Определение № 1303 от 14.09.2026, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1303 гр. Благоевград, 14.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Татяна Д. Богоева

Полина Дянкова като разгледа докладваното от Татяна Д. Богоева Въззивно частно гражданско дело № 20261200501038 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК във връзка с чл. 413, ал. 2 ГПК.

Образувано е въз основа на подадена частна жалба с вх.№ 19513/5.8.2026 г., подадена от „Банка ДСК“ АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: гр. ==============, чрез пълномощника юрк. Р. А., със съдебен адрес: гр. София, , ул. „Г. Бенковски“ № 5, против Разпореждане № 5051/04.08.2026 г. постановено по ч.гр.д.№ 2185/2026 г. по описа на Районен съд – Благоевград, с което е отхвърлено изцяло заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, подадено от „Банка ДСК“, ЕИК 121830616, срещу длъжника В. А., ЛНЧ ...., с настоящ адрес в гр.Варна и е указано на заявителя, че в едномесечен срок от съобщаването може да предяви срещу длъжника осъдителен иск, като довнесе дължимата държавна такса.

В жалбата се поддържат доводи, че атакуваното разпореждане е неправилно, незаконосъобразно и постановено в грубо противоречие със закона и задължителната практика на Върховния касационен съд.

Твърди се, че действително кредитополучателят В. А., ЛНЧ ...., е починал, както правилно е констатирал първоинстанционния съд, като това обстоятелство било посочено и от заявителя. Сочи се, че поради това и невъзможност да бъдат уведомени наследниците кредиторът „Банка ДСК“ АД е провел производство по чл. 59 от Закона за наследството, като с Решение № 2614/29.06.2026 г. по ч. гр. д. №2721/2026 г. на РС - Варна, приложено към заявлението, за управител на незаетото наследство е определен адв. ..., вписан в АК- Варна. Управителят е уведомен надлежно за настъпилата предсрочна 1 изискуемост съгласно приложено към Заявлението уведомително писмо, което му е връчено на 13.07.2026 г. На основание Раздел VII, чл.20.2 от Общите условия към договора, вземането на Банката е обявено за предсрочно изискуемо.

Сочи се от жалбоподателя, че в подаденото заявление пред Районен съд Благоевград, като длъжник е посочен кредитополучателят В. А., ЛНЧ ...., с представител адв. ..., вписан в АК- Варна /управител на наследството/, като заявителят „Банка ДСК“, е приложило всички относими документи.

Твърди се, че разпореждането е постановено в пряко противоречие с чл.

59 ЗН и задължителната тълкувателна практика на ВКС /ТР № 1/2024 г./., според които „ Управителят на незаетото наследство предявява и отговаря по исковете относно наследствените имущества и задължения“ и „Кредиторите на наследството установяват вземането си спрямо представляващия незаетото наследство управител на наследството.“

Сочи се в жалбата, че районният съд е приел, че заявлението било насочено срещу починалото лице, а управителят бил посочен като негов представител. Посочва, че този извод не отчита особеностите на електронния формуляр за заявление по чл. 417 от ГПК, където не съществува отделно поле за вписване на „управител на незаетото наследство“ като процесуален субект.

Системата предоставя единствено възможност за въвеждане на лице в графата „представител“. Поради това вписването на назначения управител в това поле не представлява процесуално волеизявление, че Банката счита управителя за представител на починалото лице по смисъла на гражданското право. То представлява единствено технически начин за индивидуализиране на лицето, което по силата на съдебното назначение упражнява процесуалните правомощия относно наследственото имущество.

Поддържа се в жалбата, че заявлението по чл. 417 ГПК е подадено срещу управителя на незаетото наследство, а не лично срещу починалото лице.

Посочването на починалия като „длъжник“ с посочен представител (управител) е стандартният и правилен начин за легитимиране на страната в такива случаи. Заявлението по чл. 417 ГПК е подадено срещу управителя като представител на незаетото наследство и това е единственият законосъобразен начин за легитимиране на пасивната страна при незаето наследство.

