Решение № 102 от 14.10.2022, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 102 гр. София, 14.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Георги Д. Чолаков при участието на секретаря Юлиана Д. Божилова като разгледа докладваното от Георги Д. Чолаков Търговско дело № 20221800900039 по описа за 2022 година

„А“ ЕООД, ЕИК е предявил срещу А.И.Д. с ЕГН **********, Щ.И.Д. с ЕГН **********, Х.Щ.Д. с ЕГН ********** и Р.А.Д. с ЕГН **********, всички от гр. С., ул.

„Мусала“ № 6, иск с правно основание чл.124, ал.1 във вр. с чл.422, ал.1 от ГПК – за установяване на съществуването на вземането на ищеца към ответниците за солидарно заплащане на сумата от 210 000 лева, от които :

- 190 000 лева – предоставен по договор от 05.03.2019 год. паричен заем, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 03.12.2021 год. до окончателното й заплащане и - 20 000 лева – неустойка по чл.8 от договора за заем от 05.03.2019 год. за неизпълнение на задължението за връщане на предоставената в заем парична сума и заплащане на дължимата договорна лихва в договорения срок, дължима от заемателя по договора за заем А.И.Д. и солидарните длъжници Щ.И.Д., Х.Щ.Д. и Р.А.Д., за което вземане е издадена заповед от 15.12.2021 год. по чл.417 от ГПК за изпълнение в производството по ч.гр.д. № 1239/2021 год. на РС – С.

Претендират се и направените по делото разноски.

Ищецът твърди, че между „А“ ЕООД, заемодател, А.И.Д., заемател и Щ.И.Д., Х.Щ.Д. и Р.А.Д., солидарни длъжници, е сключен договор за заем от 05.03.2019 год., въз основа на който ищецът предоставил на заемателя А.И.Д. в заем сумата от 190 000 лева. Договорът бил сключен в писмена форма с нотариално удостоверяване на подписите с peг. № 1294/05.03.2019 год., извършено от нотариус М.Х.А. с peг. № 439 на НК. Заемната сума била 1 преведена по сметка на заемателя непосредствено преди сключване на договора, видно от приложеното с и.м. потвърждение за плащане на „П.б.” АД /понастоящем „Ю.Б.” АД/, а получаването й било отразено и в т.1.1. от нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 5, том 4, peг. № 7448, дело № 562/2019 год. на нотариус М.Х.А. с peг. № 439 на НК, с който заемателят А.И.Д. и ипотекарният длъжник Щ.И.Д. учредили ипотека върху свой имот за обезпечаване на вземанията на „А.“ ЕООД по договора за заем.

Сочи се, че първоначално падежът на задължението за връщане на заемната сума по договора бил 30.08.2019 год. (чл.4 от договора), като с анекс от 25.08.2019 год., сключен между „А“ ЕООД и А.И.Д., бил договорен нов падеж – 30.08.2020 год.

Сочи се, че съгласно чл.8 от договора заемателят се задължил при просрочие на задължението си за връщане на заемната сума в срок да заплати компенсаторна неустойка в размер на 20 000 лева. Съгласно чл.11 от договора задължението за заплащане на неустойката ставало незабавно и автоматично изискуемо при настъпване на падежа и без да е необходимо отправяне на покана на плащането й.

Твърди се, че заемателят не върнал заема на падежа, поради което дължи на заемодателя и неустойката по чл.8 от договора.

Твърди се, че на 03.12.2021 год. ищецът подал до Районен съд – Самоков заявление по чл.417 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение срещу заемателя и солидарните длъжници по договора, като било образувано ч.гр.д. № 1239/2021 год. на РС – С. По същото на ищеца били издадени заповед от 15.12.2021 год. по чл.417 от ГПК за изпълнение и изпълнителен лист за сумата от 210 000 лева, от които :

- 190 000 лева – предоставен по договора от 05.03.2019 год. паричен заем, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 03.12.2021 год. до окончателното й заплащане и - 20 000 лева – неустойка по чл.8 от договора за заем за неизпълнение на задължението за връщане на предоставената в заем парична сума и заплащане на дължимата договорна лихва в договорения срок.

