Решение № 146 от 30.11.2016, Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 146 гр. Видин,

30.11.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

Втори административен състав в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател:

Антония Генадиева при секретаря

К.Б. и в присъствието на прокурора

Хр. Гугуманова като разгледа докладваното от съдия

Антония Генадиева

Административно дело №

225 по описа за

2016 година и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно -процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.46,ал.1 от Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/.

Образувано е по жалба на Н.М. – гражданин на Шри Ланка, с посочен по делото адрес: СДВНЧ – София при Дирекция «Миграция», против Заповед № УРИ 4518 ОЧ – 1592/ 23.09.2016г. на Зам. Началника на Гранично полицейско управление /ГПУ/ - Брегово при РДГП – Драгоман, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка ”Принудително отвеждане до границата на Република България”.

Жалбоподателят твърди, че заповедта, с която се разпорежда принудителното му отвеждане до границата на Република България е издадена в нарушение на чл.39б от ЗЧРБ, тъй като не му е даден срок да изпълни доброволно задължението за връщане. Посочва се също така, че е нарушена и разпоредбата на чл.14,ал.2 от АПК, защото не му е осигурен преводач на език, който владее, както и разпоредбата на чл.34 от АПК, поради това, че не е изслушан, с което и е нарушено правото му да изрази становището си в хода на административното производство и преди приемането на всяко решение, което може да засегне неблагоприятно интересите му.

Иска се от Съда да постанови решение, с което да отмени обжалваната заповед.

Ответникът – Зам.

Началник на ГПУ - Брегово, не е взел становище по жалбата.

Покурорът твърди, че жалбата е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.

Административен съд -

Видин, като прецени събраните по делото доказателствата и доводите на жалбоподателя, приема за установено следното от фактическа страна:

До Началника на ГПУ –

Брегово е постъпило предложение с рег.№ УРИ 4518р – 8130/ 23.09.2016г. от Ст.

Инспектор, Началник на 01 ГОДГ, при ГПУ Брегово, с което последния го уведомил, че на 22.09.2016г. около 16,30 часа, в землището на с.Киреево, общ.Макреш, обл.Видин на около 200 м. източно от ГП № 157, са установени и задържани 34 лица – мъже и момчета, граждани на Афганистан, Бангладеш, Пакистан, Шри Ланка и Иран, всички без документи, сред които и жалбоподателя – Н.М., роден на ***г., гражданин на

Шри Ланка. Всички те отговарят на профила „нелегален емигрант”. В предложението е посочено, че самоличността им е установена след извършена справка в АФИС, където по – голямата част от тях имат регистрация. Жалбоподателят е без такава регистрация в АФИС. Тъй като те не могат да удостоверят влизането си в страната по законноустановения ред и използват Р България като транзитен пункт за миграция към трета държава, е направено предложение да им бъдат наложени принудителни административни мерки по ЗЧРБ.

Със Заповед № УРИ 4518

ОЧ – 1592/ 23.09.2016г. предвид факта, че на 22.09.2016г., около 16,30 часа в землището на с.Киреево, обл.Видин на около 200 м. източно от ГП № 157, е установен и задържан гражданинът на Шри Ланка - Н.М., без да може да удостовери влизането си в Р България по законноустановения ред и въз основа на мотивите, изложени в предложение рег.№ УРИ 4518р – 8130/ 23.09.2016г. от Ст. инспектор Началник на 01 ГОДГ, при ГПУ Брегово, Зам. началникът на ГПУ - Брегово, на основание чл.41,т.1 и чл.44,ал.1 от ЗЧРБ, наложил на жалбоподателя принудителна административна мярка „Принудително отвеждане до границата на Р България”.

