Решение № 155 от 09.07.2025, Районен съд - Елин Пелин

РЕШЕНИЕ

№ 155 гр. Елин Пелин, 09.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, IV СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ

ДЕЛА, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петко Р. Георгиев при участието на секретаря Цветанка Анг. Николова като разгледа докладваното от Петко Р. Георгиев Гражданско дело № 20241820100450 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 12 и сл. от Закона за защита от домашното насилие, като е образувано по подадена молба с правно основание чл. 8, т. 1 ЗЗДН.

Делото е образувано по подадената от В. Ц. С., ЕГН **********, с адрес: с. Елешница ул.

„Трети март“ № ****, срещу С. И. С., ЕГН ********** и С. А. С., ЕГН **********, с адрес: с. Елешница ул. „Трети март“ № ****, молба за издаване на заповед за закрила от домашно насилие. Молителката твърди, че ответникът С. И. С. е неин син, а ответницата С. А. С. – снаха (съпруга на С. И. С.). Молителката твърди, че на 11.04.2024 г. около 16.30 часа в дома й в с. Елешница ул. „Трети март“ № **** синът й С. й се развикал, заканил, че ще я изхвърли от къщата и хвърлил стол по нея, а към 19.30 часа С. И. С. и С. А. С. започнали да обиждат молителката и заплашвали да я убият. На 08.05.2024 г. е издадена на заповед за незабавна защита по чл. 18, ал. 1 ЗЗДН.

В съдебно заседание молителката В. Ц. С. лично и чрез адв. П. поддържа молбата си.

Претендира направените разноски. В писмени бележки се сочи, че е упражнявано физическо, психически и икономическо насилие последната една година, а молителката В.

Ц. С. живеела в страх в собствения си дом.

В съдебно заседание ответниците С. И. С. и С. А. С. лично и чрез адв. М. оспорват молбата като неоснователна и недоказана. Заявяват, че не претендират разноски, тъй като молителката е майка на ответника С. И. С..

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Видно е от удостоверение от 08.05.2024 г. за съпруг/и и родствени връзки, че С. И. С. е със 1 семейно положение женен със съпруга С. А. С., баща И. Н. С. (починал на 10.02.2020 г.), майка В. Ц. С., син А. С. С., син И. С. С. и брат Н. И. С..

Видно е от удостоверения от 20.05.2025 г. на Център за психично здраве – София ЕООД, че няма данни С. И. С. и С. А. С. да са лекувани в Център за психично здраве – София ЕООД, като няма информация преди 2013 г., заради пожар в сградата на „Център за психично здраве – София“ ЕООД.

Според справка от 15.05.2025 г. в РС Елин Пелин няма други образувани дела по ЗЗДН срещу ответниците С. И. С. и С. А. С..

Представена е декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, в която молителката В. Ц. С. декларира, че „на 11.04.2024г. ок. 16.30 часа С. И. С. без каквото и да е причина и без да е предизвикан по какъвто и да е начин от мен започна да ми вика, и крещи, да ме заплашва, че ще ме изхвърли от къщата и че ме утрепе, ако се оплача на органите на реда или на друго лице, като хвърли в посока на мен стол по късно към 19.30 С. заедно със съпругата му С. А. С., отново дойдоха и започнаха да ме обиждат като С. ми крещеше и заплашваше, а съпругата му го нахъсваше. С. отново хвърли към мен един стол аз се предпазих, след което той са настърви още повече хвърли се срещу мен и аз се уплаших да не ме набие свих се на кълбо, като си предпазих главата с ръце. С. и С. продължиха да ми викат и заплашват още две три минути и излязоха от стаята. Веднага след това аз залостих вратата. Системни прояви на домашно насилие спрямо мен от С. И. С. и С. А. С., извън гореописаното, проявяващи се в заплахи и обиди и физическо насилие е имало към мен и преди 11.04.2024г., в продължение на много месеци, за което многократно съм уведомявала полицията, за съжаление без резултат“.

