Решение № 336 от 03.07.2025, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 336 гр. Кърджали, 03.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Гунчева като разгледа докладваното от Мариана Гунчева Гражданско дело № 20245140101794 по описа за 2024 година

Предявени са обективно съединени искове, първият с правно основание - чл. 26, ал. 1, пред. 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл.11, ал.1, т.10 и т. 9 от ЗПК, във връзка с чл.55 от ЗЗД, както и предявеният иск с правно основание чл.55, ал.1, пред. 1 от ЗЗД за присъждане на сумата в размер на 455 лв.

В исковата молба се твърди, че на 08.05.2024г. ищецът е сключил с ответното дружество „Стик-Кредит“ АД, Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние М ********* г., по силата на който ответното дружество е предоставило потребителски кредит при следните основни параметри размер на първи транш но кредита - 950 (деветстотин и петдесет) лева; срок на погасяване на първи транш - 6 месеца; лихвен процент по кредита: 36 %; годишен процент на разходите - ГПР: 42,58 %; обезпечения: да - поръчител или банкова гаранция. Ищецът твърди, че процесният договор е нищожен на основание чл. 26, ал. I,предл. I от ЗЗД ар. чл. 22 от ЗПК вр. чл. II, ал. I, чл. 10 и чл. 9 от ЗПК. Процесният договор за кредит, сключен между „Стик-Кредит“ АД, ЕИК 202557159 и М. Ш. Е., по правната си същност можел да бъде квалифициран като договор за предоставяне на потребителски кредит, по отношение на който приложими са разпоредбите на Закона за потребителския кредит (ЗПК). Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на които кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане или всяка друга подобна форма за плащане. В разпоредбите на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1-2 от ЗПК са изчерпателно изброени задължителните реквизити на договора, като съобразно чл. 22 от ЗПК, когато 1 не са спазени изискванията по чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 н ал. 2 н чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен. Видно от договора за кредит и погасителния план към него, както и приложимите към процесния договор общи условия, посоченият ГПР в размер на 42,58 % не включва част от разходите по кредита, а именно неустойката, която се дължи, ако не бъде предоставена гаранция или поръчител, съгласно Общите условия и Договора за кредит. Счита, че макар формално процесният договор за потребителски кредит да покрива изискуемите реквизити по чл. 11, ал. 1 от ЗПК, вписаните параметри не кореспондират на изискуемото съдържание по т. 10, а именно - посочване на годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. Доколкото в договора не бил посочен ГПР при съобразяване на всички компоненти, от които се формира процесният договор, не отговарял на изискванията на императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, а това от своя страна водело до недействителност на целия договор, на основание чл.

22 ЗПК. Счита, че така уговорената клауза за неустойка е нищожна, поради което в частта за неустойката договорът кредит не е породил правно действие.

Въз основа на изложеното моли да се постанови решение, с което да се признае за установено, че Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № ********* г., сключен между „Стик-Кредит“ АД, ЕИК 202557159 и М. Ш. Е. ЕГН **********, е нищожен. В условията на евентуалност, моли да се прогласи нищожността на клаузата за заплащане на неустойка, в случай, че кредитополучателят не предостави обезпечение по кредита, предвидена в член 29 от процесния договор за кредит в чл. 46 от Общите условия, приложими към процесния договор. Моли да се осъди „СтикКредит“ АД, ЕИК 202557159, със седалище и адрес на управление: гр.

Ш., п.к. 9700, пл.О.“ № * *, представлявано от Ст. Т., да заплати на ищеца на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, сумата от 455 лв. /четиристотин петдесет и пет лева/, представляваща платена, без правно основание, от ищеца на „Стик-Кредит“ АД, ЕИК 202557159 сума, ведно със законна лихва върху претендираната сума от датата на подаване на настоящата искова молба до окончателното изплащане па сумата. Претендира разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът представя отговор, с който оспорва иска като неоснователен и оспорва изложените в същия факти и обстоятелства, излагайки подробни съображения. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.

В съдебно заседание страните не се явяват и не изпращат представители.

Ищецът депозира молба, с която взема становище по доказателствата, както и по същество на спора, претендира разноски съгласно списък по чл. 80 от ГПК и прилага договор за правна защита и съдействие и платежно нареждане за получаване на адвокатско възнаграждение.

Ответникът не се явява, не изпраща представител, депозира становище, 2 с което поддържа отговора на исковата молба. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност , приема за установено от фактическа страна следното:

Липсва спор по делото, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че между „СТИК - КРЕДИТ“ АД (кредитор) и М.

Ш. Е. (потребител) на 08.05.2024 г. е сключен Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № ***** Предоставен е кредит в размер на 950.00 лева, със срок на погасяване 6 месеца и обща сума, дължима от потребителя, изчислена към момента на сключване на договора от 1065.62 лева. Съгласно договора за кредит, лихвеният процент по заема е 36 %, ГПР е 42.58 % като е предвидено, че лихвения процент, който се прилага при просрочени плащания е 10 %. Предвидено е и обезпечение чрез поръчител или банкова гаранция. В представения от ответника погасителен план към Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние е посочено още, че общо дължимата сума по кредита, включваща главница, лихва и неустойка, когато не е осигурена гаранция/поръчител възлиза на 1781.70 лева, срокът на кредита в месеци е 6 месеца, с размер на месечната фиксирана вноска - 296.95 лв. и дата на първа вноска - 08.06.2024г. Съгласно уговореното в чл.29 от Договора за кредит, страните са се съгласили, че при неизпълнение на задължението на кредитополучателя, предвидено в чл.19, същият дължи неустойка в размер на 0,9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение.