По делото са приети и приложени следните писмени доказателства във връзка със заповед № УРИ 4518 ОЧ – 1592/ 23.09.2016г., а именно: УРИ 4518 ОЧ – 1593/ 23.09.2016г. за принудително настаняване на чужденец в СДВНЧ към Дирекция «Миграция» МВР, докладна записка, рег. № 4518р- 8135 от 23.09.2016г. ; Предложение с рег. № УРИ 4518р – 8130/ 23.09.2016г. от Ст. инспектор, Началник на 01 ГОДГ, при ГПУ Брегово; приемателно – предавателен протокол УРИ № 4518р – 8128 / 23.09.2016г. на ГПУ, І ст. – Брегово; Заповед № 5935/ 11.11.2014г. относно оправомощаване на длъжностни лица да издават заповеди за налагане на ПАМ по ЗЧРБ на Директора на РДГП – Драгоман, както и карта, издадена от Държавна агенция за бежанците за явяване и получаване на регистрационна карта на 07.11.2016г. и регистрационен лист на Н.М. и писмо от Директора на Дирекция «Качество на процедурата за международна закрила» при ДАБ към МС.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, намира от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима. Същата е съобщена на жалбоподателя лично срещу подпис на 23.09.2016г., а видно от приложения пощенски плик, жалбата срещу нея е постъпила в съда, по пощата с дата на пощенското клеймо 07.10.2016г., т.е. в 14 - дневния срок за съдебно обжалване. Жалбата е подадена срещу годен за оспорване административен акт и от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита.

Заповедта е обективирана в писмена форма и е издадена от административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност. Съгласно чл.44 от ЗЧРБ, принудителните административни мерки могат да се налагат със заповеди на директорите на регионалните дирекции „Гранична полиция” на МВР или на оправомощени от тях длъжностни лица. По делото е приложена Заповед № 5935/ 11.11.2014г. относно оправомощаване на длъжностни лица да издават заповеди за налагане на ПАМ по ЗЧРБ на Директора на РДГП – Драгоман, от която е видно, че Зам. Началникът на ГПУ – Брегово е компетентен да издава заповеди от категорията на обжалваната.

Предвидените от закона /чл.39а от ЗЧРБ/ принудителни административни мерки /ПАМ/ са вид административна принуда без санкционни последици. С налагането им се прилага диспозицията на съответната правна норма и затова те не са средство за реализиране на юридическа отговорност.

ПАМ безспорно е насочена против волята на лицето, но тя е предвидена от закона мярка, свързана със защита, както на права и законни интереси на гражданите, така и интересите на държавата и обществото, какъвто е настоящият случай. ПАМ, от категорията на които е и наложената по чл.41,т.1 от ЗЧРБ, имат превантивен характер и целта им е да предотвратяват действия, които съставляват нарушения на установения режим за влизане, излизане от РБ и пребиваването на чужденците на територията на страната. С цитираното предложение рег. № УРИ 4518р – 8130/ 23.09.2016г. компетентният орган е изложил и анализирал събраната информация и на тази база е направил изводите си за необходимост от налагането на процесната принудителна административна мярка. За прилагането й поначало не е необходимо пълно провеждане на производство по проверка и доказване на събраната информация, защото по своя характер това не е производство за налагане на административна санкция, а за прилагане на мярка за административна принуда. В компетентността на административния орган, налагащ такива мерки е да отмени същите при промяна на обстоятелствата или отпадане на необходимостта от тях, тъй като в това производство не се изисква установяване на виновно поведение. Преценката се прави от издателя на акта, който разполагайки с необходимата му информация, и в рамките на свободната му преценка упражнява правото си на оперативна самостоятелност. С предприемането на превантивните мерки сериозно се засягат личността и имуществото на правния субект, затова административният орган е задължен да използува само допустими от закона средства и методи.

Оспорената заповед е издадена на основание чл.41,т.1 от ЗЧРБ. Съгласно тази норма, принудително отвеждане до границата на Република България се налага, когато чужденецът не може да удостовери влизането си в страната по законоустановения ред.

Условията и реда, при които чужденците могат да влизат в Република България са определени в глава втора на ЗЧРБ. От събраните по делото доказателства се установява по категоричен начин, че жалбоподателят – чужденец, е влязъл в Р България не по установения за това ред. Този факт не се оспорва от него и е мотивирал административния орган да наложи принудителната административна мярка.