От РУ Елин Пелин са изискани всички преписки и сигнали между страните, като материалите е видно, че на 12.04.2024 г. В. Ц. С. е подала заявление с вх. № 262000-1624 от 12.04.2024 г., в които е поискала да бъдат предупредени лицата С. А. С. и синът й С. И. С., които системно й налагат психически и физически тормоз и унищожават покъщнина. Снети са сведения от В. Ц. С. на 12.04.2024 г., от С. И. С. на 17.04.2024 г. и от С. А. С. на 17.04.2024 г., като на 17.04.2024 г. са връчени протоколи за предупреждение по чл. 65 ЗМВР на С. И. С. и С. А. С..

Съдът кредитира показанията на свидетелката К. Й. Ц., в които същата възпроизвежда лични възприятия. От показанията на свидетелката К. Й. Ц. се установява, че познава В. от повече от 15 години, а синът й и снаха й познава от 2010 г., като къщата на свидетелката Ц. и тази на В. били точна една срещу друга. Свидетелката Ц. сочи, че всичко, което казва е по твърдения на В., а тя не е виждала нищо, нито е виждала белези по В..

Съдът не кредитира показанията на свидетелката К. Й. Ц. в частите относно споделените обстоятелства от молителката В. Ц. С., тъй като за тях свидетелката Ц. няма лични възприятия за тях, а същите съществено се различават от твърденията на молителката в подадените молби и декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. Свидетелката Ц. сочи, че през април вечерта на инцидента В. дошла при нея и започнала да се оплаква, че С. й казал, че е мръсница и посегнал да я удари със стол, защото отишла на лекар в София с кола на 2 непознат мъж. Свидетелката Ц. сочи, че след като В. се скарала със сина си същата вечер отишла в дома на свидетелката Ц., а в декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН молителката твърди, че синът й на 11.04.2024 г. около 16.30 часа започнал да вика, и крещи, да заплашва, че ще я изхвърли от къщата и че я утрепе, ако се оплача на органите на реда или на друго лице, като хвърлил в посока на нея стол, а по късно ответниците към 19.30 започнали да я обиждат и заплашват, а „С. отново хвърли към мен един стол аз се предпазих, след което той са настърви още повече хвърли се срещу мен и аз се уплаших да не ме набие свих се на кълбо, като си предпазих главата с ръце. С. и С. продължиха да ми викат и заплашват още две три минути и излязоха от стаята. Веднага след това аз залостих вратата“. Свидетелката Ц. сочи, че В. се оплакала за друг случаи, че ответниците изхвърлили неин багаж в кашони и чували. Свидетелката Ц. имала камери, от които видяла, че снахата на В. оставя кашони до казан за боклук. Освен твърденията на молителката, че е хвърлен неин багаж, не са налице никакви обективни данни какво е имало в сочените кашони, поради което съдът не кредитира показанията на свидетелката Ц. за изхвърлени вещи. Свидетелката Ц. сочи, че В. се оплакала, че била обиждане от снахата и последната я хванала за носа, но свидетелката Ц. не може да конкретизира кога. Няма никаква конкретика за време и място на сочените твърдения на молителката, поради което съдът не кредитира показанията на свидетелката Ц..

Съдът кредитира показанията на свидетелката В. А. И., които възпроизвеждат нейни лични възприятия. От показанията на свидетелката В. А. И. се установява, че познава молителката В. Ц. С. и били приятелки. Свидетелката В. А. И. сочи, че ответниците дошли да живеят при В. около месец април 2023г., защото ходили да берат борови връхчета април месец.