Твърди се, че издадената заповед за изпълнение била връчена на длъжниците, които в срока по чл.414, ал.2 от ГПК – на 31.12.2021 год., подали възражения срещу същата, заявителят бил уведомен на 07.02.2022 год. год. от районния съд по реда на чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, че може да предяви иск по чл.422 от ГПК за вземането си, който иск предявил в указания му месечен срок – на 25.02.2022 год.

Преписи от и.м. и приложенията към същите са връчени на 18.04.2022 год. на ответниците с указанията по чл.131 от ГПК, като до изтичане на срока по чл.131, ал.1 от ГПК /18.05.2022 год. вкл./ същите не са подали писмени отговори на и.м.

С молба от 23.06.2022 год., подадена от ответниците чрез пълномощник адв. И.Ю. от САК повече от месец след изтичане на сроковете за отговор на и.м., ответниците заявяват, че изцяло признават предявените срещу тях искове. Същевременно в обстоятелствената част на молбата се сочи, че дължимите от тях суми вече са били платени на ищеца, за което се представят писмени доказателства, поради което се моли производството по делото да бъде 2 прекратено поради липса на интерес от предявяване на исковете, евентуално – исковете да бъдат отхвърлени с решение по същество и разноските по делото да бъдат възложени на ищеца. При условията на евентуалност се прави и искане по чл.78, ал.5 от ГПК.

Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено следното :

Видно от представения с исковата молба договор за заем от 05.03.2019 год., въз основа на същия ищецът предоставил на заемателя А. И. Д. в заем сумата от 190 000 лева.

Договорът бил сключен в писмена форма с нотариално удостоверяване на подписите с peг.

№ 1294/05.03.2019 год., извършено от нотариус М.Х.А. с peг. № 439 на НК. Заемната сума била преведена по сметка на заемателя непосредствено преди сключване на договора, видно от приложеното с и.м. потвърждение за плащане на „П.б.” АД /понастоящем „Ю.Б.” АД/, а получаването й било отразено и в т.1.1. от нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 5, том 4, peг. № 7448, дело № 562/2019 год. на нотариус М.Х.А. с peг. № 439 на НК, с който заемателят А. И. Д. и ипотекарният длъжник Щ.И.Д. учредили ипотека върху свой имот за обезпечаване на вземанията на „А“ ЕООД по договора за заем.

Първоначално падежът на задължението за връщане на заемната сума по договора бил 30.08.2019 год. (чл.4 от договора), като с анекс от 25.08.2019 год., сключен между „А“ ЕООД и А.И.Д., бил договорен нов падеж – 30.08.2020 год. Съгласно чл.8 от договора заемателят се задължил при просрочие на задължението си за връщане на заемната сума в срок да заплати компенсаторна неустойка в размер на 20 000 лева. Съгласно чл.11 от договора задължението за заплащане на неустойката ставало незабавно и автоматично изискуемо при настъпване на падежа и без да е необходимо отправяне на покана за плащането й.

Между страните не е спорно, че заемателят не върнал заема на падежа.

На 03.12.2021 год. ищецът подал до Районен съд – Самоков заявление по чл.417 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение срещу заемателя и солидарните длъжници по договора, като било образувано ч.гр.д. № 1239/2021 год. на РС – Самоков. По същото на ищеца били издадени заповед от 15.12.2021 год. по чл.417 от ГПК за изпълнение и изпълнителен лист за сумата от 210 000 лева, от които :

- 190 000 лева – предоставен по договора от 05.03.2019 год. паричен заем, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 03.12.2021 год. до окончателното й заплащане и - 20 000 лева – неустойка по чл.8 от договора за заем за неизпълнение на задължението за връщане на предоставената в заем парична сума и заплащане на дължимата договорна лихва в договорения срок.

Издадената заповед за изпълнение била връчена на длъжниците по изпълнително дело № 20219270402887 по описа на ЧСИ С.Л., рег. № 927 на КЧСИ, които в срока по чл.414, ал.2 от ГПК – на 31.12.2021 год., подали възражения срещу същата, заявителят бил уведомен на 07.02.2022 год. год. от районния съд по реда на чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, че 3 може да предяви иск по чл.422 от ГПК за вземането си, който иск предявил в указания му месечен срок – на 25.02.2022 год.