Твърди се, че районният съд е пренебрегнал Решение № 2614/29.06.2026 г. по ч. гр. д. №2721/2026 г. на РС - Варна за назначаване на управител, като се поддържа, че липсва каквато и да е процесуална пречка за разглеждане на заявлението. Процесуалната правоспособност на наследствената маса се осъществява именно чрез назначения управител, поради което не е налице липса на пасивна легитимация, а точно обратното - налице е надлежно конституирана страна. Изразява се становище, че съдът неправилно е приел, че не може да се извърши проверка по чл. 411, ал. 2 от ГПК, тъй като наследниците са с неизвестно местожителство. Този извод игнорира обстоятелството, че именно поради неизвестното местожителство на 2 наследниците е назначен управител по чл. 59 от ЗН.

Твърди се и че е неправилен и изводът, че предсрочната изискуемост не е обявена надлежно. Сочи, че след назначаването на управителя именно той е лицето, което управлява наследственото имущество и упражнява процесуалните права и задължения, свързани с него. Поради изложените обстоятелства, уведомяването за упражняване на потестативното право на Банката да обяви кредита за предсрочно изискуем следва да бъде извършено именно на назначения управител.

На следващо място жалбоподателят поддържа, че съдът е нарушил императивното задължение по чл. 127, ал.1 и 3 от ГПК и т. 1 от ТР № 4/2013 на ВКС, като дори хипотетично да се приеме, че съществува формална нередовност в начина на посочване на страните, районният съд е длъжен да даде указания на заявителя за отстраняването и. Вместо това, РС Благоевград е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и е указал на заявителя, че в едномесечен срок от съобщаването, може да предяви осъдителен иск.

Твърди се, че заявлението отговаря изцяло на изискванията на чл. 417 от ГПК, приложено е извлечение от счетоводните книги на Банката (чл. 417, ал.1, т.2 от ГПК), договорът и общите условия, Решението за назначаване на управител и доказателство за връчване на уведомление за предсрочна изискуемост. Вземането е ликвидно, изискуемо и подкрепено с документ по смисъла на закона.

Освен изложеното, счита, че е налице и неправилни указания по чл. 415 от ГПК, които поставят заявителя в процесуална невъзможност да защити ефективно правата си. Съдът, от една страна, е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение, а от друга страна е указал на заявителя, че може да предяви осъдителен иск в едномесечен срок от съобщаването на разпореждането, като същевременно е посочил, че разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд - Благоевград. По този начин съдът е поставил заявителя в положение едновременно: да упражни правото си на въззивно обжалване на отказа за издаване на заповед за изпълнение и да предяви осъдителен иск в преклузивния едномесечен срок. Това води до едновременно развитие на две производства, чийто предмет е идентичен и между които съществува очевидна преюдициална връзка.

Предвид изложеното се поддържа, че процесното Разпореждането е незаконосъобразно, поради противоречие както с процесуалния, така и с материалния закон, поради което:

Иска се да се отмени изцяло Разпореждане № 5051/04.08.2026 г., постановено по ч.гр.д. № 2185/2026 г. по описа на Районен съд Благоевград, като се постанови да се издаде Заповед за изпълнение в полза на „Банка ДСК“ АД.

При условията на евентуалност, ако въззивният съд приеме, че разпореждането следва да бъде потвърдено се иска да се приеме, че дадените 3 от първоинстанционния съд указания относно срока за предявяване на осъдителен иск не могат да породят действие преди влизане в сила на съдебния акт, с който окончателно се разрешава спорът относно допустимостта на заповедното производство, респективно да обезсили тази част от разпореждането като преждевременно постановена и да се върне делото на първоинстанционния съд за даване на надлежни указания след приключване на производството по настоящата частна жалба.

