Решение № 316 от 05.10.2023, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 316 гр. Пазарджик, 05.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско дело № 20235200500533 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 435, ал.1 от ГПК.

Същото е образувано по повод на постъпила жалба с вх.

№2553/07.09.2023г. подадена от Н. Н. А., изтърпяващ наказание „доживотен затвор“ в Затвора гр.Пазарджик, против Постановление от 23.08.2023г. по изп.д.№47/22021г. по описа на ДСИ при РС- Пазарджик, с което съдебния изпълнител е отказал да прекрати, на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК изпълнителното производство.

Твърди се в жалбата, че обжалваното постановление е постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила по ГПК.

Визира се, че последното поискано от взискателя изпълнително действие е с молба с вх.№1075/30.03.2022г. за налагане на запор на личната партида и всички бъдещи вземания на длъжника.

Приема се, че е налице основанието за прекратяване по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, тъй като е налице изтекъл двугодишния срок от образуването на производството.

Искането е да се отмени обжалваното постановление и се уважи жалбата, като основателна.

Направено е искане за освобождаване от държавна такса, на основание чл.83, ал.2 от ГПК. Приложена е декларация от страна на жалбоподателя, по което съдът се е произнесъл с нарочно определение.

В срок е постъпило писмено възражение от страна на взискателят- ГД 1

„Изпълнение на наказанията“. В същото е изложено становище в насока неоснователност на подадената жалба. Искането е същата да бъде оставена без уважение и се потвърди обжалваното постановление, като правилно и законосъобразно.

Постъпили са мотиви по реда на чл.436 от ГПК от страна на ДСИ, в което е изразено становище, че жалбата е допустима, но по съществото си е неоснователна.

Излагат се подробни съображения в тази насока.

Пазарджишкият окръжен съд, запознавайки се с материалите по делото приема за установено следното от фактическа страна:

Изпълнителното дело №47/2021г. по описа на ДСИ при РС- Пазарджик е образувано с Разпореждане от 09.04.2021г., във връзка с подадена молба на взискателят ГД „Изпълнение на наказанията“ с вх.№2993/30.03.2023г. Със същата е посочен изпълнителен способ- налагане на запор върху личната партида на Н. Н. А. в Затвора- гр.Пазарджик и запор върху вземанията му по банкови сметки. Към молбата е приложен Изпълнителен лист от 08.08.2017г.

Видно от Разпореждане от 31.05.2021г., на основание чл.507 от ГПК е наложен запор върху личната партида на Н. Н. А. в Затвора- гр.Пазарджик и съответно запор върху всички бъдещи вземания по дела срещу ГД „Изпълнение на наказанията. Изпратено е запорно съобщение до Затвора гр.Пазарджик с вх.№3367/02.06.2021г.

С Писмо с изх.№5346/03.06.2021г. до ДСИ при РС- Пазарджик е върнато надлежно оформено запорно съобщение, като е налице уведомяване, че се признава вземането за основателно, като при постъпване на суми по личната партида ще бъде извършено удържане след погасявани на цитираните в т.23 запори наложени върху личната партида.

От Молба с изх.№5875/18.06.2021г. на Затвора- гр.Пазарджик до ДСИ при РС- Пазарджик е поискано да се връчи покана за доброволно изпълнение на длъжника, като е посочен начин на принудително изпълнение- запор върху личната партида на л/с Н. Н. А. в Затвора гр.Пазарджик, запор върху всички бъдещи вземания по дела спечелени срещу ГД „ИН“ и Министерство на правосъдието и запор върху трудовото му възнаграждение.

От Съобщение с изх.№1819/30.03.2022г. подадено от Затвора гр.Пазарджик до ДСИ отново е поискано принудителното изпълнение да бъде насочено чрез: запор върху личната партида на лишения от свобода Н. Н. А. в Затвора- гр.Пазарджик и запор върху всички бъдещи вземания на л/с Н. Н. А. по дела срещу ГД „ИН“.

Видно от Съобщение с изх.№2957/19.05.2023г. на Затворагр.Пазарджик до ДСИ при РС- Пазарджик изпратено във връзка със съобщение на последния от 16.05.2023г. се установява, че е посочено от взискател, че към настоящия момент няма никаква промяна по отношение на финансовото състояние на л/с Н. Н. А. в затвора, не са постъпвали суми по 2 личната партида на л/с, като не са известни негови нови бъдещи вземания.

От Молба с вх.№2459/23.08.2023г. подадена от Н. Н. А. е видно, че същия е поискал да бъде прекратено изпълнителното производство по изп.дело №47/21г. по описа на ДСИ при РС- Пазарджик, на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.

Видно от Постановление от 23.08.2023г., ДСИ- Ф. Н. е оставил без уважение подадената молба за прекратяване на изпълнителното производство.

При така установеното, от правна страна следва да се посочи следното:

Жалбата е допустима, тъй като право на длъжника е да реализира правото си да обжалва действия на съдебния изпълнител, съгласно чл.435, ал.2, т.6 от ГПК, като в случая се обжалва отказът на съдебния изпълнител да прекрати образуваното изпълнително производство.

По съществото си, подадената жалба е неоснователна.

В разпоредбата на чл.433 от ГПК, изчерпателно се изброени основанията за прекратяване и приключване на изпълнителното производство.

Следователно предмет на настоящото производство може да бъде единствено наличието или липсата на някое от посочените основания.

В случая се твърди от страна на длъжникът, че взискателят в хода на изпълнителното дело, в продължение на повече от две години не е поискал извършването на изпълнителни действия.

В случая с оглед данните по делото не може да се приеме, че е изтекъл двугодишния срок, предвиден в чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, тъй този довод не кореспондира с доказателствата по делото.

Безспорно е задължителното за съдилищата Тълкувателно решение №2/26.06.2015г. по т.дело №2/2013г. на ОСГТК на ВКС- т.10, с което е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години изпълнителното производство е прекратено по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.

Според мотивите на тълкувателното решение, прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ/независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на взискателя, съгласно чл.18, ал.1 от ЗЧСИ- насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Прието е, че не са изпълнителни 3 действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

Със същото тълкувателно решението е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, че прекратяването на изпълнителното производство, поради т.нар. „перемпция“ настъпва по силата на закона, а съдебния изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти.

Прието е, че без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това.

Прекратяването на изпълнителното производство става по право.

В конкретният казус, категорични са данните по изпълнително дело №47/2021г., че от датата на образуване на изпълнителното дело от страна на взискателят многократно са искани и извършвани изпълнителни действия, като висящността на производството е поддържана от взискателя и до настоящия момент.

В тази връзка са подаваните молби от страна на взискателя, конкретно през 2021г., 2022 и 2023г., които подробно са описани по- горе.

На практика с подаването на искания за конкретни изпълнителни действия описани в тези молби по отношение на длъжник по изпълнителното дело е поддържана висящността на изпълнителния процес през периода от образуване на изпълнителното дело до настоящия момент, поради което отказът на съдебния изпълнител да постанови прекратяване, на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК се явява законосъобразен.

С оглед на гореизложеното, жалбата, като неоснователна следва да се остави без уважение, а постановения отказ на съдебния изпълнител от 23.08.2023г. обективиран в постановление, като правилен и законосъобразен следва да се потвърди.

Мотивиран от горното, Пазарджишкият окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Постановление от 23.08.2028г., с което е отказано да се прекрати изпълнителното производство по изпълнително дело №47/21г. по описа на ДСИ при РС- Пазарджик.

Решението не подлежи на обжалване, на основание чл.437, ал.4 от 4

ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5