Определение № 392 от 27.02.2020, Окръжен съд - Пловдив

О П Р Е Д Е Л Е

Н И Е

Номер 392 27.02.2020 Година Град ПЛОВДИВ

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Пловдивски Окръжен съд, Гражданско отделение,

VІ състав

На 27.02.2020 г.

В закрито заседание в следния състав:

Председател: НАДЕЖДА ДЗИВКОВА

Членове: ВИДЕЛИНА

КУРШУМОВА

ТАНЯ ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдията ГЕОРГИЕВА в.ч.гр.д.№ 452 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл.274 и сл.от ГПК.

Образувано е по частна жалба от И.Д.Л. ***, чрез пълномощника й адв.Е.И. ***, срещу Определение № 14283/16.12.2020 г. по гр.д.№ 16680/2019 г. по описа на РС Пловдив, с което на осн.чл.130 ГПК производството е прекратено като недопустимо. В жалбата се излагат съображения за неправилност на атакувания съдебен акт и се иска неговата отмяна.

Съдът, като разгледа жалбата и прецени данните по делото, намери следното:

Частната жалба е допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и следва да се разгледа по същество.

Районният съд е бил сезиран с искова молба от жалбоподателя, с исковата молба на жалбоподателя , с която е предявен иск против „Изи Асет Мениджмънт“ АД с ЕИК *********, гр.София за прогласяване нищожността на договор за кредит от 05.01.2018 г. и евентуално съединени искове за прогласяване на недействителността на клаузата по чл.4, ал.2 от договора за заплащане на неустойка за неизпълнение на договора като противоречаща на добрите нрави, заобикаляща закона- чл.19, ал.4 ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните и противоречаща на закона-чл.11, т.9 и т.10 ЗПК . Ищецът е изложил подробни доводи в подкрепа на становището си за недействителност на договора и на неустойката.

В отговора на исковата молба ответникът е възразил за недопустимост на така предявените установителни искове поради липса на правен интерес за ищеца предвид обстоятелството, че задълженията по договора са изпълнени- отпуснатият кредит е изцяло погасен от длъжника.

По това възражение е взето становище от ищеца с молба от 12.12.2019 г., в която мотивира допустимост на исковете, позовавайки се на постановките на т.2 от ТР № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Сочи, че за него е налице правен интерес от предявяване на установителен иск, тъй като конкретното засягане на правната му сфера изисква защита чрез установяване на правото със сила напресъдено нещо, от с оглед диспозитивното начало в гражданския процес от волята на ищеца зависи да прецени от какъв вид и в какъв обем защита на засегнатото материално право има нужда при възникналия правен спор.

С обжалваното определение съдът е приел, че за ищеца липсва правен интерес от така предявените установителни искове, тъй като е изпълнил задълженията си по договора и разполага с друг път на защита- осъдителен иск за връщане на заплатените без правно основание суми. С тези съображения е прекратил производството на осн.чл.130 ГПК.

Настоящият въззивен състав не споделя изложеното в обжалваното определение становище.

За ищеца, като страна по процесния договор, е налице правен интерес от прогласяване на неговата нищожност, респ.на нищожност на негови клаузи, който интерес е дефинитивно обусловен от установяването със сила на пресъдено нещо на липсата на валидно поето с нищожния договор задължение и от произтичащата от чл. 34 ЗЗД двустранна реституция на насрещните престации. Предявяването на самостоятелен иск снабдява ищеца, в случай на уважаване претенцията му, със сила на пресъдено нещо относно действителността на договора, респ.клаузата, приложимо и в други хипотези на спор между страните, основан на приложението й. Поради това и правен интерес от предявяването му не би могъл да бъде отречен единствено и само с оглед възможността да бъде предявен и друг иск между същите страни, произтичащ от недействителността, но без формиране сила на пресъдено нещо относно нея. Право на ищеца е да прецени чрез какъв иск и в какъв обем да защити накърненото си от правния спор право.

Поради това определението, с което производството е прекратено на осн.чл.130 ГПК като недопустимо, следва да се отмени и делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

С горните съображения,

Пловдивският окръжен съд, Гражданско отделение, VІ състав О П Р Е

Д Е Л И:

ОТМЕНЯ Определение № 14283/16.12.2019 г. по гр.д.№ 16680/2019 г. по описа на РС Пловдив.

ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:……………………

ЧЛЕНОВЕ: 1. ………………..

2. ……………….