Решение № 260548 от 15.10.2020, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 11150/2018
- Вид
- Решение № 260548
- Подписан
- 15.10.2020
- В сила
- 15.10.2020
- Състав
- ИВЕЛИНА МАРИНОВА СИМЕОНОВА, КРАСИМИР НЕДЯЛКОВ МАЗГАЛОВ, СИЛВАНА ИВАНОВА ГЪЛЪБОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 182 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 202 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 266, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 198о · Закон за водите
- чл. 198о, ал. 1 · Закон за водите
- чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 2 · Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
- чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
Личните данни в текста са заличени.
Р Е Ш Е Н И Е
№....... гр. София, 15.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ - Д въззивен състав, в публичното заседание на петнадесети юли две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл. с. ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от мл. съдия Симеонова в. гр. д. № 11150 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 - 273
ГПК.
С решение № 416012 от 28.05.2018 г. по гр. д. № 72272/2016 г., Софийски районен съд (СРС), ГО,
74 - и състав, е признал за установено между „И.П.И.С.“ ЕАД, ЕИК *******, с адрес: ***, и „В.и к.“ ЕАД, ЕИК *******, с адрес: ***, че „И.П.И.С.“ ЕАД дължи на „В.и к.“ ЕАД сумата от 985,78 лв., ведно със законната лихва от 07.10.2016 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 56313/2016 г. по описа на СРС, 74 - и състав.
Осъдено е „И.П.И.С.“ ЕАД да заплати на „В.и к.“ ЕАД сумата от 1460 лв., разноски по делото.
В законоустановения срок по чл.
259, ал. 1 ГПК е подадена въззивна жалба от ответника „И.П.И.С.“ ЕАД, чрез юрисконсулт Е.З., против първоинстанционното решение в неговата цялост. Твърди се, че същото е неправилно - нарушени са принципите на равенство на страните и на установяване на истината, тъй като в назначените и изслушани експертизи съдът е отказал да приеме зададени от ответника въпроси, съществени за спорното правоотношение. Не е изяснен и въпросът кой е коректният абонатен номер на задълженото лице относно исковата претенция (221525,******* или 735536). Твърди се, че последната покрива стар времеви период и е платена от ответника. Посочва се, че ищецът не е доказал кой е пасивно легитимирания ответник; изпълнявал ли е задълженията си за проверки на уредите в имота, на потреблението и на елиминиране на течове в етажната собственост, съгласно Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ) и специалната наредба; че в процесния период е доставял твърдените количества вода в имота, както и редовни ли са били измервателните уреди към датата на съставяне на констативния протокол от 29.04.2014 г. Посочва се също, че ответникът е доказал сключването на договор с ТЕЦ едва на 08.07.2014 г., след процесния период на иска, т. е. потребяване на вода от ответника преди м. юли 2014 г. не е съществувало. Съдът не е извършил преценка относно вида на имота и възможността за неговото обитаване и за потребление на вода. Неоснователно е отхвърлено и възражението за изтекла погасителна давност.
Предвид изложеното се моли за отмяна на решението като неправилно и отхвърляне на исковата претенция, ведно със законните последици. В съдебно заседание се претендират разноски, съгласно списък по чл.
80 ГПК.
Въззиваемата страна - „В.и к.“ ЕАД, чрез юрисконсулт К.Б., взема становище в срока по чл.
263, ал. 1 ГПК, като счита въззивната жалба за неоснователна. Моли за оставянето й без уважение и за потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.
Софийски градски съд, като обсъди доводите във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съгласно разпоредбата на чл.
235, ал. 2 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо, същото е и правилно, поради което въззивният съд препраща по реда на чл. 272 ГПК към неговите мотиви, като във връзка с доводите във въззивната жалба следва да се добави и следното:
Предявени за разглеждане по реда на чл.
422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК са установителни искове с правно основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл.
198о, ал. 1 от Закона за водите (ЗВ) и чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът претендира установяване на вземането му за доставена, отведена и пречистена вода до имота на ответника, в качеството му на абонат на „В.и к.“ ЕАД, в размер на 985,78 лв. по издадени фактури (26 на брой, от които фактура № **********/25.06.2014 г. за сумата от 813,68 лв. - главница, и останалите - за начислени лихви) за периода от 25.06.2014 г. до 24.08.2016 г. и с отчетен период от 29.06.2012 г. до 28.05.2014 г., по отношение на водоснабден обект, находящ се на адрес: гр. Бургас, ж. к. „*******“, бл. *******, апартамент десен, с абонатен №*******.
За процесната сума е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 52176/2018 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 33 - и състав, срещу която в срока по чл. 414 ГПК е постъпило възражение - обстоятелство, обосноваващо правния интерес от настоящата искова претенция.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответникът прави възражение за погасяване на вземанията по давност. Твърди, че е бил собственик на имота в периода от 12.07.2011 г. до 25.11.2015 г., когато го е продал на М.Я., и не го е обитавал. На 23.06.2014 г. е заплатил предходно предявена му от „ВиК“ ЕАД сума в размер на 152,25 лв., задължение на бившия собственик за периода 25.07.2012 г. - 25.02.2014 г. Излага доводи, че топлоподаването в имота е уговорено след процесния период на „голямата фактура“ № 30325714/25.06.2014 г., видно от договор № ДЦТ-20 за централизирано топлоснабдяване, който ответникът е сключил с ТЕЦ Бургас на 08.07.2014 г. Посочва, и че представените от ищеца фактури, като частни свидетелстващи документи, притежават само формална доказателствена сила, удостоверяват изгодни за представилата ги страна факти, поради което нямат обвързваща съда доказателствена стойност и не биха могли да установят, че ищецът реално е доставил, а ответникът реално е потребил посоченото количество вода. Поради изложеното ответникът счита претенцията за неоснователна и недоказана.
