Решение № 53 от 14.06.2022, Окръжен съд - Враца
- Съд
- Окръжен съд - Враца
- Дело
- Частно наказателно дело 260/2022
- Вид
- Решение № 53
- Подписан
- 14.06.2022
- В сила
- 22.06.2022
- Състав
- Агнеса Борисова Ставарова-Заркова, Петя Петрова Вълчева-Чукачева, Ана Божидарова Ангелова-Методиева
РЕШЕНИЕ
№ 53 гр. Враца, 14.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Агнеса Б. Ставарова-Заркова
Членове:
Петя П. Вълчева-Чукачева
Ана Б. Ангелова-Методиева при участието на секретаря Галя Цв. И.а в присъствието на прокурора Кр. Н. Ив. като разгледа докладваното от Агнеса Б. Ставарова-Заркова Частно наказателно дело № 20221400200260 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 32 вр. чл. 16 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции /ЗПИИРКОРНФС/. Образувано е въз основа на искане за признаване на решение на несъдебен орган - Областна администрация Гюсинг,Р Австрия , № BH-GS/03/206000047090/20 от 15.01.2021г.1,в сила от 05.02.2021г. с което на българския гражданин М.И.,род. на *** от с. *** е наложена финансова санкция в размер на 80 евро за извършено пътнотранспортно нарушение в Австрия,като е управлявал с превишена скорост л.а № ВР *** ЕВ от 19 км/ч на 28.10.2020г. в 12:05ч в населено място Nickelsdorf, A 4, StrKm 63, 730, Fahrtrichtung Wien.
Решението е придружено с удостоверение, издадено в изпълнение на чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24.02.2005 г. относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, изменено с рамково решение 2009/299/ПВР на Съвета.
В съдебно заседание представителят на ОП – Враца заявява, че липсват основания да бъде отказано признаването на решението на органа на Република Австрия за налагане на финансова санкция, поради което настоява същото да бъде признато и изпратено на НАП за изпълнение.
Засегнатото лице редовно призовано,не се яви и не сочи уважителни причини за 1 това.съдебното производство се проведе по реда на чл.16 ал.2 от ЗПИКОНФ.
Въз основа на наличните доказателства по делото, съдът приема за установено следното:
Представеното за признаване и изпълнение решение за налагане на финансова санкция е такова по чл. 3, ал. 1, т. 3 ЗПИИРКОРНФС, а именно издаден от несъдебен орган и влязъл в сила в държава – членка на Европейския съюз акт за налагане на задължение за плащане на глоба за извършено административно нарушение на правилата за движение по пътищата на територията на Република Австрия.
Този акт е придружен съгласно изискванията на чл. 4 и чл. 5 ЗПИИРКОРНФС от удостоверение по образец съгласно приложение № 2 към закона и в изпълнение на чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24.02.2005 г. относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции.
Удостоверението е издадено и подписано от съответния компетентен орган на издаващата държава Областна администрация Гюсинг, провинция Бургенланд, Република Австрия, който е удостоверил и неговото съдържание. От съдържанието на удостоверението е видно, че съдържа всички предвидени реквизити.
За извършеното от засегнатото лице И. административно нарушение на правилата за движение в Република Австрия, а именно при управление на МПС превишаване на скоростта на движение с 19 км/ч, при разрешена максимална скорост от 80 км/ч, не се изисква двойна наказуемост съгласно чл. 30, ал. 2, т. 1 ЗПИИРКОРНФС /макар че същото съставлява административно нарушение и по българското законодателство/.
Засегнатото лице е с постоянно местоживеене в с. ***, обл. Враца, поради което съгласно чл. 31, ал. 1 ЗПИИРКОРНФС компетентен да разгледа искането за признаване и изпълнение на решението за налагане на финансова санкция е именно Окръжен съд – гр. Враца.
Не е налице нито едно от алтернативно предвидените в чл. 35 ЗПИИРКОРНФС основания, при които българският съд може да откаже признаването и изпълнението на решението за налагане на финансова санкция от чужд съд. Удостоверението е по образец и както по-горе бе посочено, съдът приема, че то отговаря на изискванията за форма и съдържание /чл. 35, т. 1 от закона/. Няма данни срещу същото лице и за същото деяние в България или в друга държава, различна от издаващата или изпълняващата, да е издадено и/или изпълнено решението за налагане на финансова санкция /чл. 35, т. 2 от закона/. Решението не се отнася за деяние, подсъдно на български съд съгласно чл. 4 от ЗАНН, поради което не следва да се обсъжда въпросът за евентуално изтекла давност по българското законодателство /чл. 35, т. 3 от закона/.
