Определение № 1107 от 14.04.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1107 гр. София, 14.04.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Боян Балевски

Членове:

Васил Христакиев

Татяна Костадинова като разгледа докладваното от Татяна Костадинова Частно касационно търговско дело № 20268003900621 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Ф. Т. Ф. А. и Д. Д. А. обжалват Определение № 58/26.01.2026 г. по в.ч.гр.д. № 20/2026 г. на АС-Велико Търново, с което е потвърдено Определение № 1648/21.11.2025 г. по гр.д. № 545/2025 г. на ОС-Плевен за прекратяване на основание чл. 299, ал. 1 ГПК на производството по исковете им срещу „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД за установяване на нищожност на договор за кредит за придобиване на имот от 2008 г., на допълнителните споразумения към него и към договор за потребителски кредит от 2007 г., както и на недължимост на вземания по тях.

Частните касатори навеждат оплаквания за неправилност на обжалвания акт. Поддържат, че принципът за ефективна потребителска защита, установен с Директива 93/13 относно неравноправните клаузи в потребителските договори, налага да се даде приоритет на проверката за неравноправност пред непререшаемостта на спора, когато решението, с което са присъдени вземания по потребителски договор, е постановено без изследване на неравноправността на всички клаузи от съглашението или на цялостната му валидност и без излагане на каквито и да е, дори обобщени, мотиви в тази насока. Сочат, че в процеса относно кредита от 2008 г. съдът не е обсъдил въздействието на неравноправността на клаузите от основния предмет, свързани с валутния риск, върху действителността на договора в цялост, а е анализирал само общата гражданскоправна нищожност. Позовавайки се на разрешението, дадено с Тълкувателно решение № 1/2022 г. по тълк.д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС, жалбоподателите считат, че изследването на действителността на една или няколко клаузи не преклудира правото да се релевира нищожност на сделката в цялост. Допустимостта на исковете за нищожност на допълнителните споразумения към договора за кредит от 2007 г., с които се предоговарят неравноправни според касаторите клаузи от основния договор, също е обоснована с липсата на произнасяне по действителността на съглашенията в предходния процес. С идентични съображения жалбоподателите аргументират допустимост и на исковете за 1 недължимост на произтичащите от нищожните договори/клаузи вземания, присъдени с влезлите в сила решения. За допускане на касационно обжалване се позовават на очевидна неправилност на определението и поставят въпроси, които намират за решени в противоречие с практиката на ВКС и СЕС (чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 и ал. 2, пр. 2 ГПК).

Ответникът „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД счита, че жалбата е частично недопустима поради необжалваемост, а в останалата част - че не следва да се допуска касационно обжалване, защото поставените въпроси не са обуславящи за спора или касаят правилността му, а и за тях не са удовлетворени допълнителните селективни критерии предвид съобразяването на релевантната практика на ВКС и СЕС. Излага становище за неоснователност на жалбата и по същество.

І. Частната касационна жалба е подадена в срок от легитимирани страни.

Предмет на настоящото касационно обжалване е акт, с който е потвърдено определение за прекратяване на производството. Съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК допустимостта на частната жалба ще зависи от обжалваемостта на решението по исковете, по които е образувано прекратеното производство.

Частните касатори са предявили срещу „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД искове с правно основание чл. 124, ал. 1, пр. 3 ГПК вр. чл. 146, ал. 1 вр. ал. 5 ЗЗП вр. чл. 430 ТЗ, както следва: 1). за установяване на нищожност поради неравноправност на клаузи от основния предмет на договор за потребителски кредит от 26.06.2008 г. (договор от 2008 г.) и допълнителните споразумения към него; 2). за установяване недължимост на вземане за главница по договора от 2008 г. в размер от 45 000 лв.; 3). за установяване нищожност на шест допълнителни споразумения към договор за кредит за покупка на недвижим имот от 11.05.2007 г. (договор от 2007 г.) поради договаряне върху нищожни клаузи от основния договор; 4). за установяване недължимост на вземане за главница и такси за управление на кредита по договора от 2007 г. в размер съответно от 173 232,97 лв. и 115,50 лв.

Искът за нищожност на договора от 2008 г. е оценяем и цената му е над установения в чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 1 ГПК праг на обжалваемост от 2 556,46 евро. Исковете за нищожност на допълнителните споразумения към договора от 2007 г. са неоценяеми, доколкото съдържащите се в тях клаузи касаят права и задължения без конкретна парична оценка (а в установителната си част относно актуалните размери на задълженията, имат характер на признание), поради което разглеждането им също е триинстанционно. Исковете за недължимост на вземания са оценяеми и цената им се определя от размера на отричаното вземане – първите два парични иска са с цена над 2 556,46 евро (за главница от 45 000 лв. и за главница от 173 232,97 лв.). Искът за недължимост на таксата за управление на кредита е с цена под прага на обжалваемост, а негов предмет е право, необусловено от останалите искове, решението по които е обжалваемо (дължимостта на таксата е уговорена в основния договор от 2007 г. и произтича от него, вземането не е акцесорно на главницата и има самостоятелен главничен характер, вж. напр. Определение № 50917/16.12.2022 г. по гр.д. № 2498/2021 г. на ВКС, ГК, ІV отд.).

Следователно частната жалба срещу определението, с което се потвърждава прекратяване на производството по иска за недължимост на такса за управление на кредита в размер от 115,50 лв., е насочена срещу необжалваем съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 1 ГПК акт и като такава е недопустима. В останалата част жалбата е допустима и следва да се разгледат предпоставките 2 за допускането й до касационен контрол.

