нарушение по чл. 23, ал. 1 от ЗХ.

Въз основа на АУАН било издадено процесното Наказателно постановление № Ф-29 от 17.01.2023 г. на и.д. директор на Областна дирекция по безопасност на храните - София област на основание, с което за нарушение на чл. 23, ал. 1 Закона за храните на основание чл. 128, ал. 1, т. 3 от Закона за храните на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 2 000 лв.

По доказателствата:

Възприетата фактическа обстановка се установява от гласните доказателства, обективирани в показанията на свид. К., П. констативен протокол и приложените заповеди на изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните.

Изброените доказателства са логични, непротиворечиви, взаимно допълващи се и в пълнота разкриват възприетата от въззивната инстанция фактическа обстановка. От тях еднопосочно се установяват обстоятелствата около процесната проверка – време, място и фактически констатации.

Свидетелките са убедителни и последователни във възприятията им относно фактическото съществуване на магазин в двора на къщата на наказаната, както и че там не са съществували видими признаци за наличие на молитвен дом. Изброяват част от артикулите, които се предлагали, както и признаците по-които са направили извод, че тези стоки са предлагани за продажба.

Съдът не кредитира показанията на свидетелите Х., Д. и В.. Всички те са заинтересовани от изхода на делото, тъй като свид. Х. е син на наказаната, а свидетелките Д. и В. нейни близки. Версията, която изграждат, може да бъде определена като абсурдна и не може да бъде кредитирана. Твърденията за наличие на евангелистка църква в двора на въззивницата, където се извършвали обреди и всички миряни си купували с общи пари вафли и чипсове, които били разположени на стелажи, за да могат да са достъпни на всеки, на когото му се прияде, не могат да бъдат възприети. Чрез тях се цели издействане на благоприятен процесуален изход на наказаната и са категорично опровергани от показанията на свидетелите К., П. и констативни протокол. Липсват писмени доказателства, чрез които да се верифицира твърдението за наличие на храм, молитвен дом, доколкото подобно място следва да бъде надлежно регистрирано. Дори да се приеме, че е имало 2 нерегистриран евангелистки храм, то е житейски нелогично в него вместо църковни принадлежности, като икони, олтар и прочие, да са разположени стелажи с пакетирани храни, както твърдят свидетелите Х., Д. и В.. Напротив, наличието им изключително добре се обяснява с наличието на магазин, в какъвто смисъл са показанията на свидетелите от първата група. Затова те трябва да се кредитират в цялост.

От правна страна:

При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие (право и задължение) съдът служебно констатира, че АУАН е издадено изцяло в съответствие с изискванията на чл.

42 ЗАНН, както и НП е съобразено изцяло с разпоредбите на чл. 57, ал. 1 ЗАНН, издадено е от компетентния за това административен орган, при спазване на процесуалните правила за това.

Описанието на нарушението е ясно, точно и съдържа всички съставомерни признаци, налице е съответна на описанието правна квалификация.

Обстоятелството, че в АУАН и НП изпълнителното деяние е посочено като предлага, вместо извършва дистрибуция, не представлява съществено процесуално нарушение. За преценка дали едно нарушение е съществено е необходимо да се направи извод какво е било цялостното му отражение върху правата на наказания и развитието на производството. Съгласно дефиницията, дадена в § 1. 6. от ЗХ „Дистрибуция на храни“ е всеки етап на разпространението на храни, като съхранение, транспортиране, търговия, внос и износ на храни. В случая от посоченото като изпълнително деяние предлагане до краен потребител става ясно, че се касае до търговия, т.е. дистрибуция на храни.

Съгласно чл. 23, ал. 1 ЗХ дистрибуция на храни се извършват след регистрация или одобрение по реда на закона, а чл. 24, ал. 1 ЗХ предвижда, че Българската агенция по безопасност на храните поддържа на интернет страницата си публичен национален регистър на бизнес операторите, обектите за дистрибуция на храни.

Предвид това, че на 12.09.2022 г. в гр. И., ул. „М.“ № ** въззивницата Й.

Т. Х., извършвала дистрибуция (съхранение, предлагане на краен потребител за продажба) на храни и напитки в обект, който не регистриран и одобрен за дистрибуция с храни по реда, предвиден в Закона за храните, правилно АНО е счел, че е нарушение на чл. 23, ал. 1 ЗХ, поради което на основание чл. 128, ал. 1, т. 3 от ЗХ на жалбоподателката е наложено административно наказание.

Деянието е извършено с пряк умисъл. Въззивницата съзнавала, че осъществява търговия с хранителни продукти без да има надлежна регистрация за обекта и пряко целяла това.

Не е налице маловажен случай. Правилно АНО е приел, че случаят не е маловажен. Деянието разкрива белези, идентични на типичните за нарушения от този вид. В конкретния случай са предлагани различни видове храни в 3 нерегистриран обект. Това значи, че хигиенните и санитарни изисквания в обекта са неясни, защото не е не е преминал първоначален контрол. От това може да се направи извод, че конкретното деяние разкрива достатъчна степен опасност, за да бъде немаловажно адмнистративно нарушение, тъй като е създадена опасност от увреждане здравето на множество хора, посетили „магазина“. Действително няма данни за предходни закононарушения от въззивницата но това не може да обоснове маловажност на деянието.

Съхраняване и предлагане за продажба на краен потребител на храна при неясни хигиенни условия, само по себе си винаги създава висока степен на опасност и конкретното деяние не прави изключение. Не може да се очаква, че всеки гражданин може самоволно и без да спазва никакви правила и да получи каквото и да е одобрение и разрешение може да започне да търговия с хранителни стоки.

Поради изложеното обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН, РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № Ф-29 от 17.01.2023 г. на и.д. директор на Областна дирекция по безопасност на храните - София област.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК пред Административен съд–София област в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – И.: _______________________

4