Решение № 42 от 03.07.2025, Районен съд - Тополовград

РЕШЕНИЕ

№ 42 гр. Тополовград, 03.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТОПОЛОВГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван Хр. Х.в при участието на секретаря А.В.А. като разгледа докладваното от Иван Хр. Х.в Гражданско дело № 20242320100273 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по редовна и допустима искова молба от Д. Х. П., с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***********, чрез пълномощника си адв.В. Г. Б. – ПАК, с адрес за призоваване: *********** срещу Х. Д. К. с ЕГН ********** от *********** и В. К. С. с ЕГН ********** от *********** за делба на наследствен недвижим имот.

В исковата молба се твърди, че ищцата и двамата ответници са съсобственици на недвижим имот, представляващ двуетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ от 84 кв.м., разгъната застроена площ 168 кв.м. и застроен обем от 504 куб.м., построена въз основа на учредено право на строеж върху имот представляващ ПИ-1287, в кв.46 по Подробния устройствен план на гр.Тополовград, с площ на поземления имот от 821 кв.м., при граници на имота – ПИ-1284 – И.Д. и Д.И.; ПИ-1286 - Л.А.Б., ПИ-11288 – В.Д.Т. и улица, с административен адрес: ***********. Поземленият имот, върху който е построена сградата е идентичен с поземлен имот, описан в нотариален акт за собственост върху недвижим имот, купен от публичен търг – нотариален акт № 9, рег.№ 35, том първи, нот.дело № 13/1970 г., както и в нотариален акт № 10 за учредяване на суперфиция, рег.№ 37, том първи, 1 нот.дело № 16/1970 г., а именно: като дворно място, находящо се в Тополовград, с пространство по скица от 821 кв.м. неурегулирано, образуващо парцел Х-1360, в кв.84 по плана на Тополовград, при граници на дворното място по скица: улица, И. и И. Д.Т., Л.А.Б. и В.Д.Т.. Видно от констативния нотариален акт за собственост върху недвижим имот, купен на публичен търг № 9, рег.35, том първи, дело № 13/1970 г. дядото на ищцата – Д.К.Я. на търг, проведен на 21.09.1936 г. е закупил от държавата дворното място в Тополовград с пространство от 821 кв.м. Съгласно удостоверение № 118/14.02.2023 г. валидно и към 15.07.2024 г. на Община Тополовград, този имот е идентичен с ПИ-1287 по плана на Тополовград.

Ищцата твърди, че на 05.02.1970 г. по силата на нотариален акт за безвъзмездно и безсрочно отстъпване на право на строеж върху чужда земя /суперфиция/, Д.Я. учредил на бащата на ищцата Х.Д.К. правото на строеж върху същото дворно място, което да се реализира с построяването на сграда, съобразно утвърдения архитектурен план. Въз основа на този акт за суперфиция Х.Д.К. е изградил двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 84 кв.м., разгърната застроена площ от 168 кв.м. и застроен обем 504 куб.м. в ПИ-1287. Х.Д.К., с ЕГН **********, бивш жител на Тополовград, вдовец, починал на 04.03.2012 г., имал две дъщери – ищцата Д. Х. П. и М. Х. К., с ЕГН **********, бивш жител на Тополовград. М. К. е починала на 30.10.2023 г. и е оставила наследници – ответницата Х. Д. К., с ЕГН ********** и ответникът В. К. С. с ЕГН ********** – неин внук, наследяващ по заместване починалата си на 09.08.2023 г. майка – дъщеря на М. К. – Р. Д. К., бивш жител на Тополовград с ЕГН **********.

Ищцата твърди още, че въз основа на нотариалния акт за суперфиция и настъпилото наследствено правоприемство, тя се легитимира като собственик на ½ идеална част от изградената двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 84 кв.м. в ПИ-1287. Двамата ответници се легитимират като собственици на останалата ½ идеална част от името, съответно – ¼ идеална част за Х. Д. К. и ¼ идеална част за ответника В. К. С.. Самият поземлен имот върху който е построена сградата не е обект на настоящия иск за делба. Поради което молят съда, след установяване с доказателства на верността на изложеното, да допусне делбата на двуетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ от 84 кв.м. /осемдесет и четири квадратни метра/, 2 разгърната застроена площ 168 кв.м. /сто шестдесет и осем кв.м./ и застроен обем от 504 куб.м. /петстотин и четири куб.м./, построена въз основа на учредено право на строеж върху имот, представляващ ПИ-1287, в кв.46 по ПУП на Тополовград, с площ на поземления имот от 821 кв.м., при граници на имота: ПИ-1284 - И.Д. и Д.И., ПИ-1286 – Л.А.Б., ПИ-1288 – В.Д.Т. и улица, с административен адрес: ***********, ведно с правото на строеж върху поземления имот, върху който сградата е построена между съделителите: Д. Х.