Видно от представените с молбата на ответниците от 23.06.2022 год. покани за доброволно изпълнение изх. № 33950/15.12.2021 год. и изх. № 34429/17.12.2021 год. по горното изпълнително дело, 4 бр. платежни нареждания от 13.05.2022 год. за заплатени суми в общ размер на 378 943.61 лева и удостоверение за погасен дълг изх. № 14888/09.06.2022 год., издадено по същото дело, сумите в общ размер на 210 000 лева – главница по заема и неустойка, предмет на настоящия иск, са били заплатени по сметка на ЧСИ с оглед пълното погасяване на дълга на длъжниците А.И.Д. Щ.И.Д., Х.Щ.Д. и Р.А.Д. към взискателя „А“ ЕООД. Горното е сторено на 13.05.2022 год. или след връчване на 18.04.2022 год. на ответниците на преписите от настоящата искова молба.

Със същата молба ответниците са представили и споразумение от 13.11.2019 год., сключено между „П.И.Б.“ АД, „А“ ЕООД, А.И.Д., Щ.И.Д., Х.Щ.Д. и Р.А.Д., видно от което, страните по същото са договорили настоящите ответници да не извършват никакви плащания по сключения между тях и ищеца договор за заем от 05.03.2019 год., изменен и допълнен с анекс от 25.08.2019 год., до пълното изпълнение на всички задължения на А.И.Д., Щ.И.Д., Х.Щ.Д., Р.А.Д. и на „А.-3-2004“ ЕООД, ЕИК към банката, произтичащи от сключения между тях договор № 000LD-S-001300/30.10.2019 год. за банков кредит и анексите към него и във всички случаи без изричното предварително писмено съгласие на „П.И.Б.” АД.

Видно от представеното в о.с.з. на 27.09.2022 год. от пълномощника на ищеца допълнително споразумение от 27.11.2019 год. към договора за заем, сключено между ищеца и ответниците, същото изцяло дерогира цитираните горе клаузи от споразумение от 13.11.2019 год., сключено между същите страни с участието на „П.И.Б.“ АД. Със споразумението страните са приели, че споразумението от 13.11.2019 год. не поражда действие във вътрешните отношения между заемодателя и заемателите по процесния договор за заем, не изменя падежа му не освобождава заемателите от задължението им да върнат заетата сума в срок, а заемодателят не се отказва от правото си на принудително изпълнение.

При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи :

Искът с правно основание чл.124, ал.1 във вр. с чл.422, ал.1 от ГПК, предявен срещу ответниците – заемател и солидарни длъжници по договор за заем, е допустим – същият е предявен в срока по чл.415, ал.4 от ГПК от заявителя в производството по чл.417 от ГПК пред районния съд срещу длъжниците в това производство, подали възражения по реда на чл.414, ал.1 от ГПК срещу заповедта за изпълнение.

Разгледан по същество, искът следва да се отхвърли, но поради извършено от ответниците пълно плащане на процесните суми в хода на исковото производство, 4 обстоятелство, безспорно между страните и ценено от съда на осн. чл.235, ал.3 от ГПК.

В случая от обсъдените горе писмени доказателства по несъмнен начин бе установено съществуването на твърдяното вземане на ищеца към ответниците за солидарно заплащане на сумата от 210 000 лева, произтичащо от сключения между тях договор от 14.07.2021 год. за паричен заем, като вземането е съществувало в сочения в и.м. размер както към момента на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК ч.гр.д. № 1239/2021 год. на РС – Самоков, така и към момента на предявяване на настоящия иск.

Във връзка с обсъдените писмени доказателства, представени с молбата на ответниците от 23.06.2022 год. и от пълномощника на ищеца в о.с.з. на 27.09.2022 год. съдът намира следното :

На първо място, макар правото на ответниците да сочат нови писмени доказателства след изтичане на срока за отговор да не е било преклудирано, то с изтичането на този срок съгл. чл.133 от ГПК е преклудирано правото им да правят възражения, вкл. правоизключващи, каквито са направени с горната молба – относно неизискуемостта на вземането на ищеца към момента на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК, поради което същите не се обсъждат от съда. Независимо от горното, доколкото обаче в производството по чл.422 от ГПК съдът следва да установи дали вземането е било изискуемо към горния момент, то следва да обсъди и представените от страните писмени доказателства – двете споразумения от 13.11.2019 год. /с участието на „П.И.Б.“ АД/ и от 27.11.2019 год.