Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1709 от 11.07.2023, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 1745/2023
Вид
Определение № 1709
Подписан
11.07.2023
В сила
11.07.2023
Състав
Анна Иванова Иванова, Иван Александров Анастасов, Цвета Боянова Борисова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1709 гр. Пловдив, 11.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Цвета Б. Борисова като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно частно гражданско дело № 20235300501745 по описа за 2023 година

Производството е по реда на 274, ал.1, т.2, вр. чл.413, ал.2 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ЕАД против разпореждане № 12450/17.05.2023г. по ч.гр.д.№ 3235/2023г. на ПдРС, ХХ гр.с., с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД против Н. Р. Л..

В частната жалба се сочи, че погрешно първоинстанционният съд е приел, че съдържанието на договорът за потребителски кредит, от който произтичат цедираните в полза на жалбоподателя вземания, не отговаря на императивните изисквания по чл.11 от ЗПК. Сочи се, че сборът от възнаградителната лихва и другите разходи по кредита не надхвърлят фиксираните в закона като максимален размер 50%.

ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото намира следното:

Производството по ч.гр.д.№ 1398/2023г. на ПдРС, ХХ гр.с. е образувано по заявление по чл.410 от ГПК от „Агенция за събиране на вземания“ЕАД против Н. Р. Л. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение за сумата от 2607,58 лева- главница по договор за потребителски кредит, сключен от Л. на 27.09.2019г. с „Ти Би Ай банк“ЕАД, сумата от 1318,73 лева- договорна възнаградителна лихва за периода 31.08.2020г.11.11.2022г., както и сумата от 713,99 лева- обезщетение за забавено плащане за периода от 01.09.2020г. до датата на подаване на заявлението, ведно със законната лихва върху главницата, считано от завеждане на делото.

Видно от клаузите по чл.7.1 и по чл.19 от договора за потребителски кредит, от декларацията за определяне на изискванията и потребностите и за присъединяване на застрахованото лице към застрахователна програма „Защита на кредита“, подписана от кредитополучателя, както и от сертификата за застрахователна програма „Защита на 1 кредита“, който също е подписан от Н. Л., тя е сключила застраховка по горепосочената застрахователна програма, чрез застрахователния агент „Ти Би Ай банк“ЕАД, по която е дължима еднократна застрахователна премия в размер от 630,71 лева. В чл.19 от договора е записано, че „потребителят не е длъжен да сключва застраховка“. Застраховка обаче все пак е сключена и не е без значение какви са възможните причини за това, като се има предвид, че с горепосочената декларация Н. Л. е дала съгласие „при настъпване на застрахователното събитие, застрахователното плащане да бъде извършено в полза на „Ти Би Ай банк“ЕАД“.

Щом като застрахователната обезщетение е уговорено в полза на банката, то кредитополучателката няма никакъв интерес от застраховката. В случай, че сключването на застрахователен договор действително е предоставено на преценката на кредитополучателя, то той в никакъв случай не би избрал да плаща и за застраховка, от каквато няма никаква полза. При това, съобразно с размера на отпуснатия кредит от 1800 лева, плащането на застрахователната премия го оскъпява с 35%. Следователно единствения възможен извод е, че сключването на договор за застраховка все пак е задължително условие за отпускане на кредита.

Съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Следователно застрахователната премия от 630,71 лева задължително следва да се включи в общия разход по кредита. В конкретния случай тя е включена в общия разход, но не като застрахователна премия, а като кредит от банката за заплащане на тази премия / това следва от клаузите по чл.7.1 и чл.7.2.2 от договора за потребителски кредит/. Очевидно кредитополучателят няма интерес нито от застраховката, нито от кредита за заплащане на застрахователната премия.

От този кредит той не получава нищо, тъй като в чл.7.2.2 е предвидено, че банката ще преведе застрахователната премия директно по сметка на застрахователя. Липсват доказателства за това такъв превод да е извършен, като това обстоятелство поставя под съмнение „усвояването“ на целия договорен кредит. Следователно в договора е налице неравноправна клауза по смисъла на чл.143, ал.1 от ЗЗП, тъй като цитираните по- горе текстове от договора, имащи отношение към застраховката, както и декларацията и сертификата в тяхната съвкупност водят до увреждане на кредитополучателя- потребител и противоречат на добрите нрави. Освен това информацията в договора относно ГПР се явява некоректна и обосновава наличието на нарушение на императивната разпоредба на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.

По аргумент от разпоредбите на чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК, заповед за изпълнение не се издава тогава, когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави или се 2 основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. В настоящия случай са налице именно тези хипотези, поради което частната жалба ще следва да бъде оставена без уважение.

Предвид гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от „Агенция за събиране на вземания“ЕАД частна жалба против разпореждане № 12450/17.05.2023г. по ч.гр.д.№ 3235/2023г. на ПдРС, ХХ гр.с., с което е отхвърлено заявлението от жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против Н. Р. Л..

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3