П., Х. Д. К. и В. К. С., при квоти:

За ищцата Д. Х. П. – ½ идеална част

За ответниците: ½ идеална част общо или по ¼ идеална част за Х. К. и ¼ ид.част за В. С..

Препис от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на отв.В. К. С. на 01.10.2024 г. и на отв.Х. Д. К. – на 31.10.2024 г. В законоустановения едномесечен срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответниците са подали писмен отговор със становище, че искът за делба е допустим, но изцяло го оспорват като неоснователен и молят да бъде отхвърлен като такъв.

Ответниците сочат, че към момента на откриване на наследството в този имот е живяла единствено тяхната наследодателка М. К.. Живяла е в имота сама, тя се е грижила изцяло за него, като го е поддържала, плащала е за ремонтите със свои средства и единствена е имала ключ от него. Ищцата никога не е живяла в този имот след смъртта на наследодателя, не е поддържала същия, нито е плащала за ремонти, само веднъж годишно е ходила на гости в имота. Поради което ответниците правят изрично възражение, че са придобили имота по давност, тъй като считат, че тяхната наследодателка М. К. е придобила по давност процесната сграда, която е владяла сама за себе си повече от 10 години и съгл.чл.79 от ЗС е придобила същата на законно оригинерно основание, а именно: през този период, ищцата не се е интересувала от имота, нямала е достъп до него и не е предявявала никакви претенции, нито е заплащала нещо по него. Сочи се в отговора, че ако съдът не приеме това становище, ответниците считат, че делба следва да се допусне при посочените квоти, като желаят имотът да се възложи на отв.Х. К., тъй като тя няма друго жилище и именно нейната майка е живяла там. Тя е правила и заплащала всички ремонти, които са на стойност 9500 лева, поради което ответниците предявяват против ищеца претенция по сметки в размер на 4250 лева, 3 представляващи половината на стойността на извършени и заплатени от тяхната наследодателка подобрения в имота. Ответниците считат че имотът е неподеляем на два реални дяла, тъй като на втория етаж няма санитарни помещения и в тази връзка, ако не бъде възложен, следва да се изнесе на публична продан. Сочат в отговора, че ако съдът приеме, че имотът е поделяем на два реални дяла, на тях да бъде предоставен в общ дял първия етаж, а на ищцата втория. Претендират се направените по делото разноски.

С отговора на исковата молба ответниците са предявили иск на основание чл.346 от ГПК, който да бъде приет за съвместно разглеждане против ищцата, а именно: претенция по сметки за сумата от 4250 лева. По този иск съдът ще се произнесе в първото заседание, след допускане на делбата.

Ищцата редовно призована не се явява в съдебно заседание, като се представлява от пълномощника си адв.В. Б. от АК – Пазарджик, който поддържа исковата молба и представя писмени бележки в които доразвива становището си по иска.

Ответниците – редовно призовани не се явяват в съдебно заседание като се представляват от адв.Д. К. от АК – Хасково, която оспорва иска и моли съда да остави същия без уважение.

