Решение № 432 от 11.05.2026, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 432 гр. Сливен, 11.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, III СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимира Д. Кондова при участието на секретаря Василка Д. Къчева като разгледа докладваното от Красимира Д. Кондова Гражданско дело № 20252230105057 по описа за 2025 година

Предмет на производството е предявен положителен установителен иск за установяване съществуване на вземане на заявител по подадено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК, която е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК- правно основание чл.422 ГПК.

Ищецът твърди, че на 10.11.2015г. между страните бил сключен договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит (овърдрафт) по разплащателна сметка № ***********(„договор за кредитна карта“) и представляващите неразделна част от него ОУ за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип MASTERCARD и VISA. Сочи, че по силата на договора за кредит и ОУ, банката предоставила на ответника кредитен лимит (овърдрафт) в размер на 1 000 лв. с краен срок за погасяване 10.11.2016г. с опция за автоматичното подновяване при условията и по реда, предвидени в ОУ. Последното автоматично удължаване съгласно т.19.1.1 ОУ на срока за ползване и погасяване на овърдрафта по картовата разплащателна сметка бил до 10.11.2025 г.

Твърди, че съгл. т.8 от договора при непогасяване на пълния размер на 1 дебитното салдо, формирано при условията на т. 7 от договора, титулярът заплащал на банката годишна лихва, в размер на 16% за дебитни салда, формирани в резултат на ПОС трансакции и 18% за всички останали дебитни салда по сметката. При непогасяване до датата на падежа на съответния отчетен период, посочен в извлечението по картовата сметка, на минималната погасителна вноска или на надвишението на разрешения текущ разполагаем лимит (наричан неразрешен овърдрафт), независимо от причината за това, кредитополучателят заплащал на банката върху непогасената част от минималната погасителна вноска респ. върху надвишението на текущия разполагаем лимит, както следва: за формирания неразрешен овърдрафт, в зависимост от вида на трансакцията - приложимата лихва по т.8 от Договора, увеличена с наказателна надбавка в размер на 10,02 пункта, а при просрочена минимална погасителна вноска в зависимост от вида на трансакцията лихвата по т.8 от Договора, увеличена с 1/12 от наказателната надбавка за надвишение на текущ разполагаем кредитен лимит.

Съгласно Раздел I ОУ, буква „н” Отчетен период бил всеки период от срока на действие на договора, който можело да бъде считано от 20-то число на всеки месец до 19-то число на следващия месец, включително, за който банката издавала на титуляра извлечение по картова сметка. Съгласно Раздел I, буква „п“ ОУ падеж била датата, до която титуляра бил длъжен да погаси изцяло задълженията си по сметката или не по-малко от минималната погасителна вноска; за дата на падежа се считало всяко 5-то число от месеца (при отчетен период от 20-то число на месеца до 19-то число на следващия месец), и всяко 20-то число от месеца (при отчетен период от 1-во число на месеца до последно число на същия месец), а ако било неработен ден, дата на падежа била първият следващ работен ден. „Минимална погасителна вноска” била общата сума, която ответникът бил длъжен да погасява ежемесечно от датата, следваща края на отчетния период, до датата на падежа съставляваща:

3% (три процента) от дебитното салдо по Сметката (сумата за пълно погасяване) към последния ден от отчетния период, но не по-малко от 10 лева или целия размер на усвоения Кредитен лимит, ако е по-малък от 10 лева, както и бил длъжен да погаси поне минималната си вноска в рамките на срока за погасяване. Съгласно т.13.1,вр. т.13.1.1 ОУ, банката имала право да обяви овръдрафта за изцяло и предсрочно изискуем с писмено уведомление до клиента за срок, определен от банката, в случай, че той не извърши което и да 2 е плащане по договора и ОУ повече от 5 работни дни след датата, на която плащането станало изискуемо.

Кредитът бил усвояван и погасяван многократно по картова разплащателна сметка на ответника, като от 05.03.2020г. той бил в забава на плащанията по договора за кредитна карта.

Твърди, че по кредита не били платени 63 минимални погасителни вноски с падежи от 05.03.2020г. до 05.05.2025г. и банката по силата на т.

13.1.1. ОУ обявила на ответника предсрочната изискуемост на банковия кредит, чрез писмено уведомление изх. ********* респ. изискуемостта настъпила на 02.06.2025г.

Сочи, че банката депозирала пред съда заявление по реда на чл.417 ГПК и било образувано чгд № ************** по което били издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист, които били връчени н ответника по чл.47, ал.2 ГПК, обусловило настоящият иск.

Иска се от съда признаване на установено, че ответник дължи на ищеца следните суми: 1 000 лв., главница, по договор от 10.11.2015г. за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит (овърдрафт) по разплащателна сметка № ******** ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.06.2025г. до окончателното плащане на дълга; 51.54 лв., възнаградителна лихва по т. 8 от договора за периода 20.03.2025г.- 01.06.2025г.; 17,71 лв., наказателна лихва за забава по т. 9 от договора от 07.03.2025г. до 01.06.2025г.; 8.63 лв., законна лихва от датата на предсрочна изискуемост 02.06.2025г. до 25.06.2025г. вкл.; 0.63 лв., разноски за обявяване на предсрочна изискуемост на банковия кредит. Претендира разноски в заповедното и исковото производство.

В срока по чл.131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника.

В с.з. ищецът,редовно призован не се представлява от представител по закон или пълномощие, но с писмена молба, депозирана от пълномощник се прави искане за постановяване на неприсъствено решение по отношение на ответника.

