Решение № 668 от 04.11.2021, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 668 гр. Пазарджик, 04.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Димитър Бишуров при участието на секретаря Ива Чавдарова като разгледа докладваното от Димитър Бишуров Административно наказателно дело № 20215220201117 по описа за 2021 година Производството е по реда с чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Н. П. П. от гр.П., ЕГН ********** против НП № 20-1006-003152 от 30.10.2020 год. на началник група в Сектор „ПП” при ОД МВР-Пазарджик, с което на основание чл.638 ал.3 от КЗ е наложена глоба в размер на 400 лв. /четиристотин лева/.

В жалбата се навеждат доводи за наличие на материална и процесуална незаконосъобразност на атакуваното НП, чиято отмяна се иска. Принципно не се оспорва фактът на извършеното административно нарушение, но се изтъква нарушение на материалния закон във връзка с правната квалификация на нарушението, която следвало да бъде по чл.638 ал.1, т.1, вр. с чл.483 ал.1, т.1 от КЗ. Претендира се и присъждане на разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично и не изпраща процесуален представител. Не се изразява становище по съществото на спора.

Ответникът по жалбата – АНО, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Районният съд прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, обсъди доводите на страните и при съобразяване разпоредбите 1 на чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:

Жалбоподателят П. е санкционирана с обжалваното НП затова, че на 02.10.2020 год., в 12:15 часа, на 73 км на АМ „Тракия”, в района на бензиностанция „ОМВ“, в посока към гр.П., управлява л.а. ... с рег. № ..., собственост на С.А.Щ., ЕГН ********** от с.Я., обл.П., което било регистрирано на територията на Р България и не било спряно от движение, във връзка с чието притежание и използване не е имало сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.

По този повод против жалбоподателя бил съставен АУАН бл.№ 196715 от 02.10.2020 год., който й бил предявен и връчен срещу подпис и без възражения по фактическите констатации в него. Въз основа на акта било издадено атакуваното НП. То било връчено на нарушителя по реда на чл.58 ал.2 от ЗАНН на 16.07.21 година, а жалбата против него била подадена директно в съда чрез куриер на 20.07.21г., при което е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице, активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на атакуваното НП.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на приетите писмени доказателства и изцяло от показанията на актосъставителя – св.С.В..

Съдът кредитира събраните гласни доказателства, т.к. същите са непротиворечиви и не се опровергават от никое друго доказателство.

При така установената фактическа обстановка, разгледана по същество, жалбата против НП е неоснователна.

Безспорно бе установено по делото, че на посочените в НП дата, час и място жалбоподателят П. е извършила описаното по-горе административно нарушение, т.е. използвала е, като е управлявала гореописания лек автомобил, който не е бил нейна собственост и за който в същото време не е имало сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Това по същество не се оспорва и в подадената въззивна жалба.

В този смисъл е неоснователно възражението за допуснато нарушение на материалния закон във връзка с правната квалификация на нарушението, която следвало да бъде по чл.638 ал.1, т.1, вр. с чл.483 ал.1, т.1 от КЗ, а не по 2 чл.638 ал.3 от КЗ /в жалбата погрешно е изписано „чл.638 ал.1, т.3 от КЗ“, но е несъмнено, че става дума за чл.638 ал.3 от КЗ, която норма е цитирана в НП, а отделно в чл.638 ал.1 от КЗ няма разписана т.3/.

Това възражение на би било направено ако се държеше сметка, че глобата от 250 лева, предвидена в разпоредбата на чл.638 ал.1, т.1 от КЗ може да се наложи само на лицата по чл.483 ал.1, т.1 от КЗ, а това са притежателите, в смисъл на собствениците на МПС, каквато жалбоподателката не е, т.к. от справката за собственост на МПС е несъмнено, че такъв е С.А.Щ., ЕГН **********.

Ето защо правилно административното нарушение е квалифицирано като такова по чл.638 ал.3 от КЗ, доколкото на посочените в НП дата, час и място, жалбоподателката, която не е била собственик, е управлявала процесното МПС, във връзка с чието притежаване и използване не е имало сключен и действащ договор за задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите.

