Решение № 3689 от 02.12.2019, Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

№1833 гр. Перник, 02.12.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият районен съд, гражданска колегия, II - ри състав, в открито съдебно заседание на тринадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Районен съдия: Адриан Янев като разгледа гр. д. № 06786 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД срещу С.И.М., с която се иска да бъде установено, че ответницата дължи на ищцовата страна сумата в размер на 22 622,68 лева - главница по неплатени месечни вноски за периода от 01.03.2018 г. до 01.02.2023 г. (от общия размер на главницата от 49 597,40 лева за период на договора), дължима по договор за паричен кредит № *******от 28.12.2016 г., сумата от 643,75 лева – лихва за забава за периода от 18.10.2017 г. до 06.03.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на сумите. Претендират се разноски.

Предявена евентуална искова претенция за осъждане на ответната страна да заплати на ищеца сумата от 22 622,68 лева – главница по договор за паричен кредит № *******от 28.12.2016 г., сумата от 643,75 лева – лихва за забава за периода от 18.10.2017 г. до 06.03.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на сумите.

В исковата молба се посочва, че между С.И.М. и „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД е сключен договор за паричен кредит № *******от 28.12.2016 г. Общият размер на кредита е в размер на 50 750 лева, като ответната страна получила на 28.12.2016 г. по банкова сметка ***, а 750 лева били предназначени за заплащане на еднократна такса за разглеждане на кредита.

Кредитолучателят се задължил да заплати застрахователна премия в общ размер на 2083,20 лева, която била разсрочена на 120 бр. месечни вноски, всяка в размер на 17,36 лева. Страните уговорили лихва в размер на 6,99 %, поради което същата възлизала на 19 871,99 лева за целя срок на договора. Уговорено било кредитът заедно с възнаградителната лихва да се върне на 120 анюитетни месечни вноски, всяка в размер на 605,88 лева. Падежът на първата вноска бил 01.01.2017 г., а на последната 01.12.2026 г. Ответникът извършила частични плащания в размер на 1335,94 лева, с което погасил частично задължения по кредита.

Ответникът преустановил плащанията, поради което на 27.10.2018 г. е уведомен за предсрочна изискуемост на кредита.

Посочва се, че е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, по силата на който на ищцовото дружество са прехвърлени вземанията към ответната страна, произтичащи от цитирания договор за кредит. Твърди, че ответната страна е уведомена за извършената цесия с получаването на исковата молба и приложенията към нея. Към настоящия момент ответната страна не е изпълнила задължението за погасяване на вземането по кредита.

Назначеният особен представител е подал отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на исковете. Изразява несъгласие за заплащане на 750 лева за такса за разглеждане на кредита.

Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

„Агенция за събиране на вземания” ЕАД е депозирало пред районния съд заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу С.И.М., касаещо вземания, за които са предявени настоящите искови претенции. Районният съд е издал заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 02626 по описа за 2018 г. на Пернишки районен съд. Същата е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което са дадени указания за предявяване на искове за установяване на процесните вземания.

По делото е представен препис от договор за потребителски паричен кредит № *******от 28.12.2016 г., който се състои от 14 страници, при липсващи страници 8 и 13. Договорът е подписан от ответника, доколкото не е оспорено авторството на подписа. Липсата на страници представлява недостатъци на документа, поради което същият следва да се преценява по реда на чл. 178, ал. 2 ГПК.

От така представеният документ се установява, че между С.И.М. и Уникредит

Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД е сключен договор за потребителски паричен кредит № *******от 28.12.2016 г. По силата на този договор кредиторът се задължил да предостави кредит в размер на 50 750 лева. Уговорено било ответникът да заплати 750 лева – такси за разглеждане на кредита. В договора е посочено, че общият размер на задълженията по кредита възлизат на 72 705,19 лева. Кредитополучателят поел задължение да заплати възнаградителна лихва от 6,85 % - ГЛП и 8,29 % - ГРП. Уговорено е възнаградителната лихва да се образува по следния начин: 0,14 % (тримесечен SOFIBOR) и фиксирана надбавка 6,85 %. Установява се, че кредитът следвало да се върне на 120 месечни вноски, с падежна дата: 1- во число на съответния месец, при падеж на първа вноска 01.01.2017 г. Посочено е още, че размерът на всяка месечна вноска е 605,88 лева.