Ответникът, редовно призован не се явява и не се представлява. В дадения едномесечен срок не е депозирал отговор, не е представил доказателства и не е поискал делото да се разгледа в негово отсъствие.

Третото лице помагач на страната на ищеца, редовно призовано не се 3 представлява от представител по закон или пълномощие, но с писмена молба от негов пълномощник се иска уважаване на претенцията и постановяване на неприсъствено решение, ако за това са налице предпоставки.

Съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238 ГПК за постановяване на неприсъствено решение.

На ответника, съгл. чл.239 ГПК са указани последиците от не представяне на отговор и неявяване в съдебно заседание с Разпореждане № 458/19.01.2026г., връчено лично на ответника, ведно с книжата по делото – искова молба и приложения на 22.01.2026г. За насроченото открито съдебно заседание, ответникът е редовно призован на 06.03.2026г.

Въпреки указанията ответникът не е депозирал писмен отговор, не е представил доказателства и не е поискал делото да се разглежда в негово отсъствие.

Освен това исковата претенция е вероятно основателна, с оглед изложените твърдения и представените с исковата молба и приети по делото писмени доказателства.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца деловодни разноски в размер на 97,46 евро, от които 36,43 евро, сторени в заповедното производство по ЧГД № 3660/2025г. на СлРС и 61,03 евро в настоящия исков процес.

Решението се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 ГПК в отношенията между страните, че

М. К. Й., ЕГН: ********** от

***********“****“, **** ДЪЛЖИ на ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД, ЕИК: 831094393, със седалище и адрес на управление ************ следните суми: 511,29 евро /петстотин и единадесет евро и 0,29 евро цента/, респ. 1 000 лв., главница, по договор от 10.11.2015г. за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит (овърдрафт) по разплащателна сметка № 044CC-R-002073/10.11.2015г., 4 ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.06.2025г. до окончателното плащане на дълга; 26,35 евро /двадесет и шест евро и 0,35 евро цента/, респ. 51.54 лв., възнаградителна лихва по т.8 от договора за периода 20.03.2025г.- 01.06.2025г.; 9,05 евро /девет евро и 0,05 евро цента/, респ. 17,71 лв., наказателна лихва за забава по т.9 от договора от 07.03.2025г. до 01.06.2025г.; 4,41 евро /четири евро и 0,41 евро цента/, респ. 8.63 лв., законна лихва от датата на предсрочна изискуемост 02.06.2025г. до 25.06.2025г. вкл.; 0,32 евро цента, респ. 0,63 лв., разноски за обявяване на предсрочна изискуемост на банковия кредит.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК М. К. Й., ЕГН: ********** от ********** ****“, **** ДА ЗАПЛАТИ н а ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД, ЕИК: 831094393, със седалище и адрес на управление ********* сума в размер на 97,46 евро /деветдесет и седем евро и 0,46 евро цента/, деловодни разноски.

Решението е постановено с участието на трето лице помагач на страната на ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК:*************, със седалище и адрес на управление ***********

Настоящото решение е неприсъствено и не подлежи на обжалване.

ПРЕПИС от неприсъственото решение да се връчи на страните.

УКАЗВА на страната, срещу която решението е постановено М. К. Й., ЕГН: ********** от ***********че може да поиска от СлОС неговата отмяна в едномесечен срок от връчването му при условията на чл.240 ГПК.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________ 5

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 432 гр. Сливен, 11.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, III СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимира Д. Кондова при участието на секретаря Василка Д. Къчева като разгледа докладваното от Красимира Д. Кондова Гражданско дело № 20252230105057 по описа за 2025 година

Предмет на производството е предявен положителен установителен иск за установяване съществуване на вземане на заявител по подадено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК, която е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК- правно основание чл.422 ГПК.

Ищецът твърди, че на 10.11.2015г. между страните бил сключен договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит (овърдрафт) по разплащателна сметка № ***********(„договор за кредитна карта“) и представляващите неразделна част от него ОУ за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип MASTERCARD и VISA. Сочи, че по силата на договора за кредит и ОУ, банката предоставила на ответника кредитен лимит (овърдрафт) в размер на 1 000 лв. с краен срок за погасяване 10.11.2016г. с опция за автоматичното подновяване при условията и по реда, предвидени в ОУ. Последното автоматично удължаване съгласно т.19.1.1 ОУ на срока за ползване и погасяване на овърдрафта по картовата разплащателна сметка бил до 10.11.2025 г.

Твърди, че съгл. т.8 от договора при непогасяване на пълния размер на 1 дебитното салдо, формирано при условията на т. 7 от договора, титулярът заплащал на банката годишна лихва, в размер на 16% за дебитни салда, формирани в резултат на ПОС трансакции и 18% за всички останали дебитни салда по сметката. При непогасяване до датата на падежа на съответния отчетен период, посочен в извлечението по картовата сметка, на минималната погасителна вноска или на надвишението на разрешения текущ разполагаем лимит (наричан неразрешен овърдрафт), независимо от причината за това, кредитополучателят заплащал на банката върху непогасената част от минималната погасителна вноска респ. върху надвишението на текущия разполагаем лимит, както следва: за формирания неразрешен овърдрафт, в зависимост от вида на трансакцията - приложимата лихва по т.8 от Договора, увеличена с наказателна надбавка в размер на 10,02 пункта, а при просрочена минимална погасителна вноска в зависимост от вида на трансакцията лихвата по т.8 от Договора, увеличена с 1/12 от наказателната надбавка за надвишение на текущ разполагаем кредитен лимит.