Съдът не кредитира показанията на свидетелката В. А. И. в частите относно споделените обстоятелства от молителката В. Ц. С., тъй като за тях свидетелката И. няма лични възприятия за тях, а същите съществено се различават от твърденията на молителката в подадените молби и декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. Свидетелката В. А. И. сочи, че В. дошла при нея около 17.00 часа и й казала, че С. се държал лошо и ритнал стол, а снаха й била там. В декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН молителката твърди, че синът й на 11.04.2024г. около 16.30 часа започнал да вика, и крещи, да заплашва, че ще я изхвърли от къщата и че я утрепе, ако се оплача на органите на реда или на друго лице, като хвърлил в посока на нея стол, а по късно ответниците към 19.30 започнали да я обиждат и заплашват, а молителката сочи - „С. отново хвърли към мен един стол аз се предпазих, след което той са настърви още повече хвърли се срещу мен и аз се уплаших да не ме набие свих се на кълбо, като си предпазих главата с ръце. С. и С. продължиха да ми викат и заплашват още две три минути и излязоха от стаята. Веднага след това аз залостих вратата“. Налице е противоречие в соченото от молителката в декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, защото свидетелката И. е категорична, че същият ден около 17.00 ч. дошла и започнала да се оплаква, че синът й ритнал стол, а снаха й била там. Още в подадената молба за защита молителката сочи, че снаха й се прибрала към 19.30 г., поради което няма как спрямо да извършени сочените действия и тя да е разказала за тях на свидетелката още в 17.00 часа. Свидетелката И. сочи, 3 че преди случая снахата на В. и е събрала всички нейни вещи в кашони и ги е изхвърлила, както и ответници взели пералня от В.. Това са само твърдения на В., за които няма конкретика и обективни данни, поради което съдът не кредитира показанията на свидетелката Ц. за изхвърлени вещи и отнета пералня.

Съдът кредитира показанията на свидетелката Ж. С. М., в които възпроизвежда лични възприятия. От показанията на свидетелката Ж. С. М. се установява, че през 2003г. се оженили С. и С., като тогава целият втори етаж на къщата бил на тухла, затова обзавели стая. Скоро след сватбата С. и С. се изнесли и отишли да живеят в къщата на майката на С..

През 2022-2023г. обзавели къщата в Елешница и затова се преместили. Свидетелката М. чула от децата на С. и С. - И. и А., че в Елешница не трябва да се ходи докато бабичката (В.) е жива. С. е бил шофьор на камион и автобус, а С. работила в складовете на Кауфланд и Фантастико в Елин Пелин.

Съдът прецени съобразно чл. 172 ГПК показанията на свидетелката М. С. Х. (майка на ответницата С. А. С.), като намира, че следва да ги кредитира само в частите, в които се възпроизвеждат лични възприятия. От показанията на свидетелката М. С. Х. се установява, че С. и С. отгледали децата си в с. Ж.. С. и С. получавали трудови възнаграждения над 3000 лева. В. често се обаждала на С., а последният я водил на лекари.

Съдът не кредитира показанията на свидетелката М. С. Х. в частите относно отворени буркани, които са оставени да се развалят, както и умряла кукумявка, намерена вътре на стълбите на входната им врата. Свидетелката М. С. Х. възпроизвежда споделени от С. и С. обстоятелства, които не може да бъдат проверени, поради което съдът не кредитира показанията на свидетелката за отворени буркани и умряла кукумявка. Съдът не кредитира показанията на свидетелката М. С. Х. в частите, че В. се занимава с интриги и сплетни, като била изгонена от работа от кметицата на с. Елешница, тъй като се основат на произволни квалификации, а причините за напускане на работа на В. са извън предмета на делото.

При така установените обстоятелства съдът прие следното от правна страна:

Молбата по чл. 4 ЗЗДН е допустима - подадена е в срока по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН от извършване на твърдения акт на домашно насилие и срещу лица от кръга на очертаните в чл. 3 от закона.

Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. Релевантни по молбите за защита по ЗЗДН са обстоятелствата дали е осъществено спрямо молителя действие представляващо акт на домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН и дали този акт на домашно насилие е осъществен от ответника по молбата. Това е така, защото отговорността по ЗЗДН не изключва гражданската, административнонаказателната и наказателната отговорност на извършителя - чл. 1, ал. 2 ЗЗДН.

За да се проведе успешно доказване на твърденията за осъществени спрямо него актове на 4 домашно насилие молителят следва да установи при условията на пълно и главно доказване: че спрямо него чрез действие/бездействие от ответника е реализирано домашно насилие изразяващо се в конкретни прояви, които от обективна страна попадат в приложното поле на чл. 2 ЗЗДН.