Решение № 19474 от 16.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19474 гр. София, 16.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПОЛИНА АНД.

ХАДЖИМАРИНСКА при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ като разгледа докладваното от ПОЛИНА АНД. ХАДЖИМАРИНСКА

Гражданско дело № 20241110169401 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД срещу С. Н. М., с която са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл.

86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищеца суми, както следва: сумата от 624,82 лв. – главница, представляваща неплатена цена на доставена топлинна енергия за битови нужди през периода от 1.05.2021г. до 30.04.2023г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, *********, аб.№ *********, сумата от 54,93 лв. – главница, представляваща неплатена цена на предоставена услуга дялово разпределение за периода от 1.05.2021г. до 30.04.2023г., сумата от 94,55 лв. – мораторна лихва върху първата главница за периода от 15.09.2022г. до 20.06.2024г., и сумата от 13,24 лв. – мораторна лихва върху втората главница за периода от 16.07.2021г. до 20.06.2024г.

В исковата молба ищецът излага, че в качеството си на собственик на процесния топлоснабден имот ответницата е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което е обвързана от договор за продажба при Общи условия, приети от топлопреносното дружество. Твърди, че през исковия период за имота е доставяна топлинна енергия, цената за която е платима месечно, като падежите за плащане са определени в съответните приложими към договора Общи условия. Поддържа, че съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ стойността на потреблението е 1 начислявана по прогнозни месечни вноски, като в края на всеки отоплителен сезон са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение от фирмата, извършваща дялово разпределение на доставяната топлоенергия в сградата етажна собственост по местонахождение на имота. Посочва, че ответницата не е изпълнила задълженията си за заплащане цената на потребената топлинна енергия и на услугата дялово разпределение, като поради забавата за плащане дължи и мораторна лихва върху главните вземания след изтичане на установения в Общите условия падеж. С тези доводи ищецът обосновава правния си интерес от търсената искова защита. Претендира сторените деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата чрез назначения й особен процесуален представител адв. И. е подала отговор на исковата молба с изразено становище за неоснователност на предявените искове по подробно изложени съображения. Оспорва наличието на валидно възникнало договорно правоотношение между страните с предмет продажбата на топлинна енергия за процесния имот.

Намира за недоказано реалното количество потребление да възлиза на начислената от ищеца стойност. Оспорва дължимостта на цена за услугата дялово разпределение, както и на лихви за забава. Навежда и евентуално възражение за погасяване на вземанията по давност. Моли за отхвърляне на исковите претенции.

От страна на третото лице-помагач на ищеца „Техем Сървисис“ ЕООД е постъпило становище, че дяловото разпределение на доставената топлинна енергия е извършено съобразно нормативните изисквания и разходът на топлинна енергия за процесния имот е бил правилно определен на база отчетено реално потребление.

Съдът, като прецени твърденията на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, формира следните изводи от фактическа и правна страна:

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ за вземането за цена на топлинна енергия:

Основателността на предявения главен иск се предпоставя от установяване на фактически състав, включващ наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за процесния имот, по което през исковия период ищецът е изпълнил задължението си да достави топлинна енергия в количество, за което е начислена претендираната цена, и неизпълнение насрещното задължение на ответницата за плащане стойността на потреблението.

Съгласно чл. 153 ЗЕ насрещна страна (купувач) по правоотношението с топлопреносното предприятие за продажба на топлинна енергия са собствениците и титулярите на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, които се явяват потребители на топлинна енергия и като такива са задължени да заплащат нейната 2 цена. Този кръг от лица законът определя като битови клиенти на топлинна енергия – лица, купуващи топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за собствени битови нужди, съгласно дефинитивната норма на пар. 1, т. 2а от ДР на ЗЕ. Посочените разпоредби легитимират като потребител на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот, освен ако имотът е обременен с вещно право на ползване, в който случай потребител е третото лице ползвател. Съгласно чл. 150, ал. 1 и ал. 2 ЗЕ правоотношението по продажба на топлинна енергия се регламентира от публично известни Общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР, които влизат в сила 30 дни след публикуването им най-малко в един централен и в един местен ежедневник, като не се изисква писменото им приемане от клиентите купувачи.

По аргумент от визираните законови норми договорът между топлопреносното предприятие и собственикът, респ. вещният ползвател на топлоснабден имот е уреден като договор, сключен при Общи условия, без да са необходими изрични насрещни волеизявления на страните, обективирани в писмена форма. Този договор обвързва по силата на закона лицето, което съгласно нормативната дефиниция се явява потребител на топлинна енергия. В този смисъл фактът на топлоснабдяване на имота и установеното качество на ползвателя му като потребител на топлинна енергия са достатъчни да се приеме наличието на възникнало договорно правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет продажба на топлинна енергия.

В случая не е спорно и от констатациите на приетата съдебно-техническа експертиза, чието заключение съдът кредитира като компетентно и обосновано изготвено, се установява, че недвижим имот, съставляващ апартамент № 22 в гр.