Засегнатото лице не е с привилегия или имунитет по българското законодателство, които да правят изпълнението на решението недопустимо /чл. 35, т. 4 от закона/.
2
Решението не се отнася за деяние, извършено изцяло или отчасти на територията на Република България или е било извършено извън територията на издаващата държава и българското законодателство не позволява предприемане на наказателно производство по отношение на такива деяния /чл. 35, т. 5 от закона/. Наложената финансова санкция не е по-малка от 70 евро /чл. 35, т. 6 от закона/ – същата е в размер на 80 евро с левова равностойност 156.47 лева по фиксирания курс на БНБ 1.95583 лв. за 1 евро. Решението е по отношение на физическо лице, което е административнонаказателно отговорно /чл. 35, т. 8 от закона/. Производството е било писмено и лицето е уведомено за правото си за участие лично или чрез упълномощен представител съгласно законодателството на Австрия и срока за обжалване на решението /чл. 35, т. 9 от закона/, от което право не се е възползвало, видно от изричната отметка в т.3 на удостоверението. В удостоверението изрично е посочено, че решението е било връчено на лицето по поща на 21.01.2021г. , както и че лицето е било уведомено, съгласно законодателството на издаващата държава, за правото на обжалване или ново разглеждане на делото с негово лично участие, при което делото може да бъде преразгледано по същество с представяне на нови доказателства и възможност за отмяна на първоначалния акт, както и е било уведомено за сроковете за обжалване, но лицето не е поискало повторно разглеждане или обжалване в предвидения срок /чл. 35, т. 10, б. „в” от закона/.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че искането за признаване и изпълнение на решението на несъдебен орган на Република Австрия против лицето М.И. от с. ***, обл. Враца за наложена финансова санкция следва да бъде уважено. Левовата равностойност на финансовата санкция от 80 евро е 156.47 български лева съобразно официалния курс на БНБ към датата на постановяване на решението, чието признаване и изпълнение се иска – 15.01.2021 г., а именно 1.95583 лв. за 1 евро.
За признаване на решението и изпращането му на компетентния български орган за изпълнение следва да бъде уведомен компетентният орган на издаващата държава, а именно – Областна администрация Гюсинг, провинция Бургенланд, Република Австрия, а копие от уведомлението да се изпрати на Министерството на правосъдието на Република България.
При горните съображения и на основание чл. 32 вр. чл. 16, ал. 7, т. 1 ЗПИИРКОРНФС, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА решение на несъдебен орган ,издадено от
Областна администрация Гюсинг,Р Австрия , № BH-GS/03/206000047090/20 от 15.01.2021г.,в 3 сила от 05.02.2021г. с което на българския гражданин М. М. И.,род. на ***,ЕГН:
********** от с. *** е наложена финансова санкция в размер на 80 евро за извършено пътнотранспортно нарушение в Австрия и представлява административно нарушение за закона за движение в Австрия,с левова равностойност 156.47 лева/ сто петдесет и шест лева и четиридесет и седем стотинки .
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране в 7-дневен срок от днес пред Апелативен съд – гр. София.
ДА СЕ ИЗПРАТИ НЕЗАБАВНО препис от настоящото решение на ТД на НАП-офис Враца за изпълнение.
ДА СЕ УКАЖЕ на НАП, че следва незабавно да уведоми съда за предприетите действия по изпълнението на Решението, съгласно чл. 22, ал. 2 ЗПИИРКОРНФС.
ДА СЕ УВЕДОМИ незабавно компетентният орган на издаващата държава – Областна администрация Гюсинг, Република Австрия, за признаването на Решението за налагане на финансова санкция и изпращането му на компетентния орган за изпълнение, като уведомлението бъде в превод на езика на издаващата държава, а съгласно чл. 13, ал. 1 ЗПИИРКОРНФС разноските са за сметка на Република България като изпълняваща държава.
КОПИЕ от горното уведомление да се изпрати и на Министерство на правосъдието на Република България.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4