От показанията на актосъставителя В. се установи, че той е бил пряк очевидец на факта на управлението на автомобила от страна на жалбоподателката, т.к. той е бил в състав на автопатрул на процесния участък на АМ „Тракия”, когато автомобилът с водачът му Н.П. били спрени и проверени, при което се установила липсата на задължителната застраховка „ГО“.

Съдът напълно кредитира като обективни и безпристрастни показанията на горепосочения полицейски служител, т.к. макар и в служебна връзка с АНО, той няма никакъв личен мотив да уличава жалбоподателя П., като й приписва поведение или нарушение, което обективно да не е било извършено.

Отделно от това фактът на липсата на валидна застраховка „ГО” към момента на проверката се установява и при извършване на елементарна справка в електронния публичен сайт на Гаранционния фонд на Р България, от който може да се установи, че към инкриминираната дата, за процесният автомобил не е имало сключена и действаща застраховка „ГО”.

При така установеното съдът намира, че правилно и законосъобразно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя на основание чл.638 ал.3 от КЗ. Вече се изтъкна, че тази правна норма императивно предвижда, че се налага глоба в размер на 400 3 лева на лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Обобщено казано, за да е осъществен съставът на това нарушение е необходимо на първо място да се управлява МПС, за което няма сключен и действащ договор за застраховка „ГО“, а на второ място – управлението да се извършва от лице, което не е собственик, както е било и в настоящия казус.

Съдът констатира, че при съставянето на акта и НП регистрационният номер на процесното МПС е бил изписан по два пъти и се е различавал. В самото начало на обстоятелствената част на АУАН и на НП е посочено, че нарушението е било извършено с МПС – л.а. ... с рег. № ..., а малко по-надолу, при текстовото описване на нарушението и в двата документа е посочено, че същият лек автомобил е бил с рег. № ... и че е собственост на С.А.Щ., ЕГН ********** от с.Я., обл.П.. Съдът констатира, че при повторното изписване на регистрационния номер е била допусната техническа грешка, като вместо правилния такъв - ..., погрешно е изписан - .... Тази техническа грешка обаче не може да се възприеме като съществено процесуално нарушение, накърняващо правото на защита на санкционираното лице, респ. да обоснове отмяна на НП. Това е така, защото на първо място самата жалбоподателка е била наясно, че на процесната дата, когато е била спряна за проверка, по АМ „Тракия“ е управлявала МПС - л.а. ..., чийто действителен номер е бил ..., който е бил изписан и на регистрационните табели, поставени на автомобила.

На второ място - останалите данни отразени в АУАН и НП за въпросното МПС, а именно, че негов собственик е лицето С.А.Щ., ЕГН ********** от с.Я., обл.П., са абсолютно верни, а от справката за собственост на МПС е категорично ясно, че това лице е собственикът на л.а. ... с рег. № ....

Ето защо не може да се приеме, че жалбоподателката не е била наясно кое МПС точно е управлявала в деня, когато е извършила вмененото й нарушение, още повече, че възражение в този смисъл не се прави с въззивната жалба.

При определяне на размера на глобата АНО е спазил изискванията на чл.27 от ЗАНН, като я е определил законосъобразно в абсолютно установения от закона размер от 400 лева, което е съответно на извършеното и с което ще 4 се постигнат целите по чл.12 от ЗАНН.

При този изход от делото, който е неблагоприятен за жалбоподателката, искането във въззивната жалба за присъждане на разноски в нейна полза е неоснователно.

С оглед на изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН Пазарджишкият районен съд,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 20-1006-003152 от 30.10.2020 год. на началник група в Сектор „ПП” при ОД МВР-Пазарджик , с което на Н. П.

П. от гр.П., ЕГН **********, на основание чл.638 ал.3 от КЗ е наложена глоба в размер на 400 лв. /четиристотин лева/.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пазарджишкия административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________ 5