Изводът за наличие на сключен договор за кредит между страните по делото не се променя от обстоятелството, че на страница 5 от договора присъства подпис на представител на „Уникредит Булбанк“ АД. Това е така, тъй като на същата е отбелязано следното: „декларирам, че потребителят е положил собственоръчно подписите пред мен“, т. е. същото удостоверява единствено пред кой е положен подписа на потребителя, а не лицето, което е кредитодател. В подкрепа на този извод е това, че на заглавната част на страници 1, 6 и 7 се съдържа следния текст: „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, улица Гюшево 3 14, София, ЕИК *********“. Наред с това Страница 2 е озаглавена „Общи условия за отпускане на потребителски кредит в евро или лева от „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД (или по – долу УКФ). В допълнение следва да се отбележи, че на страница 9 от договора кредитополучателят декларира определени обстоятелства във връзка с договора за кредит, отпуснат от „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД.

По делото е прието основно и допълнително заключение на съдебно – икономическа експертиза, които не са оспорено от страните по делото. Експертът пояснява, че чистата стойност на кредита в размер на 50 000 лева (след приспадната такса от 750 лева за разглеждане на кредит), която е усвоена от ответника на 28.12.2016 г. Последният извършил частични плащания в общ размер на 1 821,92 лева, с което частично погасил задълженията за главница, лихва и застрахователни премии. Вещото лице пояснява, че неплатената главница възлиза на 49 597,40 лева, а обезщетението за забава за периода от 18.10.2017 г. до 06.03.2018 г. е в размер на 643,75 лева. Посочва се още, че неплатената главница за периода от 01.03.2018 г. до 01.02.2023 г. възлиза на 22 622,68 лева. Експертът пояснява още, че ако не се вземе предвид таксата за разглеждане на кредита, то главницата за периода от 01.03.2018 г. до 01.02.2023 г. е в размер на 22 247,68 лева, а лихвата за забава е 846,65 лева (повече от претендираното). Съдът кредитира заключението на вещото лице, тъй като е обосновано и намиращо подкрепа в писмените доказателства по делото.

По делото е представен рамков договор за цесия от 20.12.2016 г., индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания от 18.10.2017 г. и приложение № 1 към него, от които е видно, че „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД е прехвърлило на ищцовата страна „Агенция за събиране на вземания” ЕАД всички вземания към С.И.М., произтичащи от обсъждания договор за заем.

Приложено е пълномощно, от което се установява, че цедентът е упълномощило ищцовото дружество да извърши всички действия по уведомяване на длъжниците за сключения договор за цесия. По делото е приложено уведомително писмо на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, в качеството си на пълномощник на цедента, с което се уведмоява ответника за извършеното прехвърляне на вземанията по договора за кредит. Уведомлението е изпратено по пощата, но същото не е получено от длъжника.

Следва да се отбележи, че в исковата молба е направено изявление на ищеца, с което уведомява ответника, че счита кредитът за предсрочно изискуем.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявени са искове по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1, вр. чл. 422 ГПК.

За пояснение на страните следва да се отбележи, че неправилно в определние от 30.05.2019 г. е прието, че се касае за предявен частичен иск, доколкото ищецът не е предявил такъв, а конкретизира единствено общия размер на главница по кредита.

Фактическият състав, от който възниква задължението на потребителя за връщане на заема, включва кумулативното наличие на следните елементи: действителен договор за потребителски кредит, предоставяне на договорения заем и изискуемост на задължението за неговото връщане.

От предмета на процесния договор, страните и съдържанието на правата и задълженията по него, съдът достига до извода, че е налице договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от Закона за потребителския кредит. Договорът е сключен в изискуемата се от чл. 10, ал. 1 ЗПК писмена форма, а съдържанието на неговите клаузи са изцяло съобразени със специалната уредба на този вид договори, които са уредени в чл.

11 ЗПК.

