Решение № 397 от 09.06.2023, Районен съд - Пещера

РЕШЕНИЕ

№ 397 гр. Пещера, 09.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, III ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА при участието на секретаря Евелина Н. Генинска като разгледа докладваното от РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА Гражданско дело № 20235240100321 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на А. Б. Д., чрез адв. М.

М. от АК - Пловдив, против „СИТИ КЕШ“ ООД, с която се иска да бъде прогласена за нищожна клаузата на чл. 11, ал. 1 от Договор за кредит № 718860/08.08.2022 г., сключен между ищеца А. Б. Д. и ответника „СИТИ КЕШ“ ООД, с която е предвидено заплащане на неустойка в размер на 1112,01 лв., при непредоставяне на обезпечение по кредита от страна на длъжника, като противоречаща на добрите нрави и заобикаляща материалноправните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК вр. чл. 21, ал. 1 от ЗПК.

В исковата молба се твърди, че ищецът и ответникът са сключили Договор за потребителски кредит № 718860/08.08.2022 г., по силата на който ответникът „СИТИ КЕШ“ ООД е предоставил на ищеца А. Б. Д. сумата в размер на 1000 лв., за срок от 10 месеца, при годишен процент на разходите (ГПР) 48,10 % и годишен лихвен процент 40,05 %. Поддържа се, че в клаузата на чл. 11, ал. 1 от Договора за кредит е уговорена неустойка в размер на 1112,01 лв., ако ищецът не предостави в тридневен срок от сключването на договора, обезпечение под формата на поръчител, който следва да отговаря на кумулативно предвидени в чл. 5 от договора критерии или банкова гаранция.

Ищецът твърди, че клаузата за неустойка в процесния договор за кредит е нищожна, като противоречаща на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД и неравноправна, съгласно чл. 143, ал. 1, т. 5 и т. 19 от ЗЗП и чл.

146, ал. 1 от ЗЗП, като излага подробни съображения в тази насока. Сочи, че дължимата по договора неустойка не е включена в ГПР. Акцентира върху обстоятелството, че с клаузата за неустойка се заобикаля разпоредбата на чл.

1

19, ал. 4 от ЗПК, както и че същата е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции. Изтъква, че чрез нарушаване на добрите нрави и чрез заобикаляне на императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и при несъблюдаване на основния правен принцип, забраняващ неоснователното обогатяване, се калкулира допълнителна печалба към договорената възнаградителна лихва.

По изложените съображения ищецът моли съда да постанови решение, с което да уважи предявения иск. Ангажира доказателства. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „СИТИ КЕШ“ ООД, в който признава за основателен предявения иск и моли, на основание чл. 237 от ГПК, съда да постанови решение при признание на иска. Твърди, че ищецът не е заплатил сумата за неустойка по процесния договор за кредит, както и че ответникът не е претендирал заплащането на неустойката от ищеца и не е изпращал покани, уведомления или други съобщения, с които да е изискал заплащането на договорената неустойка от ищеца. Моли, на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК, да не бъдат възлагани разноски в тежест на ответника „СИТИ КЕШ“ ООД, тъй като ответникът не е дал повод за завеждане на делото с поведението си.

Сочи, че само по себе си наличието на нищожна клауза в договора за кредит не обуславя извод за това, че по някакъв начин ответникът е дал повод за завеждане на делото. Такъв би бил налице, ако ответното дружество е изискало заплащането на неустойката от страна на ищеца, какъвто настоящият случай не е. Релевира възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.

В открито съдебно заседание ищецът А. Д., редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. По делото е постъпило писмено становище от пълномощника на ищеца – адв. М. М., с което поддържа исковата молба и моли предявения иск да бъде уважен. Възразява срещу искането на ответника да бъде постановено решение при признание на иска по чл. 237 от ГПК. Претендира разноски. Релевира възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение за представител на ответника.

В открито съдебно заседание ответникът „СИТИ КЕШ“ ООД, редовно призован, не изпраща представител.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, становищата на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 124 от ГПК вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 143, ал. 1 от ЗЗП вр. чл. 146, ал. 1 от ЗЗП и чл. 19, ал. 4 от ЗПК вр. чл. 21, ал. 1 от ЗПК .

За уважаване на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже, при условията на пълно и главно доказване по чл. 154, ал. 1 от ГПК, 2 обстоятелствата, от които произтича, че процесната неустоечна клауза на чл.

11, ал. 1 от Договор за кредит № 718860/08.08.2022 г. е нищожна на заявените правни основания.

