Решение № 1516 от 17.12.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1516 гр. София, 17.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20251000501514 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 1106/25.02.2025г. постановено по гр. д. № 6637/2024 г. по описа на СГС, ГО, 18 с-в, е уважен частично иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ като Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати в полза на Н. Н. К. сумата от 20 000лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, както и сумата от 24 000 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – претърпяна загуба, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение, както и сумата от 1322,22лв., обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в пропуснатата полза от законна лихва по внесената парична гаранция в размер на 10 000лв., причинени от незаконно повдигнато обвинение по досъдебно производство №110/2016г. по описа на СОСГП, пр. пр. № 6238/2016г. по описа на СГП, по което е налице влязла в сила оправдателна присъда по НОХД №826/2017г. на СГС, 18 с-в, влязла в сила на 28.06.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.06.2021г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 1444,11лв., направени разноски съобразно уважената част от исковете и сумата от 10 лв. за разноски за държавна такса.

Със същото решение е отхвърлен предявения иск за неимуществени вреди в останалата му част за разликата над 20 000 лв. до пълния предявен размер на иска от 50 000 лева, както и за законна лихва за забава върху главниците за периода от 28.06.2019г. до 09.06.2021г., като неоснователни.

1

В срока по чл.259 ГПК срещу решението са депозирани две въззивни жалби и от двете страни по делото.

Жалбоподателят-ищец Н. Н. К. оспорва решението в неговата отхвърлителна част за неимуществени вреди за разликата над 20 000 лв. до 50 000 лв., както и за законна лихва върху главниците за периода от 28.06.2019г. до 09.06.2021г. Изтъква факта, че във връзка с наказателното производство е бил освободен от работата, която е извършвал и след това не е имал възможност да намери професионална реализация, с която да се издържа. Изводът на съда в обратна насока почива на представени от прокуратурата с отговора на ИМ разпечатки от търговския регистър, според които ищецът бил съдружник и управител в две търговски дружества в дадения период. Качеството му на управител или съдружник в търговско дружество не е относимо към предмета на разглеждания иск, но и по него не се спори. От наличието на такива качества обаче не следва, че ищецът развива търговска дейност и това е част от неговата професионална реализация, която му осигурява издръжка.

Такъв извод може да бъде направен само след като бъдат представени доказателства, че дружествата, на които Н. К. е съдружник и управител, са извършвали търговска дейност и съответно тези качества са били достатъчни да му осигурят трудова заетост и източник на доходи.

От друга страна противно на доказателствата по делото съдът е приел, че Н. К. не е търпял неимуществени вреди над обичайните в тези случаи, като е пренебрегнал дори цитираните от него в решението гласни доказателства - показанията на св. Л., според които той е претърпял изключително тежко наказателното производство, бил е потиснат, неспокоен, напрегнат, изпаднал в депресия и страдал от безсъние. В приобщените показания са посочени и множество други негативи, които Н. К. е изтърпял в следствие на наказателното производство и които подкрепят заявените с исковата молба оплаквания, но са останали извън вниманието на съда. Затова моли исковете да бъдат уважени в пълен размер, ведно със законните последици, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда.

Жалбоподателят-ответник Прокуратурата на Република България, оспорва решението в неговата осъдителна част за неимуществени вреди, както и по отношение на имуществените вреди в размер на 24 000 лв. претърпяна загуба – платен адв.хонорар в наказателното производство и моли съда да го отмени в тази част и отхвърли иска изцяло респ. да намали неговия размер. Посочва, че тежестта на доказване е за ищеца и той трябва да представи годни, достоверни доказателства в подкрепа на фактическите твърдения в исковата молба, за вида и размера на вредите, каквото няма ангажирани. Липсват доказателства, че описаните от ищеца последици са в пряка причинна връзка с действията на прокуратурата. По делото няма доказателства за наличие на увреждания с трайни последици за психичното и физическото състояние на ищеца по причина на обвинението.

Съдебният състав е отчел, че производството е в рамките на разумния срок, но не го е съобразил при определяне на конкретния размер на обезщетението, което е присъдил. По делото не са назначени и изслушвани от съда съдебно- психологична и медицинска 2 експертиза и не са събрани данни за остра стресова реакция и посттравматично стресово разстройство на ищеца. Твърди, че не са доказани и здравословни проблеми на ищеца под формата на физиологични и психиатрични заболявания, още по-малко същите да са в пряка причинна връзка с воденото срещу него наказателно производство, което от своя страна не обуславя определяне на по-висок размер на обезщетението за неимуществени вреди.

Приложените медийни публикации не съдържат изявление на органи на Прокуратурата на Република България. Ответникът не отговаря за правото на медиите да търсят и разпространяват информация, доколкото липсват доказателства, че именно ответникът е предоставил данни на медиите. По делото липсват доказателства, че именно повдигнатото обвинение е уронило доброто име на ищеца в обществото. Съгласно константната съдебна практика при претендиране на вреди от накърняване на „авторитет и добро име” следва да се представят доказателства относно репутацията преди твърдяното накърняване, което в настоящото производство не е сторено. Присъденото обезщетение за неимуществени вреди не е съобразено с икономическия стандарт в страната.

На второ място обжалва решението в частта относно имуществените вреди, под формата на претърпяна загуба от 24 000 лв. направени разноски, тъй като е налице прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 24 000лв./двадесет и четири хиляди лева/.

Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДВПГ и чл.84 ал.3 ЗЗД.