ІІ. В исковата молба частните касатори са посочили, че по повод процесните два договора между страните са постановени следните влезли понастоящем в сила осъдителни решения: по гр.д. № 971/2020 г. на ОСПлевен – по искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 430 ТЗ за вземания за главница, такси и разноски по договора за кредит от 2008 г., и по гр.д. № 333/2021 г. на ОС-Плевен - по искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 430 ТЗ за вземания за главница, такси и разноски по договора за кредит от 2007 г. За да обосноват допустимостта на настоящите искове, ищците са се позовали на произтичащата от Директива 93/13 относно неравноправните клаузи в потребителските договори (Директивата) защита, изключваща според тях силата на пресъдено нещо в случаите, в които съдът не е обсъдил някои или всички клаузи относно възможната тяхна неравноправност или пък ефекта им върху валидността на целия договор. По-конкретно, заявили са, че в процеса относно договора от 2008 г. съдът не е изложил съображения относно нищожността му поради прехвърляне на валутния риск върху потребителя, извършено с клаузи от основния предмет на договора, а в този относно договора от 2007 г. – че съдът не е разгледал възможната цялостна нищожност на допълнителните споразумения, с които се преурежда действието на неравноправни клаузи от основния договор, свързани с правото на банката едностранно и без ясни критерии да променя размера на възнаградителната лихва.

При извършване на служебна проверка за допустимост първоинстанционният съд е констатирал, че:

- в производството по гр.д. № 971/2020 г. е обсъдена валидността на клаузите за валутния риск, съдържащи се в договора от 2008 г., като са обявени за неравноправни тези, с които потребителят поема риска от превалутиране на внесените от него суми за погасяване на кредита по курс „продава“ на банката за швейцарски франкове към деня на погасяването, клаузите за изменение на възнаградителната лихва при промяна на базовия лихвен процент на банката, съответните им неравноправни разпоредби от допълнителните споразумения и разпоредбите за капитализация на лихвата поради нарушение на императивния закон; прието е, че договорът може да се прилага без нищожните клаузи, в резултат на което претендираните суми са присъдени при съобразяване на валидните уговорки и първоначалния погасителен план;

- в производството по гр.д. № 333/2021 г. има произнасяне относно равноправността на клаузи за едностранна промяна на възнаградителната лихва, обективирани както в договора от 2007 г., така и в допълнителните споразумения, като съдът е присъдил претендираните суми при съобразяване на първоначално уговорената възнаградителна лихва или по-ниския й размер в периодите на т.нар. облекчено погасяване, без прилагане на анатоцизъм.

При тези факти първоинстанционният съд е заключил, че по всяко от двете съдебни производства е извършена служебна проверка за неравноправност, с което е гарантиран принципът за ефективна защита, установен в Директивата, а с процесните искове се цели промяна на възприетия правен извод и пререшаване на спора, което е забранено от чл. 299, ал. 1 ГПК.

Въззивният съд е препратил към мотивите на първоинстанционното определение на основание чл. 272 ГПК и е изложил допълнителни аргументи 3 по наведените оплаквания. Споделил е довода на ищците, че произтичащият от Директивата принцип на засилена защита на потребителя не следва да бъде препятстван от силата на пресъдено нещо. Аргументирал е обаче, че стабилитетът на съдебното решение може да не бъде зачетен само ако в предходния процес съдът не е извършил въобще проверка за неравноправност и не е изложил никакви мотиви, дори в обобщен вид, свидетелстващи за осъществен потребителски контрол. При тази принципна позиция въззивният съд е намерил за релевантно дали в процесните два предшестващи съдебни процеса съдът е изпълнил задължението си по чл. 7, ал. 3 ГПК, но е установил, че това е сторено. Акцентирал е върху изложените мотиви относно клаузите от основния предмет на договора от 2008 г., касаещи валутата на кредита, начина на усвояването му и насрещната престация (отречена е неравноправността им, но е обявена такава за клаузите за едностранна промяна на възнаградителната лихва и за служебно превалутиране на сумите за погасяване на кредита, тъй като не е доказано индивидуално договаряне и разясняване на потребителя на икономическите последици от действието им).

Съобразил е и мотивите на въззивното решение относно договора от 2007 г., в които са изложени съображения относно равноправността на клаузи, касаещи възнаградителната лихва – в договора и в допълнителните споразумения, а отделно от това – и относно клаузите, въвеждащи анатоцизъм.

Въз основа на изложеното с обжалваното определение е прието, че е осъществен контрол в съответствие с изискванията на Директивата, а несъгласието на ищците с резултатите от него не може да послужи като основание за незачитане на формираната сила на пресъдено нещо. Поради това изводът на първоинстанционния съд за недопустимост на исковете е споделен и прекратителното му определение е потвърдено.

ІІІ. Заявените от касаторите основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2 ГПК изискват като общ селективен критерий да е поставен правен въпрос - който е включен в предмета на спора, обуславящ е за решаването му, кореспондира с въведените касационни доводи по чл. 281 ГПК и чийто отговор не произтича от събраните по делото доказателства, а може да бъде даден абстрактно, независимо от конкретиката на делото.

Поставени са следните въпроси:

1. Преклудира ли се правото на потребителя-кредитополучател по договор за кредит да оспори действителността на договора или на отделни негови клаузи в нов процес, включително и чрез предявяване на самостоятелен иск за прогласяване нищожността на договора, при наличие на влязло в сила решение по предявен срещу потребителя осъдителен иск по същото облигационно отношение, ако в производството по този иск и въпреки задължението на съда по чл. 7, ал. 3 ГПК служебно да следи за неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, не е изследван въпросът за нищожността на договора в цялост или на отделни негови клаузи?