Представени са и Общи условия на договора за потребителски кредит, предоставен от разстояние, уреждащи отношенията между „СТИК - КРЕДИТ“ АД и потребителите, както и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити.

Не е спорно по делото, че сумата по кредита е усвоена от ищеца, както и същият е погасил сума по кредита в общ размер на 1405.00 лева. Страните не спорят и относно това, че съгласно Заповед БНБ - ***** г. на подуправителя на БНБ, ръководещ управление „Банков Надзор“, ответното дружество е вписано в Регистъра на финансовите институции при БНБ с регистрационен номер *******

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Установява се от приетите по делото писмени доказателства, и най-вече от приетата по делото ССчЕ (лист 84), която съдът кредитира изцяло, че между страните е сключен договор за предоставяне на финансови услуги (заем) от разстояние № *****от 08.05.2024 г., приложен по делото (лист 68), 3 по силата на който в полза на ищеца е предоставена сумата от 950.00 лева, платима по погасителен план на 6 месечни погасителни вноски. С договора длъжникът се е задължил да върне сумата от общо 1065.62 лева, включваща главница от 950.00 лева и лихва в размер на 115.62 лева, с ГПР от 42.58%, изчислен на база главница и договорна лихва, както са дължими по погасителен план към договора за кредит, без да е включена начислената неустойка.

Установява се от приетата по делото ССчЕ, че ако към ГПР се добави сумата от 710.39 лева, начислена като неустойка, предвидена в чл.29 от процесния договор за кредит и в чл.46 от Общите условия, то се формират допълнителни разходи по кредита на стойност 75.40% от размера на предоставената и усвоена сума от 950.00 лева. Начислената ГПР след добавяне на начислената неустойка, е в размер на 117.38%. Извършени са плащания от ищеца в общ размер на 1405.00 лева, от които: за главница в размер на 339.62 лева; за лихва в размер на 76.63 лева; за неустойка 482.72 лева; по други приходи 506.03 лева. Установи се също, че вземанията за възнаграждение по гаранционната сделка не са включения в ГПР по кредита.

Страните са договорили също така обезпечение на кредита с посочено и предварително одобрено от кредитора лице, като условие за отпускането на същия. В изпълнение на това си задължение ищцата е сключила възмезден договор за гаранция (поръчителство), който не е предоставен по делото.

Съгласно чл. 4.3 от преддоговорната информация (СЕФ), ако кредитополучателят избере да сключи договор за гаранция с гарант, предложен от кредитора, очакваните разходи за кредитополучателят ще бъде в размер на 716.08 лева, които не се включват в ГПР по кредита, тъй като не влизат в общия разход по кредита.

Съобразно разпоредбите на ЗПК, годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Тоест, в посочената величина, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В случая в договора за кредит е посочен размер на ГПР от 42,58 % без ясно да е разписана методика на формирането му - кои компоненти участват. Следователно не е ясно какво 4 се включва в общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото е предвидена дължимост на неустойка. Това показва нарушаване на разпоредбите на ЗПК, след като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс, задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват без обаче да ги представя по разбираем за потребителя начин. Следва да се изтъкне, че дори и годишният процент на разходите да е съобразен с изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, след като в ГПР не фигурира разход, който е следвало да бъде включен, е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.10 ЗПК, доколкото процентът на ГПР в договора следва да отговаря на действително положение, от гл. точка възможността потребителят да направи обоснован и информиран избор дали да встъпи в договорни отношения или н е . Съдът намира, че този пропуск сам по себе си е достатъчен, за да се приеме, че договорът е недействителен, на основание чл.22 ЗПК.

В допълнение следва да се изложи, че не са спазени изискванията на чл.

11, ал. 1, т. 9 ЗПК, тъй като не са посочени условията за прилагането на лихвения процент; индекс или референтен лихвен процент; не е регламентиран и размерът на „печалбата на кредитора“ (възнаградителна лихва), като не е посочено каква част от месечната погасителна вноска представлява главница и каква - лихва. Не е ясно по какъв начин е определен размерът на общата дължима сума и какви вземания се включват в нея. Във връзка с условията за прилагане на лихвения процент - липсва уточнение за базата, върху която се начислява същият - дали върху целия размер на кредита или върху остатъчната главница. Следователно, не е ясно как е разпределян лихвеният процент във времето, а оттам - и как е формирана възнаградителната лихва. Без значение дали лихвеният процент е фиксиран или променлив, в договора трябва да са посочени условията (начините) за прилагането му. Това изискване не е изпълнено, при което не може да се направи проверка при какви условия е приложен и дали отговаря на упоменатия от кредитора фиксиран размер от 36 %. Ето защо, нарушение на императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК е налице.