Ищецът Н. Н. К. твърди, че на 13.07.2016г. му е било предявено обвинение по досъдебно производство № 110/2016г. по описа на СО-СГП, пр. пр. № 6238/2016г. по описа на СГП за извършено престъпление по чл.219, ал. 4 вр.ал.3 вр.ал.1 вр. чл. 26, ал.1 НК, за това, че умишлено не е положил достатъчно грижи за стопанисването и запазването на възложената му работа като старши продуктов мениджър в „Техномаркет България“ АД и от това възникнали щети за дружеството в размер на 4 229 576,05 лв. Била му определена мярка за неотклонение „гаранция“ в размер на 10 000 лева, която внесъл чрез банков превод на 28.07.2016г. През месец ноември 2016г. в СГС бил внесен обвинителен акт. Съдът прекратил съдебното производство и върнал делото на прокурора поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, накърняващи правото на защита. В края на месец февруари на 2017г. бил внесен обвинителен акт в съда, въз основа на който било образувано н.о.х.д. № 826/2017г., по описа на СГС. След проведени четири съдебни заседания, с присъда от 28.09.2017г. бил оправдан, а мярката му за неотклонение- отменена. СГП протестирала оправдателната присъда. Било образувано в.н.о.х.д. № 63/2018г. на САС. След проведени седем о.с.з. с решение от 15.05.2019г. протестът бил оставен без уважение, а присъдата потвърдена. Софийската апелативна прокуратура не протестирала решението и то влязло в сила на 28.06.2019г. Уточнява, че в периода от 13.07.2016г. до 28.06.2019г. срещу 3 него е повдигнато обвинение в извършване на тежко умишлено престъпление, производството по което е приключило с влязла в сила оправдателна присъда.

Неоснователното обвинение в извършване на тежко умишлено престъпление, чрез множество деяния, накърнило името и авторитетът му в обществото, личната му чест и достойнство. Станал неспокоен, напрегнат, трудно се съсредоточавал в работата си.

Изпаднал в депресия и страдал от безсъние. Тези състояния продължили години след приключване на делото. Всички тези обстоятелства го депресирали и карали да се чувства отритнат от обществото. Въобще не виждал възможност за възстановяване на пълноценното си съществуване отпреди незаконното обвинение. Претендира сумата от 50 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, както и сумата от 24 000лв., обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение, както и сумата от 1322,22лв., обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в пропуснатата полза от законна лихва по внесената парична гаранция в размер на 10 000лв., от незаконно повдигнато обвинение по досъдебно производство №110/2016г. по описа на СО-СГП, пр. пр. № 6238/2016г. по описа на СГП, по което е налице влязла в сила оправдателна присъда по НОХД №826/2017г. на СГС, 18 с-в, влязла в сила на 28.06.2019г. ведно със законната лихва върху главниците, считано от 28.06.2019г. до окончателното изплащане на сумата.

Ответникът Прокуратурата на Република България оспорва исковете като неоснователни и недоказани, възразявайки за завишаване на размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди съобразно принципа на чл. 52 ЗЗД и че е налице неоснователно преекспониране /преувеличение/ на непонесени реално с посочения интензитет обикновени неимуществени вреди. В обстоятелствената част на исковата молба не се твърди влошаване на здравословното състояния на ищеца, което от своя страна доказва по-ниската степен на претърпените неимуществени вреди. Няма ангажирани доказателства за твърдените негативни преживявания - уронване на престижа, личното достойнството и доброто име, злепоставяне сред обществеността, накърняване на професионалната репутация, както и да са в пряк резултат от процесното обвинение. Оспорва като неоснователни и исковите претенции за имуществени вреди. Оспорва достоверността на датата на представените с исковата молба договори за правна защита, по своя характер частни писмени документи. В тази връзка заявява възражение по чл.78, ал.6 ГПК за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение. Твърди, че паричната гаранция като депозит подлежи на връщане във вида и размера, в който е внесен и върху него не се дължат лихви. Евентуално такава би се дължала при неоснователното й задържане след като необходимостта от него е отпаднала, но в обстоятелствената част на исковата молба не се съдържат твърдения за това.

От фактическа страна се установява безпротиворечиво, че на 13.07.2016г. ищецът Н. К. е привлечен като обвиняем по досъдебно производство №110/2016г. по описа на СО-СГП, пр.пр.№ 6238/2016г. по описа на СГП за извършено престъпление по чл. 219, ал. 4 вр. ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК, за това, че умишлено не е положил достатъчно грижи за 4 стопанисването и запазването на възложената му работа като старши продуктов мениджър в „Техномаркет България“ АД и от това възникнали щети за дружеството в размер на 4 229 576,05 лева. На 13.07.2016г. на ищеца било предявено обвинението в присъствието на защитник, като му е определена мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 10 000 лева, която внесъл чрез банков превод на 28.07.2016г.

През месец ноември 2016г. в СГС бил внесен обвинителен акт. Съдът в процедурата по чл.

248 НПК прекратил съдебното производство и върнал делото на прокурората поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, накърняващи правото на защита. В края на месец февруари на 2017г. бил внесен обвинителен акт в съда, въз основа на който било образувано НОХД № 826/2017г., по описа на СГС. След проведени четири съдебни заседания, с присъда от 28.09.2017г. ищецът е оправдан, а мярката му за неотклонение- отменена. СГП протестирала оправдателната присъда и е образувано в.н.о.х.д. № 63/2018г. по описа на САС. След проведени седем о.с.з. с решение от 15.05.2019г. протестът е оставен без уважение, а присъдата потвърдена. Софийската апелативна прокуратура не протестирала решението и то влязло в сила на 28.06.2019г.