Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 3017 от 19.12.2023, Административен съд - Пловдив

Съд
Административен съд - Пловдив
Дело
Административно дело 240/2023
Вид
Определение № 3017
Подписан
19.12.2023
Състав
ДИЧО ИВАНОВ ДИЧЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38 · Закон за адвокатурата
  • чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата

ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 3017 гр. Пловдив, 19.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - Пловдив в закрито заседание на деветнадесети декември, две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО

ДИЧЕВ като разгледа административно дело № 240 по описа на съда за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.248 от ГПК - по направено искане за изменение на Решение № 2177/ 30.11.2023 г. по адм.д. № 240/ 2023 г. по описа на Административен съд – Пловдив в частта му за разноските, като се иска да бъде присъдено допълнително адвокатско възнаграждение в размер на още 1000 лв. към вече присъденото от 1000 лв. или общо 2000 лв.

Другата страна възразява на искането.

Искането за изменение на съдебното решение в частта му за разноските е процесуално допустимо, но е неоснователно.

Възнаграждението по чл.38 от ЗА се определя от съда – така в ал.2 на посочената разпоредба, а не в ДПЗС или списък на разноските, представени от адвоката, осъществяващ безплатно процесуално представителство.

Цитираната в искането по чл.248 от ГПК съдебна практика не се споделя от настоящия състав на съда, тъй като същата не почива на никаква законова опора, а се основава на чл.78 от ГПК, който е абсолютно неприложим за случая, което ясно личи от ал.5 на цитираната разпоредба и използваната фраза „Ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно…“, а в случая такова заплащане липсва.

Освен това съдът в съответствие с дадената му възможност по чл.38, ал.2 от ЗА е преценил, че съобразно фактическата и правна сложност на конкретното дело, съответно извършената работа от адвоката, е достатъчно присъждане на възнаграждение в посочения размер, който е двукратно по-висок от минимума по чл.19 от НМРАВ.

Най-накрая – изложеното по отношение претендираните

1000 лв. /4х250 лв./ за проведени заседания по смисъла на чл.7, ал.9 от НМРАВ също не се споделя от настоящия състав на съда, тъй като делото на практика е приключило в две съдебни заседания – 1 СЗ - когато е даден ход и е назначена експертиза и 2 СЗ - когато е изслушано заключението на вещото лице и е даден ход по същество, а в останалите заседания делото само е отлагано поради откази на вещи лица да изготвят заключение, т.е. на практика заседания не са провеждани.

При липсата на основание за изменение на

Решение № 1829/ 25.10.2023 г. по адм.д. № 1754/ 2023 г. по описа на Административен съд – Пловдив в частта му за разноските, искането е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ :

ОТХВЪРЛЯ искането за изменение на Решение № 2177/ 30.11.2023 г. по адм.д. № 240/ 2023 г. по описа на Административен съд

– Пловдив в частта му за разноските.

Определението подлежи на обжалване пред ВАС в 14–дневен срок от съобщаването му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :