Решение № 23 от 13.01.2022, Районен съд - Пазарджик

МОТИВИ към анд 1960/21:

Производството е образувано въз основа на внесен постановление на прокурор от РП П. по чл. 357 вр. чл. 242, ал.1 , пр.3 от НПК.

Предложението е К. СТ. ЯНЧ. да бъде освободена от наказателна отговорност за извършеното от нея престъпление по чл. 325в, ал.1 във вр. чл.129, ал.2 във вр. ал.1, пр. 10 от НК – за това, че на 18.03.2021 г. в с.

Варвара, обл. П., не е положила достатъчно грижи за гръбначно животнокуче от мъжки пол, порода — „Сибирска лайка“, на възраст 4 години, отговарящо на името „Арни“, което се е намирало под нейн надзор, регламентирани в Закона за ветеринарномедицинската дейност и Наредба за отглеждане на животни- домашни любимци на територията на Община Септември, приета с протокол № 7 от редовно заседание на Общински съветгр. Септември, проведено на 27.02.2020 г., а именно: чл.150, ал.1, б."з", и чл.

172, т. 2 от Закона за ветеринарномедицинската дейност: ,,Собствениците и гледачите на животни, както и управителите на животновъдните обекти са длъжни да предприемат всички мерки за предотвратяване на бягството на животните"-чл. 150, ал.1, б „з“; „Собствениците на домашни любимци са длъжни да вземат мерки животните да не създават опасност за хора или други животни“- чл. 172, т. 2.; и чл. 7, ал. 1 , т. 6 и т. 8 и чл. 11, т. 3 от Наредбата за отглеждане на животни-домашни любимци на територията на Община Септември: „Всеки, който отглежда куче домашен любимец предприема всички мерки за предотвратяване на бягството му /чл. 7, ал. 1, т. 6/ и осигурява поведение на кучето-домашен любимец, безопасно за здравето и живота на други животни и на хората"/чл. 7, ал. 1, т.8/, „Собственикът на кучето-домашен любимец взима мерки да не допуска животното само да напуска мястото на отглеждане, да навлиза в чужда собственост или }ta обществени места“./чп. 11, т.З/, в резултат на което то е причинило средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2, вр. ал. 1, пр. 10 от НК на Д.А.Д., изразяваща се в обезобразяване на лицето - престъпление по чл. 325в, ал.1 във вр.чл.129, ал.2 във вр. ал.1, пр. 10 от НК, като й се наложи административно наказание глоба по реда на чл.78 А ал. 1 от НК.

Производството по делото се проведе по реда на гл. 28 от НПК.

Представителят на РП дава становище, че обвинението е доказано и настоява за осъдително решение с конкретно предложение относно наказанието.

Защитникът оспорва субективната съставомерност на деянието и настоява за оправдаване; евентуално и в случай на решение за пълна съставомерност – за снизходителност.

Обвиняемата не са счита виновна, но моли за снизходителност.

Съдът, след като анализира по отделно и в съвкупност събраните по 1 делото доказателства , по свое вътрешно убеждение , ръководейки се от закона , установи:

Обв. К.Я. притежава от две кучета от породата „Сибирска лайка“, които отглеждала в дома си с. Варвара: петгодишният „Арни“ и осемгодишната „Джина“. Кучетата не били регистрирани в общинския регистър, не били чипирани, нито редовно ваксинирани.

В съседство с Я. живее св. Александър Д. със съпругата си -св. В.П. –Д. и двете им деца Х, -на 12 години и Д. - на 7 години. В дома им живеел и бащата на Ал. Д. - св. С. Г. Д.. Д.и отглеждали четири кучета в двора си.

Дворовете на Я. и Д.и били отделени с циментов дувар, върху който имало мрежа. От задната страна имотите граничели с полето и били оградени само с ажурна мрежеста ограда.

На 17.03.2021 г. обв. Д. била на работа и се прибрала към 22.30 ч.

Влизайки в двора видяла, че кучето „Арни“ го няма. Тя била наясно, че кучето е избягало, тъй като се намирало в размножителен период, което се било случвало и преди. Търсила го, но не го намерила.

На 18.03.2021 г. седемгодишният Д. Д. бил на училище до 16.15 ч. След училище бил взет от сестра си и дядо си - св. Сп. Д. и отведен у дома си, където останал да играе на двора.

В двора по това време бил и избягалият от дома си Арни, който проникнал през дупка в оградната мрежа. Той проявявал интерес към едно от женските кучета на Д.и, от породата „Лудогорско гонче“, което също било в размножителен период.

Д. познавал кучето, отишъл при него и го погалил по главата. В този момент то скочило върху него, повалило го на земята и го ухапало в горната лява част на главата, в областта над лявото око и в лявата теменна област.

Момчето опитало да се измъкне пълзейки, но кучето продължило да го хапе по тялото, ръцете и краката- ухапало го 4 пъти по гърба, над левия лъкът и по долната трета на лявата подбедрица. Д. успял да се измъкне и се затичал от задната част на двора навън към улицата, като се държал за главата.

Там бил съседът св. Ж.Н., който видял , че по детето има много кръв и липсва част от плътта на главата. Д. обяснил, че го е ухапало кучето на съседите им. Н. го качил и го откарал във ФСМП- Септември. По пътя се обадил на баща му, който, след като узнал, забрал майката и отишли директно в Спешния кабинет, предупреждавайки преди това дъщеря си да не излиза на двора.

Св. Н. се прибрал и като наближил двора на Д.и видял „Арни“ , който още бил до колибката на женското куче. Казал на Я. какво се е случило и обвиняемата прибрала кучето си.

Междувременно Д. получил първа помощ във ФСМП -Септември и бил насочени към МБАЛ П., където бил настанен за лечение, продължило в Клиниката по пластична хирургия на УМБАЛ-Пловдив, където била 2 извършена кожна пластика на раната на лицето му.

Ухапванията му причинили следните травматични увреждания:рана от ухапване на куче с отхапване на меките тъкани в лява челна област с ангажиране на веждата и клепачите на ляво око; рана от ухапване в лява теменна област; рани от ухапване по тялото и ляв долен и горен крайник.Раните били обработени хирургично чрез премахване на девитализираните тъкани, бил извършен лаваж с антисептични разтвори, дренаж и шев.

Експертна при последвалата СМЕ е преценка им, че отговарят по своите характеристики да са причинени от ухапване от куче. Раната на лицето с отхапване на меките тъкани до костта, независимо от проведената кожна пластика оформила груб ръбец, с липса на част от веждата и промяна на основни лицеви черти, което е преценено като обезобразяване на лицето, по смисъла на чл. 129 от НК. Останалите травматични увреждания са причинили на пострадалото дете разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.

При тези данни по делото обв. К.Я. е предадена с настоящото постановление на прокурора на съд в производство по реда на гл. 28 от НПК за престъпление по чл. 325в, ал.1 във вр.чл.129, ал.2 във вр. ал.1, пр. 10 от НК.

Фактите, изложени горе, не са спорни и следват от всички доказателствени източници( показанията на свидетелите, протоколите за оглед, заключенията по двете експертизи) . От тях е установено, че обвиняемата притежава кучето и го отглежда двора си, необезопасен със стабилна ограда в източната част и с налична там подвижна, което позволила на кучето в размножителния се период да избяга и проникне в двора на съседите Д.и, където нахапало седемгодишния Д., причинявайки ги описаните горе увреждания.

Експертното ветеринарномедицинска изследване, включило и оглед на място допълва горната информация със следните детайли, позволили и правните изводи относно запълващите бланкетния състав на процесното престъпление норми от специалните закони:

Кучето, обект на потоетологичното изследване е от порода „Сибирско лайка“ и се използвало за дворен пазач на къщата, заедно с майка си, която е кастрирана. По време на огледа и проверката, извършени на 03.04.2021 г. било констатирано, че долната източна част на двора, граничеща с полето, не е надеждно заградена и е само с подвижна дървена преграда, която не може да предотврати бягството на кучето. Дворът бил заграден с оградна мрежа, която в долната си част не било надеждно захваната за бетонната основа с височина 20 см. и свидими отвори и пролуки по цялото й протежение, през които могат да влизат и излизат, както стопанисваните кучета, така и външни.

3

Кучето не било агресивно в момента на огледите, но се квалифицира по тези параграфи, защото нарушаването на територията, на която обитава и охранява и което кучето приема за провокация, могат да доведат до съответната реакция за защита на територията, включително и тази, на която е разгонената кучка, с цел да е единствен за продължение на рода си и е съпроводена с агресивност и представлява обществена опасност.