В договора се съдържа информация за данните на кредитополучателя (име, адрес и ЕГН) и на кредитора (наименованието, правноорганизационната форма, ЕИК, адреса/седалището на кредитора), срок на договора (120 месеца), падежна дата на всяка месечна вноска (1- во число на месеца), падеж на първа месечна вноска (01.01.2017 г.), размер на кредита (50 750 лева), годишен лихвен процент 6,99 %, ГПР (8,29 %), информация за начина на образуване на лихвения процент (тримесечен SOFIBOR и фиксирана надбавка 6,85 %.) и общата сума дължима от потребителя (72 705,19 лева), поради което същият отговоря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 5, 6, 7, 9 и 10 ЗПК.

Договорът е съобразен с чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, тъй като е налице погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. В чл.

4 от договора се съдържа разяснение за правото на потребителя да получи информация за обстоятествата, съдържащи се в чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК, както и за правото на отказ по смисъла на чл. 11, ал.

1, т. 20 ЗПК.

Горното налага извод, че не са налице основанията за недействителност на договора за кредит, съдържащи се в чл. 22 ЗПК, вр., чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 ЗПК.

По делото се установи усвояване на паричните средства по договора, които са получени от ответника на 28.12.2016 г. по негова банкова сметка. ***, при което дължимата главница е 49 597,40 лева, а същата за периода от 01.03.2018 г. до 01.02.2023 г. е в размер на 22 622,68 лева.

По делото се установи, че срокът на кредита е 120 месеца, считано от 01.01.2017 г., което означава, че същият изтича на 01.01.2027 г. В случая е налице изявление на ищеца, съдържащо се в исковата молба, с което уведмоява ответника, че счита кредът за предсрочно изискуем.

Съгласно чл. 60, ал. 2

ЗКИ банката има право да обяви за предсрочно изискуем договора за кредит, ако кредитополучателят не издължи частично или напълно, която и да е месечна вноска по кредита. Обявяването на предсрочната изискуемост става с изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Волеизявлението на банката - кредитор следва да е обективирано в писмено. В писмения документ кредиторът може да определи и срок за изпълнение на задължението от длъжника, но във всички случаи волеизявлението за обявяване на предсрочната изискуемост следва да е изрично и недвусмислено. Това волеизявление представлява упражняване на правото за едностранно изменение на договора, поради което то следва да достигне до другата страна по него.

По делото не се представиха доказателства за личното получаване от ответника на съобщението за обявяване кредита за предсрочно изискуем. Законодателят не предписва конкретен способ за връчване на писмени съобщения между страните по договорните правоотношения. Исковата молба безспорно има характер на уведомление, отправено от кредитора до длъжника, че счита кредита за предсрочно изискуем. В настоящия случай назначеният особен представител е получил на 15.05.2019 г. исковата молба, съдържаща уведомлението за обявяване на кредита за предсрочно изискуемост. Връчването на особения представител представлява лично връчване на ответната страна (в този смисъл разясненията в решение № 198/18.10.2019 г. по т. д. № 193 по описа за 2018 г. на ВКС, I – во т. о., решение от 10.08.2018 г. по в. гр. д. № 41 по описа за 2018 г. на Окръжен съд – Перник;). Следва да се има предвид, че ако не е уговорено друго, кредиторът може да избере начин на връчване на обсъжданото изявление на длъжника, било чрез нотариус или съдебен изпълнител, като се приложи реда по чл. 47, ал. 1 ГПК, вр. чл. 50 ЗННД и чл. 18, ал. 5 ЗЧСИ (решение № 148 от 02.12.2016 г. по т. д. 2072/2015 г. на ВКС, I т. о. и решение № 25 от 03.05.2017 г. по гр. д. № 60208/16 г. на ВКС, II г. о. ). Това означава, че по аргумент на по – силното основание, подобно изявление може да се съдържа в исковата молба и да бъде получено от назначен особен представител на ответника. Предвид на това следва да се приеме, че препис от исковата молба е редовно връчен на ответника и с това изявлението за обявяване на предсрочна изискуемост на остатъка от кредита е достигнало до длъжника. Това води до извод за настъпила изискуемост на вземнаето за главница по кредита.