Разпоредбата на чл.41,т.1 от ЗЧРБ, според която принудително отвеждане до границите на РБ се налага, когато чужденецът не може да удостовери влизането си в страната по законоустановения ред, а именно с редовен документ за задгранично пътуване или друг заместващ го документ, както и виза, когато такава се изисква /чл.8,ал.1 от ЗЧРБ/, според съда е императивна. Съответно при установяване на юридически факти, попадащи в състава на сочената хипотеза, органът в условията на обвързана компетентност задължително прилага ПАМ с цел да се преустанови извършваното правонарушение.

Действително към момента на издаването на заповедта е инициирано производство пред ДАБ при МС, но висящите производства пред ДАБ при МС са пречка единствено за привеждане в изпълнение на наложените ПАМ, съгласно чл.67,ал.1 от ЗУБ, но не представляват основание за отмяна на същите. Според цитираната норма, принудителните административни мерки, включително мярката “принудително отвеждане до границата”, не се привеждат в изпълнение до приключване на производството /това по Раздел I на глава VІ от ЗУБ/ с влязло в сила решение. Тази специална норма има отношение единствено към производството по изпълнението на индивидуалния административен акт, какъвто представлява заповедта за налагането на ПАМ, след влизането й в сила. Разпоредбата на чл.67,ал.1 от ЗУБ е ирелевантна към основанията за издаването на ПАМ, които са предвидени в ЗЧРБ, както и към преценката за наличието на предпоставки за допускане на предварително изпълнение на акта, т.е. възможността същият да бъде изпълнен преди да влезе в сила.

В тази връзка следва да се посочи, че от представения отговор от ДАБ при МС е видно, че жалбоподателят е регистриран в Държавна агенция за бежанците при МС на 07.11.2016г. с имена Махендирам Нисам, като с решение № УП ОК – 5 от 15.11.2016г. на интервюоращия орган, молбата е отхвърлена, като явно неоснователна.

Основно оплакване в жалбата е за неправилност на заповедта във връзка с неопределяне от административния орган на срок за доброволно напускане в противоречие с правилото на чл.39б от ЗЧРБ.

Сочи се, че е нарушено изискването на чл.39б,ал.1 от ЗЧРБ, по силата на което в заповедта за налагане на ПАМ по чл. 39а,ал.1,т.1 и 2 се определя срок от 7 до 30 дни, в който чужденецът трябва да изпълни доброволно задължението за връщане. Според съда обаче отсъствието на такъв срок в административния акт не опорочава волеизявлението на компетентния орган за прилагане на ПАМ.

Заповедта за налагане на ПАМ е постановена от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби. Правомерността на разпореденото принудително отвеждане на чужденеца до границата се обосновава от доказателствата, сочещи на невъзможност чужденецът да удостовери влизането си в страната по законоустановения ред, съобразно чл.41,т.1 от ЗЧРБ. Видно от посочената разпоредба, определянето на срок за доброволното напускане по чл.39б,ал.1 от ЗЧРБ не е елемент от фактическото основание за прилагане на ПАМ, поради което този пропуск в съдържанието на акта не засяга законосъобразността на волеизявлението.

Както бе посочено определянето на срок за доброволно напускане на страната не е елемент от фактическия състав за прилагане на мярката, поради което преценката по чл.146,т.3 АПК следва да съобрази доколко този пропуск се отразява на съдържанието на акта и засяга правата на неговия адресат.

Разпореждането по чл.39б,ал.1 от ЗЧРБ е свързано с изпълнението на заповедта по чл.39а,ал.1,т.2, а производството по изпълнението на административния акт поначало е последващо съдебната фаза по оспорването му, развива се по правилата на Дял пети, Глава ХVII АПК и е неотносимо към законосъобразността на властническото волеизявление. Няма пречка при желание от страна на чужденеца, такъв срок за доброволно напускане, да бъде определен и впоследствие, именно защото този срок е свързан с изпълнението на заповедта. Налагането на процесната ПАМ не е обвързано от определянето на срок за доброволно връщане, изпълнението на чл.39б,ал.1 от ЗЧРБ не е условие за издаване на акт от категорията на обжалвания, поради което възраженията на жалбоподателя са неоснователни.