Съобразно изискванията на чл. 154, ал. 1 ГПК по иска за главница в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по повод доставка на вода и отвеждане на отпадъчни води за процесните имот и период, както и че ищецът реално е доставил ВиК услуги на ответника в твърдяното количество, равняващо се на претендираната сума. По иска за лихва ищецът следва да докаже съществуването и размера на главния дълг, изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението за забава.
Съгласно чл.
198о от Закона за водите (ЗВ) стопанисването, поддържането и експлоатацията на ВиК системите и съоръженията, както и предоставянето на ВиК услуги на потребителите срещу заплащане, се извършват от ВиК оператори по реда на Закона за водите и на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ).
Съгласно чл. 2 ЗРВКУ ВиК оператори са всички предприятия с предмет на дейност извършване на ВиК услуги.
Съгласно §
1, т. 2, б. „а“ и б. „б“ от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, „потребители“ по смисъла на закона са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги; юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната собственост. В този смисъл е уредено качеството на потребителите и в чл. 2 на Общите условия на ответното дружество, като в тях е предвидено, че потребител може да бъде и наемател на имот, за който се предоставят ВиК услуги. Съобразно периода на процесните доставки, приложими по делото са Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор гр. Бургас от 2012 г., а не Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „В.и к.“ ЕАД ***, приети с решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г. на ДКЕВР, публикувани във в.
„Новинар” на 21.08.2014 г. и в. „Компас” на 29.08.2014 г., в сила от 29.09.2014 г.
Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4/14.09.2014 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи (Наредбата), потребители на ВиК услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост. С посочената разпоредба са определени нормативно лицата, с които се счита сключен неформалният договор за доставка на ВиК услуги. Договорът има съдържанието, определено в чл. 8 от Наредбата, установено в утвърдените от ДКЕВР общи условия (ОУ) на доставчика на ВиК услуги. С оглед изложеното, за да се приеме, че между страните по делото е налице валидна облигационна връзка е достатъчно ищецът да докаже, че ответникът е собственик, суперфициар или вещен ползвател на процесното жилище, за което е доставено претендираното количество вода.
В процесния случай от събраните по делото доказателства - постановление за възлагане на недвижим имот от 12.07.2011 г., влязло в законна сила на 26.07.2011 г., и протокол за въвод във владение на недвижим имот от 20.09.2012 г., въззивният съд приема, че ответникът е собственик на процесния имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** и адрес на имота: гр. Бургас, ж. к. „*******“ № *, бл. *******, апартамент десен, в посочения отчетен период (29.06.2012 г. - 28.05.2014 г.), което обстоятелство не се оспорва от страните, в което качество ответникът дължи цената за реално извършените по повод на имота от ищеца услуги, включително е обвързан от приложимите за процесния период общи условия на ищеца.
Видно от нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 026, том IIa, рег. № 3054, дело № 184 от 25.11.2015 г. ответникът е прехвърлил собствеността върху имота на М.И.Я., т. е. след отчетния период.
По делото е безспорно и обстоятелството, че по покана за доброволно плащане с изх. № К-1006/26.05.2014 г. от „В.и к.“ ЕАД до ответника „И.П.И.С.“ ЕАД последният е заплатил сумата от 152,25 лв., представляваща стойността на консумирана и отведена вода до процесния имот по 21 фактури, издадени в периода 25.07.2012 г.
- 25.02.2014 г.
По делото са приети като доказателство изготвени от ищеца справка за показания на водомер за студена вода с партиден номер 895/164 в имота на ответника с посочена стойност за периода 29.06.2012 г. - 28.05.2014 г. - 103 куб. м., както и справка за показания на водомер за топла вода с партиден номер 895/165 в имота на ответника с посочена стойност за периода 29.06.2012 г. - 26.06.2014 г. - 276 куб. м. Посочените количества вода се установяват и от констативен протокол от 29.04.2014 г., подписан от инкасаторН.Г.П.и от домоуправителя на етажната собственост - Т.Д.В..
Представена е и адресирана до ответника покана с изх. № К-1252/01.07.2016 г. за доброволно плащане на задължения в размер на 965,20 лв. за абонатен №*******, представляваща стойността на консумирана и отведена вода, съгласно извлечение от счетоводна сметка 411, както и 26 броя фактури, посочени подробно в заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
В хода на производството пред първоинстанционния съд е разпитан свидетел по делегация -Н.Г.П..
Същата заявява, че работи във ВиК от 30 години, а като отчетник на измервателни уреди - от 21 години. На 29.04.2014 г. свидетелката отчела обекта, с адрес в гр. Бургас, ж. к. „*******“, бл. *******, апартамент десен, като съставила протокол за отчет на водомера. Свидетелката посочва, че измервателните устройства в имота са две - два водомера, в банята. Добавя, че отчитането се извършва с мобилно устройство, което автоматично предава въведените данни на сървъра на дружеството и няма възможност за полагане на подпис от страна на клиента.
Разпечатката съдържа 49 от 80 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/178abdc0-ae91-4ba1-bd82-5cd584b79089