Определение № 2861 от 21.07.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2861 гр. Варна, 20.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Марин Г. Маринов

Членове:

Мария К. Терзийска

Елина Пл. Карагьозова като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Въззивно частно гражданско дело № 20233100501457 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по частна жалба на З. Ц. С., вх. № при ВРС 262196/02.05.2023 г., подадена чрез процесуален представител, против Разпореждане № 8464/27.02.2020 г. на ВРС по ч.гр.д. № 2713/2020 г. по описа на същия съд, с което е допуснато незабавно изпълнение и издаден изпълнителен лист на Заповед № 1162/27.02.2020 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК.

Жалбоподателят моли за отмяна на разпореждането и обезсилване на ИЛ като твърди, че представеното извлечение от счетоводни книги на „Банка ДСК“ АД не представлява валидно основание за издаване на заповед за изпълнение и не удостоверява изискуемо вземане. Заявява следните основания за уважаване на искането: 1. Нарушения по чл. 419 ал.3 вр. чл. 411 ал.2 т.3 от ГПК – вземането се основава на неравноправни клаузи по договор с потребител или е налице обоснована вероятност за това; 2. Нарушение на чл.

418 ал.2 изр.1 и ал.3 от ГПК; 3. Незаконосъобразност поради чл. 417, т.2 от ГПК, тъй като към заявлението не са приложени общите условия на банката.

По подробни аргументи към всяко основание, настоява и за произнасяне в търсения смисъл.

В отговор, насрещната по жалбата страна „Банка ДСК” АД, моли частната жалба да се остави без уважение, при противопоставяне на аргументи по всяко от заявените основания.

Съдът по допустимостта съобрази следното:

В производството по ч.гр.д. № 2713/2020 г. по описа на РС Варна е удовлетворено заявление на „БАНК ДСК“ АД /предишно ЕАД/, по чл. 417 от ГПК и издадена Заповед за изпълнение на парично задължение срещу З. Ц. С. за ледните суми: 661.52 лева главница по договор за издаване и обслужване на кредитна карта от 23.01.2017 г., отчитан по кредитна сметка № 13/25431391, ведно със законната лихва от датата на заявлението – 25.02.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 376.85 лева - договорна лихва за периода от 20.01.2018 г. до 23.01.2020 г., 5.89 лева - обезщетение за 1 забава за периода 24.01.2020 г. до 25.02.2020 г., заемни такси в размер на 98.34 лева и разноски в заповедното производство.

Видно от материалите по делото, на 02.05.2023 г. е подадено възражение, което е прието от заповедния съд за депозирано в срока по чл.

414 от ГПК с последващи указания към кредитора да предяви иск за установяване на вземането си. От приложената ПДИ към материалите по частната жалба е видно, че заповедта е връчена на 31.03.2023 г. от ЧСИ Ивета - Луис Ернандес, чрез работодател, в хода на образуваното изп.д. № 20208940400566, респективно възражението е в срока по ГПК, а настоящата жалба подлежи на разглеждане. Аргументите на „Банка ДСК“ АД в противна насока са неоснователни, тъй като дори печатът, положен от служителите в Служба „Регистратура“ на ВРС е от 02.05.2023 г.

Съгласно чл. 419 ал.3 от ГПК, преценката на съда по законосъобразността на разпореждането за незабавно изпълнение обхваща предпоставките по чл. 418 ал.2 изр.1 и ал. 3 от ГПК, и наличие за неравноправна клауза.

По твърденията за това дали документът удостоверява подлежащо на изпълнение вземане. Проверка за това е извършена от заповедния съд въз основа на извлечението от сметки. В конкретика представеното от банката извлечение съдържа вида и датата на сключения договор с потребител, а именно за кредитна карта, посочена е датата на разрешаване на кредита – 23.01.2017 г., договорения размер от 1000 лева, срока от 36 месеца и валутата на кредита, крайният падеж на договора – 23.01.2020 г., дните забава, настъпилата изискуемост на 24.01.2020 г., поради изтичане срока на договора, броят, датите и размера на просрочените вноски, размерът на натрупаната главница, този на възнаградителната лихва и периодът й, конкретните такси по пера и общо дължимата сума, поради което и същото удовлетворява в пълнота изискванията за редовност на документа, формирали се в съдебната практика, респективно твърденията в обратна насока са неоснователни. В съответствие с нормативната промяна /ДВ бр. 100/2019 г./, към заявлението е приложен договорът с потребителя и не на последно място – погасителен план, Условията на Банката по издаване и обслужване на плащания с кредитни карти и Общите условия, поради което не е налице твърдяната от частния жалбоподател, невъзможност на съда да се произнесе по наличието или не на неравноправни клаузи.

Що се отнася до наличието им, съдът не констатира такива, при анализ на данните в договора и Общите условия. Следва да се има предвид, че в договора изрично е посочена сумата по кредитната карта с револвиращ кредит за физически лица, годишният размер на лихвата, респективно дневният такъв, посочена е и базата за изчисляването му и начинът – за карти в BGN – стойност на 6-месечен SOFIBOR, с посочена фиксирана надбавка.

Изрично е коментирано в договора при какви условия се променя лихвения процент, които са ясни и разбираеми за потребителя. Посочен е ГПР – 24.30%, който не надвишава лимита по чл. 19 от ЗПК, както и общо дължимата сума. От друга страна е представен и погасителният план и ОУ на банката, където подробно е разписан начинът на формиране на ГПР. Нещо повече, потребителят, освен че е разписал горепосочените договор и приложения към него, подписал е и че приема ОУ, както и Условията за издаване и обслужване на плащания, където се съдържат всички дължими такси по договора, като следва да се има предвид, че съдът не откри такси, 2 които да са в разрез с императивните разпоредби на чл. 10а от ЗПК. В тези условия е посочен срокът на валидност на картата – 3 години, а с оглед чл. 86 ал.1 от ОУ се налага извод и за тригодишен срок на договора . В заключение, съдът не констатира нищожност на клаузи, които да влекат недействителност на договора или такива с неравноправен характер.

Що се отнася до преценката по чл. 418 ал.3 от ГПК, следва да се има предвид, че в конкретния случай вземането е изискуемо поради изтичане срока на договора. Кредиторът е сезирал заповедния съд след 23.01.2020 г., съответно не се дължи уведомяване на длъжника за предприемане на действия по реализиране на правата по съдебен ред.

В контекста на изложеното обжалваното разпореждане следва да бъде потвръдено.

Разноски не се следват на жалбоподателя с оглед изхода от спора.

На банката, във връзка с отправеното искане, се присъжда юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева на осн. чл. 25а ал.3 от НБПП.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 8464/27.02.2020 г. на ВРС по ч.гр.д.

№ 2713/2020 г. по описа на същия съд, с което е допуснато незабавно изпълнение и издаден изпълнителен лист въз основа на Заповед № 1162/27.02.2020 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК.

ОСЪЖДА З. Ц. С., ЕГН **********, с. Юнак, общ. Аврен, обл. Варна да заплати на „Банка ДСК“ АД, ЕИК 121830616, гр. София, сумата от 50 /петдесет/ лева за процесуално представителство от юрисконсулт, на осн. чл.

78 ал.8 от ГПК и чл. 25а ал.3 от НБПП.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3