Определение № 16306 от 08.04.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16306 гр. София, 08.04.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Виктория М. Станиславова като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело № 20221110169922 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба вх. № 287324/22.12.2022 г. на З. Ч. С. срещу М. Г. С., с която е предявен иск с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено в отношенията между страните, че ищцата е собственик на ¾ идеални части от поземлен имот с идентификатор съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-1/03.01.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в с. В., общ. Столична, р-н В., ул. , целият с площ 710 кв.м. по документ за собственост, а по скица – с площ от 658 кв. м., заедно с цялата построена в това място жилищна сграда – еднофамилна, на етаж и полуетаж, с идентификатор, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18- 1/03.01.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 35 кв. м. по скица, а по документи за собственост от 36,60 кв. м., състояща се от дневна, кухненски бокс, баня с тоалетна и тераса на първия етаж и от две стаи в полуетажа, както и две мазета в сутерена на сградата, и за осъждане на ответницата да предаде владението върху тях.

С определение № 244/03.01.2024 г. производството по настоящото дело е спряно, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, до приключването с влязъл в сила съдебен акт на производството по гр. д. № 10200/2019 г. на СРС, ГО, 29 състав. В предмета на посоченото гр. д. № 10200/2019 г. на СРС, ГО, 29 състав, е бил включен предявен от З. Ч. С. срещу М. Г.

С. иск с правно основание чл. 33, ал. 1 ЗЗД за унищожаване, като сключен при крайна нужда и явно неизгодни условия, на Договор за покупко-продажба на недвижим имот - ¾ идеални части от поземлен имот с идентификатор , находящ се в с. В., общ. Столична, р-н В., ул. , целият с площ 710 кв. м. по документ за собственост, а по скица – с площ от 658 кв. м., заедно с цялата построена в това място жилищна сграда: жилищна сграда - еднофамилна, с номер по идентификатор с площ от 35 кв. м. по скица, а по документи за собственост от 36.60 кв. м., състояща се от дневна, кухненски бокс, баня с тоалетна и тераса на първия етаж и от две стаи в полуетажа, както и две мазета в сутерена на сградата, при цена от 6 000 лв., обективиран в Нотариален акт № , том , рег. № , н. д. № 036/2018 г. от 23.02.2018 г. на нотариус В. А., рег. № , с район на действие – СРС – процесните имоти. С влязло в сила въззивно решение от 08.01.2025 г. по в. гр. д. № 11987/2023 г. на СГС, II В въззивен състав, искът по чл. 33, ал. 1 ЗЗД е отхвърлен – видно от приложен по делото заверен препис от посоченото решение.

С молба вх. № 119983/04.04.2025 г. ищцата в настоящото производство З. Ч. С. е заявила, че оттегля изцяло предявения от нея иск и моли за прекратяване на делото.

Съдът приема, че е сезиран с искане по реда на чл. 232 ГПК, подадено от процесуално легитимирано лице – ищец по делото, което е направено лично от страната преди първото по делото открито съдебно заседание, поради което и за оттегляне на исковата молба не е необходимо съгласие на ответната страна.

С оглед горното, на основание чл. 230 ГПК, производството по делото следва да бъде 1 възобновено и на основание чл. 232 ГПК – да бъде прекратено поради оттегляне на иска.

Относно разноските

При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 4 ГПК право на разноски има ответната страна. Последната претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния й представител адвокат В. Ч., САК, по реда на чл.

38, ал. 2 ЗА, за оказаната й безплатна правна защита в настоящото производство.

По искането за присъждане на разноски по реда на чл. 38 ЗА, съдът намира следното.

В практиката на ВКС, обективирана в Определение № 319/09.07.2019 г. по ч. гр. д. № 2186/2019 г. на ВКС, IV ГО, и др. е разяснено, че за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА пред съответната съдебна инстанция е необходимо и достатъчно по делото да е представен договор за правна защита и съдействие, в който да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от основанията по чл. 38, ал. 1 ЗА, т. 1-3, като не е необходимо страната предварително да установява и да доказва съответното основание за предоставяне на безплатна правна помощ.

Размерът на адвокатското възнаграждение се определя от съда, поради което не е нужен списък по чл. 80 ГПК – той касае разноските, дължими на страните. Съдът е задължен да определи размера на задължението с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото, като съгласно практиката на СЕС, обективирана в Решение от 24.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС чл. 101, § 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения чл. 101, § 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, вкл. когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. Съобразно цитираната задължителна практика на СЕС съдът не е обвързан от праговете, разписани в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а следва да определи дължимото адвокатско възнаграждение за всеки отделен случай, след извършване на преценка относно правната и фактическа сложност на делото и конкретно извършените от процесуалния представител действия. В разглеждания случай, в предмета на делото е включен вещен иск по чл. 108 ЗС, като във връзка със защитата на ответната страна процесуалният представител е депозирал писмен отговор по чл. 131 ГПК и е изразил становище по искане на ищеца за спиране на производството, на основание чл. 131 ГПК.

Отчитайки конкретно извършените от процесуалния представител на ответника процесуални действия и обстоятелството, че искането за оттегляне на иска по реда на чл.

232 ГПК е направено преди насрочване на делото, съдът определя за разумен и справедлив размер на възнаграждението в общ размер от 600,00 лева.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВЪЗОБНОВЯВА, на основание 230, ал. 1 ГПК, производството по гр. д. № 69922/2022 г. по описа на Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 29 състав.

ПРЕКРАТЯВА, на основание чл. 232 ГПК, производството по гр. д. № 69922/2022 г. по описа на СРС, I ГО, 29 състав, поради оттегляне на предявения иск с правно основание чл. 108 ЗС.

ОСЪЖДА З. Ч. С., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж. к. , бл. , вх., ет.,, ап., да заплати в полза на адвокат В. В. Ч., с личен № . в Софийска адвокатска колегия, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв, сумата в размер на 600,00 лева - адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна защита на М. Г. С., ЕГН **********, в производството по гр. д. № 69922/2022 г. по описа на СРС, I ГО, 29 състав.

Определението подлежи на обжалване пред СГС в едноседмичен срок от връчване на съобщението.

2

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3