Кучето не било кастрирано и не било преминало задължителните имунизации, но не били констатирани заболявания. Било чипирано, ваксинирано , записано в регистъра след инцидента , когато бил платен и дължимия за отглеждането му данък.

Във връзка отглеждането му е следвало да бъдат съблюдавани норми на ЗВМД и Наредба за отглеждане на животни- домашни любимци на територията на Община Септември. Според двата нормативни акта:

„Собствениците и гледачи на животни, както и управителите на животновъдни обекти са длъжни да предприемат всички мерки за предотвратяване бягството на животните /чл. 150, ал. 1,6 „з“ Закона/;

„Собствениците на домашни любимци са длъжни да вземат мерки животните да не създават опасност за хора или други животни“ /чл. 172, т.

2 Закона / и по Наредба за отглеждане на животни- домашни любимци на територията на Община Септември,.: „Всеки, който отглежда куче домашен любимец предприема всички мерки за предотвратяване на бягството му.“ /чл.

7, ал.1, т. 6/ и осигурява поведение на кучето-домашен любимец, безопасно за здравето и живота на други животни и хората.“ /чл. 7, ал.1, т. 8/, „Собственикът на кучето-домашен любимец взима мерки да недопуска животното само да напуска мястото на отглеждане, да навлиза в чужда собственост или на обществени места /чл.11, т. 3/.

По смисъла на дефинитивната норма в §1 на ДР ЗВМД кучето е било агресивно, тъй като е проявило спонтанна неадекватна ( непровокирана) реакция към детето, довело до посочените горе ухапвания, причинили му квалифицираните телесни повреди. Проявената агресия е свързана с размножителния период, като е уточнено, че само женските екземпляри имат периодичност на разгонване два пъти годишно, а мъжките - винаги реагират на нагона според разгонените женски кучета.

В такъв период отглежданият от обвиняемата Арчи напуснал дома си пред необопасената ограда в търсене на женска и на процесната дата я открил в двора на Д., който при опит да го погали уфапал неколкократно .

Ухапванията причинили следните експретно изследвани и оценени травматични увреждания:рана от ухапване на куче с отхапване на меките тъкани в лява челна област с ангажиране на веждата и клепачите на ляво око; рана от ухапване в лява теменна област; рани от ухапване по тялото и ляв долен и горен крайник.Раните били обработени хирургично чрез премахване на девитализираните тъкани, бил извършен лаваж с антисептични разтвори, дренаж и шев. Всички те, по своите характеристики, отговаряли да са 4 причинени от ухапване от куче. Раната на лицето с отхапване на меките тъкани до костта, независимо от проведената кожна пластика оформила груб ръбец, с липса на част от веждата и промяна на основни лицеви черти, което съставлява обезобразяване на лицето, по смисъла на чл. 129 от НК.

Останалите травматични увреждания са причинили на пострадалото дете разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК и които се „поглъщат“ от по-тежкото увреждане – по чл. 129, ал.1 от НК по смисъла на ППВС 3/79г., т. 17-18.

Предвид горното фактическо и юридическо обсъждане, прав е прокурорът, че от обективна страна, обв. Я., на 18.03.2021 г. в с. Варвара, обл. П., не е положила достатъчно грижи за гръбначно животно- куче от мъжки пол, порода —„Сибирска лайка“, на възраст 4 години, отговарящо на името „Арни“, което се е намирало под нейн надзор, регламентирани в Закона за ветеринарномедицинската дейност и Наредба за отглеждане на животнидомашни любимци на територията на Община Септември, приета с протокол № 7 от редовно заседание на Общински съвет-гр. Септември, проведено на 27.02.2020 г., а именно: чл.150, ал.1, б."з", и чл. 172, т. 2 от Закона за ветеринарномедицинската дейност: „ Собствениците и гледачите на животни, както и управителите на животновъдните обекти са длъжни да предприемат всички мерки за предотвратяване на бягството на животните"-чл. 150, ал.1, б „з“; „ Собствениците на домашни любимци са длъжни да вземат мерки животните да не създават опасност за хора или други животни“- чл. 172, т. 2.; и чл. 7, ал.