От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Видно от констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот купен на публичен търг – нотариален акт № 9 с рег.№ 35, том I, дело № 13/1970 г. от 02.02.1970 г., дядото на ищцата Д.К.Я. на публичен търг проведен на 21.09.1936 г. е закупил от държавата дворно място в гр.Тополовград, с пространство от 821 кв.м., образуващо парцел X- 1360, в квартал 84, по плана на града, при съседи – улица, И. и И. Д.Т., Л.А.Б. и В.Д.Т.. Видно от удостоверение № 118/14.02.2023 г., валидно към 15.07.2024 г. на Община Тополовград, този поземлен имот е идентичен с поземлен имот 1287 по плана на Община Тополовград. На 05.02.1970 г., по силата на нотариален акт за безвъзмездно и безсрочно отстъпване на право на строеж върху чужда земя/суперфиция/ - нотариален акт № 10 с рег.№ 37, том I, дело № 16 от 05.02.1970 г. Д.Я. е учредил на бащата на ищцата Х.Д.К. правото на строеж върху същото дворно място, което да се реализира с построяването на сграда 4 съобразно утвърдения архитектурен план. Въз основа на този акт за суперфиция Х.Д.К. е изградил двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 84 кв.м., РЗП от 168 кв.м. и застроен обем 504 куб.м. в ПИ 1287. Сградата представлява търпим строеж по смисъла на §127, ал.1 от ПЗР на ЗУТ, не подлежи на премахване и забрана за ползване, което е видно от удостоверение № 78/16.08.2024 г. на Община Тополовград. Х.Д.К. с ЕГН **********, б.ж. на гр.Тополовград – вдовец е починал на 04.03.2012 г., като е оставил за наследници две дъщери – ищцата Д. Х. П. и М. Х. К. с ЕГН ********** – б.ж. на гр.Тополовград починала на 30.10.2023 г. и оставила за наследници ответницата Х. Д. К. с ЕГН ********** и ответника В. К. С. с ЕГН ********** - неин внук, наследяващ по заместване починалата си на 09.09.2023 г. майка – дъщеря на М. Х. К., б.ж. на гр.Тополовград с ЕГН **********.

По този начин въз основа на нотариалния акт за суперфиция и настъпилото наследствено правоприемство ищцата се легитимира като собственик на ½ ид.част от изградената двуетажна жилищна сграда, а двамата ответници се легитимират като собственици на останалата ½ ид.част от имота, съответно по ¼ ид.част за Х. Д. К. и ¼ ид.част за В. К. С..

В съдебно заседание бяха разпитани при режим на довеждане свидетелите С.С., Ж.В. и Д.И. Д. по искане на ответниците и свидетелите Г.П. и К.П. – съответно съпруг и син на ищцата. Видно от показанията на свидетеля С.С., М. К. е живяла в къщата, правила е ремонт на първия етаж, като е направила баня и е сменила дограмата на прозорците. Къщата е била от три стаи и салон на първия етаж и три стаи на горния етаж, като М. е имала ключ от имота, но не му е било известно друг да е имал ключ. Свидетеля сочи, че познава ищцата и тя е идвала със семейството си в бащината си къща и не е била ограничавана за достъпа си до къщата според възприятията на свидетеля.

Свидетелката Ж.В. сочи, че М. е живяла в къщата след смъртта на баща си Х., тя го гледала, правила е ремонт, изградила баня, като и според тази свидетелка само тя е имала ключ от къщата, защото тя така й казала. Тази свидетелка не познава ищцата, не е виждала никога и наследодателя Х. К..

Според свидетеля Д. Д., М. живяла в къщата след смъртта на баща си и изградила баня. Той познава ищцата Д. П., която е идвала със семейството си за по седмица, идвала е и дъщеря й с приятеля си, като според него идвали като на гости и не му е известно двете сестри да са имали разправии относно 5 имотите.

Свидетелите на ищцовата страна: св. Г.П. – съпруг на ищцата сочи, че тя е имала достъп до къщата, самия той лично е отсядал в нея самостоятелно когато пътувал по работа. Сестрите били в нормални близки отношения приживе на М. К. и не са имали спорове относно имота. Сочи, че ищцата е разполагала с ключ за дома, като казва, че има спомен да поставя катинар без да знае как и защо се е озовал там, но това се случило след смъртта на М. К., починала в хоспис в гр.Стара Загора през октомври 2023 г. Това наложило да се смени ключа, но не му е известно кой е поставил катинар, но според него ключове нямали и самите ответници по делото, като лично той им е дал ключове. Същия свидетелства за това, че банята и тоалетната на първия етаж били изградени от праводателката на ответниците, като прозорците били сменени само на първия етаж. К.П. – син на ищцата сочи че е идвал в къщата от дете, още когато дядо му е бил жив, леля му се е грижила за него починалата М. К., родителите му имат ключ, посещавали са къщата всяка година, включително след смъртта на леля му.