София, **********, се намира в сграда в режим на етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа, като за същия при ищцовото дружество е открита партида с аб.№ *********. По делото е представен протокол от проведено на 6.02.2018г. открито съдебно заседание по гр.д.№ 22104/2015г. по описа на СРС, 55 с-в, обективиращ одобрена от съда спогодба за делба на недвижими имоти между С. Н. М. и П.П.П. съгласно която процесният имот, включен в предмета на делбеното производство, е поставен в дял на съделителя М.. При зачитане последиците на постигнатата съдебна спогодба, която съгласно чл. 234, ал. 3 ГПК има значението на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване, настоящият съдебен състав приема, че ответницата се легитимира като изключителен собственик на имота, включително в рамките на исковия период, доколкото не се твърди и не са представени доказателства за това след делбата да е извършила разпоредителни сделки, прехвърляйки същия или учредявайки вещно право на ползване на трети лица.

При тези данни, в качеството си на собственик на топлоснабдения имот, необремен с права на трети лица, съгласно цитираните по-горе дефинитивни норми от 3

ЗЕ ответницата се явява потребител на топлинна енергия по силата на закона и съответно страна по договор с ищцовото дружество за продажбата й през исковия период. Ирелевантно е обстоятелството дали ответницата фактически е обитавала имота през целия период, тъй като законодателят не придава правно значение на този факт, а свързва качеството потребител на топлинна енергия с принадлежността на вещното право на собственост или ползване върху имота. Без значение е и това дали процесният имот е бил предоставен за ползване на трети лица по силата на облигационно правоотношение, доколкото няма данни за сключен между трето лице ползвател и топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия (в този смисъл ТР № 2/2017г. на ОСГК на ВКС).

По делото са представени приети от ищеца Общи условия за продажба на топлинна енергия на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016г. на КЕВР, в сила от м.07.2016г., действащи през исковия период, за които не е спорно, че са спазени законоустановените изисквания за надлежно одобрение от компетентния регулаторен орган и за последващата им публикация в по един централен и местен ежедневник. Ответницата не твърди и не ангажира доказателства да е упражнила правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. При тези обстоятелства съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ посочените Общи условия следва да се считат влезли в сила с обвързващо и за нея действие, поради което съставляват източник на валидна облигационна връзка с ищцовото дружество, с уредено от ЗЕ и с типови клаузи съдържание.

По изложените съображения съдът намира за доказано съществуването на правоотношение между страните по договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия през исковия период, което предпоставя ангажиране отговорността на ответницата за неизпълнени задължения по същото.

За установяване количеството потребление на топлинна енергия през исковия период по делото са събрани писмени доказателства (извлечения за начислени суми, фактурирани ежемесечно по прогнозен дял от предишен отоплителен сезон; изравнителни сметки за потребление през включените в исковия период отоплителни сезони), както и са приети заключения на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизa.

При съвкупната преценка на приетите писмени доказателства и съобразно кредитираните от съда констатации на вещото лице по съдебно-техническата експертиза се установява, че през исковия период в сградата етажна собственост по местонахождение на процесния имот ищецът е доставял топлинна енергия при дялово разпределение на същата, извършвано от „Техем Сървисис“ ЕООД. Услугата дялово разпределение е била предоставяна от третото лице-помагач съгласно договор от 3.06.2020г. при Общи условия, по възлагане от ищеца, който може да извършва 4 дяловото разпределение както самостоятелно, така и чрез трето лице-изпълнител, избран от топлопреносното дружество когато етажните собственици не са упражнили това свое право за съответния отчетен период – арг. от чл. 139, ал. 2 ЗЕ и чл. 139б, ал.

1 ЗЕ.

Съгласно изводите по експертизата количеството потребена топлинна енергия е правилно отчитано и остойностявано, като дяловото разпределение е извършвано от фирмата за топлинно счетоводство при коректно приложена методология и при спазване на техническите правила, съобразно изискванията по Наредба за топлоснабдяването № E-РД-04-1/2020г. Констатациите на вещото лице сочат, че потреблението на топлинна енергия в топлоснабдената сграда е измервано по показанията на общия топломер, монтиран в абонатната станция, след приспадане на технологичните разходи, които са за сметка на доставчика, като разпределението между етажните собственици е извършвано съобразно пълния обем на отопляемата кубатура по проект на имотите в сградата. Общият топломер периодично е преминавал метрологични проверки, извършвани от оторизирани юридически лица, при които е установена годността му за коректно отчитане на потреблението. Съобразно установеното от експерта за процесния имот през исковия период е доставяна топлинна енергия и е остойностявано потребление по две пера – топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, и топлинна енергия за отопление на имот, отдадена от 1 бр. щранг лира.

По данни на експертизата съобразно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ в края на всеки отчетен период е изготвяна изравнителна сметка от избраната фирма за топлинно счетоводство въз основа отчетеното потребление. По делото липсват доказателства за това ответницата да е упражнила правото си да поиска преработване на изравнителните сметки след получаването им от упълномощения за сградата представител, нито да е предявила рекламационни претенции относно отчетеното количество и качеството на потребената топлоенергия съобразно предвидената за това възможност в Общите условия и в определените за упражняването й срокове. Поради това следва да се приеме, че разпределението на топлинната енергия е извършено по отразения от експерта начин при спазване на нормативните изисквания.