С отделна молба жалбоподателят претендира да му бъдат присъдени сторените разноски във връзка с производството по частната жалба.

Благоевградският окръжен съд, в настоящия състав, след като обсъди доводите на жалбоподателя в контекста на приложените към делото доказателства и се запозна с доказателствата по ч.гр.д. № 2185/2026г. по описа на РС-Благоевград, прие за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 275, ал. 1, във вр. чл. 413, ал. 2 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество – е основателна.

Заявителят „Банка ДСК“ АД, в качеството на кредитор е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист чрез електронен формуляр, като е посочил в графа „длъжник“ В. А., а в т.3 от заявлението като „представител“ на длъжника е посочено лицето Г А ЛНЧ ..... Посочено е искането на заявителя за заплащане на сумата от 45 540, 54 евро –главница по Договор за ипотечен кредит от 18.12.2017 г., отчитан по кр. см. № 17/ 0000000024960661, сумата от 8024, 83 евро –договорна лихва за периода от 03.03.2022г. до 12.07.2026г., сумата от 298, 31 евро-санкционна лихва за периода от 03.03.2022г. до 12.07.2026г., сумата от 197, 33 евро-санкционна лихва за периода от 13.07.2026г. до 27.07.2026г., сумата от 61, 36 евро-такса разходи за изискуем кредит, като се претендират и сторените разноски. В заявлението в графа „допълнителни изявления и допълнителна информация“ заявителят изрично е посочил, че посочения като длъжник В. А. е починал, че е провел производство по чл. 59 ЗН и за управител на наследството е определен адв. Г А с решение на РСВарна. Посочил е и че на основание Раздел VII, чл. 20.2 от ОУ към договора вземането на банката е обявено за пресрочно изискуемо, като за уведомяване на управителя е изпратено уведомление,връчено на 13.07.2026г.

Към заявлението са приложени като прикачени файлове извлечение от счетоводните книги на Банката (чл. 417, ал.1, т.2 от ГПК), договорът и общите условия, Решението за назначаване на управител и доказателство за връчване на уведомление за предсрочна изискуемост на назначения управител.

С обжалваното разпореждане първоинстанционния съд се е произнесъл по същество като е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, подадено от „Банка ДСК“, ЕИК 121830616, срещу длъжника В. А., ЛНЧ ...., с настоящ адрес в гр.Варна и е указал на заявителя, че в едномесечен срок от съобщаването може да предяви срещу длъжника 4 осъдителен иск, като довнесе дължимата държавна такса.

За да отхвърли заявлението районния съд е приел в обжалваното разпореждане, че в т.2 от заявлението като „длъжник“ е посочено лицето В.

А., за което от приложенията към заявлението, е видно, че е починало преди подаване на заявлението. Приел е, че липсата на правоспособност на посоченото като длъжник лице обуславя процесуална недопустимост на производството. Едновременно с това е посочил, че в т.3 от заявлението като „представител“ на длъжника е посочено лицето Г А, за когото от приложенията към заявлението се установява, че е назначен за управител на незаетото наследство на длъжника В. А.. Позовал се е на чл. 59, ал. 2 от ЗН, че управителят предявява и отговаря по исковете относно наследствените имущества и задължения, като в случая заявлението не се предявява срещу управителя на незаетото наследство, а същият е посочен като „представител“ на починалия длъжник /каквото качество същият не би могъл да притежава/.

На следващо място е посочил, че за разлика от исковото производство, в заповедното производство законодателят е обвързал проверката на съда със спазването на строго формално изисквания, визирани в чл.411, ал.2 от ГПК, като заявлението следва да се отхвърли, ако: т.4 длъжникът няма постоянен адрес или седалище на територията на Република България; т.5. длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Република България. В настоящия случай соченото като длъжник лице е починало, а наследниците му са с неизвестно местожителство, което изобщо препятства проверката по чл.411, ал.2, т.4 и т.5.