В първото по делото съдебно заседание съдът е приел, че не са налице предпоставките по чл. 237 о т ГПК за постановяване на решение при признание на иска, доколкото ищецът не е направил искане в тази насока.

Дори, напротив, с писмено становище с вх. № 2459/19.05.2023 г. по описа на Районен съд – Пещера ищецът А. Д., чрез адв. М. М., изрично е заявил, че не желае съдът да се произнесе по делото с решение при признание на иска по чл. 237 от ГПК. Поради това делото е продължило по общия ред.

Направеното с отговора на исковата молба признание на иска следва да бъде съобразено като признание на фактите, обуславящи основателността на исковата молба.

Не е спорно между страните и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между ищеца А. Б. Д. и ответника „СИТИ КЕШ“ ООД е сключен Договор за кредит № 718860/08.08.2022 г. , по силата на който ответникът е предоставил на ищеца сумата от 1000 лв., която е изцяло усвоена от ищеца.

Видно от представения по делото Договор за кредит №

718860/08.08.2022 г. (Договора) ответникът е предоставил на ищеца сумата от 1000 лв., при фиксиран лихвен процент от 40,05 % и годишен процент на разходите от 48,10 %, като погасяването на кредита се извършва на 10 анюитетни месечни вноски, съгласно приложен към договора погасителен план.

С разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от Договора страните са постигнали съгласие, че заемополучателят следва да обезпечи задължението си по договора за кредит с осигуряване на поне едно от следните обезпечения: безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за кредит, включваща договорената главница и лихва или поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: 1) при един поръчител – същият да има осигурителен доход в размер не по-малък от 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната; 2) при двама поръчители - размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в размер не по-малък от 4 пъти минималната работна заплата за страната; д а не са поръчители по други договори за кредит, сключени с кредитора; д а не са кредитополучатели по договори за кредит, сключени с кредитора, по които е налице неизпълнение ; д а нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответен документ, удостоверяващ размера на получавания от тях доход. Съгласно чл.5, ал. 2 от Договора страните са се споразумели, че кредитополучателят ще представи посоченото в ал. 1 обезпечение в срок до три дни от сключване на договора за кредит.

С клаузата на чл. 11, ал. 1 от Договора страните са се уговорили, че при 3 неизпълнение на задължението на длъжника да осигури посоченото обезпечение в тридневен срок от сключване на договора или ако представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в договора за кредит, кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 1112,01 лв. Съгласно чл. 11, ал. 2 от Договора дължимата неустойка следва да бъде заплатена разсрочено – съобразно посочения в Приложение № 1 към Договора за кредит начин.

По делото е приложен погасителен план, видно от който общият размер на всяка месечна погасителна вноска, включващ и предвиденото оскъпяване за неустойка, е 235,00 лв. Договорен е падеж на първата погасителна вноска на 08.09.2022 г. и на последната погасителна вноска на 08.06.2023 г.

По своята правна природа неустойката представлява форма на договорна отговорност. Тя служи като обезщетение на кредитора за вредите от неизпълнението, чийто размер е предварително определен от страните.

Поначало функциите на неустойката са обезпечителна, обезщетителна и санкционна.

Съдът намира, че уговорената в процесния договор за кредит неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение банкова гаранция или поръчителство е нищожна, тъй като противоречи на добрите нрави. Критериите дали е налице нищожност, поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСТК - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В мотивите на посоченото тълкувателно решение е прието, че като клауза, уговорена в договора, неустойката е проявление на принципа на автономия на волята в частното право (чл. 9 от ЗЗД ), както и че неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

Посочено е, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави в зависимост от специфичните за всеки конкретен случа й факти и обстоятелства към момента на сключване на договора, а не към последващ момент, при съобразяване на примерно посочени критерии, като : 1) естеството им на парични или на непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; 2) дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи - поръчителство, залог, ипотека и др.; 3) вид на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна негова част; 4) съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнението на задължението вреди.

В настоящия случай неустойката е предвидена за неизпълнение на задължението на кредитополучателя да осигури обезпечение на отговорността си към кредитора за заплащане на главното задължение по договора за кредит. Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Уговорената между страните неустойка не 4 обезпечава изпълнението на задълженията по Договора за кредит, нито вредите от неизпълнението на задълженията по Договора за кредит, а евентуални такива от непредставяне на обезпечение чрез поръчителство или банкова гаранция. Чрез процесната неустоечна клауза се цели санкциониране на кредитополучателя за виновното неизпълнение на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на предоставената в кредит сума. От неизпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение не настъпва вреда за кредитора, размерът на която да бъде обект на обезвреда в клауза за неустойка. Макар и да е уговорена като санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита.